Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

961
Клавдий и всички се втурнаха да търсят Месалина. Освобожденците му Полибий, Мирон, Харпократ, Амфей и Феронакт тичаха най- отпред. Клавдий ги беше изпратил преди себе си тук, защото не желаеше наникъде да не тръгва сам. След това се появиха двамина преториански командири: Катоний Юст и Руфрий Полион. После приятелите му Сатурнин Лусий, Педон Помпей и двамината братя
Азинии, Луп и Целер. Накрая пристигна Лесбия, дъщерята на брат му,
и Елена, дъщерята на сестра му, и зетьовете, тъстовете и тъщите —
всъщност цялото семейство. Те се събраха и тръгнаха вкупом да посрещнат Клавдий. Клавдий се взря в тях и изненадано възкликна:
— Небеса, колко много приятели! Но как, кажете, се събрахте всички тук?
Педон се обади:
— Как сме се събрали тук ли, кръвожадни убиецо? Как смееш да ни питаш? Кой друг ни прати, ако не ти сам, човекът, който погуби всичките си приятели? Сега ще те съдим, затуй тръгвай. Ще ти покажа пътя към криминалния съд.
Педон го заведе пред съда на Еак; Еак беше съдията, който разглеждаше обвиненията в убийство по закона на Корнелий. Педон го замоли да запита името на обвиняемия, а след това попълни обвинителния акт:
Убити сенатори: трийсет и пет.
Конници, римски, убити: двеста двадесет и един.
Други лица: невъзможно да се узнае точният им брой.
Клавдий поиска защитник, но никой не пожела да го защищава.
Най-сетне се изстъпи Публий Петроний, стар приятел по чашка, който говореше доста добре Клавдиевия език, и поиска отлагане на делото за събиране на доказателства. Еак отказа и тогава Педон Помпей започна обвинителната си реч, викайки колкото му глас държи. Защитата се опита да отговори, но Еак, който е много съвестен съдия, го накара да млъкне и заключи по делото, както бе представено от обвинителя. А
след това се произнесе:
Каквото зло е сторил,
такова му се пада. И право е…

962
Настъпи пълно мълчание. Всички останаха удивени от решението, което беше без прецедент. Самият Клавдий естествено би могъл да изтъкне прецеденти, но въпреки това го сметна за чудовищно несправедливо. След това започнаха дълги спорове какво наказание да му се наложи. Някои изтъкнаха, че Сизиф вече твърде дълго време търкалял своята скала нагоре, а други казаха, че Тантал трябвало да се освободи, преди да е умрял от жажда, трети подхвърлиха, че било крайно време да се постави лост на колелото, на което Иксион непрестанно бивал измъчван. Но Еак реши да не освобождава никого от тях, та да не би Клавдий да подхрани в себе си надеждата, че един ден и той би могъл да се отърве. Вместо това трябваше да се измисли ново наказание: трябваше да се открие някаква напълно безсмислена работа, която да представлява олицетворение за алчна амбиция, вечно неосъществявана. Еак накрая изрече присъдата, която бе: Клавдий непрестанно да хвърля зарове в чаша за зар без дъно.
Тъй затворникът веднага започна да излежава наказанието си,
търсейки изпуснатите зарове, без да напредва изобщо в играта.
Да, всеки път, щом чашата разклатеше,
понечил тъкмо да ги хвърли вече,
те, заровете, сякаш по поръчка
изчезваха през дупката отдолу.
Събираше ги той и пак опитваше,
разклатил ги, повторно да ги хвърли,
но те го изиграваха отново,
пропадайки през дъното на чашата.
Но щом се наведеше да ги вземе,
от пръстите му мигом се изплъзваха.
И все тъй продължаваха да бягат,
напомняйки за случая известен,
при който злополучният Сизиф
успявал след безкраен тежък труд
скалата си най-сетне да изтика
по стръмния планински склон на Ада,
но тя веднага, скачайки надолу,
се свличала връз плещите му пак.

963
Внезапно се появи не друг, а Гай Калигула.
— Я виж, че този тук е мой роб — каза Калигула. — Искам си го обратно!
Той изправи свидетели, които доказаха, че много пъти са го виждали да бие Клавдий с камшици и брезови пръчки и да го блъска с юмруци. Удовлетвориха искането му и Клавдий бе предаден на своя господар. Обаче Калигула го подари на Еак, а пък Еак го даде на освобожденеца Менандър, който го изпрати да води протоколите на съда.
От английския превод на Робърт Грейвз
[1]
Омразен управител от времето на Август. — Б.авт.
↑
[2]
В оригинала думата е sormea, което е безсмислица;
редакторите предложиха да се разчете като soror mea. Но Август, чийто стил е изложен тук, в никакъв случай не би могъл да изрече израза:
„Сестра ми може да не знае гръцки, но аз знам.“ Единствената му сестра е била учената Октавия. Аз предлагам по-доброто и по-просто тълкование surmea, което е египетската ряпа, използувана от римляните като средство за повръщане. — Б.авт.
↑

964

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: