Ангел димов злодеяния на кобургите в българия второ преработено и допълнено издание

Едва ли наш отговорен и сериозен дър-жавник би направил посочената сделка по външния дълг на страната. Обикновено такива рискови сделки се извършват от банкови ди-лъри или ръководители на корпорации, чиито евентуални загуби се поемат основно от тех-ните акционери.

Изглежда Симеон Сакскобургготски и министрите му са бързали да се възползват от предоставената им държавна власт и за сметка на работния български народ да трупат богат-ства. Освен властта и обогатяването какво друго ги свързва с българската земя, нация и държава.

В стопанския живот Симеон Сакско-бургготски е извършил и други гешефтарски злодеяния. Под негово ръководство са реали-зирани приватизационни сделки (узаконени кражби) на стратегически обекти:

• 
  Българска телекомуникационна ком-пания (“продадена” за 300 млн. долара, т.е. на цена, равна на нейната двегодишна печалба на американския инвестиционен фонд “Адвент”);
  
• 
  Банка ДСК (продадена на унгарци);
  
• 
  построени с руска техническа и фи-нансова помощ топлоелектрически централи и електроразпределителни дружества (купени от американски, австрийски, немски, италиански и други фирми).
  

Голямо злодеяние на министър-предсе-дателя Симеон Сакскобургготски е и включ-ването (2003 г.) на българската държава във войната срещу народа на Ирак. С този прес-тъпен акт той потвърждава факта, че е продъл-жител на войнолюбивата политика на своя дя-до цар Фердинанд и на баща си цар Борис Тре-ти, които са укрепвали господството на Сакс-кобургската фамилия чрез водене на войни и проливане кръвта на стотици хиляди българи.

Както е известно, войната срещу ирак-ския народ започна през пролетта на 2003 г. от олигарси на САЩ с цел да бъде завладяна стратегически важната и богата на петролни находища територия на Ирак. Чрез тази война се цели също да бъдат поставени под пълен американски контрол арабските пазари и дей-ността на чуждестранните инвеститори в съот-ветния регион.

Повод за нейното обявяване са твърде-нията на американски управници, че в Ирак (където начело на държавата беше диктаторът Саддам Хюсеин) има ядрени и химически оръ-жия за масово унищожение. След оказваната около месец и половина съпротива иракската армия спира (по неизвестнни засега причини) да се сражава и съюзническите американски и английски войски окупират Ирак. За поддър-жане на окупационния режим в иракската страна се изпращат хиляди, в т.ч. и български, войници от сателитни на САЩ държави, обе-динени в т.нар. „коалиция на желаещите”.

Войната срещу Ирак започна без съгла-сието на Организацията на обединените нации (ООН). В тази война отказаха да се включат Русия и водещи натовски държави като Фран-ция и Германия, чиито ръководители осъдиха и заклеймиха окупаторите. Оказа се, че те са постъпили правилно, тъй като окупаторите не намериха търсеното в Ирак оръжие за масово поразяване. В отговор на окупацията постоян-но се извършват терористични нападения и са-мовзривявания.

Започналата американска военна инвазия в Ирак е била осъдена и от гениалния гръцки композитор Микис Теодоракис. По време на представяне на автобиографична книга, той казал няколко думи за „интелекту-алци от еврейски произход”, които имат значи-телна роля в определянето на американската завоевателна политика и произнесъл фразата, че евреите са „коренът на всяко зло” (в. „Сега” от 14 ноември 2003 г.). После припомнил всеизвестният факт, че през целия си живот е бил на страната на слабите и „естествено на страната на израелския народ”. Уточнил, че казаното за евреите се отнася само за онези от тях, които са фактори в политическия живот на САЩ и Израел и водят агресивна политика. Но тогавашният израелски минис-тър на правосъдието Йозеф Лапид реагирал първосигнално на това изказване и заявил, че то напомняло на антисемитизма на Хитлер и Гьобелс. В стремежа си да защити своите колеги от правителството, този министър проявил юдейски расизъм и поставил в черния списък автора на прекрасната музика на филма „Зорба гъркът”.

За близо десет години от началото на американската война в Ирак са убити стотици хиляди иракчани. В окупираните иракски територии са загинали и хиляди американски, английски, италиански и полски войници. Убити са и седем български войници, а десет-ки други са неизлечимо осакатени. Иракски терористи са отвлекли и обезглавили и някол-ко бедни и осигуряващи прехраната си в чужбина наши сънародници. За екипировка, издръжка и заплати на разположения на иракска територия български батальон държавата ни ежегодно харчеше десетки милиони евро. Изразходваха се и милиарди евро за превъо-ръжаване (главно с американски и германски транспортни средства) на българската войска по “натовски стандарти”.

При присъединяването (29 март 2004 г.) на България към олигархичния военно-полити-чески междудържавен блок НАТО бившият цар Симеон Сакскобургготски безцеремонно шмекеруваше и мамеше нашия народ с притворство, лъжливи обещания и медийни кампании за “националистическо оглупява-не”. Това са похвати почти изцяло заимствани от неговия дядо цар Фердинанд и баща му цар Борис Трети, които лицемерно са заявявали, че българската държава ще пази неутралитет, а междувременно са водили тайни преговори за нейното включване съответно в Първата и Втората световна война.

Например месеци преди да стане българ-ски министър-председател Симеон Сакскобург-готски заяви по Националната телевизия, че негов приоритет е членството на България в ЕС, а не нейното присъединяване към НАТО. Това изявление импонираше на повечето българи, които по онова време сигурно са по-вярвали на разпространяваните слухове, че той е московски мисионер и са гласували за поли-тическата му партия “Национално движение Симеон Втори (НДСВ).

Дни по-късно Симеон Сакскобургготски посети Париж, където на среща с над 300 бъл-гари, живеещи във Франция, разкри своите и на българската буржоазия истински намерения. Запитан дали е против влизането на България в НАТО, той е отговорил, че тези твърдения са “абсурдни” и добавил: “тези, които днес ме об-виняват, пионерски са приветствали Варшав-ския договор, а аз съм бил в Американската военна академия” ²².

НАТО никога не е бил отбранителен междудържавен съюз. След разрушаването на европейската международна социалистическа система този съюз е превърнат в оръдие на отвъдокеанската финансова, петролна и воен-нопромишлена олигархия и мафия. Не е случаен фактът, че в ЕС се търсиха възможности за създаване на самостоятелен военен корпус за бързо реагиране. Водещи ев-ропейски държави – членки (като Германия) на НАТО, отказват да се включват в предприе-маните отвъдокеански солови военни авантюри.

Посредством провежданата от Симеон Сакскобургготски пронатовска политика бъл-гарската армия се специализира в завладя-ването и угнетяването на други народи. По данни на министри от неговия правителствен кабинет само за периода 2001–2004 г. броят на българските бойци, които по държавна линия са изпълнявали “умиротворителни” мисии в чужби-на е нарастнал от 80 на 800 души или десет пъти.

В големите империалистически държави е изгодно да се задълбочава и разширява между-народната специализация на военнопромишле-ните им комплекси и да се формират мобилни окупационни войскови части. В малката и раз-положена на кръстопът България провеждането на такава политика е изключително вредно и дори пагубно за българската нация и държава.

Общественото развитие показва, че по-тиснатите народи не могат дълго да търпят чуждестранния гнет и наложената им жестока експлоатация на работната сила, поради което дебнат благоприятни моменти за наказване на своите поробители и за национално освобож-дение. Още през 1847 г. немският учен Фрид-рих Енгелс се изказва против германското вла-дичество на Полша, отбелязвайки, че “никоя нация не може да бъде свободна, ако в същото време продължава да потиска други нации” ²³.

Марионетното правителство на Симеон Сакскобургготски угоднически способства за разполагане на американски военни бази в България. Тези бази ще се използват главно от войски на отвъдокеанската финансова оли-гархия за укрепване на нейното глобално гос-подство. От тях ще се изпращат войскови час-ти за “омиротворяване” на народите от Из-точна Европа, Средна Азия, Каспийския ба-сейн, Кавказ и други геостратегически райони. Главното им предназначение е да завладяват богати на природни ресурси земи и да подгот-вят обграждането, омаломощаването и разру-шаването на Русия.

Наличието на американски военни бази в България автоматично я прави мишена за теро-ристи и най-вече за руски ракетни войски, спо-собни да нанасят опустошителни удари. Според тогавашния руски министър на отбраната Сер-гей Иванов при съвременните условия Русия “може да бъде защитена само с ядрено оръжие”.

Наличието на американски военни бази в България ще бъде и фактор, ограничаващ достъпа на нашите производители до жизнено важните им руски пазари. Това е още едно до-казателство, че пребиваването на Симеон Сакс-кобургготски в нашия политически живот но-си неизмерими вреди на мнозинството от бъл-гарския народ.
4.Злодеяния на Симеон Сакскобург- готски при подготовката за изкупуване на български земеделски земи от чужденци.

През годините, когато Симеон Сакскобургготски беше министър-председател у нас започна практическото създаване на условия за разпродаване на българските земеделски земи на чужденци от държави извън Европейския съюз. Тогава беше променен конституционния чл. 22, който забраняваше на чужденци да придобиват собственост върху български земеделски земи. Макар и с известни уговорки и повишени за-конодателни изисквания, чужденците получи-ха право да закупуват български земеделски земи и да стават техни собственици.

Тази конституционна поправка беше приета с подвеждащия мотив, че българската държава ще бъде присъединена към Евро-пейския съюз (ЕС), едва когато бъде дадено право на чужденци свободно да изкупуват български земеделски земи. Така у нас щял да бъде възприет принципа за свободно движение на стоки, капитали и хора между страните-членки на Евросъюза. В случая противно на политико-икономическата наука, земята се третира като стока. Прикрива се факта, че в Римският договор (1957 г.) на страните-членки на ЕС и другите законови документи на тази междудържавна общност, правилата за закупу-ване на земеделски земи и ферми от чуж-дестранни граждани са разгледани в разделите, регламентиращи правото на „установяване”, на заселване.

В приетия на 18 февруари 2005 г. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, конституционният чл. 22 гласи:

ал. 1. Чужденци и чуждестранни юри-дически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произ-тичащи от присъединяването на България към Европейския съюз или по силата на между-народен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

ал. 2. Законът за ратифициране на меж-дународен договор по ал. 1 се приема с мно-зинство две трети от всички народни предста-вители.

ал. 3. Режимът на земята се определя със закон ²⁴.

В повечето западноевропейски страни поземлените отношения се регулират главно чрез станали вече традиция правни норми и правила:

• 
  неделимост на фермерските земи меж-ду наследниците;
  
• 
  земеделска земя имат право да купу-ват само лица, които ще я обработват;
  
• 
  ферма, обявена за продажба, се пред-лага най-напред на съсед, чието фермерско сто-панство подлежи на уедряване.
  

Понастоящем в ръководните органи на ЕС почти не се коментира приетата у нас конституционна поправка, даваща право на чужденци от държави извън общността да придобиват собственост върху български земеделски земи. Вероятно и в този случай съюзните ръководители отстъпват пред своите отвъдокеански партньории и еврейското лоби, а присъединяването на България към ЕС се използва за удовлетворяване на геополити-чески интереси.

Въпросните конституционни поправки са извършени под натиска на лидери на американ-ски еврейски асоциации и фондове. По тяхно поръчение в началото на 2005 г. шефът на Американската търговска камара у нас е из-пратил писмо до българския парламент (и копия до американското, турското и израелското по-солство), в което се настоява да бъдат приети формулирани от него конституционни разпоред-би, осигуряващи либерализацията на българския поземлен пазар и даващи право на чужденци от държави, извън Евросъюза, да придобиват соб-ственост върху български земеделски земи²⁵.

Това писмо-директива потвърждава тезата, че Симеон Сакскобургготски е реабили-тиран, доведен у нас и избран за министър-председател на българската държава със задача да осигури на евреите право да придобиват собственост върху български земеделски земи. То дава основание да се предполага, че лидери на еврейски организации са благословили извършеното от Симеон Сакскобургготски прес-тъпно присвояване на ползваните от Кобург-ската династия държавни дворци, резиденции, имения и гори.

Разглежданото писмо дава известна пред-става и за начините на неоколонизация на бъл-гарската държава. Към тях се отнасят: изкупува-не (с книжни пари) на местните банки, медии, телекомуникации и земеделски земи; лансиране и покровителстване на българи от еврейски произход за ръководители на български пар-тии, парламентарни органи, министерства и други държавни институции.

Например автора на въпросното писмо (може би безпрецедентно в българската история) си позволява да го изпрати до парламента, когато начело на българската дър-жава беше протежирания от отвъдокеански еврейски лидери премиер Симеон Сакскобург-готски. Този чуждестранен автор едва ли би се осмелил да деребейства на наша територия, ако го грозеше опасност, че може да бъде обявен за persona non grata (нежелано лице) и изгонен от България.

Преди второто и третото четене (съот-ветно на 16 и 18 февруари 2005 г.) на Закона за изменение и допълнение на българската кон-ституция у нас пребиваваха лидери на амери-кански еврейски организации. След среща с българския президент, някои от тях заявиха по медиите, че възнамеряват да инвестират в “те-лекомуникациите, енергетиката и недвижими-те имоти” (в т.ч. земи) на България. Президентът Георги Първанов спря да прави изявления, че ще наложи вето на въпросната конституционна поправка²⁶.

Едва ли еврейски организации от САЩ имат интерес да инвестират в нашето селско-стопанско производство. Засега такъв интерес проявяват израелски държавни ръководители, които смятат да арендуват, изкупуват и заселват български земеделски земи.

Изглежда с мисия е развиван като политик и действащия български външен ми-нистър Николай Младенов. През пролетта на 2011 г. той е направил тридневно посещение в САЩ по покана на Американски еврейски комитет. В интервю по радио „Дойче веле”, министърът оповести, че са обсъждани възможностите на българската държава да помага за смяна на сегашните арабски режими. Между него (като български външен министър) и шефове на еврейската неправителствена орга-низация Национален демократичен институт било подписано споразумение за взаимо-действие при свалянето от власт на действащи ръководители на Йемен, Сирия и други арабски страни.

По медиите министър Николай Младенов често повтаря, че следвал политика на „страте-гичестко партньорство” между България и Израел (понятие, което навярно му е подсказано отвъд океана). Същевременно той обещава да работи за запазване на „традицион-ните” българо-арабски икономически връзки.

Засега не е ясно какво се влага в понятие-то „стратегическо партньорство” между двете страни (интеграционно, геополитическо и т.н.). Това би трябвало да се изясни, както например германската канцлерка Ангела Меркел и други европейски лидери разкриват същността на термина „привилегировано партньорство” на Европейския съюз с Турция.

Важен инструмент за принуждаване на българските земевладелци да продават земите си на чужденци е въведения през лятото на 1997 г. у нас колониален валутен борд (паричен съвет). Като министър-председател Симеон Сакскобургготски остави непокътнат този борд, при чийто режим държавата бързо прехвърли собствеността на големите българ-ски банки и предприятия в ръцете на чужден-ци, а милиони българи обедняха и заминаха да търсят препитание в чужбина. .

Неговото въвеждане беше предшествано от редица акции на местни и чуждестранни олигарси и мафиоти, които искаха да обсебят държавните банки, предприятия, туристически комплекси и земеделски земи. По „съвети” на отвъдокеанските финансови господари през есента на 1996 г. Българската народна банка (която пет години по-рано със закон беше обявена за „независима” от Министерския съвет и неформално подчинена на Федералния резерв на САЩ) вдигна лихвата на над 360%. Земеделската продукция остана неприбрана на полето и бе предизвикана шокова инфлация. Само за периода септември-декември 1996 г. курса на лева падна трикратно и от 140 неденоминирани лева започна да се обменя по 480 лева за един долар. В угода на чуждестранни и местни претенденти за обсебване на българските богатства продажни социалдемократи-конформисти успяха (през декември 1996 г.) да овладеят ръководството на управляващата Българска социалистическа партия (БСП) и заедно с водачите на остатъч-ния опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС) да предизвикат близо двумесечно безвластие в държавата. Под техен натиск неподкупният министър-председател Жан Виденов подаде оставка, която беше приета на 28 декември 1996 г.от Народното събрание. Сякаш по предварително подготвен сценарии последваха улични акции против ползването на конституционното право за съставяне на второ социалистическо правителство.

Вследствие на започналите на 3 януари 1997 г. улични изстъпления и на извършения (на 10 януари 1997 г.) погром на парламентар-ната сграда, един долар започна да се обменя за близо 1000 лева. А след отказа на новото ръководство на БСП да продължи да упражня-ва демократично спечелената държавна власт и връщането (на 4 февруари 1997 г.) на даде-ния от българския президент мандат за съста-вяне на второ социалистическо правителство в продължение само на седмица българският лев се обезцени трикратно и от 1000 лева за долар, обменът му достигна близо 3000 лв за долар.

Към средата на февруари 1997 г. бе назначено служебно правителство и за някол-ко дни шоковата инфлация затихна. Един долар започна да се обменя за 1400 или за 1.40 сегашни лева

При все това през лятото на същата година беше въведен колониален валутен борд (с методическата помощ на американския професор Стив Ханке). Следователно този борд не е установен за обуздаване на „хиперинфлация”, а за да бъде използван като неоколониален финансов инструмент за васализация на българската държава, за редуциране броя на българите на нейна територия и за принуждаване на местните земевладелци (включително държавата и общините) да продадат своите земеделски земи на чужденци.

Понастоящем от около 40 европейски държави само в България има валутен борд. Такъв борд имаше и в Естония, която от на-чалото на 2011 г. е присъединена към евро-зоната и е приела за парична единица еврото.

При въвеждането на валутния борд мак-симално са ограничени основните функции на Българската народна банка (БНБ). С отделен закон й е отнето изконното право да извършва кредитиране и инвестиране и да под-помага изпълнението на икономическата поли-тика на правителството. Българският лев е вързан към германската марка, а по-късно – към еврото. В зависимост от размера на валут-ните резерви у нас се определя и количеството на пусканите в обръщение пари.

Така българската държава е оставена по същество без собствена централна банка. Пос-тавена е в пълна зависимост от Федералния ре-зерв на САЩ, Световната банка и МВФ. Пре-димно от тези отвъдокеански финансови ин-ституции могат да се предоставят на страната заеми (с високи лихви). Практически българ-ските държавни органи не могат да вземат нисколихвени кредити (например от Китай и Русия) и съобразно с народните интереси да регулират и направляват протичащия в нацио-нален мащаб единен възпроизводствен процес (финансиране, производство, търговия).

Местните власти разпределят (под над-зора на „мисиите” на МВФ) само оскъдните ре-сурси на държавния бюджет. Занимават се глав-но и с усвояването на полагащи се на страната ограничени парични суми от фондове на ЕС.

Лишена от своя централна банка, бъл-гарската държава не може да води собствена парична, а следователно и инвестиционна, ино-вационна, индустриална и аграрна политика. Например размерът на националните субси-дии, които ежегодно се предоставят от дър-жавния бюджет на отделните земеделски про-изводители е многократно (5–10 пъти) по-ма-лък от този в западноевропейските държави (такава разлика в отпусканите национални сел-скостопански субсидии ще има, докато у нас бъде поддържан режимът на валутен борд и продължи процесът на деиндустриализация на националната икономика).

При режима на валутен борд в нашата страна се създават политически и икономи-чески предпоставки за ликвидация на бъл-гарското национално производство. Разви-тието на това производство все повече се по-тиска от господстващите у нас чуждестранни банкери. С неговото маргинализиране в един-ния възпроизводствен процес у нас непрестан-но се генерира безработица и се влошава жи-вотът на мнозинството от народа. Милиони български граждани се принуждават да емиг-рират в чужбина и да продават родните земи на чужденци от държави, извън ЕС.

Колониалният валутен борд принуждава българските правителства да прибягват до раз-продаване на местните банки, заводи и земи на чужденци. Това се налага, понеже при неговия режим, държавата погасява получени от западни банки и МВФ високолихвени заеми и изпитва хроничен паричен дефицит.

След въвеждането на борда у нас са раз-продадени на чужденци почти всички българс-ки държавни банки и големи предприятия. Чуж-дестранни лица изкупуват (с наши посредници) и ниви на крайно обеднели български земевла-делци. Тази незаконна търговия със земеделски земи се отнася към политиката на „привличане на чуждестранни инвеститори”. Насърчава се от Федералния резерв на САЩ и отвъдокеански банки, които с предимство отпускат на свои фондове и на предпочитани чуждестранни ком-пании безлихвени и нисколихвени кредити за изкупуване на български земеделски земи и за неоколонизиране на нашата държава.

Изглежда валутният борд у нас ще се поддържа, докато бъде постигната главната не-околониална цел – да бъдат изкупени колкото може повече български земи от чуждестранни лица. Щом бъде изпълнена тази задача и се „узаконят” новите чуждестранни господари на българските земи, валутният борд ще стане излишен и премахнат (подобно на ня-когашната българска редакция на американ-ското радио „Свободна Европа”).

