Фарисеят и бирникът „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци и особено не като тоя бирник.“ Лука 18: 11.
Изтегляне 24.37 Kb.
|
Свързани:
Мараната
|
30 април ФАРИСЕЯТ И БИРНИКЪТ „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци... и особено не като тоя бирник.“ Лука 18:11. (Прочети Лука 18:9-14). Тези двама мъже са представени, посещавайки едно и също място за молитва. И двамата дойдоха да се срещнат с Бог. Но какъв контраст имаше между тях! Единият беше пълен със самохвалство. Той изглеждаше, ходеше и се молеше така. Другият осъзнаваше напълно собствената си незначителност. На фарисея гледаха като на праведен пред Бог, и такъв бе според самия него. В смирението си бирникът гледаше на себе си без да претендира за Божията милост или одобрение .... Бирникът не искаше нито да погледне към небето, но се удряше в гърдите , казвайки: „Боже бъди милостив към мене грешника.“ Изследователят на сърца гледаше двамата мъже долу и различи стойността на всяка молитва. Той не гледа на външния вид. Не съди, както съдят хората. Не ни оценява според ранга, таланта, образованието или положението ни .... Той видя, че фарисеят бе пълен със собствената си значимост и себеправедност, и срещу името му се написа, „ Претеглен на везните, и намерен недостатъчен"... Небесното величие се принизи от най-възвишената власт, от положението на един равен с Бог, до най-ниското положение, това на слуга .... Дърводелец по занаят, той се трудеше с ръцете Си, за да участва в изхранване на семейството .... Смирението Му не бе ниска самоценка на характера и способностите Му, но в принизяване до падналото човечество, за да го издигне заедно със Себе Си към по-възвишен живот .... Най-близо до Бог и най-почитан от Него е този човек, който има най-малко самомнение и себеправедност, най-малко упование и доверие в себе си, който служи на Бог със смирение и уповаваща вяра .... Гордостта и самомнението, в сравнение със смирението и скромността, са наистина слабост. Именно нежността на нашия Спасител, обикновените Му и непретенциозни маниери завладяваха сърцата .... Бог гледа с радост от небето долу на уповаващите и вярващите, които напълно се доверяват на Него. На такива Той се радва да дава, когато Го молят. „Защото насища жадна душа, и гладна душа изпълня с блага.“ - Знамения на времето, 21 октомври 1897 г. Изтегляне 24.37 Kb. Сподели с приятели:
|