1. слънцето нашата звезда Надя Кискинова наоп, Стара Загора



Дата16.06.2017
Размер208.82 Kb.
#23730
Текст към презентацията
1.

СЛЪНЦЕТО

нашата звезда
Надя Кискинова

НАОП, Стара Загора
2. И рече Бог – “Да бъде светлина!”. И постави Слънцето и Луната на небето...

И рече Бог – “Да бъде светлина!”. И постави Слънцето и Луната на небето...

Хората отдавна са разбрали, че слънчеви лъчи са животворни за всичко на нашата планета и са боготворели Слънцето, както и останалите небесни светила.
3. пирамиди на Слънцето

Слънцето е върховен бог в много древни вярванията. Издигали му своеобразни паметници – величествени пирамиди.


4. в сравнение със звезди-свръхгиганти като

VY Голямо куче, Слънцето е... песъчинка

в знак на почит обаче, астрономите я причисляват към звездите-джуджета

В сравнение със звезди-свръхгиганти като VY Голямо куче, нашата звезда Слънцето е песъчинка. В знак на почит обаче, астрономите я причисляват към звездите-джуджета. Жълто на цвят джудже с температура на излъчващата повърхност 6 000°.


5. общи данни за Слънцето:

Възраст

4,5 милиарда години

Радиус

696 000 km

Маса

1,99.1033 g

Средна плътност

1,4 g/сm3

Централна плътност

140-180 g/cm3

Гравитационно ускорение

274 m/s²

Светимост

3,86.1026 W

Ефективна температура

5785 К

Температура в недрата

15 милиона градуса

Спектрален клас

G2 V

Количеството енергия, която пада перпендикулярно за 1 минута върху 1 кв.см земна площ при средно разстояние Земя-Слънце 149 600 000 км, е постоянна величина от 195 калории/кв.см.мин. и се нарича слънчева константа.

Като се умножи тази константа с площта на сфера с радиус 149 600 000 км, получава се светимостта на Слънцето от 3,86.10*26 W .
6.

Моделът на звездите от средната част на диаграмата спектър-светимост, където са жълтите джуджета като нашето Слънце разграничава три вътрешни зони: ядро, където се осъществяват термоядрени реакции от протон.протонен тип; лъчиста и конвективна зона.


7. структура на слънчевите недра:

конвективна зона

зоната на лъчист пренос

ядро

Турбулентен пласт с дебелина само 200 000 км, където енергията отдолу се пренася към външните видими пластове чрез движение на потоци вещество.

Най-обширната зона от обема на Слънцето.

Тук енергията се пренася навън чрез лъчение.


Ядрото заема само 1/50 част от обема на Слънцето, но там е около половината от масата му и там се осъществяват термоядрените реакции

8. СТРУКТУРА НА СЛЪНЧЕВАТА АТМОСФЕРА

Прието е, слоевете, от които може да се получи директно излъчване от звездното вещество, да се наричат слънчева атмосфера. Под действие на гравитацията, слънчевото вещество е със сферична симетрия. Струва ни се, че е кълбовидно, но всъщност ние не виждаме голяма част от слънчевата атмосфера.
9.

Слънчевата атмосфера се състои също от 3 слоя с различни стойности на температурата, плътността на веществото и други параметри. Това са фотосферата, хромосферата и слънчевата корона.


10. изтичането на слънчево вещество в околното пространство се нарича

слънчев вятър

на разстояние 150 млн. км, където е земната орбита,

средната скорост на слънчевия вятър е 400 км/сек

Слънчевата корона се простира далеч от видимите размери на Слънцето. Достига до земната орбита. Всъщност, ние сме част от нашата звезда и сме подчинени на нейния живот.

Слънчевата корона непрекъснато се разширява. Изтичането на слънчево вещество в околното пространство се нарича СЛЪНЧЕВ ВЯТЪР . На разстояние от 150 млн. км, където е земната орбита, средната скорост на слънчевия вятър е от порядъка на 400 км/сек, като се мени в широки граници и то за часове при активни процеси – от 200 до 900 км/сек. (По измервания в околоземното пространство, по време на максимум на слънчевата активност, скоростта и плътността на слънчевия вятър са с 30% по-ниски, отколкото пи минимумите.)
11.

