Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

899
А Силий? И Месалина? Силий изобщо не се опита да се защити;
ала когато го разпитах, предаде само фактите, описвайки как е бил съблазнен от Месалина. Настоях:
— Но защо? Искам да знам защо? Наистина ли беше влюбен в нея? Наистина ли ме смяташе за тиран? Наистина ли възнамеряваше да върнеш Републиката, или само да станеш император на мое място?
Той отвърна:
— Трудно ми е да обясня, Цезаре. Може да съм бил омагьосан.
Тя ме накара да те мисля за тиран. Плановете ми бяха неопределени. С
толкова много от приятелите си разговарях за свободата, че — нали знаеш как става — когато говориш за свободата, всичко ти изглежда страшно лесно. Очакваш всички врати да се разтворят, всички стени да се срутят и всички да викат от радост.
— Искаш ли да пощадя живота ти? Искаш ли да те сложа под опекунството на твоето семейство като безотговорен идиот?
— Искам да умра.
Месалина ми беше написала писмо от Градините. В него ми съобщаваше, че ме обичала както винаги и се надявала да погледна на шегата й снизходително; всъщност тя само искала да подведе Силий,
както сме се били споразумели, и ако в необузданото си пиянство е попрекалила с лудориите, да не ставам смешен, да не се сърдя и да не ревнувам. „Нищо не прави мъжа по-омразен и по-грозен в очите на жената от ревността.“ Предадоха ми писмото на трибунала, но Нарцис не ми позволи да отговоря, докато не свършат делата. Написах само:
„Получих ти бележката и ще й отдам императорското си внимание в скоро време.“ Каза ми, че докато не съм се уверял в размера на вината й, не бивало да отговарям писмено: не бивало да й давам надежда, че ще избегне смъртното наказание и ще се отърве само с изгнание на някой малък остров.
Отговорът на Месалина на официалното потвърждение за получаването на писмото й представляваше дълго послание, покапано със сълзи, в което ме кореше за студенината, с която съм отвърнал на милите й думи. Правеше пълни признания, както ги наричаше, на многобройните си увлечения, но отричаше да е прелюбодействувала;
умоляваше ме в името на децата да й простя и да й дам възможност да започне всичко отначало като вярна и предана съпруга; обещаваше да се превърне в идеален образец на съпружеска вярност за всички

900
римски благороднички, докато свят светува. Получих го, когато съдех
Силий.
Нарцис видя сълзите в очите ми и рече:
— Цезаре, не се поддавай. Родената проститутка не може да се промени. Дори и в това писмо не е искрена с тебе.
Отвърнах му:
— Не, няма да се поддам. Човек не може да умре два пъти от същата болест.
Писах й: „Получих ти бележката и ще й отдам вниманието си в скоро време.“
Третото писмо на Месалина пристигна тъкмо когато падаха последните глави. Беше гневно и заплашително. Пишеше, че вече ми била дала всички възможности да се отнеса към нея справедливо и почтено и че ако незабавно не съм й поискал извинение за обидното си, безсърдечно и неблагодарно отношение, щял съм да си тегля последствията; защото нейното търпение вече се изчерпвало. Тя тайно държала в свои ръце верността на всички офицери от преторианците,
както и на всичките ми освобожденци освен на Нарцис, а и на по- голяма част от Сената; достатъчно било да каже само една дума, и аз незабавно съм щял да бъда арестуван и да стана прицел на отмъщението й. Нарцис отметна глава и се засмя.
— Е, поне моята вярност към тебе я признава, Цезаре. А сега трябва да отидеш в двореца. Сигурно припадаш от глад. От закуска не си хапнал нищо, нали?
— Но какво да й отговоря?
— Не заслужава да й отговаряш.
Върнахме се в двореца, където ни чакаше вкусна храна. Вермут
(препоръчван от Ксенофонт като успокоително средство) и стриди,
печена гъска с любимия ми сос от гъби и лук — по рецепта, дадена на майка ми от Береника, майката на Ирод — и задушено телешко с репички, както и гювеч, и ябълкова пита, подправена с мед и карамфил, и пъпеш от Африка. Ядох лакомо, а като свърших, ми се доспа. Казах на Нарцис:
— Тази вечер повече не мога да мисля. Уморен съм. Оставям ти да ръководиш нещата до утре сутринта. Предполагам, че ще трябва да известим онази нещастна жена да се яви тук утре сутринта и да отговори на обвиненията. Обещах на Вибидия да я съдя справедливо.

901
Нарцис не отвърна. Легнах да спя.
Нарцис кимнал на офицера-преторианец:
— Заповед на императора. Ще отидеш с шестима войници в павилиона, в Градините на Лукул, и там ще екзекутираш господарката
Валерия Месалина, разведената съпруга на императора.
А после предупредил Евод да избърза пред преторианците и да предупреди Месалина, че идват, като по този начин й даде възможност да се самоубие. Ако се самоубиела, което сигурно щяла да стори, аз не трябвало да научавам за незаконната му заповед. Евод я намерил просната на земята в павилиона, разтърсвана от ридания. Майка й била коленичила край нея. Месалина рекла, без да вдигне очи:
— О, любими Клавдий, толкова съм нещастна и тъй ме е срам!
Евод се засмял:
— Грешиш, господарке. Императорът спи в двореца, заповядал е никой да не го тревожи. Преди да си легне, нареди на преторианския командир да дойде тук и да ти отреже хубавата главичка. Това са точните му думи, господарко. „Отрежете й главата и я набучете на края на копието.“ Изтичах да те предупредя. Ако си толкова смела, колкото си и хубава, господарке, съветвам те да свършиш, преди да са дошли.
Донесох ти тази кама, в случай че нямаш друга подръка.
Домиция Лепида се обадила:
— Няма надежда, мое бедно мило дете; не можеш да се отървеш.
Единственото почтено нещо, което ти остава сега, е да вземеш камата му и да се промушиш.
— Това не е вярно — заплакала Месалина. — Клавдий никога не ще се осмели да се отърве от мен по този начин. Това го е измислил
Нарцис. Отдавна трябваше да го убия, този Нарцис. Злобен, омразен
Нарцис!
Отвън по каменната настилка се чули тежки стъпки.
— Стой! На оръжие!
Вратата се отворила с трясък и офицерът застанал на нея,
очертан на нощното небе, със скръстени ръце. Не казал нито дума.
Месалина изпищяла, като го видяла, и сграбчила камата от Евод.
Страхливо опипала острието и върха й. Евод се подиграл:
— Нима ще караш войниците да те чакат, докато намеря точило да ти я подостря?
Домиция Лепида промълвила:

902
— Събери смелост, дете. Няма де те заболи, ако я забиеш бързо.
Офицерът бавно отпуснал ръце: дясната му ръка посегнала към дръжката на меча. Месалина допряла върха на камата първо до гърлото, а после до гърдите си.
— О, не мога, мамо! Страх ме е!
Офицерът бил извадил меча от ножницата. Направил три големи крачки напред и я промушил.

903

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: