Цените на природния газ в страните от цие

В страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) цените на природния газ се определят от няколко основни фактора:

• Разходите за добив, обединени с разходите за транспорт до съответната граница или цената за внос на газа (например, според Russian Natural Gas Monthly Price, цената на Германската граница на руския природен газ през януари 2009 е била 576, 72 USD/1000 m3);

• 
  Разходи за пренос по газотранспортната система на обществения доставчик, у нас към тях са добавени и административни разходи за издръжката на чиновническия апарат на Булгаргаз-1,5 % от цената на газа на входа;
  
• 
  Разходи за изграждане и транспорт по газоразпределителните мрежи, които тепърва се развиват, както и цена за снабдяване с природен газ, включваща експлоатацията на мрежите и съоръженията.
  

Русия изнася 152 млрд.куб.м газ до европейските страни, което е 41 % от общото получавано количество. Норвегия също е свързана с континенталната трансмисионна система, като нейният дял възлиза на 22 %.

Вносът на втечнен природен газ е възможност при по-отдалечени потребители от газовите находища, но за Европа очевидно е все още скъпа алтернатива, имайки предвид, че едва 13 % от доставките на газ са под тази форма.
Фактът, че целият експорт на природен газ от Русия се договаря от Газпром, и че трасетата за доставка до региона на ЦИЕ от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан минават през територията на Русия, означава, че Газпром е детерминиращият цените на газа за ЦИЕ фактор. Дори да се подписват търговски договори с други страни от ОНД (Общността на Независимите Държави), договорените количества ще преминават през ГАЗПРОМ, собственик на транспортната инфраструктура. Всъщност чрез Газпром и други търговци изнасят природен газ индиректно до страните от ЦИЕ.
На графика 1 е представен вносът до страните от ЦИЕ на природен газ по тръбопроводи.



Графика 1. Внос на тръбопроводен газ в страните от ЦИЕ.
Заради стратегическата важност и сравнително високите инвестиционни разходи, както и заради продължителния времеви хоризонт, необходим за инвестициите в инфраструктура, вносителите на газ в Европа подписват дългосрочни договори за доставка с износителите. При тези т.нар. вземи-или-плати споразумения купувачът плаща определена сума, дори когато не е получил цялото договорено количество газ. Всяка година в Европа се подписват приблизително 10-12 дългосрочни вземи-или-плати билатерални договора между компаниите вносители и износителите (обикновено Газпром или някои от нейните филиали), като обичайната продължителност е 20-25 години.

Както бе споменато, Русия е основният износител на газ за региона на ЦИЕ. През последните две-три години много от страните продължиха своите (изтичащи) договори с Газпром. Чешката република удължи своя договор до 2035 година, Румъния до 2030 г., Полша до 2022 г., Унгария до 2015 г., а България до 2030 година.

Цената за доставката на газа отговаря на клаузите в договора и е различна за различните страни. Все пак директно или индиректно цената се индексира спрямо цената на нефта или други енергийни източници, затова рядко се предприема предоговаряне. В тези договори се използва ценова формула състояща се от две части: Постоянна базова цена (фиксираната част на цената) и допълнителна надстройка, обвързваща цената на газа с алтернативните енергийни източници (променливата част на цената). Примери за източници на алтернативна енергия, използвани в ценовата формула на газа, са мазутът, газьолът, дори въглищата и електричеството.

Във формирането на надстройката обикновено се използва комбинация от конкурентни енергийни източници (средно претеглена от енергийните цени), която да отрази най-пълно пазарите на заместители (В някои договори се предвиждат корекции за инфлацията). За окончателното детерминиране на цената се използват допълнителни техники, каквито са различните ценови лагове, които да отчетат тенденциите в изменението на цената.

Базовата цена олицетворява оценката на договарящите се страни на стойността на газа в периода на подписването на договора (до голяма степен фактор е и политическата конюнктура в момента) и зависи най-вече от разходите за трансмисия до границата и относителния дял на газа в енергийното потребление. В надстройката всеки от избраните алтернативни енергийни източници участва със съответно относително тегло, отразяващо конкурентноспособността на конкретния заместител на природния газ. Изменението в цената на заместителя се умножава с фактор на конверсия за да се постигне съизмеримост на заместителя и природния газ. Освен това, всяка отделна надстройка се умножава с преобразуващ фактор, тъй като промяната на цената на заместителя не се отразява напълно в цената на газа. Обичайно, ценова формула се задава като:

P_p=P_o+Sφ_j(E_j-E_jo)KE_jχ_j,

където P_p e цената, платена на добивната компания (цената на производителя), P_o е базовата цена, φ_j е относителното участие на j заместител в ценовата формула (Sφ_j=1), (E_j-E_jo) е ценовото изменение на j заместител (действителната минус референтната цена), K_Ej е фактор на енергийната конверсия, а χ_j е фактор на преобразуване на ценовата промяна на заместителя j.

От фактът, че цените на природния газ в дългосрочните договори са силно чувствителни спрямо цените на заместителите, следва, че износителите приемат голяма част от ценовия риск. Влиянието на заместителите върху цената на газа се определя от разликата между текущите и историческите им цени. Текущите цени, от своя страна, са средноаритметични за определен период от време, най-често с продължителност от три до девет месеца. Това позволява използването на надеждни данни за цените, но и предполага известен лаг в корекциите (и в двете посоки) на цените.

В политически план Русия поддържа относително ниски цени на газа за някои от бившите социалистически страни от ЦИЕ и прибалтийските републики, като причината за това вероятно е желанието да запази традиционно добрите си взаимоотношения. В сравнение със средната цена за Европа от 293 щ.д/1000 куб. м, до края на 2006 България плащаше 258 щ.д., докато Балтийските държави получаваха газ през 2005 г. за 80 щ.д. и през 2006 г. за 120-125 щ.д. Все пак, претегляйки ползите и загубите от тези споразумения, Газпром пое курс към повишаване на цените до средните за Европа през последните години.

Причина за това е и по-високата цена на газа изкупуван от Русия от прикаспийските републики. Според дългосрочния договор между Русия и Туркменистан, който ще продължи до края на 2028 г., Газпром е купувал през 2005 г. природен газ от Тукменнефтгаз за 44 USD/1000 куб. м, през 2006 г. за 65 през 2007 г. за 100, през 2008 г. за 130. и през 2009 за 150 USD. Понастоящем годишните количества по този договор възлизат на 50 млрд.куб.м., като очакванията са, че през следващите няколко години ще нараснат до 70-80 млрд.куб.м., колкото е и производствения дебит на страната. Това на практика означава, че до 2028 г. Туркменистан няма да има свободни количества газ за други търговци. Русия има подобно споразумение за закупуване на газ от Узбекистан, като цената от 42 щ.д/1000 куб.м. през 2005 г. нараства с приблизително 20 щ.д. всяка година. Всичко това предопределя доминантните позиции на Газпром в транспортирането на газ до Европа и региона на ЦИЕ спрямо смятаните за алтернативни доставчици Туркменистан, Узбекистан и Казахстан.

Може би единствената реална алтернатива за износ на газ от региона, на този етап остава регистрираната в Швеция РосУкрененерго.
В следващата графика са илюстрирани (cif-cost insurance fright) цените на газа средно за Европейския съюз и на нефта средно за страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), където в явна горма е демострирана корелацията между цените на нефта и природният газ.


Графика 2. Цени на газа и нефта в щ.д./млн. btu (Британски термални единици).

Източник: Heren Energy Ltd, Natural Gas Week.
КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ

Пазарните цени за крайните потребители в различните страни от ЦИЕ са различни, като се влияят най-вече от цените на внос и от регулирането и данъците на природния газ в тези страни. Крайната цена в най-голяма степен зависи от пазарния дял на внесения и собствения газ, като по правило, заради социални съображения, цената за домакинствата се заддържа по-ниска.

