КРЕОНСледете да се спазва тая заповед.ХОР

71
уверен, че не ще пострадам повече,
отколкото съдбата е приготвила.
СТРАЖЪТ_За_себе_си_ще_кажа_първо_—_нищичко_не_съм_направил,_нито_знам_виновния,и_ако_зло_ме_сполети_—_неправо_е.КРЕОН'>КРЕОН
Що има? От какво е туй смущение?
СТРАЖЪТ
За себе си ще кажа първо — нищичко не съм направил, нито знам виновния,
и ако зло ме сполети — неправо е.
КРЕОН
Добре, добре се целиш ти, ограждаш се отвред. Ще кажеш нещо важно, явно е.
СТРАЖЪТ
Големи страхове ни вдъхва лошото.
КРЕОН
Кажи най-сетне и след туй — отивай си!
СТРАЖЪТ
Добре, ще кажа. Преди малко някой е погребал тайно мъртвия. По тялото посипал суха пръст, извършил обреда.
КРЕОН
Какво говориш? Кой е този дързък мъж?
СТРАЖЪТ
Не знам. Ни удари от брадва имаше,
ни изкопана пръст. Видяхме — твърда бе земята, непокътната и без следи от колела — незнаен бе виновникът.
И щом ни каза първият от дневните пазачи, ние смаяни останахме.
Трупът не беше в гроб, ала покрит бе той

72
със малко пръст, като за очищение.
[1]
И нито звяр, ни куче бе оставило следа — не бе и влачен, то се виждаше.
Тогава ругатни сред нас се вдигнаха,
един кореше другия. И можехме до бой да стигнем — никой не ни спираше.
Виновен беше всеки за другаря си,
а явно — никой: никой не признаваше.
Готови бяхме да ловим горещ метал,
да встъпим в жар, да се кълнем в небесните,
че сме невинни, че не знаем, никого да е замислил и извършил делото.
Накрай, когато нищо не постигнахме,
обади се един и всички сведохме глави от страх. Не можехме ни думица да възразим, нито пък средство знаехме да се спасим. Той казваше за случката да ти обадим, нищо да не скриваме.
Прие се, и съдбата мене, клетия,
определи за туй голямо щастие.
Не искам аз, не искаш ти, но ето ме.
Вестител на беди не тачат никъде.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: