Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Коефициенти a
- Въведени/отстранени променливи b
- Обобщение на модела b
- Сравнителен анализ между капиталови пазари в Югоизточна Европа и референтни пазари в Централна и източна Европа
- Група на фондовите борси в Централна и Източна Европа АД ( CEESEG AG )
ANOVAc
От таблица 74 проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика на втора стъпка е Fstat е 38,830 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 3,59. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че между независимите променливи лихвен процент по депозити и лихвен процент по кредити и зависимата променлива пазарна капитализация съществува корелационна зависимост, и че регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.007 < α = 0.05. Таблица 75:
От таблица 75 за проверка на хипотезата относно регресионните коефициенти b1 и b2 установяваме, че b0 = 73,293.278, b1= 422,802.643 и b2 = -128,978.354. Коефициентът b1 отчита, че при всяко нарастване на лихвения процент по депозити с единица, може да се очаква нарастване на албанските ПЧИ с 422,802.643 единици. От друга страна, коефициентът b2 e показателен, че при нарастване с една единица на лихвения процент по кредити, ПЧИ в Албания намаляват с 128,978.364 единици. Емпиричната характеристика на b1 е tstat = 8,615, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 и степени на свобода 18 е 1,7341. След като tstat = 8,615> tcritical = 1,7341, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим. От друга страна, емпиричната характеристика на b2 e tstat = -4,628 при теоретична стойност -1,7341 и следователно правим заключение за статистическата му значимост, която се потвърждава и от Sig.0.019 < α = 0.05. Анализът на зависимостта между дългосрочните лихвени проценти по ДЦК на Албания и Австрия показва следното: Таблица 76:
Таблица 77:
От таблица 77 се вижда, че коефициента на корелация между независимaта променлива дългосрочен лихвен процент (ДЛП) по ДЦК на Австрия и зависимата променлива дългосрочен лихвен процент по ДЦК на Албания 0,497, което е показателно за средна положителна корелационна зависимост. От друга страна, коефициента на детерминация показва, че само 25 % от изменението в ДЛП по ДЦК на Албания се дължи на вариация в стойността на ДЛП по ДЦК на Австрия. Коригираният коефициент на детерминация е 0,228 и следователно 23 % от тези изменения в зависимата променлива се обясняват с регресионния модел. Taблица 78:
От таблица 78 проверката на хипотезата за адекватността на регресионния модел показва, че емпиричната характеристика Fstat е 12,488 при теоретична стойност за α = 0.05 от таблиците на F – разпределението 4,17. След като Fstat > Fcritical, нулевата хипотеза H0 се отхвърля и правим заключение, че регресионния модел е адекватен. Това се потвърждава и от Sig. 0.001 < α = 0.05. Таблица 79:
От таблица 79 за проверка на хипотезата относно регресионния коефициент b1 установяваме, че b0 = 6,600 и b1= 0,374. Коефициентът b1 отчита , че при всяко нарастване на ДЛП по ДЦК на Австрия с единица, може да се очаква нарастване на ДЛП по ДЦК на Албания с 0,374 единици. Емпиричната характеристика на b1 е tstat = 3,534, докато теоретичната стойност при двустранна критична област, критично равнище на значимост α = 0.05 и степени на свобода 38 е 1,6860. След като tstat = 3,534> tcritical = 1,6860, отхвърляме нулевата хипотеза Ho и заключаваме, че регресионния коефициент b1 може да се смята за статистически значим, която се потвърждава и от Sig.0,001 < α = 0.05. Таблица 80:
Таблицата по-горе съдържа информация за 95% доверителния интервал на регресионния коефициент b1 и може да се интерпретира, че очаквания ефект от промяна в ДЛП по ДЦК на Австрия с една единица е нарастване на стойността на ДЛП по ДЦК на Албания между 0,160 и 0,588 единици. Сравнителен анализ между капиталови пазари в Югоизточна Европа и референтни пазари в Централна и източна Европа В тази част на изследването е направен анализ на развитието на капиталовите пазари на референтни страни-членки на ЕС в Централна и източна Европа (Австрия, Унгария, Република Чехия и Словения), в които през последните години текат засилени консолидационни процеси между фондови борси и финансова инфраструктура. В тези референтни страни се следва хоризонтален модел на консолидация (холдингова структура и регионални дъщерни дружества с независим мениджмънт), насочван от конкурентните сили и новата регулативна рамка на ЕС за насърчаване на достъп до инфраструктурите за търговия, клиринг и сетълмент. Последиците (преки и косвени) от тези консолидационни процеси са: нарастване на ликвидността на капиталовите пазари, увеличен брой на чуждестранни членове с отдалечен достъп, листване на чуждестранни компании, по-висока рентабилност на фондовите борси, нарастване на реализираните обороти, ръст в пазарната капитализация, сключване на споразумения за сътрудничество с други регионални фондови борси, установяване на връзки с регионални и международни централни депозитари, въвеждане на унифицирани правила за търговия, диверсификация на предлаганите финансови продукти и др. Успешното приспособяване на капиталовите пазари на ЮИЕ към ЕС изисква постигането на определени цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, с ясната визия за преодоляване на присъщите ограничения на микроикономическо и институционално равнище и интегриране към паневропейския капиталов пазар. Консолидационните процеси в ЕС се осъществяват предимно между фондови борси чрез сливане на регионално равнище и между паричния и деривативния пазар. Конкретни примери в това направление са еволюцията на Euronext, сливанията в Скандинавско-Балтийския регион, и сливането между London Stock Exchange и Borsa Italiana. Сливанията позволяват на борсите да обединяват усилия и ресурси в използване на единни платформи за търговия, с което значително намаляват технологичните си разходи. Ползите за икономическата активност, възникващи при интеграцията, са положителни29. Обемите на търговията нарастват и с това намаляват спредовете между котировките „купува” и „продава”. Засилващите се консолидационни процеси между участниците на капиталовите пазари в ЕС се обяснява с фактори като повишено търсене на инвестиционни възможности, в рамките на Европейското финансово пространство30. Интеграцията на капиталовите пазари в четири страни от Централна и източна Европа (ЦИЕ), а именно Република Чехия, Унгария, Словения и Австрия, се осъществява чрез хоризонтална форма на консолидация между фондовите борси и изграждане на холдингова структура – Група на фондовите борси в Централна и Източна Европа АД (CEESEG AG) и четири регионални дъщерни дружества с независим мениджмънт и постигане на висока степен на хармонизация в инфраструктурите за търговия, клиринг и сетълмент. CEESEG AG притежава 50,45 % от капитала на фондовата борса на Будапеща, 100 % от фондовата борса на Виена и на Любляна (до юли 2015 г., когато продава дела си в Люблянската фондова борса), и 92,74 % от капитала на фондовата борса на Прага. Основна стратегическа цел на CEESEG AG като холдинг е консолидиране на регионалните пазари на фондовите борси на Будапеща, (Любляна), Прага и Виена и насърчаване по-нататъшното им развитие и повишаване на ликвидността им. Чрез внедрената единна платформа за търговия XETRA на четирите фондови борси се цели постигане на хармонизация в пазарните сегменти, утвърждаване на процес на кръстосано членство между тях и разширяване на продуктовата група от финансови инструменти. В международен план CEESEG AG предприема съвместни инициативи за повишаване на видимостта на четирите регионални фондови пазари и предоставяне на услуги чрез споразумения за разпространение на информация за борсовата търговия, лицензи за котиране на индекси и др. Групата изчислява и разпространява информация за над 90 борсови индекса на национално, регионални и секторно равнище в Австрия, ЦИЕ и Русия. Към 2013 г. Групата има действащи споразумения за индексно сътрудничество с над 20 страни от така посочените региони (вкл. и с Китай), което подпомага повишаване на общия ликвиден фонд и обемите на търговия31. За улесняване на кръстосаните листвания при търговията на регионалните фондови борси и потенциала им за видимост в останалите пазари е Европа, Групата поддържа директна връзка с Франкфуртската фондова борса. Към 2015 г. общата пазарна капитализация на Групата достига 133 млрд. евро, а общия оборот е в размер на 45 млрд. евро32, като на нея се пада над 40 % от пазарната капитализация и оборот в Централна и източна Европа. На четирите фондови борси в Групата са листвани 233 компании, около 170 местни, регионални и международни банки и брокерски компании. В рамките на групата се изчисляват два групови индекса – CEETEX и CEESEG Composite Index. В първият се включват 25 от най-активно търгуваните акции с най-голяма пазарна капитализация на четирите фондови борси, а другия се състои от четирите водещи индекси на фондовите борси в Групата (ATX, BUX, PX и SBITOP) и служи като бенчмарк. През 2010 г. след придобиване на мажоритарен дял в трите съседни борси, фондовата борса на Виена основава холдинговата компания CEESEG AG, с единствен акционер Wiener Boerse AG и равностойни дъщерни компании фондовите борси на Виена, Будапеща, Любляна и Прага. Холдинговата компания носи отговорност за стратегическото управление и администрирането на дъщерните компании. Тя координира също съвместните дейности за повишаване на видимостта на четирите пазара, както и клиринга и сетълмента на операциите. През 2014 г. основният борсов индекс на Виенската фондова борса ATX бележи спад от 15,18 %33, което се дължи на спад в цените на акциите на банковия сектор средно с 24 %, както и на акциите на компаниите от сектор петрол и газ с около 12 %, предвид на спада на цените на петрола в края на 2014 г. Пазарната капитализация достига до 80 млрд. евро, което представлява спад с около 7 % спрямо 2013 г. Оборотът на търговията с акции достига до 48 млрд. евро. Чуждестранни инвеститори от САЩ (23.4 %) и Великобритания (14.8 %) увеличават инвестициите си във финансови инструменти на Виенската фондова борса, следвани от инвеститори от Франция, Германия и Норвегия. Така 74 % от общия обем на търговията на борсата се осъществява от международни членове (които на брой достигат до 57 от общо 88 членове на фондовата борса)34. Важна промяна на Виенската фондова борса през 2014 г. е скъсяване на сетълмент цикъла при търговия с акции от Т+3 на Т +2, което е в съответствие с изискванията на Регламента за централните депозитари на ценни книжа. Основните пазарни сегменти, оперирани от Виенската фондова борса са следните: пазар на акции – той се състои от три подсегмента (основен, среден и стандартен пазар). Компаниите, които се допускат до търговия на основен подсегмент следва да съблюдават високи изисквания относно прозрачност, качество и оповестяване. Поне 25% от обикновените акции на компанията следва да бъдат свободно търгуеми, като на номинална стойност този свободно търгуем обем акции следва да бъде поне 15 млн. евро. Публичните компании, които се листват на среден подсегмент имат избор за котиране на официален или вторичен регулиран пазар на акции или включване в сегмента третичен пазар (за борсово търгувани фондове). На този пазар компаниите задължително използват услугите на пазарен специалист (Capital Market Coach), който осигурява подкрепа при спазване на изискванията за листване и може да поеме функцията на маркет-мейкър с оглед на осигуряване на непрекъснатост при търговията и ликвидност. Важни критерии за търговия с акции на стандартен подсегмент са, че търговията се осъществява с акции, които са листвани на официален или вторичен регулиран пазар, които не отговарят на изискванията на основния подсегмент. Търговията се осъществява един път на ден на аукционен принцип с оглед на осигуряване на ликвидност. На пазарите на акции през 2014 са листвани 105 акции, като е осъществено и едно първично публично предлагане на акции за 194 млн.евро; пазар на облигации – включва всички видове облигации като ДЦК, конвертируеми и др. облигации, които се търгуват на четири основни подсегмента (публичен сектор, корпоративен сектор, финансов сектор и сектор на облигации, обвързани с клаузи за конвертиране в акции). В края на 2014 г. на този пазар се търгуват 3,227 емисии облигации с емисионен обем от над 20 млрд. евро.; деривативни пазари – на тях се търгуват индексно базирани финансови инструменти, опции върху акции, фючърси върху акции и др. Включва два подсегмента (австрийски деривативни инструменти и деривативи на страни от ЦИЕ); пазар на структурирани продукти – на него се оформят четири подсегмента: пазар на сертификати (включва индексни, дисконтни, бонусни, експресни, гаранционни, реверсивни, конвертируеми и др. сертификати); пазар на борсово търгувани пасивно-управлявани фондове; пазар на активно управлявани фондове (парични, облигационни, балансирани, капиталови, недвижими имоти, нововъзникващи пазари и др.) и пазар на варанти. През 2014 г. на този пазарен сегмент са листвани 5,794 емисии структурирани книжа. Всички по-горе посочени пазари се подразделят на официален пазар, вторичен регулиран пазар и третичен пазар и се характеризират с перманентно осигуряване на ликвидност от страна на специалисти и маркет-мейкъри. Пазарната сегментация се осъществява на базата на критерии като продуктови групи, ликвидност, вид на маркет-мейкинга и правни критерии за допускане до търговия. Основните промени на фондовата борса на Будапеща след консолидацията в Групата са свързани с увеличаване на броя на международните членове на борсата, които осъществяват 55,1 % от общият обем на търговията и са особено активни на паричния пазар на борсата35. От 2011 г. на фодовата борса на Будапеща действа обособен пазар (BETa Market) за най-ликвидни чуждестранни акции на европейски компании, деноминирани в унгарски форинти. Друга важна промяна през 2013 г. е внедряване на нова пазарна сегментация на пазара на акции, с което вече пазарите на акции на четирите фондови борси са хармонизирани и се подразделят на Prime Market и Standard Market. От 2013 г. с въвеждането на единната за Групата система за търговия Xetra се осигурява достъп до други капиталови пазари в Европа. Важно техническо нововъведение през 2014 е скъсяването на сетълмент цикъла за акции от Т+3 на Т+2, в съзвучие с тенденциите в Европа. През 2014 г. пазарната капитализация на борсата бележи ръст от над 10 % спрямо 2013 г. и е в размер на 15 млрд. евро, а водещия борсов индекс BUX регистрира спад с около 10.3 % спрямо 2013. Фондовата борса на Будапеща е една от най-иновативните в групата CEESEG AG, като на нея се търгуват опции и фючърси, борсово-търгувани фондове, структурирани продукти и търговия с чуждестранни акции. Тя е една от първите борси в Европа, въвела услугата централен съконтрагент чрез дружеството Keller. През 2014 на борсата се осъществява едно първично публично предлагане на акции в размер на 2,6 млн.евро. Паричният пазар се подразделя на два сегмента – сегмент на акции и сегмент на финансови инструменти с фиксиран доход до една година. В сегмента на акциите се търгуват 53 акции, една емисия компенсаторни записи, 73 акции на инвестиционни фондове и 49 емисии сертификати. Пазарът на акции се разпределя на два основни вида категории: категория А представляват акции, отговарящи на определени критерии относно пазарна капитализация, акционерна структура и корпоративна история. Тези акции са високоликвидни и компаниите им имат дисперсирана акционерна структура. Основните изисквания за листване на акции в категория “А” са пазарна капитализация от поне 2.5 млрд. форинта, поне 25% свободно търгувани акции и не по-малко от 100 акционери, както и 3 г. бизнес-история на съответната публична компания. В категория “Б” попадат акциите на малки и средни предприятия, за които няма изисквания по посочените индикатори за категория А. През 2014 г. на пазара на акции пазарната капитализация към БВП достига до 13 %, или 12 млрд.евро. Среднодневният оборот на търговията с акции е около 26 млн.евро, което прави капиталовия пазар на Будапеща един от най-активните в региона на ЦИЕ след този на Варшава и Виена. От 2011 г. на фондовата борса на Будапеща действа обособен пазар за най-ликвидни чуждестранни акции на европейски компании, деноминирани в унгарски форинти (“BETa Market”), който има 16 членове. Ликвидността на този пазар се осигурява от маркет-мейкъри, а условията за търговия на този пазар са идентични като тези за сегмент акции на паричния пазар. През 2014 г. на този пазар се търгуват 23 чуждестранни акции, чиито оборот бележи ръст с 16 % и достига до 14,3 млн.евро. Сегментът на дългови инструменти с фиксиран доход над една година включва пълна гама ценни книжа от съкровищни облигации до корпоративни и банкови облигации. На него се търгуват около 100 емисии корпоративни облигации, 38 емисии ипотечни облигации, 15 емисии ДЦК и 7 емисии съкровищни бонове. Сегментът на деривативни финансови инструменти се подразделя на следните подсегменти: фючърси, опции и финансови инструменти върху базови активи. На подсегмент фючърси се търгуват 119 ценни книжа, които варират от фючърсни контракти върху индекси (като BUX), върху борсово търгувани фондове, акции, лихвени проценти и валути. На подсегмент опции, на който се търгуват стандартизирани над 25 опционни продукта от 2000 г. насам, са листвани опции върху основния индекс BUX, върху единични акции и върху 5 основни валути (евро, щатски долар, швейцарски франк, японска йена и турска лира) както и 16 кръстосано-валутни опции. Оборотът на търговията в сегмента на деривативни финансови инструменти е 7,9 млн.евро, и отбелязва спад с около 3 % спрямо 2013 г. най-вече поради намаляване на оборотите с фючърсни контракти, финансови инструменти върху акции и чуждестранни валути. Около 43 % от оборота на този сегмент се реализира от местни ритейл инвеститори. На валутните фючърси се пада около 78 % от целия оборот на деривативния сегмент, следвани от фючърси – 15 %, индексни фючърси 2 % и валутни опции – 1 %. Сегментът на финансови инструменти върху базови активи започва да съществува след вливането на стоковата борса във фондовата борса на Будапеща през 2005 г. като към 2011 г. на този сегмент се търгуват акциите на 6 компании. Съотношението между физическа доставка на актива спрямо общия оборот в този сегмент не търпи промяна спрямо предходен период и е в размер на 14.5%. Основните инструменти, търгувани на този сегмент са 11 контракта за доставка на зърно спот, 11 фючърсни контракта върху зърно и 5 опционни контракта върху опции (включващи най-активно търгувани базови продукти като пшеница, царевица, слънчоглед и др.). Опциите, които се търгуват на този пазар са американски тип и могат да бъдат упражнени по всяко време преди изтичане на датата на опционния договор. През 2014 г. оборота на този сегмент спада с 28,7 % спрямо 2013 г. Транзакциите на сегментите се приключват ежедневно чрез Централния депозитар на Унгария – Keller LTD (при цикъл Т+2), като Keller CC LLC действа в качеството си на централен съконтрагент за паричния и деривативен пазар, който предоставя гаранции за крайното изпълнение на транзакциите. В резултат на интеграцията на фондовата борса на Любляна (ФБЛ) с CEESEG AG се повишава международната видимост на капиталовия пазар на Словения и се насърчава регионалната търговия с продукти, индекси и борсови данни. Внедрената единна платформа за търговия XETRA стимулира достъп на отдалечени членове до борсата и привличане на международни портфейлни инвеститори. Внедряването на нови финансови инструменти като деривати е все още в началото и ще изисква по-нататъшно развитие на пазарната инфраструктура в рамките на Групата, включително чрез въвеждане на единна система за клиринг и сетълмент. През юли 2015 г. фондовата борса на Виена взема решение за продажба на 100 % дела си в Люблянската фондова борса на Загребската фондова борса (Хърватия), като финализирането на транзакцията се очаква през последното тримесечие на 2015 г. Освен това, двете борси подписват споразумение за партньорство, насочено към поделяне на технологията за осъществяване на борсова търговия, като Виенската фондова борса се очаква да осигури на Загребската фондова борса възможност за ползване на общата платформа за търговия XETRA и еднообразни правила за търговия. По този начин се осъществява по-нататъшна регионална експанзия на фондовата борса на Виена и се очакват синегрия поради използването на единна технологична система и ноухау. Финансовите пазари на Словения и Хърватия имат сходен път на финансово развитие. Около 70 % от общия оборот на Словенската фондова борса се осъществява от местни инвеститори (домакинства и нефинансови институции), а сред международните инвеститори преобладават тези от САЩ (32.5 %) за 2014 г36. Пазарната капитализация на борсата бележи ръст с около 16 % спрямо 2013 г. и достига до 6,2 млрд. евро37. Общият оборот нараства също с 75,2 % спрямо 2013 г. и достига до 686,3 млн.евро. През 2014 г. на фондовата борса са емитирани 8 нови емисии облигации с обща емисионна стойност от 3,671 млн.евро и 5 емисии търговски книжа с обща стойност от 190 млн.евро. Оборотът на търговията с местни акции достига до 460 млн.евро (без блоковата търговия), като търговията с акции съставлява 88,6 % от общия оборот, с облигации – 10 %, и с търговски книжа – 1.3 %. Основни фактори за ръст на оборота са приватизационните процеси, корпоративни придобивания, стабилизирането в банковия сектор и икономическото възстановяване на Словения. През 2014 г. страната отчита ръст на БВП от 1,7 %, основно поради по-висок износ и активизиране на инвестициите. Организацията на пазарите, поддържани от фондовата борса на Любляна е както следва: - първичен пазар – на него се търгуват акциите на големи утвърдени компании, които спазват високите изисквания за ликвидност и прозрачност на борсата. Основни критерии за листване на дружества на този пазар са три години на съществуване; минимална стойност на емитирания капитал 10 млн. евро; минимален free float 25% и минимален среднодневен оборот на емитираните акции 40,000 евро. За 2014 г. на този сегмент са листвани 9 емисии акции, а реализираният оборот е 375 млн.евро; - стандартен пазар – на този пазар се търгуват акциите на големи компании с дисперсирана структура на собственост, при които е спазено изискването за период на съществуване и free float както при първичния пазар, като единствената разлика е в изискването за минимална стойност на капитала в размер на 2 млн. евро. През 2014 на този сегмент са листвани 13 емисии акции, при реализиран оборот за годината от 155 млн.евро; - въвеждащ пазар (entry) – на него се търгуват акциите на компаниите, които се листват за първи път и отговарят на базовите критерии за допускане до търговия на фондовата борса на Любляна. През 2014 на този сегмент се търгуват 34 емисии акции, и е реализиран оборот при търговията от 77 млн.евро; - облигационен пазар – на него се търгуват корпоративни облигации и емисии ДЦК, като към 2014 г. обемът на този пазар достига пазарна капитализация от почти 69 млн. евро, което представлява ръст от над 13% спрямо 2013 г. и са листвани 44 емисии корпоративни и 13 емисии съкровищни облигации; - пазар на структурирани продукти – на този пазар се търгуват ценните книжа на отворени и затворени фондове, сертификати, варанти, права върху акции и др. През 2014 на този пазар няма листвани емисии книжа. В резултат на интеграцията на фондовата борса на Любляна с СЕЕSEG AG през 2009 г. се повишава международната видимост на капиталовия пазар на Словения и се насърчава регионалната търговия към продукти, данни и индекси. Внедрената през 2010 г. международна платформа за търговия XETRA стимулира достъп на отдалечени членове до борсата и привличане на международни портфейлни инвеститори, както и листване на нови финансови инструменти. За насърчаване предлагането на капитали на фондовата борса на Любляна Стратегията за развитие на Словенския капиталов пазар38 насочва към модернизиране на пенсионната система и възможност пенсионните фондове да предлагат индивидуални инвестиционни схеми на различните групи пенсионно осигурени лица чрез запазване на минимално задължителен дял на консервативната инвестиционна компонента. Друга важна насока на реформата е опростяването на действащата данъчна система за облагане на печалбата на компаниите. В Словения действа данък върху дохода от капитали с еднообразна данъчна ставка от 20%, която се намалява на всеки 5 години с 5%. За стимулиране на инвестициите в капиталовия пазар е важно да се оцени и намаляването на данъчната ставка върху капиталовите печалби от деривативни инструменти, която към настоящето е 40%. Подобен данък ограничава развитието на иновативни финансови инструменти, които да позволят на инвеститорите адекватен избор между риск и възвращаемост. Търговията с деривативни и структурирани финансови инструменти е минимална по обем, като повечето от валутните и лихвени деривативни контракти се търгуват основно извънборсово. Поради липса на развита инфраструктура за борсова търговия на деривативни контракти, деривативните транзакции се осъществяват в задгранични центрове, като местните институционални инвеститори (пенсионни и взаимни фондове) проявяват слаб интерес към деривативите поради законови или правни ограничения. Друг съществен пропуск от гледна точка на емисионна дейност е, че правителството все още притежава значителни дялове в редица финансови и други предприятия и няма определена политика да насърчава тяхното листване чрез фондовата борса. Много от приватизационните сделки се осъществяват чрез частни пласирания, а не чрез публични предлагания на ценни книжа. Важно предизвикателство пред по-нататъшната интеграция на фондовата борса на Любляна ще бъде постигането на висока степен на хармонизиране в цикъла на клиринг и сетълмент, въвеждане на процедура за кръстосано членство, реформата в пенсионната система и насърчаването на приватизация чрез първични публични предлагания. Освен това внедряването на нови финансови инструменти като деривативи изисква по-нататъшно развитие на пазарната инфраструктура и клиринг чрез централен съконтрагент, както и засилване на надзорната рамка. Що се отнася до новият собственик на фондовата борса на Любляна – Загребската фондова борса (ЗФБ), тя е пример за малка, но изключително бързо развиваща се борса. С влизането на Хърватия в ЕС през юли 2013 г. страната извършва значителни действия по хармонизиране на законодателството си с това на ЕС, но за привличането на чуждестранни инвестиции остава да бъдат отстранени редица административни ограничения, както и да бъде повишена конкурентноспособността на страната. Загребската фондова борса започва да функционира през 1991 г. и първоначално нейни основатели са 25 банки и 2 застрахователни дружества. През 1994 г. борсата въвежда електронна система за търговия, което води до почти десетократно (982.6 %) увеличение на пазарната капитализация на борсата за периода 1995 – 2000 г. Към настоящето борсата използва търговската платформа на NASDAQ OMX - X-Stream, като различни модификации на тази платформа се използват в над 40 фондови борси в Европа, Азия и Австралия. През 2007 г. фондовата борса на Вараждин се слива със Загребската фондова борса, а подобряването на инвестиционния климат води до повишен интерес на пазарните участници до консолидирания капиталов пазар на Хърватия и търгуваните на него финансови инструменти. На международно равнище Загребската фондова борса играе също важна роля, като е една от основателите на Федерацията на Евроазиатските фондови борси, асоцииран член на Федерацията на Европейските фондови борси и работи в тясно сътрудничество с организации като ОИСР. През май 2014 г. фондовите борси на България, Македония и Хърватия обявяват, че с финансовото съдействие на ЕБВР учредяват обща компания със седалище в Македония, чиято цел ще бъде създаването на регионална инфраструктура за търговия с ценни книжа, листвани на тези пазари. Към момента дела на чуждестранните инвеститори в оборота на Загребската фондова борса е много малък, и едно от основните ограничения на капиталовия пазар на Хърватия е много ниската му ликвидност (Raiffeisen Research, 2013). Основните пазарни сегменти на Загребската фондова борса са Регулиран пазар, алтернативна система за търговия – МТF и извънборсов пазар, като основното различие между регулирания пазар и MTF е равнището на прозрачност (Zagreb Stock Exchange, 2014). Регулираният пазар се подразделя на Prime Market, Official Market и Regular Market и съобразно със Закона за капиталовия пазар всички транзакции, осъществени на регулирания пазар задължително са обект на оповестяване. Установения процент на свободно търгувани акции на регулирания пазар е 15 %. За сегмента Prime Market изискването е фрифлоут от 25 % и пазарна капитализация от минимум 1 млн. евро. През 2014 г. пазарната капитализация на Загребската фондова борса достига една от най-високите си стойности от 26 млрд. евро. Основните индекси са CROBEX10 за десетте сини чипове, широкия индекс CROBEX, състоящ се от 25 най-ликвидни акции, както и CROBIS за облигации. На Загребската фондова борса се търгуват също права, търговски ценни книжа и структурирани продукти (индексни, турбо, бонусни и дисконтови сертификати). През 2013 г. пазарната капитализация на Загребската фондова борса е 38.4 % от БВП, което е показателно, че капиталовия пазар на страната се развива относително добре, когато се сравни с други пазари е ЦИЕ. В Хърватия, както и в останалите страни от ЮИЕ банковото финансиране доминира, като към края на 2013 г. кредитите за неправителствени дружества представлява 76,1 % от БВП (средна стойност за Евозоната от 125 % от БВП). Към настоящето корпоративният данък в Хърватия е 20 %, като се налага 12 % данък при източника върху дивидентния доход на юридически лица. Извършен корелационен анализ (Стефанова, Ю. 2014) на българския и хърватския фондови индекси (SOFIX and CROBEX) за периода 2004-2014 г. показва корелационен коефициент от 0,23 и коефициент на детерминация от 85%. Подобни резултати отчита и изследване на Visek et al (2006), които анализират стойностите на индексите при закриване на търговията за капиталовите пазари на Словения, Унгария, Чехия, Полша, Германия и Хърватия за периода 1997 – 2006 г. Резултатите посочват, че фондовият пазар на Хърватия е постигнал определено равнище на многостранна интеграция с анализираните страни в ЦИЕ, и с пазара на Германия. Освен това извършен множествен регресионен анализ на икономически фактори, влияещи върху капиталовия пазар на Хърватия (Стефанова, Ю. 2014) отчита, че ПЧИ оказва най-силно влияние върху развитието му, като 1 % нарастване на стойността на входящите ПЧИ води до ръст в пазарната капитализация с 0,008%. ПЧИ в Хърватия започват да нарастват след 1999 г. и през годините се колебаят около 2 млрд. долара годишно, като достигат най-висока стойност през 2008 г. от 5,8 млрд. долара. За същия период пазарната капитализация отчита ръст, който достига пика си през 2007 г от 66 млрд. долара. Подобна зависимост между ПЧИ и пазарната капитализация е установена и в изследвания на Kalim et al (2009), които установяват, че ПЧИ допринасят за развитието на фондовите пазари. Авторите посочват, че 1 % нарастване на ПЧИ водят до ръст в пазарната капитализация с 0,409%. Нещо повече, Adam & Anokye et al (2008) заключават, че между ПЧИ и развитието на фондовия пазар съществува следната причинна зависимост: ПЧИ допринасят за икономическия растеж; икономическия растеж води до експанзия на фондовия пазар, и следователно ПЧИ е причина за развитието на фондовия пазар. Errunza (1983) също установява дългосрочен ефект на ПЧИ върху развитието на фондовия пазар. През 2014 г. на фондовата борса на Прага чуждестранните институционални инвеститори преобладват пред местните, като осъществяват над 57 % от общият оборот на борсата. Водещо място заемат тези от САЩ (53.5 %), следвани от инвеститори от Великобритания (17. 5%). Пазарната капитализация на борсата отбелязва значителен ръст с 44 % спрямо 2013 г. и е в размер на 39 млрд. евро. През 2004 г. Комисията за ценни книжа и фондовите борси на САЩ официално предоставя на фондовата борса на Прага статус на номиниран чуждестранен пазар за ценни книжа и я включва в списъка си за чуждестранни фондови борси, които са надеждни за инвеститорите. През 2007 г. се основава Power Exchange Central Europe (в която фондовата борса на Прага притежава 33% от капитала) като нова платформа за търговия с ценни книжа в енергийния сектор, емитирани от компании от Чехия, Словакия и Унгария. На тази платформа се търгуват стокови фючърси и контракти с физическа доставка и финансов сетълмент като към 2014 г. общо търгуваните стоково-фючърсни контракти достигат на стойност до 1,327,433 евро, докато стойността на контрактите на спот-пазара е в размер на 1,656,000 евро. През 2008 г. фондовата борса на Виена придобива мажоритарен пакет от акции във фондовата бора на Прага (92.739% от капитала). Основните пазари на фондовата борса на Прага са както следва: регулиран и извънрегулиран (ОТС) пазари. Основните сегменти на регулирания пазар са основен пазар (Prime market), свободен пазар (Free market) и стандартен пазар. На основният пазар се търгуват акциите на компании с пазарна капитализация 1 млн. евро, обем на емисиите не по-малък от 200,000 евро, поне 25% свободно търгувани акции и с бизнес-история на компаниите поне три години. През 2014 г. на този сегмент се търгуват 2 емисии акции, като реализирания обем на търговия е 5,6 млн. евро. От друга страна свободният (през 2014 г. на него се търгуват 14 емисии акции при обем на търговията от 89 млн. евро) и стандартния пазар (през 2014 г, на него се търгуват 8 емисии акции) са също регулирани, но за тях фондовата борса не поставя по-високи изисквания спрямо емитентите и техните емисии, отколкото тези, които са нормативно определени съгласно законодателството. Обикновено на тези пазари се търгуват краткосрочни облигации до 12 месеца, като през 2014 г. обема на търговията достига 304 млн. евро. Извънрегулираният пазар (START) е нишов пазар, на който се котират акциите на МСП като този пазар не поставя изисквания, свързани с пазарна капитализация, бизнес-история и свободно търгуван обем ценни книжа. На него компаниите избират прилагане на национални счетоводни или международни стандарти за финансова отчетност. Всеки емитент следва да има поемател или гарант на своята емисия, който обикновено е член на фондовата борса. Неговата роля е да осигурява надзор относно спазването на изискванията за оповестяване на информация и изготвяне на годишен доклад относно спазването на изискванията на бизнес-плана на емитента. През 2014 г. обема на търговията на START сегмента е 6,1 млн. евро. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||