Средната цена на газа за индустриални потребители е 8.02 евро/гига Джаул (€/GJ) през 2009, но тази цена варира в различните страни. Най висока е цената в Полша 10.82 €/GJ, а най-ниска в Латвия 5.5 €/GJ.

На графика 3 е представена информация за цените на газа за индустриалните потребители в различни страни от ЦИЕ, общо за всички страни от ЦИЕ и средна за 27-те страни на ЕС по данни от Евростат.

Заради инерция в отношенията с Русия и механизмите определени за регулиране на цените от ДКЕВР, цената на газа в България остава една от най-ниските след прибалтийските републики.

Средната цена за домакинствата в страните от ЦИЕ през 2009 г. е 10.8 €/GJ, но заради особеностите на социалната система или вътрешно политическата обстановка в някои страни тези цени се отклоняват значително от цената в промишления сектор. В Унгария, например, цената за домакинствата е по-ниска с 1.35 €/GJ от индустриалната, а в Литва е по-висока с 3.7 €/GJ.
На следващата графика са онагледени цените на газа за домакинствата.

Забелязва се значителна разлика и в данъците на газа между отделните страни от ЦИЕ. Големите индустриални потребители в Словения например, трябва да плащат на държавата 34 % данъци, при средна за всички страни ставка от 22 %.

• 
  надеждното, безопасно и ефективно функциониране на газоразпределителните мрежи ГРМ;
  
• 
  равнопоставеност на потребителите;
  
• 
  снабдяване с природен газ при спазване изискванията за сигурност на доставките и качество на услугата;
  

Все пак за да осъществяват тази си роля търговските дружества занимаващи се със снабдяване на потребителите с природен газ са принудени да направят съответните инвестиционни разходи и разходи за дейността.

• 
  Проучване и проектиране: маркетингови проучвания, полски проучвания и геодезически замери, изготвяне на цифрови модели, кадастрални планове, идейни и работни проекти;
  
• 
  Разходи за право на преминаване през общински и частни имоти;
  

• 
  Разходи за материали;
  
• 
  Разходи за труд;
  
• 
  Строителен и технически надзор и узаконяване.
  

Втората голяма група от разходите на компаниите доставящи газа до клиентите са свързани с дейността по разпределението на природен газ. Реализират се разходи по заплащане на услуги към външн компании, възнаграждения за основния персонал, наем и закупуване на сгради и техника, плащания към кредитори, месни данъци и такси и други съпътстващи дейността на всички дружества реализиращи търговска дейност.

Точното детерминиране на цената на газа както до границата така и по газопреносната и разпределителна мрежа изисква по-детайлен икономически анализ на база модела на дъмпинга (доколкото транспорта по тръбопроводи се определя в икономическата наука като естествен монопол) както и оценка на ценовата еластичност на потребителското търсене на различните горива и случай, задача с която авторите на статията възнамеряват да се захванат.

1. Николов, Г. К. „Разпределение и използване на природен газ”, София 2007

2. Бояджиев, М.“Перспективи и предизвикателства пред газовия пазар в България след присъединяването към ЕС”, БАПГ, www.naturalgas.bg, 2007.

3. Бояджиев, М., “Газовият ОПЕК – Възможности и перспективи”, БАПГ, www.naturalgas.bg, 2008.

4. Радев, Ю., 2009 „Дългосрочните вземи-или-плати договори в газовия сектор на Европа”, Геология и минерални ресурси, №5, с. 26-28.

5. Радев, Ю., 2009 „Клаузите вземи-или-плати в дългосрочните договори в газовия сектор на Европа”, Научна конференция на МГУ “Св. Ив. Рилски”, Годишник на МГУ “Св. Ив. Рилски”, т. 47, свитък IV: Хуманитарни и стопански науки, с.59-66.

6. Радев, Ю., 2007, Икономика и управление на минералните ресурси, ИК “Св. Ив. Рилски”.

7. “Annual Energy Outlook with Projections to 2025 - Natural Gas Prices”, Energy Information Administration, www.eia.doe.govр, 2009.