1. Агресивност. Вече споменахме, че насочената навътре агресивност се превръща в телесна болка. Към тази констатация би могло да се добави, че в психическата сфера потиснатата агресивност води до депресия. Блокираната проява на агресивност се насочва навътре и превръща източника си в потърпевш. Резултат на потиснатата агресивност е не само чувството за вина, но и многобройните соматични, придружаващи симптоми с разпръснатите из цялото тяло болки. На друго място вече казахме, че агресията е само особена форма на жизнена енергия и активност. Психиатрията ревностно се старае да увлече депресивния пациент отново в някаква дейност, но той възприема това като заплаха. Нарочно избягва всичко, което не би получило публично одобрение, и се опитва, чрез безукорен живот, да тушира своите агресивни и деструктивни импулси. Насочената набътре агресивност намира най-явен израз в склонността към самоубийство. При опити за самоубийство би трябвало винаги да се проучва въпросът коя е била действителната мишена.
