Асгард. Северная магия
Изтегляне 2 Mb.
|
| Фрея и Од
Фрея, златокоса и синеока богиня, понякога смятана за олицетворение на земята, се омъжи за Ода, символа на лятното слънце, когото много обичаше и от когото роди две дъщери Хнос и Герсеми. Тези момичета бяха толкова красиви, че всички красиви и ценни неща бяха кръстени на тях. Докато Од се припичаше до Фрея, тя се усмихваше и беше щастлива, но, уви! Бог беше скитник по природа и, уморен от компанията на жена си, внезапно напусна къщата и отиде да се скита по света. Фрея, тъжна и изоставена, плака много, а сълзите й капеха по стръмните скали, които омекнаха от контакта с тях. Митът разказва, че те се просмукват в средата на камъните, където се превръщат в злато. Няколко сълзи паднаха в морето и станаха полупрозрачен кехлибар. Уморена от положението си на изоставена съпруга и искайки да прегърне любовника си, Фрея в крайна сметка тръгна да го търси и пътува през много земи, където стана известна с различни имена: Мардол, Херн, Гефн, Сър, Скялф и Трунг. На всички, които срещаше, тя задаваше един и същи въпрос: съпругът й минавал ли е по този път? Тя проля много сълзи, поради което златото се намира в различни части на земята. Далеч, в слънчевия юг, под цъфнала мирта, Фрея намери Од. Когато любимият й се върна при нея, тя отново стана щастлива, усмихната и грейнала като булка. В памет на факта, че Фрея е намерила съпруга си под миртово дърво, булките носят миртови венци. Хванати за ръце, Од и Фрея се прибраха вкъщи и в светлината на щастието, което излъчваха, тревата се раззелени, цветята разцъфнаха, птиците запяха, цялата природа се радваше на щастието на Фрея, както се беше тревожила за нея преди, когато богинята беше в скръб. Най-красивите растения и цветя, растящи в Северна Европа, се наричаха косата на Фрея или нейните сълзи. Смятало се, че богинята била много привързана към феите и обичала да ги гледа как танцуват на светлината на луната. За тях тя остави най-уханните цветя и сладкия нектар. Од, съпругът на Фрея, олицетворявал слънцето, освен това бил символ на страстта или опияняващото удоволствие, което носи любовта. Ето защо, смятали древните скандинавци, жена му била толкова нещастна без него. Изтегляне 2 Mb. Сподели с приятели:
|