156
Преди години се
запознах с млада жена, която мечтаеше да плува в олимпийския от- бор на САЩ. Реалността бе, че трябваше да става всяка сутрин в четири часа, за да плува три часа преди училище. В събота не ходеше да се забавлява с приятелите си. Трябваше да учи като всички останали.
Когато я попитах какво подхранва тази свръхчовешка
амбиция и жертвоготовност, тя отвърна простичко:
– Правя го за себе си и за хората, които обичам. Именно любовта ми помага да прео- долявам всички препятствия и лишения.
Причината или целта е съчетание от всички „искам“ и „не искам“. Когато ме попитат коя е моята причина да искам да съм богат,
обяснявам, че тя е комбинация от дълбоко емоционални „искам“ и „не искам“. Ще изброя някои от тях, първо „не искам“, тъй като те пораждат „искам“. Не искам да работя цял живот. Не искам онова, за което мечтаеха родителите ми: сигурна работа и къща в предградията. Не искам да бъда наемен работ- ник.
Страшно ми беше неприятно, че татко пропускаше всичките ми футболни мачове поради ангажиментите, свързани с кариерата си. Почувствах се ужасно, че баща ми е
работил като вол цял живот, а накрая държавата му отне почти всичко, за което бе по- ложил толкова усилия. След смъртта си дори не можа да ни остави плодовете на много- годишния си труд. Богатите не правят така. Те оставят на своите деца плодовете на сво- ите усилия.
А сега идва ред на част от „искам“. Искам да бъда свободен да пътувам по света и да живея по начина, който обичам.
Искам това да стане възможно, докато съм все още млад. Искам просто да бъда свободен. Искам да имам контрол върху времето и живота си. Искам парите да работят за мен.
Това са моите дълбоки емоционални причини. Какви са вашите? Ако не са достатъчно силни, тогава реалността на пътя,
който ви предстои, може да надделее над тях. Мно- гократно съм губил пари и съм се препъвал, но именно дълбоките емоционални причини ми помагаха да се изправя и да продължа да се движа напред. Исках да бъда свободен на четиридесетгодишна възраст, но успях да го постигна чак когато навърших
четири- десет и седем години, след много поучителни преживявания.
Ще ми се да можех да кажа, че беше лесно. Не беше лесно, но не
беше и чак толкова трудно, но научих, че без силна причина или цел всичко в живота изглежда трудно.
Сподели с приятели: