Пътят е целта Днес по целия свят има хиляди клубове „Потоци пари“. Една от причините да бъдат толкова важни е, че са нещо като прибежище, спирка по пътя на живота. Присъединя- вайки се към някой клуб „Потоци пари“, вие имате възможност да се срещате с хора като вас, хора, които са се заели с осъществяването на промени, вместо само да говорят за тях. За разлика от училище, тук не се изискват минали академични постижения. Необхо- димо е единствено искрено желание да учите и да осъществявате промени. В играта ще допуснете много грешки в различни финансови ситуации и ще се учите от тях, използ- вайки изкуствени пари. Клубовете „Потоци пари“ не са за хора, които искат да забогатеят бързо. Клубовете „Потоци пари“ съществуват, за да бъдат от помощ при осъществяването на трайни мен- тални, емоционални, духовни, физически и финансови промени, от които се нуждае чо- век. Всеки от нас се променя и еволюира с различна скорост, затова ви насърчават да се развивате с вашата скорост. След като играете играта няколко пъти с други хора, ще имате по-ясна представа каква би трябвало да бъде следващата ви стъпка и коя от четирите групи активи (бизнес, недвижимо имущество, книжни активи и комодити) е най-подходяща за вас. В заключение Да откриеш своя път невинаги е лесно. Дори днес не съм напълно сигурен дали наис- тина съм открил своя път. Както знаете, на всички ни се е случвало да се изгубим и невинаги ни е било лесно да намерим пътя. Ако ви се струва, че не сте в подходящия за вас квадрант или не сте на вашия път, призовавам ви да се вгледате внимателно в сърцето си и да откриете пътя на своя живот. Ще разберете, че е време за промяна, ако казвате нещо от рода на: • „Работя с мъртъвци.“ • „Обичам това, което правя, но ми се иска да печеля повече.“ • „Чакам с нетърпение уикенда.“ • „Искам да се занимавам с нещо, което усещам като свое.“ • „Още ли не е станало време да си тръгваме?“ Сестра ми е будистка монахиня. Нейният път е да помага на Далай Лама, път, на който не се изкарват пари. Но това не означава, че трябва да бъде бедна монахиня. Тя има имот, който дава под наем, и инвестиции в злато и сребро. Силата на духа и финансово обученият ѝ ум ѝ позволяват да следва пътя на своя живот без да трябва да даде обет за бедност. В много отношения беше по-добре, че в училище ми лепнаха етикет „глупак“. Именно емоционалната болка от това ми помогна да открия жизнения си път като учи- тел. И също като сестра ми, монахинята, фактът, че съм учител не означава, че трябва да бъда беден учител. В заключение ще повторя думите на Тик Нят Хан: „Пътят е целта.“.