Асгард. Северная магия
Древни германци и скандинавци
Изтегляне 2 Mb.
|
Древни германци и скандинавциОколо 600 г. пр.н.е. д. Германските племена се появяват в Европа. Те идваха от югоизток. Преди този век те са се скитали по света. Подобно на други индоарийци, германците запазиха спомена за своята прародина отвъд Арктическия кръг. Оттам те се спускат по Уралските планини на юг и се заселват на голяма територия – от съвременен Туркменистан до днешна Турция. Гръцкият историк Херодот, живял през 5 век пр.н.е. д. - по време на преселение на народите, той ги смята за перси. „Други персийски племена са Panphialei, Derusii, Germanii“, пише той в своята „История“. „Всички споменати племена се занимават със земеделие, други: джедаи, марди, дропики са номади.“ Съвременният изследовател Владимир Щербаков цитира много доказателства в полза на факта, че предците на германците и скандинавците са аси, които са живели рамо до рамо със своите сродни вани - предците на русите. В Старата Ниса (Туркменистан) е била столицата на асите – Асгард. През 13-ти век исландският летописец Снори Стурлусон пише в кръга на Земята: „Велика или Студена Швеция (иначе Скития) се намира на север от Черно море ... От север, от планините извън обитаемите места през Швеция тече река, чието правилно име е Танаис. Някога се е наричал Танаквисл или Ванаквисл (река Дон). Влива се в Черно море. Районът при устието му тогава е наречен Страната на вановете или Домът на вановете. Тази река разделя части от света (континенти). Тази на изток се нарича Азия, а тази на запад се нарича Европа. Страната в Азия на изток от Танаквисл се нарича Страната на асите (оттук и името на частта от света - Азия), столицата на страната се наричаше Асгард. Владетелят там беше този, който се наричаше Один. И по-нататък за владенията на индоевропейците в Мала Азия: „Голяма планинска верига се простира от североизток на югозапад (Уралските планини, които сега се считат за граница на Европа и Азия. Свещеният град на арийците Аркаим е бил открити в Урал). Той отделя Велика Швеция (Скития) от другите страни. Недалеч на юг от него е страната на турците (полуостров Мала Азия). Один имаше големи владения там. Веднъж в пророчески сън Один се видял като владетел на далечна северна страна и се преместил към местоназначението си. Но той не тръгна от Мала Азия, а от столицата си Асгард. Пътят му лежеше на запад през Гардарики (Рус). Там обаче не бяха допуснати неканени гости и армията от асове трябваше да направи приличен обход, спускайки се на юг към северното Черноморие (страната на саксите, както я нарича Стурлусон). И оттам е било възможно да си проправят път през Централна Европа до блатата Швесвиг близо до Ютланд (сега Дания). След това - в Одензе (в превод означава "Светилището на Один") край бреговете на остров Фунен (Дания). След това Один се премества на остров Зеландия и от него, прекосявайки тесния пролив Звук, в Швеция, където се установява в Стари Сигтуни. Тук Один изживя последните си години, разболя се и умря. Според традицията жреците на Асей изгорили тялото на вожда на клада. Огънят, ревящ, се втурна нагоре и стълбът от дим, който се издигна до самите небеса, приличаше по очертания на свещения ясен Игдрасил. Спектакълът направи толкова силно впечатление на публиката, че те провъзгласиха Один за бог. В сагата за Инглинга Стурлусън, исландец и християнин, отбелязва не без ирония по този въпрос: „Шведите решиха, че той се е върнал в древния Асгард и ще живее там завинаги. Те отново започнаха да вярват в Один и да се обърнат към него. Често се появявал на шведите преди големи битки. На някои даде победа, а други взе със себе си. И двете бяха смятани за добри." След смъртта на Один ванирите управляват новата северна родина - Малка Швеция (повечето от тях се оказват в армията на асите против волята си - стават заложници след битката за Асгард). Под тях просперитетът започна преди дивата земя ... " * * *Голяма част от горния текст може да предизвика скептицизъм и дори усмивка. Но позоваванията на прародината на скандинавските племена отвъд Арктическия кръг, земята на Алтланд, имат добре обоснована теория. Алтланд (или Хиперборея, както се нарича в древните източници) може да съществува в Баренцово море. Може би архипелагът Нова Земля е фрагмент от някога развита цивилизация. Древният римски учен Плиний Стари в своята Естествена история пише следното за хиперборейците: „ Отвъд тези (Рифейски) планини, от другата страна на Аквилон, един щастлив народ (ако можете да повярвате), който се нарича хиперборейци, достига много напреднала възраст и се прославя от прекрасни легенди. Смята се, че там са примките на света и крайните граници на циркулацията на светилата. Слънцето грее там половин година и това е само един ден, когато слънцето не се крие (както биха си помислили незнаещите) от пролетното до есенното равноденствие, светилата там изгряват само веднъж годишно на лятното слънцестоене, и се поставя само през зимата. Тази страна е цялата на слънце, с благоприятен климат и е лишена от всякакви вредни ветрове. Домовете за тези обитатели са горички, гори; култът към боговете се управлява от индивиди и цялото общество; там раздорите и всякакви болести са непознати . Смъртта идва там само от насищане с живот… Няма съмнение за съществуването на този народ .” Алтланд (Хиперборея) е бил обитаван от високи светлокоси хора със сини очи - аса. Алтланд загива в резултат на тектонични движения. Предполага се, че изселването на асите (хиперборейците) от прародината им се е случило 2000 г. пр.н.е. Асите се преместиха в посока към Уралските планини. Фризите, ютите, игвеоните, иствеоните, населявали Северозападна Европа, територията на Дания, Холандия и Северна Германия, така наречените прогермански племена, са запазили легендите за земята на Алтланд. Ако внимателно проучите книгата на Херман Вирт "Хрониката на Ур Линда" 1, която е превод на старофризийски ръкопис, тогава много става ясно. Древните фризийски ръкописи също споменават Свещената земя Туле, предполагаемо съществуващ остров в Северно море. Приблизително през IV-III век пр.н.е. д. имаше силни промени в бреговата линия, измита от Северно море, в резултат на което огромни земи изчезнаха под водата. Остров Туле, Светата земя, беше наводнен от водите на Атлантическия океан. Що се отнася до асите, напуснали Алтланд по посока на Уралските планини, древните писания наистина споменават племе светлокоси хора, граничещи със скитите. Може би запазеният комплекс Аркаим (който беше споменат по-горе) или както го наричат още "Страната на градовете" е наследството на асовете, достигнали до нас през вековете. Все още остава загадка: защо хората са напуснали Аркаим и многобройните градове, съседни на него (вероятно техният брой е достигнал 40-60). Може би уликата може да е легенда, която казва, че Один (съвсем реален човек) е видял насън Алтланд, страната на неговите предци, след което е имал знак - да поведе народа си на север. Многобройни скити и след това, дошли от Мала Азия, сарматските племена (племена, свързани със скитите), както и предците на тюркските племена, биха могли да изместят асите от тяхното местообитание. И това може да е една от причините Один да се втурне на север. Антропологът Тор Хейердал веднъж предположи, че асите са живели в района на Черно море и са напуснали земите си по море. Причината за това са находките, направени на територията на Ростов на Дон (древния Танаис). Всъщност не е известно дали далечните предци на викингите са били изкусни моряци. Например племената на кимерийците, които имаха високо развита култура и живееха в района на Черно море, избягваха морските пътувания, предпочитайки земеделието и скотовъдството. Според една от легендите, достигнали до нас, Один наредил да се построи кораб (може би имаше няколко от тях) и, придружен от верни хора, тръгнал да търси северните земи. Защо да се биете, за да пробиете населените територии на Европа, когато можете свободно да направите морско пътешествие. В Асгард, столицата на асите, Один остави братята си Ве и Вили като съуправители. Може би поради тази причина братята практически не се появяват в скандинавския епос. Корабите на Один достигат Северно море, а именно все още съществуващия остров Туле. И вече оттам асите започнаха своята експанзия, насочена към земите на Скандинавия, слабо населени в онези далечни времена (приблизително V-VI век пр.н.е.). Част от асовете, тези, които останаха в Урал (или отвъд Урал), не напуснаха Асгард и Аркаим. Може би са се смесили със сарматите или скитите, с които известно време са се разбирали доста мирно. След скитите са останали гробища, в които археолозите намират много златни предмети и бижута. Скитските мъже и жени очевидно имаха слабост към златото, но не знаеха как да го добиват и не можеха. Защото в тяхното местообитание не е имало златни находища. Депозитите са били разположени в Урал, предмет на аса. Ако си припомним митологичните миниатюри, които добиват злато и могат да направят красива огърлица за Фрея или, да речем, механичен златен глиган, тогава заключението се налага: асата добиват злато, продават го на скитите (или го разменят за коне, едър рогат добитък и др.), същите правели бижута от него. И така, Один, синовете му и съпругата му Фригга (в някои източници Фрея също се споменава като съпруга, в други като сестра) отидоха в северните земи и се заселиха на остров Туле. Асите активно контактуваха с фризите и ютите, които живееха на брега на Северно море, вероятно с келтите (територията на Франция, Англия). Може би асите са сключили брак с тях. Руническите паметници на културата, по-специално Хрониката на Ур Линда, споменават не само остров Тула, който е бил погълнат от морето, но и определена крепост Валхалагара, вероятно разположена на Шетландските острови. В скандинавските митове Валхала се свързва с отвъдния живот, в който попадат воини, загинали в битка с оръжия в ръце. В същата "Хроника" Фрея се споменава като родоначалник на древните фризи. Според фризийската митология небесният бог Вралда се жени за Итша, богинята на земята, и те имат три дъщери: Фрея, която дава живот на фризийците; Финда, дал живот на финландците и келтите; и Линда, дала началото на южните племена с тъмна кожа. Също така в руническата "Хроника" многократно се споменава Алтланд, който почина в резултат на бедствието. Ето съкратен откъс: „Цяло лято слънцето беше скрито от облаци, сякаш не искаше да види земята. Вятърът почиваше в пещерата си, мъгла и облаци, като стълбове, стояха над къщи и блата. Затова въздухът беше сумрачен и мътен, а в сърцата на хората нямаше нито бодрост, нито радост. Всред тази тишина земята внезапно започна да се тресе, сякаш тя щеше да умре. Бълейки огън, планините се разцепиха, други планини рухнаха и там, където преди имаше полета, се появиха скалисти клисури и планински вериги. Алтланд, наречен така от моряците, потъна и дивата омраза дълго време се вихреше над планините и долините, докато се скри в морските дълбини. Много хора бяха покрити с пръст и много, които избягаха от огъня, след това бяха отнесени с вода. Планините хвърляха пламъци... Горите горяха една след друга, а вятърът, който идваше оттук, разнасяше много пепел в нашия край. Това блокира течението на реките, в чиито устия възникват пясъчни острови, по които оцелелите живи същества тъпчат. Земята живя така три години. Когато се оправи, се виждаха последствията от бедствието. Много държави потънаха, други се издигнаха от морето...” След като прочетохме описанието на древната катастрофа, можем да заключим: Алтланд (било то остров или полуостров, което е по-вероятно) се е удавил, но до този момент е имало връзка между него и континента. Ако хипотетично приемем, че Алтланд е бил в района на Уайт (където са открити много доказателства за древна развита цивилизация) или Баренцово море, тогава комуникацията със Северна Европа може да се осъществи или по суша, или по море. Може би далечните предци на фризийците и ютите са напуснали Алтланд още по-рано (пренаселеност, несъгласие с политиката на управляващата класа и т.н.), оттук и култът към белите жрици (те многократно се споменават в Хрониките), които поддържат свещеното огън на прародината в светилниците. Древните фризийци са били добри навигатори, техните кораби са можели лесно да обиколят Скандинавския полуостров и да стигнат до прародината на Алтланд. Това може да обясни интереса към съдбата на дома на предците и описанието на катастрофата, появило се в „Хрониките на Ур Линда“. Завръщането на Один в северните земи не е случайно. В паметта на асите (хиперборейците) е запазено знанието, че част от племето напуска Алтланд и отива в други земи. Вероятно Один е знаел точно кои земи някога са отишли неговите роднини. Напуснал Танаис (ще приемем, че именно оттам асите тръгнали да завладяват нови земи), той очаквал да срещне племе, близко по дух и култура. Колко е успял се вижда от митологията, в която той става глава на религиозния пантеон, а синовете и съпругата му са богове. Ако се върнем малко назад, тогава възниква основателен въпрос: ако асите са живели в района на Южен Урал (има споменавания на светлокоси племена в древни източници), тогава как биха могли свободно да стигнат до Танаис, заобикаляйки територии на скитите? Отговорът се подсказва: благодарение на златото, което скитите толкова почитаха, но не знаеха как да го добиват. Много скити биха могли да завземат уралските земи на асите и дори да ги ограбят, но няма да имат повече злато от това. * * *"Хрониките на Ура Линда" е древен паметник на културата, оцелял по чудо до наши дни. Тя беше многократно допълвана от различни хора и кореспондирана. Хронологията на книгата може да бъде нарушена. Може да има "увисване" в продължение на няколко века. Вероятно през тези периоди не й беше обърнато нужното внимание. Следователно пристигането на корабите на Один на остров Туле, а това е приблизително 5-6 век. пр.н.е д., не е записано в "Хрониките". Ръкописът също може да е бил силно повреден през 3-ти век пр. н. е., когато Северно море е наводнило крайбрежните земи на фризите и ютите. * * *Изтегляне 2 Mb. Сподели с приятели:
|