Богат татко, беден татко

192 чето хора „да ходят на училище и да си намерят работа“. Но обучението, което получа- ваме в училище, ни помага да си намерим работа в квадрант Н или С, не и да намерим пътя в своя живот.
Някои хора знаят точно какво ще работят още от съвсем малки. Те порастват, знаейки че ще станат съответно лекар, адвокат, музикант, голфър или актьор. Всички сме чували за невръстни вундеркинди, деца с изключителни таланти, но вероятно ви прави впечат- ление, че това са професии, но не и непременно жизнен път.
И така, как човек открива своя път в живота?
Моят отговор е: „Ще ми се да знаех.“. Ако можех да размахам вълшебната си пръчица и пътят на живота ви да се появи, щях да го направя.
Тъй като нямам вълшебна пръчица, нито мога да ви кажа какво да правите, най-доб- рото, което съм в състояние да сторя, е да ви разкажа какво направих аз. Доверих се на интуицията, сърцето и шестото си чувство. Така например през 1973 година, когато се върнах от война и Бедният татко предложи да продължа да уча, да получа по-високи степени и да работя за държавата, мозъкът ми се вцепени, сърцето ми натежа, а шестото ми чувство каза: „В никакъв случай.“.
Когато той предложи да се върна в „Стандард Ойл“ или да летя за някоя авиокомпа- ния, умът, сърцето и шестото ми чувство отново казаха „не“. Знаех, че бях приключил с корабоплаването и летенето, макар да бяха прекрасни професии и заплащането да бе много добро.
През 1973 година, на двадесет и шест годишна възраст, аз пораснах. Бях следвал съ- ветите на моите родители и бях ходил на училище, бях завършил висше образование и имах две професии: корабен офицер и летец. Проблемът бе, че това бяха професии и детски мечти.
На двадесет и шест години бях достатъчно голям, за да знам, че обучението е процес.
Когато пожелах да стана корабен офицер например, отидох в училище за подготовка на корабни офицери А когато поисках да се науча да летя, отидох в училището за летци на
Военноморските сили на САЩ и преминах двегодишния процес, в резултат на който ставаш пилот.
Подходих особено внимателно към следващия си образователен процес. Преди да го започна исках да разбера какъв възнамерявах да стана. Традиционните училища се бяха оказали добри за мен – бяха ме обучили на мечтаните през детството професии. Но сега се чувствах объркан, тъй като нямаше знаци, на които да пише: „Това е пътят.“. Знаех какво не исках да правя, но не и какво исках да правя.
Щеше да бъде лесно, ако исках просто нова професия. Ако исках да стана лекар, щях да отида в медицинско училище. Ако исках да стана адвокат, щях да завърша право. Но аз чувствах, че в живота има нещо повече от това да отидеш да учиш, за да се сдобиеш с диплома за още една професия.
Тогава не си давах сметка, но сега знам, че на двадесет и шест години търсех пътя на моя живот, а не следващата си професия.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: