41 можем да вземем комиксите. За моя радост той отвърна:
– Може да ги вземете, ако работите за този магазин и не ги препродавате.
Спомняте ли си нашето партньорство с Майк? Е, сега го възкресихме. Започнахме да трупаме купчини комикси в едно празно помещение в мазето в дома на Майк. Не след дълго нашата библиотека за комикси отвори вратите си за посетителите. Назначихме
по-малката сестра на Майк, която обичаше да учи, за главна библиотекарка. Тя вземаше по десет цента от всяко дете за вход. Библиотеката работеше от два и половина до че- тири половина всеки следобед след училище. Клиентите – децата от квартала – можеха да изчитат колкото комикси искат през тези два часа. Това бе изгодно за тях, тъй като един комикс струваше десет цента, а те имаха възможност да прочетат пет-шест за два часа.
Сестрата на Майк проверяваше децата на излизане, за
да е сигурна, че не изнасят тайно комикси. Освен това подреждаше комиксите, записваше всеки ден колко и кои деца са дошли и дали са имали някакви забележки или предложения. В продължение на три месеца с Майк печелехме средно по девет долара и петдесет цента. На сестра му плащахме един долар на седмица и ѝ позволявахме да чете комиксите безплатно, което тя правеше рядко, тъй като учеше непрестанно.
С Майк спазвахме направената договорка, като работехме в бакалията всяка събота и събирахме всички комикси от различните магазини. Спазвахме споразумението си с дистрибутора да не продаваме комиксите. Изгаряхме ги, щом се изпокъсваха. Опитахме да
отворим филиал на библиотеката, но така и не намерихме друг толкова надежден и всеотдаен човек като сестрата на Майк. Така още на тази възраст разбрахме колко трудно е да откриеш качествен персонал. Три месеца след отварянето на библиотеката се случи нещо неприятно. Някакви побойници от друг квартал влязоха без да си платят и предизвикаха сбиване. Бащата на Майк предложи да затворим бизнеса с комиксите.
Това сложи край и на работата ни в бакалията през съботните дни. Богатият татко обаче беше развълнуван, защото искаше да ни научи на нови неща. Беше щастлив, тъй като бяхме усвоили добре първия си урок. Бяхме се научили да караме парите да работят за нас. Тъй като не получавахме заплащане за работата си в бакалията, бяхме принудени да използваме въображението си, за да разпознаем някаква възможност за изкарване на пари. Отварянето на наш бизнес – библиотеката за комикси – ни бе позволило да вземем в свои ръце контрола над финансите си, вместо да зависим от работодател. Най-хуба- вото от всичко бе, че нашият бизнес генерираше приходи за нас, дори когато не бяхме физически там. Парите работеха за нас.
Вместо да ни плаща, Богатият татко ни даде несравнимо повече.
Сподели с приятели: