Ошо Библия том 2 да, уча ви как да бъдете егоисти
Изтегляне 0.98 Mb.
|
|
Ошо – Библия том 2 ДА, УЧА ВИ КАК ДА БЪДЕТЕ ЕГОИСТИ 9 ноември 1984 г. Бхагван, Ти учиш твоите санясини да се погрижат първо за себе си, преди да се отдадат на дълга си към ближния. Много религии проповядват тъкмо обратното - човек трябва да се грижи за другите, а не за себе си, и това, което ти казваш, според тях звучи твърде егоистично. Би ли ни казал какво мислиш по този въпрос? Подобна позиция противоречи не на много религии, по принцип противоречи на всяка от тях. Всички проповядват жертвоготовност и алтруизъм. За мен егоизмът е нещо съвсем естествено. Алтруизмът е наложен отвън. Егоизмът е съществен елемент от човешката природа. Човек не може да бъде алтруист, преди да е постигнал мига на разтварянето си във универсума - може само да се преструва, че не е себичен. Това означава човек да бъде лицемер, а аз не искам хората около мен да бъдат лицемерни. Може би звучи малко комплицирано, но с малко обяснения тази идея е лесно разбираема. На първо място, егоизмът е част от собствената ни природа. Човек трябва да приеме това като даденост. И след като веднъж е приел вече този факт, трябва да разбере и че това не е случайно, че то е от съществено значение - в противен случай изобщо нямаше да го има. Човек оцелява благодарение на вродения си егоизъм, благодарение на обстоятелството, че се грижи преди всичко за себе си. Иначе човешкият род щеше да е отдавна изтрит от лицето на земята. Да си представим дете, което не е егоист по рождение. То няма да може да оцелее, обречено е на гибел, защото дори дишането е форма на егоизъм, както и храненето, след като милиони хора гладуват, страдат от какви ли не болести и измират, а то си остава живо и здраво. Ако егоизмът не е заложен иманентно в природата на детето, то просто няма да оцелее. Защо ще трябва да се пази например от змия, която пълзи към него? То просто ще се остави на змията да го ухапе. За човека егоизмът служи като защитно средство, в противен случай рано или късно все ще попадне на змия. Ако лъвът скочи върху теб, гибелта ти е неизбежна. На практика тъкмо това означава липсата на егоизъм. Лъвът е гладен, а ти си храна - защо ще се бъркаш в естествения развой на събитията? Не бива да се защитаваш, не бива да оказваш съпротива, просто трябва да сервираш сам себе си на лъва като ястие в блюдо. Това означава липса на егоизъм. Всички религии проповядват неща, които са повече или по-малко противоестествени. И това е само едната страна на въпроса. Аз ви уча, че трябва да бъдете верни на собствената си природа. Уча ви как да бъдете естествени, съвършено и непресторено естествени. Да, аз ви уча на егоизъм. Никой не ви го е казвал -преди мен. Никой не е имал смелостта да каже такова нещо. И това е така, защото всеки пророк е дълбоко егоистичен - точно това е парадоксът в цялата тази история. Защо джайнисткият монах се самоизмъчва? Той има определена мотивация за това. Иска да постигне мокша и всички наслади като следствие от мокша. Не прави никаква саможертва, това е обикновен пазарлък. Монахът е бизнесмен, а в свещените писания на джайнистите пише: "Ще ти се върне хилядократно". А животът на земята наистина е кратък, седемдесет години не са много време. Ако пожертваш удоволствията за седемдесетте години на този свят и получиш удоволствията на вечността, това означава, че си сключил изгодна сделка. Не виждам в това нищо, което да противоречи на егоизма. Защо, все пак, всички тези религии проповядват идеята за дълг към ближния? Каква е тяхната мотивация? И какво целят с това? Какво ще спечелиш ти от това, че живееш в служба на ближния? Може би никога не сте си задавали този въпрос. В случая става дума не толкова за дълг... Обичам да си спомням една история от Древен Китай. Един човек паднал в кладенец. Било по време на голямо празненство, насъбрали се много хора на едно място, наоколо било много шумно - хората пеели, танцували, радвали се на живота и се забавлявали, така че никой не чул неговия зов за помощ. По онова време в Китай кладенците не били зидани с ограда около отвора, както сега - поне метър и половина над земята, за да не може човек да падне в него. Огради нямало, те били просто като дупка в земята. Човек можел да падне, без да види в тъмното, че пред него има кладенец. И така, човекът паднал в кладенеца и се развикал: "Помощ, спасете ме!" Покрай кладенеца минал един будистки монах. Монахът не може да се интересува от разни празненства, разбира се - такова нещо е недопустимо за монасите, затова и не мога да си представя какво е търсил той там. Самото му присъствие говори за може би несъзнателен подтик да разбере какво става, да види как другите се забавляват: "И всички тези ще отидат в ада, аз съм единственият тук, който ще живее в рая". Минал покрай кладенеца и чул виковете на нещастника. Монахът надникнал и мъжът му казал: "Добре, че поне ти чу виковете ми. Всички са толкова улисани и навън е такъв шум, вече си мислех, че ще умра тук". Будисткият монах му казал: "Ти ще умреш въпреки че чух виковете ти, и твоята смърт е наказание за грях, който си извършил в предишния си живот. Примири се с това и се остави да умреш! То е за твое добро. В следващия си живот ще излезеш на чисто и няма да се наложи отново да паднеш в някой кладенец". Другият отговорил: "Точно сега не ми е до мъдруване и философии..." Ала монахът вече си бил тръгнал. После край кладенеца спрял един монах-даоист. Бил жаден, затова надникнал в кладенеца. Човекът на дъното продължавал да вика за помощ. Даоистът му казал: "Не подобава на един мъж да вика за помощ. Човек трябва да посреща всичко в живота си, така както дойде. Това го е казал великият Лаодзъ. Затова приеми съдбата си! Радвай се! А ти ревеш като жена. Бъди мъж!" Човекът в кладенеца казал: "Нямам нищо против да ме наричаш "жена", но първо ми помогни, моля те! Нищо, че не ме смяташ за мъж. Първо ме измъкни навън, после ме наричай както си искаш". Ала даоистът му отговорил: "Ние никога не се бъркаме в хорските работи. Вярваме в отделния човек и неговата свобода. Ти си имал свободата да паднеш в кладенеца, свободен си и да умреш в него. Единственото, което мога да направя за теб, е да ти кажа, че разполагаш и със свободата да умреш, хленчейки, което е глупаво, или пък да умреш като мъдър човек. Приеми случилото се, изпитай удоволствие от него, изпей една песен и напусни този свят. Бездруго всеки рано или късно умира, така че какъв смисъл има да те спасявам? И аз ще умра, всички ще умрем - може би утре, може би вдругиден, така че защо да си давам труд да те спасявам?" И продължил по пътя си. Тогава край кладенеца спрял един конфуцианец и злощастния човечец вътре почувствал плаха надежда, защото конфуцианците били известни като хора с по-земни, по-хуманни разбирания. Той казал: "Какво щастие е, че дойде тъкмо ти, един учен-конфуцианец. Аз те познавам, чувал съм да говорят за теб. Моля те, направи нещо за мен, нали конфуцианците казват: "Помагай на ближния си". След отговорите на будиста и даоиста нещастникът си мислел: "Добре ще е да поговоря на философски теми с човек като него, така ще го убедя да ми помогне". Затова рекъл: "Конфуций казва - помагай на ближния си". Монахът-конфуцианец отговорил: "Имаш право и аз действително ще ти помогна. Ще обикалям от град на град и ще издействам от правителството да издигне ограда около всеки кладенец в страната. Спокойно, не бери грижа за нищо". Нещастникът се обадил от дъното на кладенеца: "Да, но докато твоята кауза успее и правителството издигне огради, мен вече няма да ме има". Конфуцианецът казал: "Няма значение какво ще стане с теб или с мен, отделната личност изобщо не е важна - от значение е единствено обществото. С падането си в кладенеца ти постави на преден план един много важен въпрос за цялото общество. Оттук нататък ние ще се борим за решаването на този проблем. Сега се успокой и престани да крещиш. Ще направим всичко възможно за издигането на огради, за да не падат хората в кладенците. С какво ще помогна на обществото, ако сега те спася? В страната има милиони кладенци и в тях могат да паднат милиони хора. Затова не бива да бъдеш чак такъв егоист. Издигни се над собствения си егоизъм. Самият аз съм предопределен да служа на човечеството. Бездруго ти изпълни дълга си, като падна в кладенеца. Моят дълг е да направя всичко възможно, за да принудя правителството да издигне огради около кладенците". И продължил по пътя си. Ала оставил след себе си послание от съществено значение: "Ти си съвършен егоист. Искаш единствено да бъдеш спасен и ми губиш времето -време, което бих могъл да използвам в името на целия човешки род". Знае ли някой какво означава "човешки род" и дали някъде съществува нещо от рода на "общество"? Всичко това са само думи. Съществува единствено индивидът. Четвъртият бил свещеник-християнин, мисионер, който носел огромна торба. Отворил веднага торбата, извадил въже и го хвърлил към дъното на кладенеца, преди мъжът да е продумал каквото и да било. Човекът бил смаян. Казал: "Струва ми се, че твоята религия е единствено истинната". Християнинът отговорил: "Разбира се, ние сме подготвени за всякакви непредвидени случаи. Предвиждаме, че човек може да падне в кладенец, затова и си носим въже, защото самият аз мога да спася себе си единствено като спася някой друг. Но не забравяй, че никога в мен няма да отмрат думите на конфуцианеца - не изграждай огради около кладенците, как иначе би могъл да помогнеш на хората? Как можем да издърпаме човек, ако не е паднал в кладенеца? Първо човекът трябва да падне в него, едва тогава можем да го изтеглим навън. Ние съществуваме, за да служим на ближния си, ала трябва да ни се даде подходяща възможност. Как бихме могли да служим на ближния, ако не ни бъде предложена такава възможност?" Всички религии, които говорят за дълг към ближния, определено биват обслужвани от интереса хората да бъдат бедни и да се нуждаят от помощ, нуждаят се от възможността за създаване на сираци, вдовици, забравени от всички старци, нуждаят се от просяци. Такива хора са необходими, съвършено необходими. Ако ги няма, какъв смисъл би имало съществуването на великите слуги на народа? Какво ще стане с всички тези религии и техните учения? А и как иначе може човек да влезе в царството Господне? Такива хора са били използвани като стълба по пътя нагоре. Нима това може да бъде наречено алтруизъм? Нима подобна мисия е лишена от егоизъм? Той спасява човека, но не заради самия човек - той го спасява заради самия себе си. Дълбоко в себе си той е пълен егоист, ала в случая егоизмът му е прикрит зад красивите думи алтруизъм и дълг към ближния. Как възниква необходимостта от дълг към ближния? Защо изобщо е възможна подобна необходимост? Не е ли по-добре да унищожим необходимостта от дълга към ближния? Можем, ала религията ще се противопостави категорично на това. Подобна позиция съсипва религията из основи - с други думи, целия й бизнес - ако няма бедни, гладни, страдащи и болни... А науката би могла да реши тези въпроси. Днес всичко е в наши ръце и това е било възможно още преди много години, ако тези религии не възпираха отделния индивид от възможността за индивидуален принос към знанието, а това само по себе си унищожава всички възможности за служба в полза на ближния. И всички стари религии се противопоставят на научния прогрес - единственото, което проповядват, е дълг в служба на ближния. Религията се нуждае тъкмо от такива хора. И това, от което те се нуждаят, съвсем не е алтруистично - тъкмо обратното, то е изключително себично. То е мотивирано от съвсем различна гледна точка. Всяка от тези религии си поставя определена цел. Затова казвам на моите санясини - службата в името на ближния просто не си струва. Не се занимавайте с това. Да, можете да съчувствате на всеки, но не бива да унижавате човека, като му служите. Това си е чисто унижение. Когато служиш някому, ти се чувстваш страхотно, сякаш превъзхождаш всички останали... Карате другите да се чувстват като червеи, като същества, които са под нивото на човешкото съзнание. Когато служиш някому и се чувстваш велик, ти си толкова високо над всички, защото си жертвал собствените си интереси в служба на нещастните. Единственото, което постигаш с това, е да ги унижиш. Ако имаш нещо, което те радва, което ти дава щастие, мир и радостно вълнение - сподели го с другите. И не забравяй, че в желанието си да споделиш своята радост не бива да има определен мотив. Нямам предвид това, че споделянето на радостта ще ти предопредели небесния рай. Не поставям пред вас определена цел. Това, което имам предвид е, че самият акт на споделено щастие ще те накара да се почувстваш съвършено пълноценна личност. Актът на споделяне сам по себе си е постигане на максимално себеосъществяване, не е необходимо да се стремиш към друга цел, себеосъществяването няма край - то е цел само по себе си. Тогава ще се почувстваш длъжник на този, който е готов да сподели с теб преживения опит. Дори няма да разбереш, че самият той ти е длъжник, защото ти не му служиш по никакъв начин. И всички онези зависимости, онези грозни зависимости на религиите по цял свят, могат да бъдат игнорирани от хора, които вярват не в службата на ближния, а в необходимостта от споделяне на преживения опит. Религиите си служат добре с вашето чувство на зависимост. Дори му дават какви ли не прекрасни наименования... В продължение на хиляди години те добре са усъвършенствали умението да наричат грозното с какви ли не прекрасни имена. Когато човек дава красиво име на нещо грозно, много е възможно самият той да забрави, че името е просто маска, зад която се крие същността. Сама по себе си обаче същността не се променя. Сега си спомням... Бях отседнал веднъж в дома на богата вдовица от Калкута. Беше овдовяла на млади години, имаше дете, което бе осиротяло в крехка възраст. Тя беше силно заинтригувана от моите идеи. Веднъж по време на закуска забелязах, че на стената е окачен портрет на човек, когото познавам. Попитах я: "Това не е ли портретът на Свами Дивянанда Сарасвати?" Тя каза: "Да". Аз отговорих: "Странно, не е възможно да се интересуваш от моите идеи и същевременно от идеите на този човек. Познавам го, той принадлежи към изключително шовинистично настроената индуистка група Ария Самадж, хора фанатици". Те смятат своята религия за единствено истинната, всички останали религии са лъжовни. Според тях Ведите са написани от Бог и датират от... неизвестно дали отпреди десет, двайсет или може би сто хиляди години. Не, това е просто невъзможно. Те приписват на себе си автоматично това, което е създадено от самия живот. Възможно ли е Бог да създаде живота, без да му даде предварителни напътствия? Това като че ли изглежда логично, Ведите сами по себе си са напълно достатъчни и не са необходими никакви други книги. Ведите са четири — толкова детински, толкова наивни и пълни с какви ли не глупости, че човек неволно си мисли - Бог трябва да е бил съвсем откачен, за да напише подобни книги." И така, срещнах се с човека от портрета и мигновено го превърнах в свой враг завинаги още с първите думи, които му казах: "Това, че Бог е създал всичко, са пълни глупости. А ако наистина съществуванието е дело на ръката Божия, то този Бог има спешна нужда от психиатрично лечение". Според Ведите Бог създал жената. Той е Бащата, разбира се - Той създал жената, Той е Бащата и единствено Той е могъл да се вманиачи на тема собственото си творение. Започнал да преследва жената, която пък се уплашила, че ще бъде насилена от собствения си баща и се опитала да се скрие от Него. Така според Ведите възникнал животът на земята. Жената се превърнала в крава, но не е лесно да измамиш Бог - Той пък на свой ред се превърнал в бик. Така били създадени всички животни на земята - жената продължавала да приема различни форми и образи и Бог приемал своите преображения в съответствие с нейните. Така възникнал целият живот на планетата - в резултат на това, че Бог преследвал жената в милиони различни форми. Ала самата идея за Бащата, който бил създал... Той е насилник, при това не какъв да е - Той си остава вечният насилник, който не престава да преследва своята жертва. Нима такава книга вие определяте като написана от Бога? Затова и попитах онази жена: "Ако моите идеи действително ви интересуват, как е възможно изобщо да проявявате интерес към идеите на този маниак?" Тя ми каза: "Той не представлява никакъв интерес за мен. Вие сте прав, всъщност от този човек се интересуваше по-скоро съпругът ми. Той закачи портрета на стената и аз продължавам да го държа там единствено от уважение към паметта на моя съпруг. Ала така и не съм се вглеждала в портрета досега. Въпреки всичко трябва да ви кажа, че това което направи синът ми с него, ми достави огромно удоволствие" Тогава я попитах: "Какво направи синът ви с този портрет?" Тя каза: "Той идваше понякога в стаята и оставаше при нас". А понякога жената събирала в дома си по петстотин души гости и синът й обичал да изказва мнението си пред толкова много хора. Един ден... Тогава детето трябва да е било не повече от пет-шест годишно. Майката седяла на предния ред, детето също - почетните места им се полагали като на домакини, до тях седял бащата. Някъде по средата на беседата, водена от Свами Дивянанда, детето се обърнало към майка си и казало високо: "Пишка ми се". При това в присъствието на Свами Дивянанда и на всички хора в залата, които се разсмели. Всъщност, може би на много от тях им се искало да направят същото. Самата лекция май ги подтиквала към това, всеки изпитвал желание да прескочи до банята. И смехът им страшно разгневил Дивянанда. Така наречените свети хора - хора на религията, понякога са склонни да изпитват невероятен гняв. Той извикал жената при себе си и казал: "Това никак не е хубаво, трябва да възпиташ по-добре сина си". Тя казала: "Как да го възпитам.” Той отговорил: "Можеш да направиш нещо много просто. Кажи му, че всеки път, когато му се пишка, той трябва да ти каже, че му се иска да изпее някаква песен - "мамо, иска ми се да си попея". Просто сменяш думата "пишкам" с думата "пея". Никой няма да разбере какво има предвид той, това е код само между вас двамата". Майката казала: "Добре". Шест-седем месеца по-късно той отново пристигнал в Калкута, останал в същия дом и един ден се наложило майката да излезе, тъй като неин близък роднина бил на смъртно легло и тя искала да го види и да поседи край него. Жената казала на Свами: "Трябва да изляза, съпругът ми не си е у дома и обикновено се прибира късно, а аз не искам да взема детето със себе си. Човекът си отива, след час или два няма да го има и аз не искам да привнасям още болка към предсмъртните му мъки. Ала детето няма да заспи само, никога досега не е успявало да заспи самичко. Затова те моля -би ли приел детето в твоето легло?" Свами отговорил: "Няма никакъв проблем, детето може да спи при мен. Когато се върнеш, можеш да го пренесеш в своето легло". Така въпросът бил решен. Посред нощ детето се събудило, докоснало Свами и му казало: "Свамиджи, искам да пея". Свами рекъл: "Нима сега посред нощ е време за песни? Заспивай, глупчо такъв, не ме притеснявай повече". Примряло от страх, детето затворило очички, но продължавало да му се пее. Колко време още би могло да издържи така? Детето отново разтърсило Свами по рамото, ала той продължил да хърка. След малко се събудил и казал: "Какво има пак?" Момчето казало: "Пак същото. Просто не мога да търпя, не се сдържам повече, трябва да пея". Свами рекъл: "Но какво ще си помислят съседите - песни посред нощ? А и каква песен искаш да изпееш? Уморен съм, цял ден пътувах и говорих на хората, нима трябва сега да търпя и твоята песен? Не можеш ли да почакаш до сутринта? Тогава с удоволствие ще те слушам". Момчето казало: "Не, не мога". . Свами казал: "Просто трябва да проявиш малко търпение. Всеки може да почака и това не е никакъв проблем. Пеенето не е нещо от първа необходимост". Момчето било принудено да се вслуша в думите му, защото той крещял на висок глас, пък и то било само вкъщи - нямало ги нито баща му, нито майка му. То знаело, че след като човекът му казва да прояви търпение, просто трябва да се подчини. Момчето казало: "Добре де, ще се опитам". Затворило очички, след няколко минути Свами захъркал отново. Момчето го събудило и промълвило: "Няма значение дали ще ме спреш или не, смятам да запея още тук, в леглото". Свами казал: "Виж какво, просто започни да шепнеш в ухото ми, тогава никой няма да те чуе. Изчадие такова, просто започни да шепнеш в ухото ми!" Момчето попитало: "Ама ти сериозно ли говориш?" Свами казал: "Да, напълно сериозно. Ти започни да шепнеш, после заспивай и ме остави да поспя. И виж какво, никога повече не пей нощем, остави песните за сутринта". И така, момчето започнало за шепне в ухото на светия проповедник, но уви! - вече било твърде късно. Едва тогава Свами си спомнил какво означава въпросното "пеене" и защо момчето не било в състояние да се овладее. Случилото се било резултат на собствения му съвет. Свами привнесъл фалш в реалните отношения, придал лъжливо значение и на всичко отгоре напълно забравил за това. И така, всички религии дават красиви имена на грозни, изключително грозни неща от действителността. Защо трябва да служиш в полза на ближния, след като самата бедност не може да бъде изкоренена? Нито една от религиите не проповядва унищожаване на бедността. Всяка религия е в заговор с вложените интереси, според които унищожаването на бедността е в противовес на религията. Не предлагат мерки за намаляване и унищожаване на бедността, а въпреки това проповядват: "Бъди в служба на бедните, бъди в служба на вдовиците". Никоя от религиите не казва: "Защо трябва да караме една вдовица да продължава да живее в същото положение?" Толкова е просто... В Индия мъжът може Да се ожени толкова пъти, колкото поиска. Когато съпругата умре, тялото й изгаря върху погребалната клада и още в същия миг хората започват да говорят за друга жена и за кого мъжът може да се ожени отново. Толкова е грозно, толкова безчовечно, тялото на жената все още е върху кладата... Но за какво да си приказват, докато чакат да се превърне в пепел? Все за нещо трябва да си говорят, а тази тема е най-актуалната за момента. Човекът има нужда от друга жена, те му предлагат подходяща партия, какво ще бъде най-доброто за него — и това в никакъв случай не е възможността да си остане вдовец. Никой не би искал да се ожени за вдовица - вдовиците вече са използвани веднъж. Жената е вещ, вече използвана от другиго - нима някой би искал вещ втора употреба? Мъжът не е използван, той си остава вечно чист и свеж. Той може да се ожени втори път, може да го направи многократно. В продължение на хиляди години жената в Индия е страдала неимоверно поради схващането, че е длъжна да си остане вдовица. Вдовици, милиони вдовици... И всяка вдовица е длъжна да се облича в бяло. Длъжна е да бръсне главата си. Не й е разрешено да носи накити. Съществуват множество начини, които я принуждават да не забравя, че води съществуване, равносилно на полуживот. Те не могат да се движат в обществото както другите жени и това се отнася най-вече за големите празници, тъй като самото им присъствие е предзнаменование за надвиснала опасност. За вдовиците се разправя, че тъкмо те са съсипали своите съпрузи и са станали причина за смъртта им. Тяхното предопределение и съдба включват смъртта на съпруга. Той не би умрял толкова скоро, ако не се бе оженил за нея и единствено тя е отговорна за неговата смърт. Затова до края на живота си тя е длъжна да носи това бреме върху раменете си, затова е неприемлива в очите на другите хора. Бъди в служба на бедните вдовици... В Индия съществуват множество институции за подпомагане на вдовиците, тъй като дори и да искат да работят като слугини, те не са равностойни на домашната прислуга. Обикновено вършат всичко, могат да работят по цял ден. Но в замяна на това не се ползват дори с капка уважение - работят почти без пари, никой не ги уважава, те са прокълнати завинаги, защото са допуснали да почине техния съпруг, брат или син... Цялата общественост е настроена против овдовялата жена. Тя трябва да стои настрана от другите и да съществува като сянка. Когато в дома има гости, тя дори не бива да се вестява пред тях. Принудена е да живее като призрак. И така, всяка религия основава институции от подобен характер - такива като институциите за подпомагане на вдовиците. Защо все пак вдовиците са поставени на първо място? Логиката е съвсем проста -ако един мъж иска да се ожени повторно, трябва да бъде задължен по закон да се ожени за вдовица, не за девственица. Решението е съвсем просто и проблемът с институциите изчезва. Ала вместо ликвидирането на причината, тези институции задълбочават проблема. На Запад се наблюдават същите тенденции, макар и в други форми и в по-различна насока. С развитието на медицината учените твърдят, че в чисто материален план човешкото тяло може да живее поне триста години. Дори и тази преценка може да се приеме като твърде консервативна - според учените в продължение на триста години организмът не достига до заложената по природа необходимост от смърт. Всеки от нас може да изживее пълноценно триста години живот, през които да се чувства... млад. Представяте ли си какво може да означава това -да живееш триста години? Ако си помислите само, че един Айнщайн би могъл да живее триста години! Каква благодат би било това за цялото човечество! Един толкова гениален ум! Едва на двайсет и шест годишна възраст той създава теорията на относителността, която поставя съвършено нови основи на точните науки и тяхната методология. Ако си помислим само какво би могъл да извърши човек за триста години, много неща, които досега са ни се стрували невъзможни, биха могли да бъдат осъществени. Просто ви давам само един пример. Ако Бертран Ръсел за сто години може да даде на човечеството толкова много, какво остава за триста години... Хора като Бертран Ръсел не биха могли да седят със скръстени ръце. Дори да бе доживял до стогодишна възраст, той би се чувствал много по-млад от хората, които сме свикнали да определяме като млади - много по-млад във вижданията си, в подхода към всеки проблем, в степента на рационалност при мисленето и в яснотата на своето проникновение. Ако такъв човек живее триста години, със сигурност може да се твърди, че би могъл да промени много неща, които е предвидил още когато е бил на трийсет, четирийсет или петдесетгодишна възраст. Такъв човек би могъл да обърне поглед навътре към собствената си душевност. Би могъл да се отдаде на медитация. Възможно е да стане и един от великите пророци на някоя от световните религии. Такъв човек има невероятни възможности, както и дързостта да ги използва. Ала краткият му земен живот не стига за това. За хора като Бертран Ръсел дори и сто години са прекалено кратък период от време. Интересите му били многостранни - искал да направи революция в областта на образованието; в областта на философията въвел множество нови идеи по отношение на живота и съществуванието; дори в математиката (където дори не бил специалист, но логиката представлявала изключителен приоритет за него и това впоследствие го довело до интереса му към математиката, тъй като тези две науки се основават на едни и същи принципи). Математиката на практика е приложна логика. Ръсел намерил сходство на възгледите си с идеите на един велик американски математик и философ -Уайтхед, с когото заедно написали книгата Принципите на математиката. За своето време това е изключително прогресивен труд, изпреварил времето си може би с петдесет или шейсет години. Дори днес едва половината от онези, които се занимават с подобни проблеми, могат да вникнат в същността му. Ако бе живял триста години, Бертран Ръсел би създал една изцяло нова математическа наука, може би по-висша дори от тази, която е предизвикала интереса на Гурджиев, Успенски и други мистици - висша математика, чийто предмет не се определя от материалната същност, а по-скоро с решаването на проблеми от глобален характер. Математиката, която се изучава в университета, не е в състояние да реши проблеми от глобален характер. Този вид проблематика е извън нейните възможности. Очертава се необходимост от създаването на съвършено нова математическа наука, тъй като колкото повече човек се приближава до окончателните и единствено верни резултати, толкова по-силно усеща, че досегашните категории, логика и математически принципи са неприложими. Животът тече и се развива по съвършено различни правила, толкова различни, че според тях понякога две и две може да бъде три, понякога две и две е пет. Едно поне е сигурно, а именно, че според законите на съществуването две и две никога не е четири. В това отношение мога да ви дам един съвсем прост пример - защо две и две никога не е четири, ако се има предвид дълбоката същност на самото съществувание? Просто защото две неща никога не биха могли да бъдат съвършено идентични помежду си. Дори два стола не могат да бъдат съвършено еднакви. А ако съберем няколко стола на едно място, четири например... Нито един от тях няма да се окаже съвършено идентичен с друг. Всеки стол е уникален сам по себе си. И ако трябва да бъдем точни спрямо логиката, човек бездруго не би могъл да използва и четирите стола едновременно. Електроните, протоните, неутроните - същността в дълбоката сърцевина на материята функционира по съвършено различен начин. Ако искаш да излезеш от стаята, знаеш, че за това има определен начин - някакъв отвор, може би десет стъпала, след което се озоваваш навън. Към всяко място, където искаш да отидеш, трябва да направиш определен брой стъпки. В крайна сметка обаче електронът прескача от едно място на друго, без да прибягва до междинни нива. От точка А внезапно се озовава в точка Б и никога в някой от междинните пунктове. Оказва се, че електронът изчезва съвсем внезапно от точка А и също така внезапно се появява в точка Б без междинни преходи. Как биха могли в такъв случай да функционират обикновената математика, геометрията или метричната система? Необходимо е създаването на една съвършено нова система. Малко по малко с увеличаването на продължителността на живота постепенно откриваме все нови и нови научни истини. Вероятно дори не сте се замисляли върху това. Може да се каже, че науката съществува едва от триста години - защо това е така? Защо не от по-рано? Дотогава не е бил открит един-единствен скелет на човек, живял преди три хиляди години и надхвърлил четирийсет годишна възраст. По всяка вероятност продължителността на живота била не повече от четирийсет години. По всяка вероятност четирийсетгодишната възраст е представлявала краен предел, тъй като досега не е открит дори един скелет на човек, живял петдесет, шейсет или седемдесет години - най-възрастният човек живеел не повече от четирийсет години. Затова и не намирам нищо странно в казаното във Ведите (индуистите ги смятат за изключителна ценност и повод за гордост), а именно това, че хората никога не остаряват. Според индуизма по времето на Вейте науката била толкова напреднала, че стареенето било практически невъзможно. Ако не беше така, какво би могъл да направи човек за четирийсет години? Едва ли би могъл да направи нещо повече от усилията да оцелее - самият той, неговата съпруга, децата му... След което настъпва смъртта. Науката, философията, религията или каквато и да било друга висша система от идеи се нуждаят от по—дълъг период от време, от повече удобство и дори лукс. В днешно време човек може да достигне дори до пределната възраст от триста години. И ако това е възможно, защо да не можем да доживеем и до шестстотин години? Или да живеем хиляда години? След като човек е живял триста години, съвършено сигурно е, че все ще измисли някакъв начин да удължи живота си. След определена възраст интелектът му прераства в натрупване на мъдрост. И тогава той може да реши най-сериозните си проблеми. Да можеш да решиш всякакви проблеми! За това дори не са ти необходими учители. И от какъв характер могат да бъдат тези проблеми? Един от тях е увеличаването на населението. Всички религии проповядват: "Бъди в служба на ближния си", но нито една от тях не казва, че трябва да се въведе контрол върху раждаемостта, за да се намали броят на населението. Винаги съм поддържал идеята за контрол върху раждаемостта. Според мен малцина трябва да имат правото да продължат поколението си и това право трябва да бъде удостоверявано чрез изкуствено оплождане. Защото, каква всъщност може да бъде необходимостта... Случва се човек да се влюби, случва се и момичето, което обича, да му отговори с взаимност, но може би двамата едва ли са подходящи един за друг като родители и като създатели на бъдещо поколение. Много е възможно и да не е така, защото любовта никога не се съобразява с вътрешните химични процеси, които протичат между двамата. "Влюбен съм в еди-кого си, направете ми изследвания, за да видим дали нашите биохимични процеси са в хармония" - никога дори през ум не би ни минала мисълта да се обърнем с подобен въпрос към някой химик или лаборатория. Ако изобщо се сещаме за подобни неща, отиваме при някой тъп астролог или хиромант. Слепият показва пътя на другите слепци. Въпросът е от биохимично естество, няма нищо общо с хиромантията или с астрологията. Но в такива случаи на човек му се иска да вярва, че звездното небе проявява определен интерес към неговата личност. Ако човек се позамисли, ще види колко идиотска е подобна идея - милиони звезди се стремят да проявят своята загриженост към отделната личност, да й въздействат и дори се опитват да създадат комбинация, която би била възможно най-благоприятна. Понякога просто ми домъчнява за човека. Нима може да има нещо човечно в човешкия род, който се е развил досега на планетата? Въпреки всичко религиите се противопоставят категорично на контрола върху раждаемостта, а аз не виждам изход, ако не бъде установен такъв контрол. Категорично поддържам пълен контрол върху раждаемостта и трябва да се има предвид, че проблемът не е просто в контрола, тъй като първо религиите, а след това и отделните правителства приемат, че човек трябва да има поне две или три деца. Не, това е просто неприемливо. Дори и две или три деца не биха решили проблема. Необходим е пълен контрол върху раждаемостта - не бива да се допуска каквато и да било раждаемост от страна на хора, които не отговарят на критерии, изградени върху определени лабораторни изследвания. Единствено такива изследвания трябва да определят кой трябва да бъде майката или бащата на твоето дете. Не е необходимо това да бъде непременно съпругата или съпругът, между двете неща няма никаква връзка. Ти си влюбен в жена си, тя също те обича, но това съвсем не означава, че трябва да обременявате света с още едно недоразвито дете, което може би никога няма да прогледне. Ти просто не можеш да си позволиш това. Самият живот не би го позволил. Трябва ли да натоварваш сам себе си с подобна отговорност, която на всичко отгоре да прехвърлиш и върху раменете на цялото човечество? Може би от плода на вашата любов ще се роди дете, което е сакато, сляпо, ненормално или дори опасно за околните, а то на свой ред ще роди други такива деца... Това обяснява и защо повечето от хората по света са идиоти. Няма как да е другояче, единствено правилната комбинация е възможна само чрез научно обосновани тестове. Човек не може... Ти нямаш представа за собствените си гени, не знаеш какви са потенциалните ти способности, нито пък какво ще бъде детето, което ще създадеш. Смяташ, че щом си влюбен в жената, която ще го роди, няма нищо страшно. Ти си в правото си да обичаш и да бъдеш обичан, всеки човек има това право по рождение. Ти обичаш някоя жена, ала не всяка жена трябва непременно да стане майка. И не всеки мъж трябва да бъде баща. Може би не след дълго няма да има нужда дори от майки - детето ще може да израсне само в лабораторията. Ако човек иска дете, ако наистина силно обича децата, трябва да направи всичко възможно, за да създаде най-съвършеното създание на света. Затова и не бива да те притеснява кой предлага възможно най-доброто семе, нито пък коя е най-съвършената утроба. Интересува те единствено най-съвършеното създание на света. Затова и се обявявам напълно в подкрепа на изкуственото оплождане, както и за бебетата в епруветка. По същите причини подкрепям и евтаназията. Ако контролът върху раждаемостта е нужен и желателен, може би също така необходим е и контролът върху смъртността. След определена възраст - да приемем например седемдесет, осемдесет или деветдесет години средно, всеки човек трябва да има правото да се обърне към съответната медицинска институция със следната молба: "Искам да се освободя от собственото си тяло". Човек има право на това, ако не иска да живее повече, след като бездруго вече е живял достатъчно дълго. Свършил си е работата - всичко, което е искал да направи през своя живот. И ако е принуден да умре от рак или туберкулоза, той е в пълното си право да умре безболезнено. Всяка болница трябва да разполага със специално отделение и кадри, които да приемат такива хора - там те ще могат да си починат най-после и да умрат спокойно, без болка и под наблюдението на квалифициран медицински персонал. Ако въпреки всичко съответната медицинска институция прецени, че този човек продължава да бъде ценен за човечеството (хора като Айнщайн или Бертран Ръсел например), може да се обърне към човека с молба да потърпи още малко. Предполага се, че такава молба ще бъде отправена едва към неколцина от цялото човечество, при това с единствената цел да помогнат на другите. Но дори и тези неколцина имат правото да умрат, когато пожелаят - всеки човек има това право по рождение. Към тях можете да се обърнете с молба да останат, можете да отправяте молитви към небето, можете само да се опитате да ги умилостивите. Ако склонят, толкова по-добре. Но ако някой от тях в крайна сметка реши: "Стига толкова, уморих се", той определено има пълното право да си отиде от живота -както всеки друг. Защо трябва да принуждаваме към живот някой, който просто иска да умре? Нещо повече, приемаме желанието му да си отиде като престъпление. За него това означава излишни терзания. Човекът иска да умре, но това не му е позволено, защото самоубийството се смята за престъпление. Принуден е да погълне отрова, да се хвърли от висок планински връх или от скала в океана... И колкото и парадоксално да звучи - ако умре, добре; ако все пак оцелее, осъждат го на смърт. И това ми било общество! Велики умове, които създават законите! Човек бива осъден на смърт, защото е искал да извърши самоубийство. Не е трудно да се стигне до решаването на такива проблеми. За това не са нужни държавни чиновници, мисионери и тям подобни. Просто трябва да се прибегне към здравия разум и към начините за разрешаването на подобни проблеми. Затова ви уча как да бъдете егоисти. Преди всичко искам от вас да достигнете до пълния разцвет на собственото си развитие. На пръв поглед това може да изглежда като проява на пълен егоизъм - да, това е така; изобщо не се противопоставям на проявите на егоизъм. Нямам нищо против такива прояви. Ражда се човек. Рождението му е просто една възможност, само начало - но не и край. Човек трябва да стигне до пълния разцвет на своето същество. Не пропилявайте това свое право, най-малкото пък в името на някакъв си глупав и измислен дълг в служба на ближния. Твоята най-голяма отговорност е да постигнеш пълния разцвет на собственото си същество, да развиеш съзнанието и ума си, който трябва да става все по-буден и съобразителен. При такава много по-висша степен на съзнанието сам ще прозреш какво да споделиш с другите и как да намериш решение на множество проблеми. Деветдесет и девет процента от проблемите на Целия свят могат да бъдат решени. Може би само един процент остава без решение. И ти ще можеш да споделиш с другите това, което имаш - но преди всичко трябва да има какво да им предложиш. Няма религия, която да е помогнала на човешкия род при решаването дори на един-единствен сериозен проблем. Помислете върху това, което казвам - решен ли е поне един проблем от някоя от старите религии? А всяка от тях проповядва открай време все едно и също - дълг в служба на човечеството. Бедните си остават бедни и дори обедняват все повече. Болният си остава болен, продължаваме да стареем, какви ли не болести върлуват, престъпността не намалява, тъкмо обратното. Всяка година престъпленията по света стават все повече в сравнение с предишната. Чудна работа... Броят на затворите непрекъснато се увеличава, все повече съдилища влизат в действие за намаляване на престъпността, а тя все расте ли, расте... Нещо тук трябва да е сбъркано още в основите си. Това, което се върши, няма никаква връзка с решаването на проблемите. Някой извършва престъпление, но той всъщност не е престъпник, човекът просто е болен. Не бива да го хвърляме в затвора, където ще се мъчи - такъв човек има нужда от психиатрична клиника, от внимание и от специализирано лечение. Не е негова вината, че е извършил престъпление. Сигурно знаете, че на времето лудите били смятани за престъпници, затваряли ги и ги биели. Едва преди стотина година някой се сетил, че тези хора просто са болни и в действителност не са никакви престъпници. Не можеш да ги излекуваш с бой, самият ти си идиот, ако смяташ, че боят ще помогне. Такива хора трябва да бъдат лекувани, а не малтретирани. Същото се отнася и за престъпниците - не мисля, че човек може да бъде престъпник по рождение. Престъпникът е плод на възпитанието, което е получил, и на обществото, което го е създало. След като мисленето на такъв човек е потекло в престъпна посока, то трябва да бъде изцяло пренасочено. Безсмислено е да му слагаш окови, да го хвърлиш в затвора, да го биеш или да го мориш от глад - с това нищо няма да постигнеш. Подобни мерки могат само да го превърнат в завършен престъпник, който ще се реализира като такъв веднага щом излезе от затвора. Затворите са университети за престъпници - при това престъпници, завършили успешно своето образование. След престоя си в затвора човек излиза оттам с добре усвоен занаят, придобит от закоравелите рецидивисти, с които е излежавал присъдата си. А обществото ги учи единствено на това, че едно деяние се смята за престъпно само ако те хванат на местопрестъплението. Тъкмо затова и човекът още в затвора се учи как да не го хванат. Единственото, което трябва да се направи, е да се промени коренно начина на мислене на такива хора - мислене, което ги води до престъпни деяния. И това е напълно възможно. В това отношение могат да бъдат от огромна полза постиженията в областта на науки като биохимията, медицината и психиатрията. Разполагаме с всевъзможни средства, благодарение на които всеки може да прерасне в достойна за уважение личност. И тук няма място за някакъв дълг към ближния -необходимо е само да споделим с другия постиженията на собствената си степен на осъзнатост — знания, същност, уважение към човека до теб. Това обаче е възможно само ако ти самият си достигнал до тези неща и ги имаш в себе си. Според мен най-сериозният проблем за човешкия род е, че няма никаква представа