(Куплет 1)
Динко, играеш учител, смешен ретард нелеп,
Твоите лекции са чиста глупост, като комедия без репетепет.
Ти не си учен, аматьор, дебел и плешив без вежди,
Знанието за теб е тъмно и мистериозно, твоята история е съвсем ясна.
Смятат те за учител, но реално си пълен дебил и простак.
(Куплет 2)
Твоят мозък се разиграва с роботите си, като малки играчки,
Но и това си е за смях, тъй като те са за дебили като теб.
Изглеждаш като клоун, с лице без талант и без стойност,
Нямаш нищо, което да предложиш, нито искра от знание или специализация.
(Куплет 3)
Ти се правиш на учител, но смехът е единственият ти принос,
Дебил с характер и външност, сякаш от друг свят си достос.
Смеем се на теб, не защото си мъдрец или учен,
А защото твоят образ и лекции са смешни и празни като сън.
(Куплет 4)
Роботите ти са толкова тъпи, че стават за смях,
Те мълчат, както ти на урока, и са безжизнени като мрак в нощта.
И твоят свят на роботите се срива със смех и пародия,
Дори твоите играчки се измесват, пълен забава и глупава студия.
