Костите се чупят почти без изключение при екстремни движения (инциденти с коли, мотори, при спортуване), чрез механично външно въздействие. Счупването незабавно води до продължителен принудителен покой. От тази принудителна пасивност и покой би трябвало да се роди нова ориентация. Счупването ясно показва, че е бил пренебрегнат необходимият край на едно развитие и тялото е трябвало да демонстрира разчупването на старото, за да спомогне за пробиването на новото. Счупването пресича досегашния път, който обикновено се е характеризирал с прекалено голяма активност и движение. Човек се е пресилил и претоварил. Така и при счупването движението и натоварването са се трупали, докато слабото място е поддало.
В тялото костта олицетворява принципа на твърдостта, на придаващите опора норми, но също и на закостенелостта. Надделее ли в костта принципът на неподвижността (калций), тя става чуплива и именно заради това не може повече да изпълнява функциите си. Същото е и с нормите - наистина те трябва да дават опора, но престават да вършат това, ако закостенеят прекалено. Счупването на костта показва на физическо ниво, че едно твърде силно закостеняване на нормата е останало незабелязано от психическата система. Така човек става вдървен, неподвижен, лишава се от гъвкавост. Както съществува тенденция с напредването на възрастта човек да се вкопчва все по-здраво в принципите си и да загубва психическата си приспособимост, аналогично и костите му се втвърдяват, така че опасността от счупване нараства. Противоположният полюс олицетворява малкото дете със своите еластични кости, които е почти изключено да се счупят. Малкото дете все още не си е изградило критерии и норми, които да закостенеят. Но когато възрастният човек загуби гъвкавостта си в живота, счупването на гръбначен прешлен коригира тази едностранчивост - пречупва му се гръбнакът. Научете се да се пречупвате, ако не искате да се счупите!
Сподели с приятели: |