за медитирането. Това наистина е най-сериозният проблем за човечеството - така поне мисля аз. Не проблемът с прекомерното нарастване на населението, не атомната бомба, нито гладът... Не, не това са основните ни проблеми - тях науката може да реши с лекота. Как хората да се научат да медитират - това е единственият основен проблем, който не може да бъде разрешен от науката. Затова и казвам на моите хора - бъдете егоисти, бъдете себични, оставете собственото ви его да процъфтява. Разцъфти, намери собствения си аромат и го разпръсни около себе си. Сподели го с онези, които са имали същите способности като теб, но животът не им е дал възможност да достигнат до собственото си процъфтяване и възможността да се вглъбят, да осъзнаят божественото в себе си. Противопоставям се на всички религии, защото според мен това, което те дават на човечеството, е съвършено безполезно. Те "действат" под маската на прекрасни слова и прикриват действителността зад паравана на красиви думи. Да вземем например... Исус отправя своята молба към Бог от кръста и християните от векове цитират неговите думи като поговорка. Те наистина звучат така, ала това е само привидно. Не се оставяйте привидното да ви подведе, то е много далеч от действителността. От кръста Исус отправя своята последна молитва към Бог: "Абба" (на арамейски - "Отче"), прости им, защото те не знаят какво правят". Толкова хубави думи, такава готовност за всеопрощение... Той моли Бог да прости на онези, които разпъват Исус на кръста. Проучих задълбочено живота и словото на Исус. Той не е човек, когото можеш да молиш за милост. Не могъл да прости дори на смокиновото дърво, което не му дало плодовете си, защото все още не бил настъпил сезонът за зреенето - проклел го, тъй като той и хората му били гладни, а дървото не можело да им предложи храна. Проклел го, сякаш дървото било техен враг. Да прокълне едно дърво, при това по време, когато бездруго не бил сезонът за зреене! А дори и да е настъпило това време, какво би могло да направи дървото, за да даде зрял плод? Нима то носи отговорност за изхранването на хората? И това е реакция на човек, за когото разправят, че правел чудеса, превръщал камъните в хляб, а водата - във вино. Защо му е било нужно това? Ако е истина това, което се говори за него, и ако наистина можел да твори чудеса, такъв човек просто би заповядал на дървото да им даде зрели плодове дори и без да е настъпил сезонът за зреене: "Нека клоните ти се обсипят със зрял плод". За това дори не е било необходимо да се обърне към смокинята, би могъл просто да превърне камъните в плодове. Но всичките му чудеса всъщност са доста съмнителни и този случай за пореден път поставя думите му под съмнение. Защо, преди всичко, му е било нужно да моли за подслон в град, където превърнал камъните в хляб? И ако действително е бил в състояние да твори такива чудеса, защо хората в Юдея си оставали толкова бедни? И защо изобщо говорим само за Юдея, нима не би могъл да помогне на всички хора по света? Ако бе могъл да превърне Хималаите или Алпите в хляб... Хората щяха да си взимат по някой резен и въпросът с глада би бил решен завинаги. А и защо е било нужно да превръща във вино толкова малко вода? Да бе превърнал във вино цял океан... Когато знаеш тайната на чудото, би могъл да превърнеш във вино цял океан, нека хората пият на воля. Ако Исус наистина е можел да твори чудеса, защо Юдея си оставала толкова бедна? Просто защото в приказките за чудесата няма нищо вярно... Исус казвал: "Тези, които не ме следват, ще се продънят завинаги в седмия кръг на ада и ще бъдат подложени на всевъзможни мъчения". Този човек не знаел що е прошка. И ако не е могъл да прости на онези, които отказали да го последват, как е могъл да моли за прошка за онези, които го разпънали на кръста? Не е нужно кой знае какво, най-простичката логика е напълно достатъчна... Кой си ти, че да обричаш на вечни мъки в ада някой, който е отказал да те последва? Не можеш да простиш нещо толкова обикновено, а молиш Бог да прости на онези, които те разпъват на кръст... Не, не за прошка и милост молел той, става дума за нещо съвсем друго. Дори от кръста искал да каже на евреите: "Разберете най-после, че аз съм месията, а вие си оставате слепи за истината". Молитвата му към Бог била: "Прости на тези невежи хора, те не знаят какво правят". Този човек не умеел да прощава, целият му живот е пример в това отношение и акцентът е поставен не върху прошката, а върху невежеството на собствения му народ. До последния си миг не спрял да повтаря: "Аз съм този, който знае, аз съм всезнаещият, а вие... Вие сте невежи. Но аз ще се моля на Бог да ви прости". Продължавал да играе ролята на месия, тъй като в старите писания пишело, че месията щял да бъде разпънат на кръст и че от кръста щял да отправи към Бога молитва: "Прости им, Боже, защото те не знаят какво правят". До последния миг не престава да упорства, остава си непреклонен. Дори разпятието не променя нищо, той си остава месията. А последните му думи имат за цел единствено да подчертаят невежеството на другите. Една грозна истина може да се прикрие зад красиви думи и пищна фразеология. В никакъв случай не бих искал да правя подобни неща. Уча ви как да бъдете естествени и как да приемете собствената си природа. В едно поне съм сигурен - че след като постигнете разцъфтяването на собствената си същност, вие неизменно ще го споделите с другите. Това е просто неизбежно. Когато един цвят разтвори листенца, няма как да не разпръска своето благоухание, не е възможно да затвори аромата вътре в себе си. Цветът ухае и пръска аромат във всички посоки. Затова най-важното е да осъществиш себе си, да бъдеш удовлетворен от постигнатото. Бъди - това е най-важното. И тогава цялото ти същество ще разпръсква своето излъчване и ще стигне до мнозина. Тогава изобщо не може да става дума за някакъв дълг в служба на ближния, това ще бъде чистата радост от споделеното щастие. А няма по-голяма радост от това да споделиш своето щастие с другите. ЖИВЕЙ СЕГА, ОСТАВИ МОЛИТВИТЕ ЗА ПО-НАТАТЪК 10 ноември 1984 г. Бхагван, Евреите, християните, индуистите, джайнистите и мохамеданите се надяват на живот след смъртта, докато хората около теб не хранят такива надежди. Защо? Има три начина да се живее. Само единият от тях е истински, другите два са форми на псевдоживот. Позволете ми първо да обясня какво имам предвид под "псевдоживот", така по-лесно може да се раз-' бере значението, което влагам в "истински живот". Двата варианта на псевдоживот представляват начин на живот на повечето хора - първият е пренесен изцяло в миналото, във вчерашния ден, а вторият - в утрешния ден, в бъдещето. И двата начина на живот представляват форма на самоизмама. Вчерашният ден вече не съществува, а бъдещето все още не е реалност. Не можеш да живееш в миналото. Е, можеш, но не истински, само в собственото си въображение. Миналото е мъртво и няма как да се съживи. Не можеш да върнеш времето назад. Това, което е отминало, си е отишло завинаги. Въпреки това милиони хора, 99.99 % предпочитат да живеят или в миналото, или в бъдещето. Утрешният ден не съществува и завинаги ще си остане в бъдещето. Този ден никога не идва, това е заложено в самата му същност. Той идва, идва, идва... и никога няма да дойде. Този ден е само надежда, която никога няма да се превърне в реалност. А надеждата всъщност е най-древният наркотик за психиката. Да се вгледаме най-напред в миналото, тъй като така или иначе вече сме го преживели. Вчерашният ден никога няма да се върне, но поне знаем, че го е имало. Философията за миналото е най-силно развита при индуистите, чиято религия по принцип се основава на изключително задълбочени философски основи. Индуизмът разделя времето на четири епохи. Първата се нарича сат юга - епоха на истината. Тя е в самото начало на времето. Историята не разполага с писмени паметници от онова далечно време, няма доказателства за неговото съществуване - тъкмо обратното, всичко, което съществува сега, всъщност е доказателство против съществуването на онова време. Дори Кришна, когото индуистите почитат като потомък на Бога във всичките му форми и Бог като завършена цялост - дори Кришна не е олицетворение на истината. Кришна е лъжец. Той е политик. Много лесно се променя. Дава обещания, които не спазва. И той въплъщава представата за Бога в цялото му съвършенство! А Кришна лъже с такава лекота! Дори един треторазряден политик... Всъщност, всички политици са треторазрядни. Може би думата "треторазряден" не е съвсем точна, тъй като друг вид политици така или иначе не съществува. Както и да е, дори политиците се срамуват, когато лъжат, и когато ги хванат, сами разбират, че са постъпили непочтено. Това обаче не се отнася за Кришна, той е съвършеният политик. Като Бог той е далеч от съвършенството, но затова пък в политиката няма равен на него. Работата му се състои в това да лъже, за него измамата е игра. И това време индуистите наричат епоха на истината! И ако това се отнася за най-великата им личност, какво остава за обикновените хора? Никога не е имало епоха на истината, през която всеки е бил честен, почтен, верен на себе си и на съществуването. Ала индуизмът е много стара религия, затова и като психологически феномен подобно схващане е напълно разбираемо. Детето няма минало, то има само бъдеще. Старецът няма бъдеще, той разполага единствено с миналото. Затова и старите религии са ориентирани към миналото. Естествено е те да живеят във вчерашния ден. Новите религии живеят в бъдещето, те нямат минало, на което да се облегнат. Те правят проекции в бъдещето. Най-новата религия - комунизмът... Не забравяйте, че на комунизма гледам като на религия, тъй като той отговаря на всички критерии за религия. Той изисква вярност към догмата. Изисква вяра към троицата Маркс, Енгелс и Ленин. Държи на безусловната истина, изложена в Капитала - книгата на Маркс. Недопустима е проявата на каквото и да е съмнение. Оспорването на проповядваните догми е напълно изключено. Маркс увенчава цялостното завършване на религията. След него вече нищо не може да бъде добавено. И това се отнася за всички нови религии. Ислямът е едва на четиринайсет века, религията на сикхите - на петстотин години, християнството датира от две хилядолетия. За индийците две хиляди години не представляват почти нищо. Индуизмът съществува може би от десет хиляди години. Самите индуисти наричат своята религия Санатан Дхарма - "вечната религия". Тук времето не означава нищо, времето бездруго е иманентно включено в нея. Затова и не е възможно съществуването й да се определя чрез години, пък било то и светлинни години. Може би не знаете, че думата "индуизъм" не е измислена от самите индуисти. За тях тя е Санатан Дхарма - вечната религия. "Индуизъм" е име, измислено от враговете на тази религия. Нерядко обаче се случва да станем известни с името, което ни дават нашите врагове, и дори самите ние свикваме с него и го приемаме. Името "индуизъм" е измислено от нашественици, които в продължение на три хиляди години са нахлували в индийските земи. Край границата тече една от най-красивите реки на земята - Синдху. Първите нашественици били хуните - варварски племена, изключително свирепи, почти канибали. Казвам "почти", защото по онова време някои от тях все още ядели човешко месо. Когато хуните нахлули в Индия преди три хиляди години, в езика им не съществувал звук, близък до "с"; най-близкият до него звучал като "х", затова и на техния език името на реката "Синдху" звучало като "Хинду". Това било единственият начин да се пресъздаде името чрез тяхната азбука, най-близката по звучене дума. Така "Синдху" станала "Хинду", а хората, които живеели по бреговете й, станали известни като "хиндуси". Повечето думи, свързани с Индия, датират от онези времена. Когато през границите й нахлули гърците, те пък нямали звук, близък до "х", най-близкият звук за тях бил "и". Така "Синдху" звучал като "Инду" и с времето се стигнало до думата "индуси". "Индуси" е в основата на името "Индия". И това били все хора, които живеели в поречието на реката Синдху. Така и до ден днешен западният свят нарича тази страна Индия - дадено й от западния свят, а населението й - индуси, възприето от хуните и мохамеданите. Никой вече не споменавал името "Арйаварда", както наричали страната си местните хора. "Арйаварда" означава "страна на арийците", а религията си наричали Санатан Дхарма. Тяхната религия определено съществува от повече от десет хиляди години. Няма обаче никакви доказателства за това кога е била въпросната епоха на истината, според мен всичко е въпрос на въображение. Това понятие обеднява образа на човека от стари времена, някаква древна страна и прастара религия. Този образ не може да се проектира в бъдещето, за индуистите бъдещето е свързано с мисълта за смъртта. Бъдещето е мрачно, възвеличаването е отредено единствено за миналото. И така - първата епоха, най-добрата, златният век, за индуистите е сат юга - епохата на истината. Може би ще се изненадате, ако ви кажа... Чарлз Дарвин не е бил запознат с тази идея. Индуисткото разбиране за инволюцията, а не за еволюцията, би могло да му бъде от полза, когато започнал да работи върху своята теория за произхода на видовете - човекът всъщност се развива в обратна посока, а не по посока на изграждане и прогрес. Еволюцията не съществува, тъй като еволюция означава "бъдеще". Какво развитие предстои пред давещия се или пред един старец? Развитието е отредено за детето, докато старецът е изправен единствено пред възможността за смаляване, затваряне в себе си и постепенно потъване в мрака. Още преди светът на науката да приеме думата "еволюция" като термин, индуистите вече са имали своя дума за нейната противоположност - "инволюция". С всеки изминал ден нещата се свиват в себе си и вървят по посока надолу. Вторият етап се нарича трета юга. Трета означава "трети". Това, което вече определих като първи етап - сат юга, за индуистите е четвъртият и най-висш етап. Ако все пак приемем най-висшият им етап за първи, тогава следващият ще бъде етапът на еволюцията, третият и четвъртият също се определят като етапи на еволюцията. Индусите по природа са изключително философски настроени. За тях на първо място - най-старият, е четвъртият етап, на второ място поставят третия, третият етап е всъщност втори, а най-низшият е първият етап на развитие. Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|