Валутният борд е банков ярем, с който се държи в подчинение българската нация и държава. При неговия режим местните прави-телства са напълно подвластни на чуждестран-ни банкери и „инвеститори”, а също и на чужди военни командири и шефове на разузнавател-ни служби. Лидери на отвъдокеански финансо-ви институции и „неправителствени” органи-зации подкрепят (финансово, медийно и т.н.) свои кандидати за ръководители на нашите парламентарно представени политически пар-тии. Те посочват и кои лица да бъдат вклю-чени в правителствените кабинети и да станат министри на главните министерства (на външ-ните работи, финансите и войната).

Към края на 2010 г. чуждестранни банки държат над 90 % от намиращите се в обръ-щение местни парични ресурси, поддържат висока (над 10 %) лихва и ежегодно извличат по няколко милиарда евро печалби. През тях преминават и пари на български държавни ин-ституции (Здравна каса, Национален осигури-телен институт, министерства и т.н.), вклю-чително и на органите, свързани с фондовете на ЕС. При положение че бъде премахнат ва-лутният борд и се възстановят функциите на БНБ, тези и още много пари ще остават в бъл-гарската държава и ще се решават социални проблеми, включително на здравеопазването и образованието. Постепенно ще се ограничава по-литическото влияние на разположените на на-ша територия филиали на чуждестранни банки.

Лихвите по заемите на чуждестранните банки (гръцки, американски, италиански, авст-рийски и т.н.) у нас са неколкократно по-висо-ки от тези в техните страни. Заради това соб-ствениците им имат интерес да изнасят па-рични капитали в нашата страна. Всеки фили-ал на чуждестранна банка, разположен на на-ша територия, следва политиката на правител-ството на неговата държава. С лихвени и други банкови средства този филиал подпомага ико-номическата инвазия на нейните фирми и ком-пании и способства за забавяне на развитието на българските конкурентни производства.

Понастоящем лихвите в нашата страна са двойно и дори тройно по-високи от тези в западните държави. Това оскъпява произвеж-даните у нас стоки и ги прави неконкурен-тоспособни на западните пазари.

Напълно несъстоятелни и себични са често изразяваните твърдения, че чуждестран-ните банкови филиали били едва ли не българ-ски, тъй като в тях се осигурявало високопла-тена работа на местни финансисти. Всъщност тези банки са чужда собственост и са откъсна-ти от българския възпроизводствен процес, а собствениците им се стремят да получават мак-симално високи печалби, като повишават ос-новния лихвен процент и ограбват и разоряват местните производители и потребители.

При режима на валутен борд се ограни-чават бюджетните парични ресурси и за осъ-ществяване на научната дейност в Българска-та академия на науките (БАН). Смята се, че като се закрият академичните институти за об-ществени науки у нас, няма да има кой да раз-крива геополитическите планове и домогвания на отвъдокеанската и израелската финансова олигархия. Нейните високоплатени глашатаи от „неправителствени” организации (като „Отворено общество” и „Института за пазарна икономика”) ще могат по-лесно да мамят и манипулират местното население и да го държат в робство на чуждестранния капитал.

Още цар Фердинанд е гледал на учените, като на хора „най-опасни” за „престола” и за деспотичната държава По негова преценка, те не правили политика, но знаели „добре да пишат”, били „надарени с естествени дарби на наблюдателност” и снабдявали „политикани-те” с „аргументи и оръжие, което по-майстор-ски се употреблява в парламента и пресата” (Цар Фердинанд, Съвети към сина, Универ-ситетско издателство „Св. Климент Охрид-ски”, С., 1991 г., с. 16 и с.18).

Валутният борд се използва и за изоли-ране на България от братска Русия. Чрез не-го у нас се прилага дирижирана отвън рестрик-тивна парична и фискална политика и се огра-ничава народополезното българо-руско иконо-мическо и научно-техническо сътрудничество. Например липсата на големи държавни банки и недостигът на пари затруднява участието на българската държава в строителството на съв-местни енергийни обекти като АЕЦ „Белене”, петролопровода Бургас-Александруполис и га-зопровода „Южен поток”. Мнозинството от ограбеното и бедстващо местно население лес-но се манипулира с обещания за привличане на „чуждестранни инвестиции” на наша тери-тория, включително и посредством разполага-не на насочени срещу руските ни братя аме-рикански военни бази и системи за противора-кетна отбрана (ПРО).

При режим на валутен борд у нас скоко-образно нараства и българският външен дълг. За периода 1997–2010 г. този дълг (държавен и частен) е нараснал от 10 млрд. на над 50 млрд. долара. Почти е невъзможно да се повишава жизненият стандарт на народа. Работните заплати и пенсиите стават все по-ниски от тези в другите страни – членки на ЕС. Повечето български граждани работят за физическото си оцеляване. Безработицата придобива катастро-фални размери. Мизерното съществуване и лип-сата на работа са принудили над един милион български граждани да напуснат страната и да търсят препитание в САЩ, Англия, Испания, Италия, Гърция, Кипър и други държави.

Въпреки това отвъдокеанските наместни-ци у нас дават ултиматуми да не се „пипа” ва-лутният борд, докато нашата страна бъде при-съединена към еврозоната, в която паричната единица е евро. Препоръчват режимът му да бъде продължаван, докато българският лев бъде сменен с „еврото”. Декларират, че са готови на всяка цена (дори и чрез обезлюдяване на родната земя) да изпълнят определените критерии за членство в еврозоната (балансиран държавен бюджет, ниска инфлация, малък държавен външен дълг на държавата и т.н.). Стриктно следват отвъдокеанската политика на неоколонизиране на българската държава.

В близко бъдеще българската държава трудно може да бъде освободена от валутния борд чрез нейното присъединяване към евро-зоната.

След избухването на глобалната капи-талистическа криза северноамериканската ико-номика е свита с около една трета, а броят на безработните в страната превишава 14 млн. ду-ши. Настъпиха съществени промени в глобал-ното общество и финансовите олигарси в САЩ едва ли ще могат да съдействат за включване на нашата страна в еврозоната (както при ней-ното присъединяване към Европейския съюз). Те имат интерес да бъдат пазени и укрепвани механизмите (валутен борд, долари, военни бази, „неправителствени” организации, инсти-тути и т.н.) на тяхната власт в България.

Глобалната капиталистическа криза об-хвана и страните от еврозоната. В редица от тях (Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Италия) възникват фискални, дългови и монетарни проблеми, които стават задържащ фактор за нейното по-нататъшно разширяване. Във връзка с това правителствата на държави-те от еврозоната са приели съвместни мерки за стабилизиране на обезценяващото се евро. Създаден е Европейски фонд за финансова стабилност с капитал около един трилион евро. От него ще се предоставят парични кредити на намиращи се в еврозоната страни, които изпаднат в тежко финансово състояние.

В реализацията на посочения пакет от мерки отново е включен вездесъщият Феде-рален резерв на САЩ. Предвидено е между него и Европейската централна банка да бъдат открити разменни, суапови кредитни линии (swap line) съответно в долари и евро (за об-служване на търсенето на американска валута от европейски търговски банки). При такива суапови линии банката, получила кредит, пое-ма задължението след изтичане на кредитния срок да изкупи обратно своята валута. Въпрос-ните суапови линии ще бъдат използвани за изкупуване на обезценени акции и държавни облигации и за извличане на баснословни пе-чалби. Вероятно ще послужат и за укрепване и разширяване на глобалната власт на собстве-ниците и ръководителите на Федералния ре-зерв на САЩ.

В нашата страна валутният борд се бра-ни, като се размахва и плашилото на „гръцка-та дългова криза”. Изтъква се, че само чрез запазването му можело да се избегне „гръцкият сценарий”. Премълчава се обаче фактът, че гръцките власти могат по-лесно да мобилизират националните производителни сили за поддържане на постигнатия жизнен стандарт, тъй като делът на държавния сектор в брутния вътрешен продукт на страната продължава да е над 40 %. В структурата на този продукт сравнително най-голям е делът на туризма (около 15 %), следван от корабо-строенето и корабните превози, хранително-вкусовата и текстилната индустрия и т.н. В гръцката страна средната работна заплата е около три до пет пъти по-висока от тази, получавана на наша територия. На гръцките граждани, работещи в държавните структури, ежегодно са изплащани тринадесета и четиринадесета месечна заплата.

Понастоящем отвъдокеански и западно-европейски банкери (включително от Германия и Франция) се опасяват, че могат да загубят сво-ите капитали, изнесени в Гърция. Вероятно се чувстват и измамени от гръцките власти, които са успели да ползват предоставените им от за-падни банки кредити и за повишаване на жизне-ния стандарт на повечето свои сънародници.

Въпросните банкери изискват от гръцка-та държава да им върне дълговете (възлизащи на стотици милиарди евро) чрез вземане на но-ви заробващи заеми, включително от МВФ, приватизация на държавни предприятия и оряз-ване на заплатите и пенсиите на милиони тру-дови хора. За връщането на държавния дълг на Гърция към западни банки държавите от ев-розоната са постигнали договореност след 2009 г. да бъдат отпуснати на гръцката страна нови заеми в размер на 110 млрд. евро (от Евро-пейската банка за възстановяване и развитие – 80 млрд. евро и от МВФ – 30 млрд. евро).

През октомври 2011 г ръководителите на седемнадесетте държави, присъединени към еврозоната са постигнали споразумение за предоставяне на Гърция на нов спасителен пакет в размер на 130 млрд. евро. След срещата им във Франция бе обявено, че с частните банки кредитори на Гърция (предим-но германски и френски) е постигната сделка за отписване на 50% от номинала на закупе-ните от тях гръцки държавни облигации. Срещу известни държавни компенсации соб-ствениците на въпросните банки „добро-волно” се отказали от над 100 млрд. евро гръцки дълг. Смята се, че така държавният дълг на Гърция ще се свие от 160 на 120 на сто от нейния годишен Брутен вътрешен продукт и ще се постигне стабилизиране на еврото (Investor.bg от 27.Х.2011 г.).

Под лозунга за „спасяване” на Гърция, представителите на отвъдокеанската и запад-ноевропейската финансова олигархия изискват от нейното правителство да бъде извършена тотална приватизация на гръцките държавни банки и промишлени предприятия. Стане ли това, подобно на България и гръцката държава ще се васализира и напълно ще загуби своята независимост.

При режим на валутен борд в нашата страна размерите на работните заплати и на пенсиите са свити до екзистенц-минимума, т.е. дотолкова, че да може физически да се преживява. По-нататъшното им намаляване означава да се премине от скрит към открит геноцид на повечето българи, населяващи нашите земи. Тава сигурно ще предизвика социални сблъсъци, при които могат да пострадат и натрупалите големи богатства чуждестранни банкери. Вероятно и поради тези опасения валутният борд се пази с плаши-лото, наричано „гръцки сценарий”.

След като научил, че у нас дълговата криза на Гърция се използва за сплашване на българския народ, тогавашния гръцки ми-нистър-председател Георгиос Папандреу пуб-лично говорил за големите различия в ста-ндарта на живот на българите и гърците и за масовата емиграция на българската младеж. Към края на речта си той казал: „след 50 години, ние (гърците) все още ще сме тука, а за българите ще се носят само легенди” (ANNEWS media от 13.ІV.2010 ).

Изложените факти и аргументи доказват, че българският народ трябва да престане да влачи затриващия го хомот на валутния борд и безболезнено да се освободи от него чрез ре-ализация на законови, монетарни, организаци-онни и дипломатически мерки. С отмяната на валутния борд в нашата държава ще се откри-ят възможности за възстановяване на нейната независимост, за стимулиране на развитието на националната икономика и за осигуряване на всенародно благосъстояние.

С оглед на това е целесъобразно у нас да се прилага научнообоснована и народопо-лезна политика. Тази политика би следвало да способства за възстановяване незави-симостта на българската държава, за развитие на неприкосновен държавен сектор (който да включва основни отрасли и производства, бан-ки, застрахователни и външнотърговски ком-пании) и за създаване на общ българо-руски пазар.

Първостепенна задача на народо-полезната политика е да се води борба срещу всеки, който нарушава закона (одобрен на състоялия се на 8 септември 1946 г. референ-дум), по силата на който Симеон Сакскобург-готски и неговите наследници са лишени от граждански и имуществени права. Смело да бъдат разобличавани чуждестранните неоколо-низатори и местните им протежета, които следват политика на реабилитация на Кобургите и на изкупуване и заселване на българските земеделски земи с чужденци.