Българите в Мала Азия



страница1/2
Дата23.03.2024
Размер301.5 Kb.
#120752
  1   2
Българите в Мала Азия
Свързани:
ЦАР КОНСТАНТИН II АСЕН



Българите в Мала Азия


http://bgistoria.jimdo.com

От стари времена нашите деди - древните българи - обитават не само Балканите, а и земи в Мала Азия. Днес в България живеят хиляди потомци на малоазианските българи, които са напуснали земите си след Междусъюзническата война (1914 г).


Последната българска държава в Мала Азия е покорена от турците през 1516 г., когато султан Селим І разбива войската на българската кралица Катерина.

През 1391 българите при Булгардаг разгромяват Баязид.
Днес наши историци ни убеждават, че прадедите ни са отишли там късно - едва преди 3-4 века и ние знаем, че някои от дедите ни са помнели местата в България от които са се изселили към Мала Азия и са се върнали отново по същите села, но българи живеят там много по-рано. Тяхната култура не прилича на емигрантска - напротив - от нея прозира ясното съзнание за собствена земя и за роден край - там на стотици и хиляди километри от България. Пълноценна местна култура не се създава за няколко поколения. Другата характерна черта на малоазианските българи е, че по нищо не се отличаваме от останалите българи - едни и същи са фолклора, обичаите ни, диалектите ни - за разлика например от бесарабските българи, които имат свои особености. Това показва, че никога не сме прекъсвали връзките с България. Преселници от България наистина непрекъснато са се заселвали в българските области в Мала Азия, но много данни сочат, че още от древността това са български земи. 

- авторът на житието, Охридският архиепископ Димитрий Хоматиян свидетелства в началото на XIII век, че българи са живяли в Мала Азия - Бурса и малоазийската планина Олимп - още преди времето на Александър Велики, и че именно от тези българи е родом Св. Климент Охридски:"1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия. 


2. Преподобният мъж водел произхода си оттам."




*Византийските автори често наричат българите „мизи", а България - „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. В Мала Азия има област Мизия и затова авторът е смесил Мизия от Мала Азия с областта между Дунав и Стара планина.

Българи живеят на компактни маси в продължение на векове в сърцето на Османската империя.





При появяването на турците, в Мала Азия има още една голяма държава - Караманската. Караманците били основния съперник на османските турци в Анатолия. Те били християни, както и малоазианските българи. От караманските хроники научаваме повече за българските държави в Мала Азия.
Турците израстнали като империя (с еврейска помощ и еврейски пари) в постоянни борби с караманците и техните съюзници - малоазианските българи. И по-късно векове наред Османската империя печелела победи в Европа, Азия и Африка, но търпяла поражения в самото си сърце - Анатолия - от съюзените войски на караманските и българските владетели.

В Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригата Торос. За държава в Мала Азия с името Булгар се споменава още в летописна бележка на Санджар, а в повествованието „Сказание за Малик Данишменд“ също се говори за българската държава в Булгар-даг с център Ерменак. Едната е просъществувала до разбиването на българските войски /водени от българската кралица Катерина/ от войските на османския султан Селим I преди похода му до Египет и Арабия през 1516 г., а другата Булгар до 1518 г. , разбита пак от Селим І , след похода му.


В летописа на Абу Мансур ал Хазини се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара...". „Историята на Караман" хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Има сведения, че периодично са идвали през вековете още българи от Кавказ, Балканите, Приазовието, Средна Волга, Долна Кама.
Когато караманците идват в Южен Анадол около 1217 г. влизат във войни с България от Тороските планини. След едногодишна война те заживяват в съюз до разбиването им от Селим І. В не малко източници се споменават средновековните държави Версак, Сувар, Булгар, Анкара, като български.

Граници на Българската държава в Мала Азия със столица Ерменак при владетеля Яхша ІІ 


- книга за българите в Мала Азия от Петър Коледаров, 1940 г.


Моменти от книгата:



Българската столица в Мала Азия

Според Караманския царственик крепостта Ерменак (днешния турски град Ерменек - в областта на известния курортен град Анталия) била столица на българската държава в Мала Азия при планината Булгар даг - част от голямата Тороска верига (според други Булгардаг обхваща целите Тороски планини).


Турско-българските войни 


Ето как българската столица в Мала Азия била временно превзета от турците през 13 век, според караманската хроника:Арменците, караманците и турците постоянно се оплаквали на селджукския (турския) султан Аяделин, че българите ги тормозели. Той наредил на своя васал Нуредин бей да тръгне на поход срещу българите.




"С помощта на всички огузки, тюркменски и кюрдски бейове и главно благодарение на хитростта "за очудване на всички" той успял да овладее Ерменак, заедно с големите съкровища що намерили вътре и в околността. След 40-дневно сражение превзели Мод, Гюлнари, а после и Маре в Булгардаг."
(Всички имена и титли са дадени в караманския царственик според караманските писатели и турските преводачи и преписвачи, а какви са били в действителност няма други данни.) 

Войните с българите продължили няколко години. Накрая българския владетел Яхша хан загинал в битка и неговият син Айдън станал васал на Нуредин бей.


Българите бият кръстоносците


През 1243 г. вече като турски васал Айдън бей се бил с 4000 души българска войска срещу





Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница