Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

958
на вас да отмъстите за моите беди. Затова предложението ми е — тук той започна да чете от бележките си: — понеже този бог Клавдий е убил своя тъст Апий Силан; двамата си зетьове, Помпей Велики и
Луций Силан; свекъра на дъщеря си Крас Фруги (човек, който му приличаше, както яйце прилича на яйцето); Скрибония, свекървата на дъщеря си; съпругата си Месалина и още мнозина, които нямам време да изброявам тук — предлагам да бъде преследван с най-голямата строгост на закона, да не се пуска под гаранция, да се осъди на незабавно изпращане в изгнание, като не му се позволят повече от трийсет дни, за да напусне Небесата, и трийсет часа, за да напусне
Олимп.
Набързо се гласува и предложението бе прието. Щом се получиха резултатите, Меркурий пипна Клавдий за гърлото и го повлече към Подземния свят, откъдето
Докато слизаха по Свещения път, Меркурий запита какви са тези тълпи от народ. Възможно ли е да погребват Клавдий? Процесията беше толкова внушителна и не бяха пожалени средства, за да проличи,
че се погребва божество. Музика от флейти, звуци от рогове, голям оркестър от всички духови инструменти, шумът беше такъв страхотен,
че дори Клавдий успя да го долови. По всички лица цъфтяха усмивки:
цялото население на Рим вървеше отново свободно. Само Агатон и още неколцина адвокати-любители се обливаха в сълзи и този път сълзите им бяха искрени. Професионалните адвокати бавно се измъкваха из тъмните кьошета, бледи и мършави, полуживи, но с всеки нов дъх се съвземаха все повече. Един от тях, като видя групата на Агатон да си изказва съболезнования, приближи се до тях и им рече:
— Казах ви, че този Сатурнов карнавал ще свърши рано или късно.
Когато Клавдий видя погребалната си процесия да отминава,
разбра най-сетне, че е умрял. Голям хор пееше погребалната песен с отпеви и напеви:
Не се е върнал никой да разкаже.

959
Плачи ти, римлянино, удряй гръд
и нека в скръб потъне твоят Форум!
Понесли сме в последния му път мъдрец,
най-храбрия от всички хора.

По бързина бе несравним дори
с най-бързия жребец, в поле препуснал.
С появата си партите смири,
стрелата му персиец не пропусна.

Опънеше ли лък с могъщи длани,
те хукваха в нестройни редове.
Показваха, дори без тежки рани,
и медите страхливо гърбове.

Преплавал през морето неизвестно,
в Британия настъпи той без страх.
Макар да бяха вапцани чудесно,
бригантите разби на пух и прах.

С вериги римски окова ги той
и римски пръчки, и секира сложи.
Смири и морските вълни безброй —
страха им взе, друг данък не наложи.

Плачи за съдията си! С каква
светкавичност решаваше делата,
една страна изслушвайки едва,
понякога дори нечул словата.

Не, няма друг подобен магистрат —
седи и съди цялата година.
Ще трябва в другия подземен свят
да му отстъпи стола си сам Минос.

Плачете, адвокати и поети,
плачете за загубените кярове.

960
Клавдий остана очарован от този панегирик и пожела да изгледа всичко до края. Но Меркурий, довереният пратеник на боговете, го дръпна, ала първо му уви главата, та никой да не го познае, преведе го през Марсово поле и накрая го въведе в Подземния свят, между Тибър и Подземния път. Освобожденецът му Нарцис бе вече там, стигнал по пряката пътека, готов да го посрещне, и сега се запъти към него усмихнат, освежен от банята, и възкликна:
— Богове! Боговете идват да посетят нас, смъртните. Смея ли да имам честта?…
— Върви да им кажеш, че сме тук. И побързай.
При тази заповед на Меркурий Нарцис се затича нататък. Пътят към портите на Подземния свят е стръмно нанадолнище и както казва някъде Вергилий, лесно се извървява; тъй че, макар да страдаше от подагра, Нарцис стигна за миг. Пред портите лежи Цербер или както май го нарича Хораций: „петоглавият звяр“. Нарцис не беше храбър:
той беше свикнал с малкото си бяло кученце и като съзря това огромно черно животно, същество, което никой не би искал да срещне в мрачно място като Подземния свят, много се уплаши. Той изкрещя:
— Клавдий е тук.
В отговор се чуха радостни възгласи и навън излезе група от сенки. Те пееха познатата песен:
Сред певците бяха Гай Силан, консул; Юнк, бившият магистрат;
Секст Травъл, Марк Хелвий, Трог, Котан, Ветий Валент, Фабий —
римски конници, които Нарцис бе наредил да екзекутират. Тук беше и актьорът Мнестер, чийто външен вид Клавдий бе разкрасил,
отрязвайки му главата. Вдигна се голям шум с пристигането на

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: