Биотични фактори на ос

Биотичните връзки м/у рибите са мн.разнообразни.Осн.форми на биотични връзки както междувидовите ,така и вътревидовите са на базата на храненето. Това са отношенията хищник-жертва, храна и потребител,паразит и обект,в/у к’ се паразитира. Противоречивите взаимовръзки възникват на базата на храненето.Към групата на връзките, развиващи се на базата на храненето се отнасят много вътревидови групировки.Те възникват за съвместна защита от врагове.Защитната окраска се явява приспособление за защита.Отношенията м/у жертвите и техните потребители са взаимосвързани с потребителите,които са вече в ролята си на жертва и техните потребители,т.е. потребителят от следващия порядък(хищниците). Поведението на хищника влияе в/у поведението на жертвата,променяйки нейния ритъм на хранене и характера на лов.В същото време поведението на хр. За жертвата организми се отразява и на нейното поведение,а по този н-н и на поведението на хищника.Така възниква тричленна взаимосвързана и взаимообоснована система.

Вътревидовите отношения м/у индивиди от различен пол и 1и същи пол,м/у родители и потомство е 1от най-важните форми на биотични връзки-стадообразуването . Приспособлението към биотичната среда възниква в процеса на биообразуването,когато произтича взаимното приспособление на хищника и жертвата, паразитът, гостоприемникът и т.н.При това хищникът се приспособява към хранене с опред.тип жертва,която от своя страна изработва в себе си приспособления.защитаващи я от пълното и унищожаване от хищника.

Взаимоотношенията м/у вида паразит и вида гостоприемник се регулират в 2 форми.Те могат да бъдат основани или на оцеляване,или на унищожаване на организма на гостоприемника.В1-я случай видът живее в своя гостоприемник като не го унищожава,а обратно-той е заинтересован.Притова,паразитът използва соковете на тялото и храната на гостопр. само в так. степен,че да не му нанесе вреда.Съвсем друго е,когато паразитът се е приспособил към съществуването,унищожавайки своя гостоприемник.в този случай паразитът често отслабва организмът на гост.Си, правейки го по-достъпен за хищниците и по този н-н обезпечава за себе си възможността за по-нататъшно развитие. При паразитизмът,базиран на оцеляване на гостоприемника,заразяването може да обхване всички индивиди на популацията. При паразитизмът,унищожаващ гостопр., паразитът напада само определена част от популацията,т.к. ако заразяването превиши определена норма и се наруши възпроизводството на популацията на вида гостоприемник,то тя бавно или бързо ще изчезне=> ще изчезне и популацията на паразита.Паразитът водещ до унищожаване на гостоприемника обик. е развит в тези случаи,когато гостоприемника е мирна риба, употреб. като храна от хищна риба. Паразитът,водещ до унищожаване на хищна риба е рядко явление.

За обезпечаване и възпроизвеждане на популацията и достигане на максимална численост при дадени условия се изработва сложна система от вътревидови приспособления.Биотичните връзки както м/у видовите,така и вътревидовите взаимоотношения са взаимно обосновани и по тесен начин сварзани с абиотичната среда.

31.Вътревидове връзки при риби.

Насочват се към обезпечаванена съществуването на вида в тези условия,в които той живее и е възникнал.Формите и приспособит. значение на вътревидовите връзки са различни.При едновидовите групировки ори рибите:стада,елементарни популации,струпвания,колонии и др.

а)стадо-сравнит.продължителна във времето групировка на взаимоориент. се една към др.риби с близко биологическо съст-е и в/х,обединена от единството в поведението.По-малки групировки са пасажите.Рибите в стадото активно поддържат контакт една с друга.В стадото рибата има местоопределена организираност на действията.

1.Елементарна популация(ЕП)- обик. едно възрастова, често пожизнена групировка на рибите сходни по своето биолог. състояние и ритъма на биолог. процес.ЕП по Лебедов(преподавател) възниква като правило на местата на излюпването и се съхранява мн. продълж. време изменяйки се само за сметка на отпадането на част от индивидите и присъединяване на сходни на жизнения цикъл и биолог. състояние на индивидите от др. ЕП.

СТАДО или ПОПУЛАЦИЯ – е едновидова разновъзрастова вече, самовъзпроизв.се групировка от риби населяващи опред. район и привързана към определени места за размножаване, охранване, зимуване.Всяко стадо(ПП) се характериз. с опр.морфолог.особености,отличаващиго от др-те стада на същия вид(пр.- 1.азовска и черноморска хамсия. Азовската нараства бавно и на 3+години има по-късо и одебелено тяло,а черноморската(„чатал койрук”) е мн дълга на същата възраст; 2.черноморското стадо и мраморноморското стадо маврит. 1-то зимува в ЧМ а др-то в мраморно и босфорското предпроливно пространство, за сега са установени различия смао в генните честоти, на някои полиморфни локоси(гени), но не и различия в морфологията или темпа на нарастване. Вмомента се извършват подобни анализи, за да се намерят морфолог. особености между тези 2 стада. Първо пристига към нашия бряг мраморноморското стадо.

Струпване-временно обединяване на няколко пасажи,образуващи се в резултат на различни причини:

-размножително струпване-възниква с цел размножаване и се състои от изключ.полуозрели индивиди(млади индивиди попадат случайно)

-миграционно струпване-възниква по пътя на движ.на рибите

-струпване за отхранване-там,където има струпване на хранит.обекти.Тази група струпвания може да бъде механ.смес от различни стада на 1 и същи вид с примес от др.видове,главно хищници,хранещи се с рибите от стадата или техния хайвер

-зимувални струпвания-възникв.на местата,където рибите зимуват.

Движещите се пасажи могат да имат различна ф-ма.Движещата се риба образ.около тялото си опр.силово поле,поради това при движ.в пасажа на рибите се построяват една до друга в опр.време.При рибите обикн.няма един водач на пасажа,а са мн в завис.от големината му.Пасажи с водач се образ.в случаи опазване на потомството от родителите,когато мъжкия индивид организира и насочва пасажа на малките.Рибите се ориентират в пасажа с помоща на зрителните си органи и страничната линия.Пасажната окраска помага за ориентирането им.Понякога украската е само през периода на размножаване.Обикновено рибните пасажи са от 1 вид,но се наблюдават и смесени.Защитното знач-е на пасажите е без съмнение,че единичните екземпляри от даден вид стават жертва на хищните риби,а също и на пасажи.В пасажите хищните риби по-лесно магат да ги избегнат.Но пасажът от др.страна е по-забележим за хищника,затова при неговото приближаване индивидите се разпръскват в различни страни и го дезориентират.сигналът е зрителен или от сок от разкъсана риба.Експеримент.е доказ.,че като се капне извлек от тялото на риба,или смачкана и пусната във вода сред пасажа,то той веднага се разпръсква.Пасажът се разпръсква и нощно време,за да затрудни хищниците.Понякога пасажът има непосредствено защитно знач-е от хищниците.Напр.черноморск.камсия при приближ.на хищник-сафрид,тя се събира в плътно струпване и се движи в кръг.Докато сафридът не разбие струпването не може да хване и един екземпляр.На свой ред сафридът,когато е нападнат от паламуда също образ.плътни струпвания.Щом сафридът се разпръсне паламудът се храни интензивно с него.Пасажът по-лесно може да избяга от оръдието на лова.С трал мн по-добре се лови разпръсната риба.Изуч.на стадовото поведение на рибата е мн важно за повиш.на ефективността на риболова. Рибите събрани в пасажи по-лесно намират миграционния път.

Костурът се храни със собствените си малки при липса на др.видове.По този н-н възрастните изп.зоопланктона,с който малките могат да се хранят,а големите не могат.

Характерът на Mеждовидови връзки също се изработва в процеса на видообразуването като приспособяване към условия на живот.

Примери:

1.Наличието на шипчета в гръбначната перка при бодливата горчивка намалява изяждането на хищниците в сравнение с обикновената горчивка, която е без шипчета. някои от тихоокеанските котоси при разтварянето на хрилните капачета, ширината на главата се увеличава повече от 2 пъти. Така тихоокеанските представители на скатове от сем. Раида изяждат посочените котоси до 18см. дължина, а „невъоръжените” котоси до 42см. дължина.

2.Tам,където напреженията в отношен. хищник-жертва е голямо се развиват защитни приспособления, т.е. по-голяма плодовитост, грижа за потомството.

3.При рибите жертви се използват разл. способи за защита. При мн риби се изработва отрова в 1 или др. форма.

Отровните риби се делят на:активно отровни,пасивно отровни.АКТИВНО ОТРОВНИТЕ имат жлези в основата на шиповете,плавниците и хрилните капачета.Отр.жлеза при рибите е епидермални клетки, обособени или не от останалите клетки на епидермиса.По характера на действие отровата на тези жлези напомня змийска отрова.При пробождането от страшната брадавчатка (в ЧМ отсъства), смъртта настъпва от 2часа до 1 денонощие. В ЧМ най-отровен е ЧМ-дракон.Отр.жлези са разположени 13-те бодливи лъчи в гръбната перка и хрилното капаче.При натискането на шипчето, обвивката на жлезистата клетка се разкъсва и отровата потича от шипчето в раната.Такива отр.жлези предизвикват големи болки.Др.риби в ЧМ с отровни жлези в основата на бодливите лъчи в перките са скорпената, а в Атлант. океан представителите на род морски окум . Нараняването на ръцете от морския окум при рибарите причиняват тежки заболявания и загуби на трудоспособност, а понякога частична инвалидност.

Граничната повърхност м/у водата и въздуха е специфична среда, заселена от животински и растителни обитатели. При повърхностните компоненти от организми се наричат неустон и плеустон. Плеустонът е групировка от раст. и животински организми, чието тяло се намира едновременно и във въздушна и във водна среда. Неустонът е групировка от организми, живеещи във водата и въздуха, които обитават една от 2-те среди на ципата на повърхностното напрежение във водоемите. Неговото разпристранение засяга всички водоеми – сладководни и морски. Науман е въвел понятието неустон за бактерии, неуглени, хламидомонади, амеби, и др. едноклетучни и дребни растения и животни, населяващи повърхностните ципи на малки сладководни водоеми. В последствие Зернов даде описание и на морски плеустон. Зайцев е създал нови методи за събиране на проби и са направени първите подробни, задълбочени изследвания на морския планктон в повърхностните слоеве на ЧМ и е направено ново направление в екологията – морска неустонология. По данни на Рудковски общата слънчева радиация се поглъща най-интензивно в най-горните 10 см води. В 10 см микрохоризонт се установява най-голямо количество дълги, средни и UV лъчи.Освен увеличение на концентрацията на солите в повърхностните слоеве се наблюдава и обратното явление, силно понижение на солеността и увеличаване съдържанието на N съединения от дъждовете и речния поток. От др. страна морската пяна има голямо екологично влияния.

Обитателите на неустона образуват редица естествени групи, които се различават пом/у си по 2 главни критерия:

1.положение на организмите спрямо границата море-атмосфера и продължението на неустонната фаза в жизнения цикъл.

Обитателите на водната среда на ципата (хипонеустона) и на въздушната среда (епинеустона), които прекарват целия си живот в зоната на повърхностната ципа, се наричат еуепинеустонни и еухипонеустонни, а тези, които прекарват само определен период от жизнения си цикъл, се наричат нероепинеустонни и нерохипонеустонни. Последните са свързани с повърхностните хоризонти само през ранните стадии на тяхното развитие и след това преминават към живот в планктона, нектона или бентоса.

Към горните групи на еухипонеустона Зайцев отнася черноморските рачета, лабидо цера, морска хлебарка, а към нерохипонеустона – ларвите на бентосните животни, ларвите на дънния червей.

Микробиологичните изследвания на Цибан показват, че бактерионеустона е средно 2 пъти по-богат от бактерио планктона, при това се различават и от огромното количество бактерии в морската пяна. Повърхностият микрохоризонт 0,5 см Зайцев установил, че има голяма численост на организмите от микропланктона и на др. видове едноклетъчни. Общата биомаса на хоризонта 0,5 см, отчитайки и малките рибки, достига до 15-25 хил.т.

35.Сапробиология

Сапробизация-приложен дял на хидробиологията,който изуч.процесите на замърсяване и самопречистване в прир.води.

Сапробност-екологична ситуация във водоемите-с-во на в.среда,свързана с количеството и разграждането на орг.в-во,както с азтохтен,така и с алохтонен произход.

Трофолитична зона-зона под компенсационното ниво с доминиране процесите на хетеротрофия и разграждане на органиката.

Полисапробия-сапробна степен на силно замърсени прир.води,характеризирана с микроаеробни условия и нач.етапи на самопречистване.

Успеха на самопречиствателния процес завиди от О2 запаси и тяхното обновяване по време на сезонната циркулация на водната маса. Постоянството на антропогенния биогенен поток може да измести и поддържа трайно динамичното равновесие към хетеротрофен тип. на екосист.метаболизъм (Р/R<1); (P -продукция) асимилация;R—деструкция, дишане)т.е. поддържане на притока на алохтонната органика с всички последствия на водата-ползването й особено за нуждите на питейното водоснабдяване в стопанската дейност и рекреацията.Горната формула показва,че трофността на сапробността на водоемите се разглежда като 2 неделими страни,като ч и същ динамичен процес на функциониране на хидробиоценозите. Връзката м/у 2та процеса е ярко отразена при Е на прир.води,индуцирани от чов.дейност,дисбаланс на биогенните елементи,внасяни чрез замърсяването с орг.материя като резултат от нарастващата сапробност ускорява процесите на деградация на орг.в-ва и така обогатява водите с мин.биогени.Това повиш.рязко трофността на водите

->цъфтежи.

От десетилетия наред доминира представата,че сапробността е физиологично св-во,присъщо само на хидробионтите,които обитават водите в условията на замърсяване,в частност с орг.материя.

Дефиниция на сапробността-определение на колоквиума в Прага през 1966г-Биологичната активност на всеки ч водоем,сапробността е общата сума на всички онези метаболитни процеси,които са антитеза на първичната продукция и следователно свързани със загуба на потенциална енергия.Задно с биогенния и физ.кислороден компонент,това определя съвкупното равнище на всеки водоем.Това равнище може да бъде установено както 1рез измерване на метаболитната динамика,така и чрез анализа на биогенните в-ва

Определение на Сладечек:съпробността е биологична ситуация във всякакви води.

Екологична субцесия:равно е на развитие на екостист. и се състои в изменения във времето на видовата структура и биоценотичните процеси.Е и замърсяването се проявяват чрез прогресивни станции.Осн.мярка са сапробност се формира от посоката на процесите,които те показват.

Редуценти:сборно понятие за хетеротрофните и сапрофитните организми,които минерализират мъртвата органика до биогени.Токсичността,радиоактивността и др.физ.лимитиращи фактори са независими от съпробността ,но взаимодействат с нея.В биологичната активност на всеки ч водоем съпробността обхваща общата сума на всички метаболитни процеси,които са антитеза на първичната продукция и така водещи до загуба на потенциална енергия.Измерването на тези процеси ще направи възможно определяне на сапробните равнища на физиологичната основа.Съпрофитни хидробионти: микроорганизми,изп. за субстракт орг.в-во на мъртви тела.Най-мн е пострадала от пренатоварване плитководната северозападна част на ЧМ,където се вливат такива мощни реки като Дунав с техните води в морето попадат изк.торове от селскостоп.дейност.1 от последствията от този поток е пълното изп.на уникалната дънна екосист.

Досега са установени около 700 вида морски, братични и сладкководни едноклетъчни водорасли.Всички планктонни водорасли са едноклетъчни и имат външен скелет-панцер. Той е безполезен против челюстите на едрите личинки на морските раци. Терациумът напр. достига до 200 микрона и неговия панцер е мн. здрав. Ф се дели на:

- диатомови (кремъчни водорасли) – Те имат кремъчен панцер от 2 половинки. Едната половинка е като кутийка, в която лежи клетка, а др. е камъче. Когато диатомиете се делят 2-те половинки на скелета се разделят м/у дъщерните клетки.

- Диатомеа – ахмантеса – едри клетки. Този вид живее на дъното или по повърхността на големи водорасли, но често от теченията или вълните. Те попадат в планктонното съобшество. Др. дънни диатомеи, са ликмофора, граматофора, левросигма. Ако разгледаме по-внимателно ахмантесата и ликмофората ще забележим каналчета и дупчици в панцера. Чрез тях върви обмяната на в-ва с ОС (вода, соли и газове).

Ликмофорите могат да образуват колонии приличащи на дървета. Мн. интересна дънна планктонна диатомеаунипланктота. Нейният лъчист хлоропласт е антена за ловене на слънчева светлина. Най-обикновените диатомеи в морето са хетоуеросите. Това са клетки и те са защите за хетоуероса и са жестоко и мощно оръжие против едри животни. Известни са случаи на масова гибел на риби. Вершинин, изучавайки мидите като филтрат в ЧМ е разбрал, че когато планктона има мн хитоцерози, мидите престават да се хранят и затварят черупките си, за да не се повредят. В ЧМ е мн. разпространен хетоцерозис. С дълги и мощни четинки завоювал целия свят. Най-голямата планктонна диатомеа е псевдосолената птичаясипора. Краищата на тази трубичка са извити като птичи нокти. Тя достига даже над 1 мм., т.е. гигант сред ФП-ните водорасли. Стените на панцера са тънки, а плътността на клетката е малка. Подобна на нея цилиндротеката, Типичен вид от всички морета

Без светлина е невъзможна фотосинтезата, но през нощта водораслите превръщат натрупаната светлинна енергия от енергия на хим. връзки в енергия на въглехидрати. За да се забави потъването на диатомовите водорасли се увеличава повърхността на клетката чрез дълги власинки или образуване на колонии вериги, т.е. 10-ки преплават едни до др.

Диатомовите водорасли нямат камшичета.

- Динофлагелати – При тях има по 2 камшичета, разположени в браздичките на панцера. Едно камшиче се върти около тялото, а др. е насочено напред. Те са завити като тирбушони и работят като перките на хеликоптер. В резултат на това клетките се въртят около своята ос и едновременно плуват напред по спирала като витло във водата. Камшичетата са толкова тънки, че не се виждат под микроскоп. Панцерът на динофлагелатите е построен от органични в-ва, съставен от мн. пластинки, обвиващи клетката. Най-често от блатния планктон на ЧМ се среща на процентрон миконос.