Докъде точно се простира гравитационното влияние на Слънцето?

Там, където скоростта на слънчевия вятър става по-малко от тази на звука се оформя повърхност, наречена хелиосфера – вътрешният овал на тази картинка. Счита се, че тя е на 75-90 а.е. от Слънцето.

Там, където слънчевите йони взаимодействат с галактичните, е хелиопаузата. Тя е на разстояние 110 а.е. – средната повърхност на рисунката. Слънчевата хелиопауза се премества през местния междузвезден облак така както лодка плава във вода – в предната си част има главна ударна вълна. Предполага се, че тя е на разстояние 230 а.е.


12. видим слънчев диск – 0,5 дъгови минути

На нашето небе Слънцето е с размерите на пълната Луна. Единствено яркостта му ни пречи да гледаме директно към него, за да установим, че видият слънчев диск е само половин дъгов градус, а на него като че ли няма нищо интересно.

Земята се върти около Слънцето по леко сплескана елипсовидна орбита като всички други големи планети в Слънчевата система. Затова има периоди, когато видимият слънчев диск, който средно е половин дъгов градус или 30 дъгови минути на нашето небе, променя малко размерите си. Около 5 юли Земята е най-далече от Слънцето – в афелия си, а в първите дати на януари е най-близо – в перихелия си. Тогава минималното разстояние от Слънцето до Земята е 147 милиона километра (0,983 а.е.) , а в афелия максималното разстояние от Слънцето до Земята е 152 милиона километра (1,017 а.е.). За средно разстояние между Земята и Слънцето се приемат 149 600 000 км (31´59“). Тази цифра е своеобразен мащаб за разстояние в рамките на Слънчевата система и се нарича астрономическа единица – а.е. (AU).
13. ФОТОСФЕРА

Фотосферата дава представата, че Слънцето е кълбо.

Дебелината на този слой е едва 500-700 км, а плътността е сравнима с тази на земната екзосфера 10*(-7) г/куб. см.

Във фотосферата фотоните от термоядрените реакции в недрата вече са с енергии, многократно по-ниски от първоначалната си. Тук тяхната дължина на вълната вече е в рамките 400-700 нанометра – видимия диапазон.

Фотосферата като цяло пулсира с период 5 минути, със скорост на издигане и спущане 0,5 км/сек, като променя височината си с 25 км.
14. гранули

Увеличението на телескопите позволява да се види структурата на фотосферата, която прилича на купчина гранулирано вещество.


15.слънчеви гранули

Слънчевите гранули обаче са с размери 1-1,5" или 700-1000 км.Има и по-едри образувания - свръхгранули – размерите са около 30 000 км и са различими не по яркост, а по скорост на издигане на плазмата над гранулите от порядъка на 100 м/сек и спускане или разливане над гранулите със скорост 300-400 м/сек.

Живеят по-дълго с характерно време от порядъка на 1 денонощие.
16.гранулите са потоци нагорещена плазма

оградени са от междугранулно по-тъмно пространство

Гранули са потоци нагорещена до 6000° С температура плазма, издигащи се отдолу нагоре със скорост 400 м/сек. Гранулите са оградени от междугранулно по-тъмно пространство, където охладената с около 400° К плазма се спуска отгоре надолу със скорост 250 м/сек.


17.отделните гранули съществуват 5-8 минути

Отделните гранули съществуват 5-8 минути; изчезват и на тяхно място се появяват нови гранули. В динамика картината наподобява вряща каша грис.

Всеки момент на слънчевата фотосфера има около 3 милиона гранули.
18. пора

понякога междугранулното пространство се разширява до 1000 км и възниква пора,която може да съществува няколко часа или да нарастне в петно

Пората представлява разширение на междугранулното пространство до 1000 км и се наблюдава като тъмна безструктурна точка, чието време на живот е от порядъка на няколко часа.


19. петно

Някои пори нарастват и се появява слънчево петно. То е тъмно образувание, но по-големите петна са обградени с полусянка. Средно размерите на петната са 5-10 000 км. Виждат се добре с неголеми телескопи. Понякога размерите на петната и особено на групите петна са внушителни – достигат до 150 000 км


20. температурата в петното е само с 2 000° по-ниска от средната за слънчевата фотосфера 6000° и затова се откроява като тъмно образувание

Тази детайлна снимка на част от слънчево петно от активната зона AR 10030 на 15 юли 2002 г. е една от най-добрите постижения на слънчевия телескоп в обсерваторията Ла Палма на Канарските острови. Във вътрешността на петното се виждат светли точки – т.н. филомени. Те са с размери само 100-ина км, имат средно време на живот 2-3 минути и се издигат със скорост от 0,5 км/сек. Температурата в сянката е с около 2 000° по-ниска от средната за слънчевата фотосфера и тази във филомените, затова като цяло петното се откроява като тъмно образувание. Филомените в слънчевите петна са нещо като гранулите по цялата фотосфера.


21. петната се състоят от сянка и полусянката магнитното поле в тях е хиляди пъти по-силно от околността

Гранули, подредени в редици образуват лъчите на полусянката..

Снимките на петната с филтър на определена дължина от излъчването на водорода доказват, че причина за появата и наблюдаваната структура на порите и петната са локални смущения на магнитното поле. Интензитетът му при петната достига 1500-2000 Гауса (при средна стойност на слънчевото магнитно поле само 1 Гаус).
22.

Странно усещане дава сравнението на големината на нашата планета с неголямо слънчево петно.


23. група петна

Петната рядко се наблюдават поединично. Те са обикновено на групи. Следейки системно една група петна, се забелязва динамиката вътре в групата – изчезват и се появяват нови петна и пори с различно време на живот, променят взаимното си разположение, големина, форма. Много често в една полусянка се наблюдават няколко сенки, които се изброяват по правило като отделни петна.

Времето на живот на групите петна е от седмица до половин година.

Най-големите по площ групи петна се наблюдават и с просто око – както през последните години, така преди векове и хилядолетия, съдейки по описаното в древните хроники.

Паметна е групата от 107 петна, наблюдавана през 1947 г. и простираща се на 320 000 км по дължина или 25 пъти земния диаметър; както и тази в средата на юли 2002 г., обхващата 15 планети като Земята
24.

Слънчевите петна и всички други активни образувания на Слънцето са локални магнитни смущения. Средно интензитета на слънчевото магнитно поле е само 1 Гаус. При слънчевите петна обаче, то е хиляди пъти повече.


25.магнитни силови линии на слънчевата повърхност

данни от сондата Hinode, Япония

23 септември 2006 година

Hinode откри нов, неизвестне досега процес, който хелиофизиците нарекоха хаотично динамо

Теоретиците предсказаха, че такива магнитни полета могат да съществуват

На една от сериите публикувани снимки се вижда как фрагментите от плазмата се ориентират по линиите на магнитното поле на Слънцето.

На други снимки на сондата може да се разгледат магнитните силови линии, излизащи от центъра на слънчево петно и тяхното закривяване към краищата на петното.

По-доброто разбиране на процесите с изхвърлянето на слънчевите частици в космическото пространство ще помогне по-точно да се предсказват слънчевите бури.


26.магнитните силови линии явно подтискат конвективните потоци от вътрешността,което води до усилване на интензитета на магнитното поле в тези места, където се появяват слънчевите петна

Магнитните силови линии явно подтискат конвективните потоци от вътрешността, което води до усилване на интензитета на магнитното поле в тези места.


27. магнитните смущения се дължат на усукването на магнитните силови линии, поради характерното разслоено въртене на огромното газово кълбо

при екватора при полюсите

32 денонощия 27 денонощия

Слънцето се върти сравнително бавно около оста си за разлика от някои звезди със скорости от 100-200 км/сек. Може да се измери, че при слънчевия екватор скоростта е 2 км/сек. Това съответства на 25,38 земни денонощия (сидеричен период) или спрямо земния наблюдател, движещ се заедно с планетата по посока на околоосното въртене на Слънцето – 27,274 денонощия (синодичен период). Към полюсите скоростта на околоосно въртене забележимо намалява, а периода нараства до 30-31 земни денонощия. Такова диференцирано околоосно въртене е характерно за газовите кълбета. Нагорещената слънчева плазма при това диференциално поле води до усукване на магнитните силови линии и възникване на активни образувания на места.


28. слънчевото вещество е сферична гореща плазма предимно от водород и хелий, което се завърта като цяло около оста си средно за месец

Слънчевото вещество е гореща плазма от водород и хелий предимно, която е много динамична. Диференцираното, разслоено от слънчевия екватор до полюсите въртене на огромното газово кълбо води до усукване на магнитните силови линии на места и възникване на магнитни смущения – слънчевите петна и съпътстващите ги активни образувания. Слънчевите петна учавстват в общото въртене на Слънцето, но имат и собствена динамика, диктувана от породилото ги магнитно смущение. Групата петна е разделената от различна полярност на локалното магнитно поле. Водещото петно по посока на въртене на Слънцето е с противоположна полярност спрямо крайното петно от групата.

Петната и групите петна възникват близо до слънчевия екватор никога при самите полюси.
29. слънчевите петна са активни образувания във фотосферата, които се следят и изучават от векове

Петната, групите петна, фотосферните факли са активни образувания в слънчевата фотосфера.

30.зарисовка на слънчеви петна

Една от рекордьорките е групата петна AR 10486, с диаметър 300 000 км и доста сложна структура, която се наблюдава в през октомври 2003 г. Динамиката на петната в групата, преструктурирането и огромните смущения на магнитното поле довехода до едно от най-мощните избухвания от клас Х на 4 октомври с.г. около 19:50 UT . То бе третото поред за предходните две седмици в същата група петна.

Удобно, безопасно и информативно е рисуването на слънчеви петна с неголям телескоп със слънчев екран – подходящо занимание за астрономите-любители.
31. през 1849 година Волф въвежда индекс за статистика на слънчевите петна

W - Волфово число

W=k(10g+f)

k - коефициент

g - брой групи

f - брой петна

Галилей за първи път наблюдава с телескоп слънчеви петна и ги рисува. По тях разбира, че Слънцето се върти и че периодът на околоосното му въртене е от порядъка на 1 месец. По-късно започват системните наблюдения.

Едва през 1849 г. Волф въвежда индекс за статистика на слънчевите петна, който е един от използваните и сега индекси. Числото на Волф се изчислява по формулата:

W = k( 10.g + f )


32. фотосферни факли

Това са ярки овали или влакна.

Факелното поле има около петната и групите петна,

но може да съществува и без тях.

Температурата на факлите е само с 400° К по- висока от околното несмутено пространство и са добре различими по краищата на слънчевия диск, където се проявява ефекта на потъмняване, поради сферичната симетрия на звездното вещество.
Размерите на факелното поле са внушителни – до стотици хиляди км. Появява се малко преди появата на група петна, но не винаги появата на такова поле предвещава поява на петна. Обратно, петната винаги са във факелно поле. Средно факелното поле, свързано с петна съществува по-дълго от самите петна или общо 3 пъти повече.

Фотосферните факли често се появяват непосредствено след разрушаване на предшестващи факели и почти на едно и също място. Затова се счита, че са част от по-продължително смущение, траещо от половин година до година.

За разлика от слънчевите петна, които много рядко се появяват към слънчевите полюси, факлите се наблюдават и при самите полюси. В този случай те се наричат полярни факли. Те са с кръгла форма, сравнително неярки и некомпактни, с много малко време на живот – от минути до 2-3 денонощия. Броят им зависи силно от интензитета на околополюсното магнитно поле.
33. хромосфера – 15 000 км

Слоят над фотосферата е с дебелина около 15 000 км

Наблюдава се като тънък розов овал в близост до краищата на затъмненото Слънце при пълно слънчево затъмнение или с помощта на коронографи
34. хромосферната свръхгранулация

спикули

горещи потоци плазма, в разрез до 300-1000 км,

издигащи се на височина до 8-12 000 км

със скорост 20 км/сек

и съществуващи около 15 минути

Спикули – по-горещи до 30 000° К от хромосферата потоци плазма, издигащи се на височина до 8-12 000 км със скорост 20 км/сек. Размерите им в напречен разрез са 300 до 1000 км.Съществуват около 15 минути.

Може да се изчисли, че всеки момент има 10-тина хиляди спикули, образуващи хромосферната свръхгранулация.

висока хромосфера – до 10-15 000 км височина над фотосферата с температура, достигаща до 1 милион ° К.

Сега се приема средната хромосфера или слоят между 2 000 и 4-5 000 км за преходна зона между ниската и висока атмосфера – между хромосферата и короната. Тук температурата рязко нараства. На височина 3 000 км скокът е от 20 000° К до милион К, след което нагоре температурата остава почти постоянна.


35. Представете си тръба с диаметър колкото малка държава

и дължина диаметъра на Земята.

Представете си как по нея тече газ със скорост 50000 км/ч.,

а стените й са магнитно поле.

Току що си представихте

една от хилядите спикули на Слънцето.

Представете си тръба с диаметър колкото малка държава и дължина диаметъра на Земята. Представете си как по нея тече газ със скорост 50000 км/ч., а стените и са магнитно поле. Току що си представихте една от хилядите спикули на Слънцето. Горната снимка показва с високо разрешение именно такива магнитни тръби в активната област 11092 . Спикулите имат време на живот около 5 мин.


36. фотосферните факли продължават в хромосферата като

флокули

Фотосферните факли преминават в по-горния слой на слънчевата атмосфера. Там те се наблюдават по-добре в линиите на излъчване на калия и калция, затова е прието да се наричат калциеви флокули. Условно се приема, че започват от височина 1000 км над фотосферата. Размерите им са по-големи и връзката им с активните образувания във фотосферата е по-тясно изразена. Обикновено калциевите флокули се появяват внезапно като кръгли образувания без всякакви признаци; удължават се под известен наклон спрямо слънчевия екватор, като в местата, доближаващи се до екватора обикновено възникват петна. След изчезването на петната, площта на калциевите флокули продължава да се увеличава, а яркостта и компактността им – да намаляват. Освен в линиите на калия и калция, наблюдават се флокули и в линиите на водорода – Нα – водородни флокули с петниста структура, докато калциевите са влакнести с вихроподобна структура. Няколко часа преди появата на петната, водородните флокули са ярки и те стават все по-ярки, колкото се разраства групата петна. Магнитното поле на факелните площадки е от 50 до 200 Гауса и много добре съответства на калциевите флокули, като определя яркостта както на тях, така и на водородните флокули.


37. извити флокули с по-голяма дължина се наблюдават като

влакна

Някои извити флокули с по-голяма дължина се наблюдават като влакна

Хромосферата се дели на:

долна хромосфера – до 1 500 км с плавно спадаща температура до 4 200° К;

средна хромосфера – на височина над фотосферата до 4 000 км или слоят с дебелина от 1500 до 4000 км с температура, която започва да нараства все още сравнително бавно до 20 000° К поради ниската плътност на слоя и ускоряване на потоците плазма.

Тук се наблюдават спикулите.


38.
39. още хромосферни активни образувания

спокойни протуберанси

спокойни протуберанси – във вид на арки или мостове, издигащи се на височина до 40 000 км. Съществуват няколко месеца;

активни протуберанси – с динамична бързо променяща се форма;
40.взривни протуберанси

еруптивни или взривни протуберанси – от плътен горещ газ, издигащ се до височина над 1 милион км със скорост 200-600 км/сек във вид на струи.
41. избухвания ерупции

най-мощните прояви на активност в долната хромосфера

мигновено освобождаване на огромно количество енергия

колкото милион атомни бомби

10*16-3.10*25 Джаула

Избухванията стават в неголяма област – с размер до 10 000 км, а пълната мощност на излъчване на Слънцето нараства от 0,001 до 10%, при това в целия електромагнитен спектър – от гама до радиодиапазона. 20% са в оптичния диапазон. Някои от най-мощните избухвания се виждат – това са избухванията в бяла светлина. Освен излъчване в целия електромагнитен спектър, при избухванията се отделят потоци високоскоростни протони и електрони. Сред частиците в тези потоци са идентифицирани деутерий и тритий, които липсват в спокойната слънчева атмосфера. Това означава, че по време на избухванията вероятно се осъществяват термоядрени реакции – температурата при избухванията е от порядъка на милион градуса.

Типичното развитие на едно избухване протича така:

предизбухване или импулсна фаза, траеща 10-100 секунди;

взривна фаза – около 5 минути и

главна фаза – час.


42.слънчева корона

Слънчевата корона, както и хромосферата при обикновени условия не се виждат. Заслепява ни фотосферата. Излъчванията и на короната могат да се доловят в целия електромагнитен спектър, но само във видими лъчи яркостта й е като Луната в пълнолуние, но милион пъти по-слабо по интензивност, отколкото на фотосферата. Короната, както и хромосферата могат да се разгледат като няколко слоя – вътрешна, средна и външна корона, отличаващи се по параметрите си, а също и според механизма на излъчването (К, F и Е компонента).

Слънчевата корона като цяло е с много динамични елементи и като цяло променя формата си в зависимост от цикъла на слънчевата активност.Наблюдава се с помощта на коронографи в професионалните обсерватории или със специални космически апарати. Пълните слънчеви затъмнения са тези природни феномени, които от хилядолетия са давали възможност на хората да надникнат в невидимото. Точно в такива кратки моменти слънчевата корона се разкрива в пълната си красота.
43.пълно слънчево затъмнение

Пълните слънчеви затъмнения са тези природни феномени, които от хилядолетия са давали възможност на хората да надникнат в невидимото. Точно в такива кратки моменти слънчевата корона се разкрива в пълната си красота.


44.структурни елементи на слънчевата корона

лъчи, тъмни пространства, полярни четки, тръби, арки...

Структурните елементи са доста условни понятия тук и са във вид на лъчи, тъмни пространства, полярни четки, тръби, арки и др.


45.АКТИВНИ ОБРАЗУВАНИЯ в короната

коронални дупки

Коронални дупки – открити са в рентгеновия диапазон. Представляват нещо като “улеи” за скоростно разпространение на потоците плазма в околното пространство. Най-характерното за короналните дупки е, че магнитните силови линии са отворени. Освен това, те не са свързани с другите активни образувания.
46.активно и спокойно Слънце
47.

Започна новият 11-годишен цикъл на Слънцето. Миналата година се смени полярността на магнитното поле на Слънцето и започна 24-тия поред слънчев цикъл. Тук е едно от първите слънчеви петна от новия цикъл с номер 10982 в линиите на излъчване на водорода. Двете тъмни ивици от двете страни на яркото петно малко над него – това са студени влакна, удържани отгоре от слънчевото магнитно поле.Горещите и хладни области изглеждат като относително ярки и тъмни райони.

И така, последните два слнъчеви минимума са през 2007 и 1996 г.
48.2008-2010

изключително дълъг и дълбок минимум на слънчевата активност

Никой не може да каже защо напоследък Слънцето е толкова спокойно. През последната година възникнаха няколко активни области с много малко слънчеви петна. Такъв период на почти нулева слънчева активност е необакван дори за минимума на 11-годишния цикъл. Но в края на септември 2008 г. се появи истинска слънчева активност със слънчеви петна под номер 1002 (AR 1002), заснета от слънчевия телескоп SoHo. Последните данни от космическия апарат Улисис /”Одисей”/ , който се движи в Слънчевата система, показват, че освен необикновеното спокойствие на Слънцето, слънчевият вятър е най-тих за последните 50 години. Максимумът се очаква след 4 години, т.е. през 2012 година.


49.SoHO

Космическата орбитална обсерватория СОХО вече проследи пълен слънчев 11-годишен цикъл. Предишните минимуми на слънчевата активност бяха през 1996 и 2007 г., а последният максимум бе през 2001 г. Изображенията тук са в ултравиолетовата област ш са подбрани така че да представят всяка година от последния слънчев цикъл.


50.

космически апарат SoHO (Solar and Heliospheric Observatory) – слънчева и хелиосферна обсерватория, продължава постоянното си наблюдение на Слънцето. 12 инструмента изследват вътрешната структура на Слънцето, слънчевата атмосфера и слънчевия вятър от 1996 година насам. Открити са и повече от 1000 близко преминаващи покрай слънчевия диск комети.

Апаратът се върти около Слънцето на разстояние 1,5 милиона километра от Земята в т.н.първа точка на Лагранж, съединяваща Земята и Слънцето – там, където гравитацията им се уравновесява.

Групите от изследователи, работещи с различните инструменти на SoHO се намират на различни места, но апаратът се управлява от Центъра за управление на космическите полети Годард при НАСА в Гринбелт, щата Мериленд.

Изследователската програма на SoHO е до март 2007 г. Тя трябва да обхване един цял 11-годишен слънчев цикъл

Разноцветната картинка тук е колаж от изображения, получени с различните уреди на SoHO в чест на неговата 10-годишнина.


51. СЛЪНЧЕВА АКТИВНОСТ

През 1843 г. любител-астроном, посветил 20 години от живота си на системни наблюдения на слънчевите петна забелязва около 10-годишна периодичност в наличието и броя на петната.

Когато Волф въвежда своя индекс за отчитане на слънчевите петна и се построяват графиките на промяната му с времето вече бил натрупан достатъчно дълъг ред от данни и се получили цикли с продължителност от 5,5 до 17 години или такива със средна продължителност от 11,1 години. Тези 11-годишни цикли се отбелязват и в голяма част от по-късно въведените индекси за различните прояви на слънчева активност.
52.слънчевите активни образувания
динамо-механизъм

Периодичното изменение на полярността на глобалното магнитно поле, изразяваща се в еднаква полярност на петната например на западната част на слънчевия диск ( прието е Слънцето като цяло да се върти от изток на запад), редуваща се с противоположната през 11-години означава, че общото магнитно поле не пронизва цялото Слънце, а се разполага в повърхностните му слоеве.


53.цикли с голяма продължителност

Има цикли с по-малка и по-голяма продължителност – в повечето случаи кратни на 11-годишния цикъл:

22-годишния физически слънчев цикъл, обединяващ по два 11-годишни цикъла;

40-годишен цикъл;

80-100 или векови цикъл.

Има хилядолетни – до 24-25-хилядолетни цикли.

Всички тези цикли се наслагват един върху друг и водят до глобални промени примерно в климата на нашата планета.

Предполага се, че дългите студени зими през ХVІІ век се дължат на т.н. Маундеров минимум, когато поредица от 11-годишни цикли едва са се изявявали и в продължение на половин век наСлънцето почти не е имало петна.


54.слънчево-земни въздействия

И така, изучавайки средновековните хроники Маундер установява, че между 1645 и 1715 г. слънчеви петна много рядко са наблюдавани. Маундеров ият минимум вероятно е резултат от наслагването на минимумите дългопериодичен цикъл върху 11-годишните цикли.

Интересното е, че Маундеровият минимум съвпада с настъпването на т.нар. малък ледников период, ясно отразен в хрониките.

През 1887 г. Шпрьорер прави изследване на появата на северни сияния през Средновековието между 1460-1550 г. и прави откритие на друг такъв минимум. Тогава също е имало продължително застудяване.


55. През 1865 г. английският астроном Керингтън наблюдава за пръв път хромосферно избухване, последвано
18 часа по-късно от силна геомагнитна буря.
Той свързва двете явления, с което се поставя началото на един нов клон в науката – слънчево-земните въздействия.

56. Северните сияния са по-чести



в периоди на повишена слънчева активност на 11-годишните цикли.

Тогава са по-чести и мощни избухванията, протуберансите

и другите активни образувания.

Тези явления на Земята се предизвикват от електромагнитното излъчване на Слънцето по време на избухванията.

Потоците от частици по време на избухванията причиняват:

усилване на космическото лъчение;

мощни магнитни бури с внезапно начало, настъпващи около 20 ч. по-късно и изискващи бързи реакции за неутрализация на външните агенти за системата (организма, примерно на човека);

полярни сияния, съвпадащи по време с магнитните бури.


57.
58. цялостен модерен комплекс за изучаване на Слънцето
на Хаваи до обсерваторията на Мауна Кеа
ще влезе в експлоатация през 2017 година

Advanced Technology Solar Telescope – ATST, заедно с 3,7-м Advanced Electro-Optical System (AEOS) в комплекса GEODSS и 2-m Faulkes Telescope North ще представлява цялостен модерен технически комплекс за изучаване на нашата звезда.


59. Advanced Technology Solar Telescope

ATST

слънчев телескоп с авангардна технология

Advanced Technology Solar Telescope – ATST

Най-големият в света слънчев телескоп ще се строи на 10,023 футова височина на връх Налеакал до обсерваторията на Мауна Кеа на Хаваите и ще влезе в експлоатация през 2017 г. Постройката и първите 4 улавящи светлината инструменти ще струват $298 милиона долара, а още $146 милиона долара ще са необходими за довършителните работи.

Основното огледало на телескопа ще е с диаметър 4 м и с разделителна способност от 0,1". Телескопът ще има адаптивна оптика. Ще долавя излъчването от дължини на вълните от 350 нм в ултравиолета до 28 мм в далечния инфрачервен спектър. С негова помощ ще се изследва недостижимата досега турбуленция и магнитни полета във фотосферата, хромосферата и изключително неярката корона. Този уред не би имал нищо общо с досега използваните слънчеви уреди. Той, заедно с 3,7-м Advanced Electro-Optical System (AEOS) в комплекса GEODSS и 2-m Faulkes Telescope North ще представлява цялостен модерен технически комплекс за изучаване на нашата звезда.


60. SDO - Solar Dynamics Observatory
Слънчева динамична обсерватория

11 февруари 2010 г

SDO е истинско бижу сред флотата от слънчеви мисии на НАСА за изучаване на Слънцето. Тази сонда е крайъгълен камък в научната програма на НАСА „Живеейки със звездата си”. Тя ще хвърли нова светлина в разбирането на процесите на Слънцето и Слънчевата система, които се отразяват и на Земята като планета, на живота на Земята и използваните от нас технологии.

С помощта на 3 основни инструмента сондата ще изследва късовълновото ултравиолетово излъчване и глобалното магнитно поле на Слънцето, както температурите в хромосферата и вътрешната слънчева корона.

Надеждите са, че данните ще се напрупат в продължение на следващите 11 години, когато се очаква да се развие поредния 11-годишен слънчев цикъл. Това е предвиденото време на живот на Слънчевата динамична обсерватория, SDO.
61. SDO - Solar Dynamics Observatory

огромна крачка към разкриване тайните на Слънцето и механизмите на неговите прояви

Чрез нови технологични постижения, внедрени на сондата ще се получават слънчеви изображения на всеки 0,75 секунди и ще се изпращат всяко денонощие на Земята 1,5 терабайта информация, равностойна на информацията в 380 пълнометражни филма примерно. За целта SDO ще бъде на геостационарна орбита, за да може да осъществява постоянна връзка с центъра за управление в Ню Мексико.

„Това си е истинска сензация, - казва Ричард Фишер, директор на Хелиофизичния институт на НАСА във Вашингтон. – SDO е огромна крачка към разкриване тайните на Слънцето и механизмите на неговите прояви.”

Динамичните слънчеви процеси касаят всичко и всекиго на Земята. SDO ще изследва тези динамични процеси на Слънцето, които водят до нарушаване и дори извеждане от строя на изкуствените спътници на Земята като тези, които спомагат за осъществяване на комуникациите, GPS-системите. Освен това новият слънчев спътник ще допринесе за изясняване ролята на Слънцето за промените в земната атмосфера и климата.


62. източници:

  • http://sidc.oma.be/




  • “Спокойното и активно Слънце”, Владимир Дерменджиев, 1997








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница