За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда



Дата07.11.2017
Размер78.71 Kb.
#34062

За прозрачността в икономиката,

или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда


Тези бележки са изцяло вдъхновени от безсмислието на много наглед дълбокомислени тълкувания на станалото на 11 септември, от упоритите като предразсьдьк прозрения на настоящи икономисти и индустриалци по повод ролята на правителството в изграждането на инфраструктурата и от непреходността на едно старо, почти едноименно есе1 на Фредерик Бастиа.

Бастиа е френски икономист, индустриалец, журналист и член на законодателното събрание през първата половина на 19 век. (виж повече). През 2001 г. световната икономическа общност отбелязва 200 години от неговото рождение. Наблюденията на Бастиа върху начина на вземане на решения от правителствата, върху вътрешните за бизнеса и професионалните съюзи основания на лобирането за едни или други привилегии и оценката на ефектите от тях звучат твърде съвременно, за да не бъдат напомняни. Впрочем в България тези наблюдения никога не са били публикувани и Бастиа е известен най-много като име.

Действия и последици


Винаги когато трябва да вземем решение или да преценим очакваните ефекти от дадено действие или законодателен акт, имаме нужда от определено знание и информация. Колко често сте чували да се задават въпроси като следните: “С колко милиона ще се увеличат приходите от даден данък, ако увеличим (или намалим) ставката с определен процент?”, “Как ще се отрази на предприемачите (или потребителите) определена промяната на законодателството по повод даден вид стопанска дейност?”, “Какво ще спечеля или загубя, ако направя тази инвестиция?”.

Никой не може да предвиди със сигурност бъдещите събития; въпреки това, нормално е всеки да се опитва да натрупа възможно най-много знания за очакваните последствия преди вземането на решение.


Всяко действие обаче поражда както преки и очевидни, така и не толкова непосредствени и лесни за преценка последици. Прилагам някои от наблюденията на Бастиа по този повод.
“В икономиката всяко действие, обичай, институция или закон, поражда не само един резултат, но поредица от следствия. От всичките, само едно следствие е незабавно; то се проявява едновременно с причината (и действието); то е видимо. Останалите последствия се проявяват по-късно; те са невидими; имаме късмет, ако можем да ги предвидим.

Има само една разлика между добрия и лошия икономист: лошият икономист се ограничава само до видимия резултат; добрият отчита както тези, които се виждат, така и тези, които са невидими, но предвидими.”


Проблемът е в това, че много често се случва така, че ако незабавните ефекти са благоприятни, дългосрочните са катастрофални, и обратно. А поради краткосрочния интерес на политиците (за които обикновено и напълно логично, времевият хоризонт се ограничава най-вече до следващите избори), стопанската политика на правителствата изобилства от действия, които имат краткосрочен положителен ефект, но разрушителни последствия в дългосрочен план.


Позволете ми да онагледя казаното с два класически примера от Фредерик Бастиа.

Счупената витрина


Ето една от неговите истории, разказана с известни съкращения.
“Наблюдавали ли сте някога яростта на солидния гражданин Димитър Добров2, когато невнимателното му дете е счупило витрината на семейния магазин? Ако сте, навярно сте забелязали свидетелите на случката, които, колкото и да са много, се опитват да утешат нещастния собственик със следния аргумент: “Такива инциденти поддържат съществуването на промишлеността. Всеки трябва да си изкарва прехраната. Какво би станало със стъкларите, ако никой не чупеше прозорците?”

Да предположим, че поправката струва 6 франка. Ако имате предвид, че инцидентът насърчава стъкларската промишленост с работа на стойност 6 франка - съгласен съм. Стъкларят ще дойде, ще свърши работата, ще прибере 6-те франка, и ще благослови невнимателното дете. Това е видимият ефект.

Но ако, по дедукция, заключите, че е добре да се чупят прозорци, че това помага за оборота на парите, че това ще стимулира икономиката като цяло, аз съм длъжен да протестирам: това няма да стане!

Невидим остава фактът, че ако човек похарчи 6 франка за едно нещо, той няма да може да ги похарчи за друго. Не се вижда, че ако въпросният гражданин не трябваше да поправя витрината, той би заменил, например, старите си обувки с нови, или би добавил нова книга в библиотеката си.

Нека проследим какво се случва в промишлеността. Ако витрината се счупи, стъкларската промишленост ще получи 6 франка (видима последица). Ако витрината остане здрава, обувната (или друга) промишленост би получила 6 франка. В крайна сметка, ако разглеждаме промишлеността като цяло, разлика няма.

Нека сега се върнем към историята с Димитър Добров. В първия случай, при счупената витрина, той харчи 6 франка, и получава ни повече, ни по-малко, от благото да има здрава витрина. Във втория случай, когато няма такъв инцидент, той ще похарчи 6-те франка за нови обувки, и ще продължи да се радва на здрава витрина.

Ако приемем, че Димитър Добров е част от обществото, то тогава обществото губи стойността на счупената витрина при въпросния инцидент.

От което, обобщавайки, можем да стигнем до неочаквания извод: обществото губи стойността на ненужно разрушеното или накратко, разрушението не носи полза.”


За някои поуката от историята може да е очевидна. Ако това е така, припомнете си дали сте чели или чували подобни разсъждения:

  • Войната е добра за икономиката, защото засилва търсенето на военна продукция, и като цяло съвкупното търсене;

  • САЩ бяха в дълбока стопанска депресия през 30-те години, но започна Втората световна война и икономиката бързо се оправи;

  • Терористичните атаки означават ново строителство и възстановителна работа, които ще стимулират потреблението и растежа;

  • Наводненията и земетресенията стимулират развитието на местната индустрия и особено на строителството.

Тези твърдения имат една обща характеристика – отчитат единствено видимия резултат и пренебрегват невидимите последици. По-конкретно, те не вземат предвид разрушаването на съществуващите ценности, а само създаването на нови, които ги заместват. До голяма степен това се дължи на всеобщото приемане на Брутния вътрешен продукт (БВП) за измерител на състоянието на дадена икономика. БВП обаче е така съставен като статистическа величина, че отчита единствено произведеното и потребеното за определен период от време, но не и промяната в натрупаното преди началото на периода богатство (повече за БВП).



Обществените поръчки и публичните инвестиции


Един от най-разпространените митове, от времето на Кейнс и икономическата депресия през 30-те години (времето на стопанските заблуди на Франклин Д. Рузвелт и Адолф Хитлер), е че обществените поръчки увеличават благосъстоянието, създават работни места и стимулират бизнеса.

В съвременната българска действителност привържениците на този възглед могат да изпитат интелектуална наслада от чл. 2 на Закона за обществените поръчки, според който една от целите на закона е стимулиране на икономическото развитие. Друга разпространена заблуда, особено при предишното правителство, но и сред видни обществени деятели понастоящем, е че безработицата може да бъде намалена чрез увеличение на публичните инвестиции.


Нека отново се обърнем към текста на Бастиа със 150-годишна давност:
“Няма нищо по естествено от това един народ, след като се увери, че дадено начинание ще облагодетелства цялата общност, да го осъществи със средства, събрани от гражданството. Губя обаче цялото си търпени., когато чуя подкрепа на подобно решение с икономическата заблуда, че това е начин за създаване на работни места.

Държавата строи пътища, поправя улиците, копае канали и пристанища; с тези проекти се дава работа на определени хора. Това е видимият ефект. Но държавата отнема работата на други. Това е невидимото следствие.

Да предположим, че се строи път. Хиляда работника стават сутрин, отиват на работа, прибират се вечер, и получават заплата; това е факт. Ако строежът не бъде започнат и средствата не бъдат отпуснати, тези хора не биха вършили тази работа и не биха получили тези доходи; това също е сигурно.

Но това ли е всичко? За да бъде процесът пълен, не трябва ли държавата да се погрижи за набирането на средствата, преди тяхното похарчване? Не трябва ли да прати данъчните служители по страната и да принуди данъкоплатците да направят своята вноска?

Разгледайте въпрос от двете му страни. Отчитайки какво постига държавата с разходването на милионите франкове, не пренебрегвайте и какво биха направили данъкоплатците – но вече не могат – със същите милиони. Тогава виждаме публичните инвестиции от двете им страни. От едната, заетият в проекта работник, и това се вижда; от друга, безработният от друга индустрия, благодарение на събирането на средствата, и това не се вижда.”
Наистина, повечето хора при вземането на решение осъзнават простата истина, че няма как да похарчим една и съща сума пари за две неща с такава стойност едновременно. Същото е положението и с бюджета на всяко домакинство: 100 лева разполагаем доход означава възможност за покупка на стоки и услуги за само 100 лева. Покупките могат да бъдат от най-различно естество, и следователно различни продавачи (и производители) ще получат (части) от този доход като приход. Няма решение, което да позволява продажбите на магазините да надхвърлят размера на разполагаемият от потребителите доход за харчене, независимо дали говорим за зеленчуков магазин, бръснарница или банка.

Подобен здрав разум трябва да проявяваме и при оценката на ефекта от държавните разходи. Когато политиците твърдят, че възлагайки обществена поръчка за строителство на нова магистрала, това увеличава приходите на изпълнителите на поръчката, те са прави; защо обаче се скрива очевидното и доста съществено обстоятелство, че средствата за проекта са събрани от други данъкоплатци, и така се намалява техния доход, който те биха могли да оползотворят по свое желание и преценка, възнаграждавайки усилията на друг предприемач?



Прозрачност и отношения с правителството


Обществения дебат и до днес използва само видимите аргументи, но се забравят невидимите. Правителствата също поддържат този навик, макар да обещават прозрачност и изкореняване на корупцията. Съсловието на предприемачите не би трябвало да има интерес от такова поведение и такова равнище на обсъждането на стопански въпроси от обществото. Но представители на това съсловие – което, както и обществото като цяло, не се състои от себеотрицаващи се Димитьр-добровци - също могат да се надяват и често се надяват да използват краткосрочните видими резултати от дадено начинание в своя облага за “обща” сметка. За целта тези делови хора трябва да убедят и се стремят да убедят правителството, че дадени начинание, изключителни права за извьршване на определени стопански дейности или цели стопански отрасли и задачи са “национален приоритет”. Правителствата обичат да ги убеждават, защото, първо, така те отговарят на очакванията на избирателите нещо полезно да бъде свършено преди следващите избори и, второ, така те получават оправдание да разпределят повече чужди средства по различни, добре изглеждащи поводи.

Всеки анализ на политиката на дадено правителство трябва да отчита както краткосрочните и явните ефекти от нея, така и дългосрочните и не толкова видими последици. Фредерик Бастиа ни дава кратки и ясни аргументи за подобно разграничение. Нему принадлежи и определението на държавата като фиктивна същност, чрез която всеки се опитва да живее за сметка на останалите.3



Лъчезар Богданов


1 Frederic Bastiat, What is Seen and What is Not Seen, Selected Essays on Political Economy, New York, The Foundation for Economic Education, Inc., 1995, Chapter 1., публикувано за пръв път през 1850 г.

2В оригинала на Бастиа името е Jacques Bonhomme (или Жак Добрия човек), в изданията на Бастиа на английски по традиция се използва буквалниа превод James Goodfellow, с него авторьт въвежда е нарицателно за практичния, отговорен, среден гражданин, здраво стъпил на земята.

3 Повече за държавната намеса в икономиката от Фредерик Бастиа може да намерите в:

Selected Essays on Political Economy

Economic Sophisms

Каталог: docs -> market-and-state
market-and-state -> Икономическата свобода в България през 2003
market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство
market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата
market-and-state -> Как се финансира държава без данъци
market-and-state -> Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада
market-and-state -> Националната независимост
market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно
market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили
market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1
market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница