БЛАГОВЕЩЕНИЕ - ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ
Благовещение е ден, посветен на жената и майката. В светския свят се чества 8-ми март като Международен ден на жената, в християнския - Благовещение.
Баговещение се чества на 25 март всяка година – един от постоянните празници. Той съвпада с Великия пост, но на този ден Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино.
В миналото на този ден, както на всички тачени празници се събирал целият род. Слагала се богата, макар и постна трапеза. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“. Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с вече набол джоджен и магданоз.
От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Поникнали са първите ядливи растения и ще има храна за семейството.
Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голямо парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух –покровителя на къщата.
По време на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро буенец.
В народния календар този ден е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че както Св. арх. Гавриил съобщил благата вест на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, така долетелите кукувици и лястовици известяват на хората благата вест за идващата пролет.
За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. Народът вярвал в пречистващата сила на огъня. Затова възрастните разрешавали на децата и младежите да го прескачат за здраве.
На Благовец хората срещат щъркелите и лястовиците. Това е празник и за децата, които щом видят птиче, весело подвикват към небето:
„Щърко, шарен дългокрак, я закрякай кряк, кряк, кряк!
Щърко, шарен дългокрак, дай ми здраве с кукуряк!"
Девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с надежда:
„Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!"
Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платното — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят - даскал ще е...
Завързано възелче на забрадка, коланче или връвчица, трябвало да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и „лоши очи“.
Всички през този ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени, пара да имат в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.
На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсечел такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.
На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били. Болните можели да се надяват на лек, ако преспят на самодивска поляна, край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ от самодивския кладенец.
Тези приказни митични същества са възпети в приказки, легенди и в много народни песни
Времето се затопля - змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето. За да се предпазят от ухапване на змия, на места хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката. В други райони запалват огън и го прескачат, също така обикалят двора със запален парцал и наричат:
"Ево! Я като съм доле,
Ти да си в поле,
Като съм в поле,
Ти да си доле…"
Със същата цел палят метли и дрънкат с машите и ръжена, като казват:
"Бягайте, змии и гущери, че идат щъркели!"
Според народа, ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
В някои части на България строго почитат този ден и не се захващ с никаква домакинска или работа на полето. Казват, че на този ден – голям празник – дори птиците не свиват гнезда.
В други части на страната сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“. От корена на името Благовец (благо – сладко) произлязъл и обичаят да се посади дърво на този ден, защото плодовете му ще бъдат много сладки.
Градинарите „плашат“ (подрязват или изкореняват) овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли.
По Благовец жените садят тикви, за да станат бели и благи, а бубарите (производителите на коприна) слагат в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, за да е на „хаир” и добитата коприна през годината. Стопаните отварят кошерите и пускат пчелите, за да съберат сладък мед.
Бабите пробивали ушите на момиченцата, за да им сложат обици и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил.
В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.
Вярвало се още, че на този ден и най-силната отрова губи силата си и дори главата на убитата змия можела да се превърне в омайно биле. Затова на Благовец знахарките правели капани и в тях ловели подгонените змии. Убивали ги и в главите им слагали семена от босилек. После ги заравяли в земята и когато босилекът избуел и цъфнел, събирали малките бледовиолетови цветчета и с тях правели магии за „омайна любов“. Кожата на влечугото одирали, изсушавали и стривали, а след това я ползвали при направата на лековити „благи“ мехлеми.
За да разберете повече заповядайте в сайта на проекта: https://sites.google.com/site/europeanchildrencelebrate/ , както и на сайта на детската градина: http://cdg141.ovo.bg/
ЦДГ 141 “СЛАВЕЙКОВА ПОЛЯНА” ГР.СОФИЯ
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
СЪЩНОСТ И ТРАДИЦИИ
ДЕЦАТА НА ЕВРОПА ПРАЗНУВАТ
Сподели с приятели: |