Аз, Клавдий. Божественият Клавдий



Pdf просмотр
страница109/113
Дата28.05.2023
Размер7.72 Mb.
#117874
1   ...   105   106   107   108   109   110   111   112   113
Robert-Graves - Az Klavdij. Bozhestvenijat Klavdij - 680-b
подяждат плода на полето —
торят плодоносна почва.


956
какъвто някога е имало, и защото е въпрос на обществена политичност да не оставяме бог Ромул сам предлагам бог Клавдий да бъде включен в списъка на
Олимпийците и да се радва на привилегиите и правата на божествеността в пълния й традиционен смисъл и една подобна забележка да се включи в „Метаморфозите“ на Овидий.
Въпросът се подложи на гласуване и по всичко личеше, че
Клавдий ще получи мнозинство; защото Херкулес подтичваше от сенатор към сенатор с думите:
— Хайде сега, не ми се противопоставяй. Лично аз съм заинтересован от този закон. Ако гласуваш за мене сега, аз друг път ще сторя същото за тебе. Знаеш поговорката: „Едната ръка мие другата“.
Тогава се вдигна божественият Август, защото бе негов ред, и заприказва най-красноречиво:
— Призовавам ви за свидетели, че от деня на моето обожествяване до днес не съм изрекъл нито дума. Всякога си гледам моята работа. Но сега вече не мога да се преструвам на безразличен,
нито да скрия скръбта, която срамът задълбочава. Нима за това аз възцарих мир над земя и суша, прекратих Гражданската война, дарих на Рим ново законодателство, разкрасих го с нови прекрасни сгради, за да… за да… за да… Нямам думи, сенатори. Каквото и да кажа, не ще може да изрази дълбочината на чувствата ми по този въпрос. В своето възмущение ще прибягна до един израз на красноречивия Месала
Корвин: избран за Градоначалник, но се оттегли подир няколко дни,
като каза: „Срамувам се от своята власт.“ Аз чувствувам същото:
когато виждам как властта, която установих, се опозорява, срамувам се, че някога съм я упражнявал. Това същество, сенатори, чийто вид издава, че няма смелост да подплаши дори муха, е стояло на моето място и е нареждало да се екзекутират хора с леснотата, с която кляка кучето. Но аз не ще говоря за всичките му жертви, макар да бяха достойни хора; тъй съм угрижен от семейни тревоги, че нямам време да губя за обществени ядове. Затова ще приказвам само за семейните тревоги, защото „Ряпата
[2]
може да не знае гръцки, ала аз знам“: зная
сладко да похапва варена ряпа —


957
поне гръцката поговорка — „Коляното е по-близко до пищяла“. Този самозванец, този лъже-Август, ми направи добрината да убие две мои правнучки — Лесбия с меч и Елена с гладна смърт. И един мой правнук, Луций Силан. (Тук очакваме от тебе, господарю Юпитер, да бъдеш безпристрастен, като отсъждаш по това несправедливо дело,
което в края на краищата се отнася до тебе.) А сега ми отговори,
божествени Клавдий, защо осъди толкова много мъже и жени на смърт,
без да ги изправиш да се защищават? Какво правосъдие е това? Нима е същото в Небесата? Ето Юпитер е император от толкова векове и ни веднъж не е сторил повече от това да счупи крака на Вулкан:
и веднъж се разгневи на жена си и я удари. Нима има случай,
когато е убил някой член на семейството си? Но ти, ти уби Месалина,
съпругата си, чийто правуйчо бях аз, какъвто съм ти и на тебе.
(„Наистина ли съм я убил?“ — запитах го. „Чумата да те тръшне,
разбира се! Това е още по-позорно: избиваш хора и дори не го знаеш.“)
Да, сенатори, и не спря да преследва правнука ми Гай Калигула и след смъртта му. Наистина Калигула уби своя тъст, но Клавдий не се задоволи да последва само неговия пример, ами уби и зетя си. И
докато Калигула не позволи на младия Помпей, сина на Крас Фруги, да вземе титлата „Велики“, Клавдий му върна името, но му взе главата.
От тази благородна фамилия само той уби Крас Фруги, младия
Помпей, Скрибония, сестрите Тристония и Асарион; признавам, Крас беше такъв глупак, че можеха да го направят император вместо
Клавдий. Нима искате това същество да бъде превърнато в истински бог? Погледнете тялото му, родено от разгневените небеса: а като говорим за това, ослушайте се как приказва! Ако може да изрече три думи наведнъж, без да заекне накрая, готов съм да му стана роб. Кой ще обожава бог като него? Кой ще му вярва? Ако вземете да превръщате хора като него в божества, как ще искате тогава да вярват във вас? Накратко, сенатори, ако съм заслужил уважението ви, ако не съм отвърнал утвърдително на молитвата на ничий смъртен, разчитам


Сподели с приятели:
1   ...   105   106   107   108   109   110   111   112   113




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница