Борба с тероризма
Целта на дипломната разработка е да обясни същността на тероризма и да разкрие способите, средствата, и органите за борба с това явление. Задачите
Изтегляне 69.36 Kb.
|
| Целта на дипломната разработка е да обясни същността на тероризма и да разкрие способите, средствата, и органите за борба с това явление.
Задачите на дипломната работа са: да поясни тероризма като форма на насилие и извършваните действия за борба с него; да опише причините за възникването на тероризма; да анализира типологията на тероризма; да опише видовете операции с които да му се противодейства. След извършения анализ на същността и спецификата на тероризма, терористичните актове и тяхното въздействие, дипломната разработка прави изводи и дава препоръки за противодействие на тероризма от страна на правозащитните органи. Източниците на информация, които използва дипломната разработка са по- известни публикации на автори в тази насока, както и законови и подзаконови нормативни актове, свързани с противодействието на тероризма. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕРОРИЗМА Същност на тероризма Тероризмът е политически мотивирано насилие или заплаха, осъществявани срещу хора, организации или материални обекти от отделни лица, терористични групировки или специални служби на държави за постигане на техните цели. Чрез този акт се поставя в опасност човешки живот или се унищожават човешки ценности или други материални блага като целта е да се повлияе по негативен начин чрез сила или заплаха върху политиката на държава, общност, група, лице, да се постави в опасност или да се лиши от живот високопоставена фигура, да се посегне върху неограничен кръг от субекти, да се предизвика смърт или нараняване. Целта на тероризма е да се постигне политическо господство. Политическа мотивация означава, че дейността е насочена към вземане на властта като се има предвид властта в държавата, част от нея, в няколко държави или в света. Като метод на политическа борба терорът е специфичен път за постигане на политически цели със собствен механизъм за използване на насилието. Неговата специфика е в оказване на заплашващо физическо и психическо въздействие върху хората с цел обезпечаване на желани изменения в политическите отношения и организации. Като метод на политическа борба терорът предполага дестабилизация, дезорганизация или ликвидация по насилствен начин на определен политически противник и на способностите му за ефективно функциониране. Следователно понятията "тероризъм" и "терор" имат различно съдържание. Тероризмът се разглежда в качеството на относително самостоятелно социално-политическо явление в структурата на политическата борба, в което участват повече или по-малко хора, има разработени идейно- политически концепции, съществуват организационни структури. Въпреки, че изглеждат еднозначни не може да се постави знак за равенство между понятията тероризъм и терор. Teрорът може да се разглежда като един от присъщите на политическата борба насилствени методи, които за разлика от другите методи на политическо насилие има собствен специфичен механизъм за отслабване на противника. Терорът е способ за постигане на политически цели, а тероризмът- подчинена на тези цели система от политически действия. За терористите терорът е необходимост, смисъл и резултат от тяхната дейност. Веригата терорист - терористичен акт - терор представя тероризма като цялостен завършен процес. Съвременния тероризъм е комплексно и динамично явление, което успешно се адаптира към политическата и икономическата конюнктура. Причини за възникване на тероризма За да обясним възникването на тероризма трябва да разкрием факторите, които го образуват, да разберем кое го предизвиква. Ако те се определят противодействието на тероризма ще бъде адекватно. Според някои автори в основата на тероризма обикновено стои виждането, че човек има вродени инстинкти които го тласкат към насилие. Те са резултат от хилядолетната борба за съществуване в природата. Съществата, които прилагат насилие владеят хранителните ресурси и оцеляват. Тероризмът като форма на насилие привлича дейни, импулсивни, душевно неустойчиви хора с възможността да осъществяват в кратки срокове собствените си представи за справедливост и да накажат тези, които им пречат да се реализират в живота. Според тази теория терористите имат склонност към театралничене. Постоянното използване на насилие провокира най-ниските инстинкти у човека. Масовите убийства на невинни и беззащитни хора постепенно деформират личността. Отричат се от общочовешки ценности като правото на живот на останалите. На следващо място възникването на тероризма може да се обясни с бедността, мизерията, несправедливостта. Тези проблеми могат да са основа за оправдаване на терористичните нападения. Лидерите на терористичните организации не произхождат от бедни социални слоеве, за разлика от извършителите на престъпленията. В бедните страни демографският взрив води до бързо нарастване на безработицата. Безработните са главно млади хора, които са податливи на манипулация, емоционални са и бързо могат да приемат идеите на екстремизма. Бързото увеличаване на населението може да разкрие нови проблеми-недостиг на вода и храна. Темповете на икономическо развитие на някои държави са по-слаби и не могат да осигурят прехраната и живота на нарастващото население. И тук може да се направи извода, че терористичните организации няма да усещат недостиг на кадри за своите атентати. Политико- социалните теории обясняват причините за възникване на тероризма със стремежа на народите и държавите към завладяване и защита на природните ресурси.В следствие на това, че населението се увеличава, а природните ресурси намаляват въпрос на съществуване е властта над територията. Според С. Хънктинктън в бъдеще границите, които разделят човечеството и преобладаващите източници на конфликти ще се определят от културата. Той посочва следните цивилизации: западна (евро-атлантическа), конфуцианска (китайска), японска, ислямска, православна, латиноамериканска и африканска. Следователно като извод може да се каже, че в рамките на възможни конфликти между тях се създават условия за възникване на цивилизационен тероризъм. Самото определяне на тероризма и разкриването на причините за неговото появяване води до отъждествяване на различни видове тероризъм. Типология на тероризма При изследване на сложни социално- политически явления, каквото е тероризма съвсем естествено е да се разграничат различни видове. Всеки един от тях се характеризира с цел, мотивация, организационни структури, използвани сили и средства. Един от критериите, които се използват за разграничаването на тероризма са идейно- политическите основи: територия на която действа определената терористична организация и характера на използваните средства. Според идейно- политическите основи тероризмът се подразделя на: Идеологическият тероризъм се дели на дясноекстремистки и лявоекстремистки. Някои изследователи определят тази разновидност като социален тероризъм. Основание за това са издиганите от този вид терористични организации цели за социално преустройство на света. Дясноекстемисткият тероризъм се базира на идейно- политичеките възгледи, които отричат демократичната система на държавите, политическият либерализъм и правовата държава. Много често този подвид се основава на фашистка и неофашистка идеология. Към този вид тероризъм се отнасят и организации с расистка и националистическа идеология. Характерно за него е ярко изразеното политическо насилие, расизъм, масовост на жертвите, ограничена динамика във времето. Лявоекстремисткият тероризъм е насочен към насилствена промяна на капиталистическата система. Стратегията на тези организации е за формиране на революционна ситуация и масови акции на населението. Характерни черти тук са елитно членство (почти изцяло от слоевете на интелигенцията), здрави, дълбоко законспирирани структури, дългосрочни програми, внушаваща фразеология. Националистическият (етнически) тероризъм се основава на действително или мнимо нарушаване правата и интересите на отделни етноси. По своята същност това са политически цели за постигането на които е необходимо да се измени насилствено съществуващия конституционен строй, държавното устройство на страната, правното положение на съществуващите държави. Този тероризъм се нарича още сепаратистки. Характеризира се с висока устойчивост, сравнително широка подкрепа на населението, стремящо се към независимост. Много често в резултат на разрастване на терористичната дейност се създават военизирани структури, обявява се националноосвободителна война, която включва етническо прочистване, геноцид, нарушаване правата на други народи, живеещи на същата територия. В наши дни се забелязва тенденция към разрастване на този вид тероризъм. Религиозно- политическият тероризъм е клас, в който съществуват няколко вида: мюсюлманско-сунитски, мюсюлманско-шиитски, националистическо- религиозен, сектантски, християнски религиозно- политически, еврейски религиозно-политически. Религиозният тероризъм възниква заради принципно несъгласие с господстващите норми и отношения (в рамките на отделна държава или в света). Според някой автори представители на всяка религия прибягват до терористични методи в борбата за установяване или налагане на определени религиозно- политически норми. За най- опасни се смятат структури, които действат на основата на ислямския фундаментализъм, а те са повече от 150 и действат в над 100 държави. Особеност на това направление на тероризма е наличието на значителна социална база в ислямистките и в страните със значително мюсюлманско население. Според характера на използваните средства тероризмът се дели на: Традиционен тероризъм - характеризира се с прилагане на насилие за постигане на политически цели с използване на обичайни средства за поразяване- хладно и огнестрелно оръжие, взривни вещества и др. Технологичен тероризъм - към него се отнасят акции, в които се прилагат средства за поразяване на базата на технологии, свързани с използването на радиоактивни материали, отровни вещества, химични и биологични оръжия. Високата опасност на технологичния тероризъм притежава способността да нанася масови поражения върху хората и материалната среда на голямо пространство. При това въздействие могат да настъпят разрушителни последици с регионален или глобален характер. Този вид тероризъм се подразделя на няколко подвида: ядрен-определя се като най- опасен. Съществуват редица благоприятни фактори за неговото разпространяване. Такива са значителното разширяване на географията на ядреното оръжие, увеличаване числеността на ядрените обекти (АЕЦ, заводи за преработване на ядрени материали, места за добив на уран), контрабанда на радиоактивни материали по целия свят, широкото разпространение на научни знания по въпросите на оръжията за масово поразяване и ядрените технологии. Тези фактори създават благоприятни условия за терористичните групи за провеждане на акции за снабдяване с ядрени материали и други компоненти които да послужат за създаване на ядрени заряди; химическият и биологическият тероризъм се оценяват като разновидности, за които както при ядрения тероризъм съществуват благоприятни условия за развитие. Според територията на която действа тероризмът се обособява в две групи: Вътрешният тероризъм ограничава действието си на територията на една държава, провежда се от глаждани на една страна срещу граждани на същата страна. Международният тероризъм обхваща структури които организират терористични актове на територията на две или повече страни, включително граждани на различни държави, формира се в резултат на идеологическо въздействие. Според средата и обектите където се извършват терористичните актове, тероризмът се характеризира като наземен, морски и въздушен. Наказателноправна характеристика на тероризма Тероризмът е определен в чл. 108а от НК. Там са очертани два състава: в чл. 108а, ал. (1) от НК- основен състав в чл. 108а, ал. (2) от НК- финансиране на тероризъм, като тук са очертани две форми на изпълнителното деяние: събиране на средства; предоставяне на средства. При тази втора форма деецът трябва да действа с умисъл и да знае или да предполага целта, за която се използват тези средства. За очертаване на състава в ал. (1) по подобие на масовия терор законодаталят също е предприел метода на препращане към други състави на умишлени престъпления, които ако бъдат извършени със специална цел, която изисква чл. 108а от НК ще очертаят изпълнителното деяние на престъплението тероризъм. В състава като форми на изпълнителното деяние са посочени не само определени общоопасни престъпления, но и такива против личността (убийство, тежка телесна повреда, отвличане); престъпления против собствеността по чл. 216 от НК унищожаване или повреждане противозаконно на чужда вещ); против реда и общественото спокойствие (по чл. 326 от НК подаване на неверни сигнали за помощ или злополука по радио, телефон). Всички тези престъпления са посочени в различни глави на НК, но общото между тях е, че по един или друг начин те засягат населението на страната. Съставите на престъпленията, очертаващи съставът на тероризма са nomeros clausus (изчерпателно изброени) и други текстове от НК, очертаващи престъпления срещу населението не могат да представляват тероризъм. За да съставляват тероризъм, от субективна страна посочените престъпления трябва задължително да са извършени с пряк умисъл, макар и в някои от посочените състави да са възможни и други форми на вината. Трябва да се отбележи, че посочените състави се съдържат в състава на тероризма и се поглъщат от него, затова и не е възможна съвкупност между чл. 108а и някой от посочените в него състави. Тероризмът е резултатно престъпление и се смята за довършено с настъпване на общественоопасни последици на някои от посочените състави при условията на чл. 108а от НК, те обуславят по- голяма степен на обществена опасност, която е в състояние да застраши или засегне сигурността на държавата. За да представляват тероризъм посочените състави трябва да се извършват със специална цел, която е посочена алтернативно, а именно: -да се създаде смут в населението- това представлява неспособност за ориентация. Тук засегнати могат да са неограничен брой хора; -да се създаде страх в населението- тук не се стига до дезориентация на засегнатите, а до чувство на уплаха; - принуждаване на орган на властта или представител на обществеността да извърши или да пропусне да извърши нещо от кръга на своите функции - тази цел очертава диспозицията на чл. 269 от НК, обаче ако деецът извърши и нея ще сме изправени пред реална съвкупност , тъй като субективният признак- целта не поглъща и двата състава по чл. 269, ал.(1) и ал.(2) от НК. За да осъществява престъплението по чл. 108а от НК, деецът трябва да заяви целта. -принуждаване на международен представител да извърши или да пропусне да извърши нещо от кръга на своите правомощия. -целта може да се изрази в заплашване на посочените лица. Ако престъплението не е извършено с някоя от посочените форми на целта ще се осъществи обикновения състав на престъплението и няма да сме изправени пред хипотезата на чл. 108а от НК. Затова и когато имаме някои от посочените състави е много важно да се определи целта на дееца, тъй като за тероризъм е предвидено, освен лишаване от свобода от 15г.- 30г., доживотен затвор, но и най- тежкото наказание по българският НК- доживотен затвор без замяна СПЕЦИАЛНА ТАКТИКА И СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА Тактически основи на тероризма Понятие за специална тактика Научните изследвания и практиката на борбата с тероризма позволяват да се систематизират теория и практика в противодействието на тероризма. Всяко направление в тази област има своя тактика. В зависимост от степента на заплаха на националната сигурност вариантите за прилагане на сила са много. В резултат на това съчетание се е формирала специалната тактика, която се разглежда като система от знания за характерните черти на високорисковите ситуации. Имат се предвид ситуации, които възникват в хода на дейността за опазване на националната сигурност и обществения ред- задържане на извършители на престъпления, обезвреждане на терористи, освобождаване на заложници и отвлечени. Тези действия се характеризират като високорискови ситуации, следователно са обект на изследване на специалната тактика. Основният аспект на специалната тактика е динамичният, тъй като единствения начин за установяване на контрол при високорискова ситуация е интервенцията (намесата). Тя може да бъде разгледана в три направления: Тактическо мислене- това е сърцевината на специалната тактика. Най-общо то може да се определи като мислене с понятия, принципи, правила, модели, осигуряващи успех при протичането на високорискова операция. Характерен за него е НОРД- цикъла, който се състои от няколко етапа: - наблюдение - във всеки потенциален или реален сблъсък обстановката се наблюдава, за да се получи информация за местоположението и състоянието на обектите и обкръжаващата ги среда. Това става чрез търсене на информация от всички възможни източници, но най- често чрез наблюдение с всички възможни средства. - оценка- събраната информация дава възможност за ориентиране в обстановката и подлагането й на критичен анализ. Оценяват се обектът (терористите), собствените сили, мястото, времето и други елементи на обстановката, които могат да повлияят върху действията. Възстановява на тази оценка се решава какво да се направи. - решение - то трябва да се разбира като избор на вариант за действие. Включва избор на хора, време, място, направление, маршрут, вид тактическо действие, вид техника, оръжие, помощни и технически средства. - действие - това е последният етап от НОРД - цикъла и представлява изпълнение на вече взетото решение чрез извършване на определено действие. В следствие на действието и изминалото време обстановката пак се променя, което налага НОРД- цикъла да започне отново. Той е непрекъснат процес. Динамиката на промените в обстановката налагат наблюдението, оценката, решението и действието да се извършват с различна бързина. Ако в определена високорискова ситуация една от противоборстващите страни по-бързо и по-ефективно наблюдава, оценява, решава и действа по- динамично, би могло да се каже, че е налице тактическо предимство. За постигането му е необходимо по- бързото извършване на НОРД-цикъла от страна на представителите на силите за борба с тероризма със същевременно забавяне или прекъсване на този на обекта (терористите). Действията на хора, обединени в организационна структура, усложняват тактическото мислене и усложняват времето за провеждане на НОРД-цикъла. Причината е, че събраната чрез наблюдение информация е по-обемна, изисква повече време за оценяване, вземане на решения, разпределение на отговорностите и съгласуване на действията. Това забавяне е по-голямо, когато се изгражда система за управление с повече йерархични нива. Колкото са повече те в една организационна структура, толкова по- голямо е забавянето. Трябва да се подчертае, че тактическото мислене е основата за успеха в борбата с терористите. Физическо въздействие- изразява се в използването на оръжие и различни видове бойна техника на контратерористичните сили за заемане на изгодно положение спрямо терористите. Психологическо въздействие - изразява се в провеждане на мероприятия за намаляване или прекратяване съпротивата на терористите, отклоняване на вниманието и действията им в изгодно за антитерористите направление, разкриване на мотивация, намерения. В практически план това може да се осъществи чрез различни начини, като основните са: - психологически- тук обикновено се ползват средства за масова информация. Чрез тях би могло да се формират възгледи и убеждения у населението, насочени срещу използването на терористични методи при определени противоречия и положително отношение към държавната политика за противодействие на тероризма. В резултат на провежданите мероприятия в съзнанието на населението, което поддържа тероризма, и на членовете на терористичните организации може да се породи борба на мотиви, а това да доведе до намаляване на подкрепата за терористичната дейност, броя на ефективността на терористичните актове. - военен- състои се в демонстриране на военна сила и решимост за използване на силови варианти в рамките на конкретен конфликт. - политически- може да включва провеждане на митинги, демонстрации и други мероприятия за борба с тероризма. Различават се няколко способа за психологическо въздействие: - информационно въздействие - осъществява се чрез слово и информация. Основната му цел е формирането на определени идеологии, възгледи, представи, убеждения, като едновременно предизвиква у хората положителни сили, отрицателни емоции и дори бурни масови реакции. - психогенно въздействие - то е следствие на физическо или шоково въздействие върху психиката на човек, като в резултат се нарушава нормалната нервно- психическа дейност. - психоаналитично въздействие- въздействие върху подсъзнанието на терористите с терапевтични средства, особено в състояние на хипноза или дълбок сън. Според някои автори тази технология абсолютно точно може да определи наличието на конкретна информация в подсъзнанието и да се измери нейната значимост за всеки човек, да се разкриват скрита мотивация, истински стремежи и наклонности на хората. -невролингвистично въздействие - то променя мотивацията на хората чрез въвеждане на специални лингвистични програми в тяхното съзнание. Усвояването му позволява да се изменят убежденията, възгледите и представите както на отделен терорист, така и на цели терористични формирования. -психотропно въздействие- осъществява се чрез предаване на информация като се използва неосъзнато възприятие. Такова въздействие може да се осъществи чрез високочестотни и нискочестотни генератори, химически и биологически средства за стимулиране на определени психични реакции. Психотрониката използва предимно методи, свързани с технически средства за въздействие върху съзнанието. Предмет,съставни части и задачи на специалната тактика Предмета на специалната тактика са високорисковите операции. Това всъщност е дейността, която подлежи на изследване и анализ. Операцията се налага като основна организационна форма за осъществяване на дейността на законоприлагащите институции. Важен въпрос тук е има ли основание специалната тактика да се причисли изцяло към научните дисциплини? Явно по някой признаци тя може да се определи като наука, а по други като изкуство. Научните аспекти на тактиката са на първо място всички елементи, които могат да бъдат измерени, класифицирани и систематизирани. В тази насока специалната тактика като наука може да изучава и определя възможностите на формированията или средствата, които те използват във високорискови операции. Тези възможности може да се измерят. Специалната тактика може да извежда закономерности, да формулира принципи и правила на основата на изследване на същността и характерните черти на високорисковите операции. Както и при други видове тактика,така и при тази съществен проблем е влиянието на човешкия фактор.Тъй като действията във високорискова обстановка са преди всичко човешки действия,решаването на проблемите в такава обстановка не може да бъде сведено до формули. Това налага определянето на специалната тактика и като специфично изкуство. Изкуството в специалната тактика може да се разглежда като три взаимносвързани части: творческото и гъвкаво разположение на силите и средствата за изпълнение на дадените задачи; вземането на решение в условията на неопределеност, особено като се има предвид, че трябва да се установява контрол върху обекти, които са човешки същества; познаването на човешките възможности, когато върху хората въздействат опасностите на високорисковите ситуации. Изкуството, за разлика от науката изисква упражняването на интуитивни способности, които не могат да бъдат научени единствено в процеса на обучение. Тези способности могат да се овладеят чрез целенасочено практическо упражняване в разнообразни условия. Освен това опита, придобит в практиката увеличава майсорството при прилагане на специалната тактика. Обръщането към изкуството в специалната тактика е в моменти, когато трябва да се решават тактически проблеми като избор на вид техника, тактическо действие, способ, вид операция, построение на сили и средства за изпълнение на задачите при недостиг на ресурси, ред на работа, скорост на действията. Всичко това може да се обобщи като избор на вариант за действие в обстановка на недостиг на ресурси (човешки, материални, информационни и др.). Този избор представлява отправен пункт за формулиране на решение на конкретен проблем. Всяко решение представлява избор между няколко възможни алтернативи .Всеки избор е свързан с балансиране между няколко опасности. Решение може да се вземе няколко пъти в хода на една операция. То трябва да е базирано на опита и творческото тактическо мислене за всеки отделен случай. Изкуството може да бъде разгледано в няколко аспекта: творческото и гъвкаво използване на инструментите, които са на разположение в една операция- техники, тактически действия, процедури, сили, средства, ниво на подготовка има за основна цел да направи съпротивата на обектите неефективна. Обстановката в една операция е комбинация от влияние на много фактори- задача, срокове, обект, собствени сили, атмосферни условия, местност. Тези фактори се променят в широки граници, съчетават се с безкрайно много комбинации и създават уникална ситуация за всяка една операция. Това разнообразие е пречка предварително да се създават точно определени алгоритми и модели на решения които да се използват в операциите. Всяка уникална ситуация изисква уникално решение. вторият елемент на изкуството е вземането на решение в условия на обстановка на неопределеност и недостиг на време. Много често взетото решение е в условия на текущ сблъсък с обектите на операцията. Всяка от страните желае да постигне целите си, като провали намеренията на другата. Всяка една от страните се нуждае от творческо мислене, чрез което да придобие предимство при реализирането на решението. Това предимство може да бъде осигурено само ако скоростта на мислене и действие е по- висока от тази на противниковата страна. третия елемент на изкуството в специалната тактика е познаването на човешките възможности. Действията във високорискови ситуации се характеризират с възможност от човешки жертви и наранявания, неопределеност, случайност. Успехът в операцията зависи от човешкия фактор в такава степен, в каквато и използването на съвременна техника и оръжие. Процедури, техники и тактически действия процедурата може да се определи като стандартен и детайлизиран ред за действие, който описва как да се изпълнят задачите . техниките могат да се дефинират като специализирани положения и движения, отличаващи се с конкретна двигателна структура, взети вън от тактическа ситуация. Това са сравнително подробни начини за изпълнение на поставените задачи и функции. Към тях могат да се причислят начините за използване на оръжието и екипировката. Техниките и процедурите са основни положения които могат да бъдат прилагани повече или по- малко в различна обстановка. Тактическите действия представляват подготвени и тренирани движения за изпълнение на отделни задачи: - тактическо придвижване- представлява движение с основна цел заемане на позиция спрямо обектите. То трябва до осигурява прикритие, добро полезрение, възможност за бърза реакция и точна стрелба, а при действия в екип- възможност за едновременно наблюдение, взаимно осигуряване и стрелба. Придвижването може да се извърши едновременно от цялата организационна единица или последователно- една част се придвижва, а другата я прикрива. Основните техники за последователното тактическо движение са: ”движение след водача”, „движение със смяна на водача” - тактическо наблюдение - това е организиран оглед на района в хода на всички останали видове тактически действия. На основата на данните, събрани при тактическо наблюдение, протичат останалите процеси, характерни за тактическото мислене. По правило, когато действа екип с численост трима или повече души той трябва да провежда постоянно кръгово наблюдение. - тактическо влизане (проникване)- използва се когато обектите са в помещение или транспортно средство и се прилагат специални техники за проникване с цел най- малка уязвимост за органите на реда. Основните техники тук са: ”увиване”, ”Х-влизане” , ”диагонално”, ”частични проникване” или комбинация от посочените. - тактическо задържане- включва техники и процедури за установяване на пълен физически контрол върху обектите. - тактическа стрелба- включва техники за най- ефективно поразяване на престъпници при необходимост от използване на оръжие. - тактика на използването на помощни средства - включва техники и процедури за най - ефективно използване на помощните средства. Поради голямото им разнообразие тактиката, техниките и процедурите за използването на тези средства са изключително обемни. - тактическа проверка на лица и транспортни средства-провеждането на техники, действия и процедури, насочени за установяване на самоличността на извършители на престъпления, както и проверка на личните им вещи и превозните средства, с които пътуват. Особено място заемат тактическите действия които се изпълняват в отрязъка от време, когато е възможен визуален и огневи контакт с обекти, които оказват или могат да окажат съпротива. Повишената опасност налага и повишено внимание, както и специфично изпълнение. По тази причина те трябва да се определят като активни тактически действия. Започват да се изпълняват от момента на влизане в района на високорисковата ситуация и приключват след установяването на физически контрол върху обекта или след излизане от района на операцията. Тактически способи за борба с тероризма За постигането на целите на високорисковите операции се прилагат различни тактически способи. Тактическите способи са сбор от тактически действия, предназначени за непосредствено неутрализиране на обектите. Тактическите способи, използвани в такива случаи са: засада, щурмуване, атакуване, прочистване, обкръжаване и отцепване. Най- често използваните способи са засадата и щурмуването. Предпочитанието към тях се дължи главно на високата им ефективност, дължаща се на относително лесното постигане на изненада. Вследствие на това те могат да се изпълнят от малък брой служители за много кратко време. В рамките на всеки вид операция тактическите способи се прилагат с някои особености. Засада - може да се определи като скрито разполагане с готовност за изненадващо въздействие върху движещи се или временно спрели обекти с цел задържане на престъпници или освобождаване на заложници, ако има такива. Този способ е необходимо целесъобразно да се използва, когато са налице достатъчно данни за маршрута на движение на престъпниците или те принудително да се насочат към мястото на засадата. С оглед ефективното й прилагане засадата следва да се изгражда от позиции на тактически екипи, маскирано разположени в избран предварително район с точно определени задачи и отговорности, отнасящи се до наблюдение и подаване на информация, спиране, проникване, задържане и осигуряване. Според задачите, които изпълняват екипите могат да се определят като: действащ екип, предназначен за неутрализиране на обекта; екип за прикриване; екип за наблюдение; екип за осигуряване. На екипа за осигуряване могат да се възлагат комплексни задачи: наблюдение; прикриване на действащите екипи; спиране на транспортните средства на престъпниците; отвличане на вниманието. Фактически екип за осигуряване трябва да се формира, когато няма достатъчно служители за изпълнение на специализирани задачи в състава на екипи за прикриване и наблюдение. Маскираната подготовка на засадата и скритата или прикритата готовност за действия са от особено значение, тъй като изненадата е главно условие за успех. С оглед улесняване на управлението и тактическите действия при засада е целесъобразно да се определят: изходен пункт; маршрути за движение; пункт за разсредоточаване; позициите на екипите; пункт за задържане; зони за отговорност, сборен район. Когато засадата се организира инцидентно, не е възможно определянето на посочените елементи с изключение на позициите, пункта за задържане и зоните на отговорност. Изходният пункт е мястото, където започва движението към обекта за тактически действия. Маршрутите от своя страна се определят за постигане на бързина, добра координация и скритост при движението към района на засадата. Пунктът за разсредоточаване е място, даващо възможност за скрито наблюдение към района на засадата, където се уточняват задачите и се пристъпва към тяхното изпълнение. Позициите на екипите (служителите) се избират в зависимост от условията на конкретната обстановка, така че дават възможност за: надлежно прикритие и маскировка; сигурна връзка, взаимодействие и безопасност при използване на оръжие и помощни средства; добър обзор и обстрел на двойки снайперист- наблюдател; бързо и сигурно неутрализиране на престъпниците (заподозрените) от щурмовите екипи. До началото на активните тактически действия е необходимо служителите (екипите) да заемат временни позиции на места, осигуряващи скритост в близост до основните позиции. Последните се заемат с навлизане на лицата, подлежащи на задържане в района на засадата. При добри условия за маскиране временни позиции могат и да не се заемат. Пунктът за задържане включва местата за разполагане на средствата за принудително спиране, неутрализиране и обиск, като се отчитат скоростта на движение и възможните направления за бягство на престъпниците. Съществуват няколко форми на засада. В зависимост от взаимното разположение на действащите (щурмовите) и прикриващите (осигуряващи) екипи, могат да се устроят засади с различна форма на построение: - линейна форма на засада- когато екипите са разположени един до друг в условията на линия. Възможен е вариант, когато се формират два щурмови или осигуряващи екипа, които да се разположат от двете страни съответно или на щурмовия или на екипа за прикриване. - трапецовидна засада- когато екипът за осигуряване има възможност да се разположи зад щурмовия екип; - Г- образна форма на засада- при разполагане на два екипа приблизително под прав ъгъл един спрямо друг; - П- образна форма на засада- при формиране на два щурмови или осигуряващи екипа и разполагането им от двете страни на вероятния маршрут на движение на обекта, а един осигуряващ или щурмови екип да е между тях; - V- образна засада- образува се когато три или повече екипа са разположени във формата на латинската буква V. - кръгова засада- когато екипите образуват приблизително кръг около мястото на задържане. Щурмуване – неутрализиране на обекти в определен район чрез бързи и тактически решителни действия и техники. Целесъобразно е да се използва, когато е установено местоположението на обектите, когато други действия срещу тях са били неуспешни или са налице реални заплахи за невинни граждани и заложници. Атакуването е понятие, което по своята същност е сходно с щурмуването, но с него се определят тактически действия на открито пространство. Щурмуването по правило се извършва в закрито пространство (сграда, помещение). В основата на щурмуването и атакуването са стремителните действия на служители, действащи като щурмови екипи, изпълняващи точно определени задачи, при които взаимното осигуряване и стремежът за създаване на тактическо преимущество са водещи правила. Щурмуването може да бъде едновременно или последователно. - едновременно е щурмуването, когато установяването на контрол върху всички зони на отговорност в обекта (района) започне по един сигнал. Този вид щурмуване е за предпочитане, защото при него изненадата и бързината не дават възможност за ответна реакция. - последователно щурмуване- то трябва да се прилага по изключение, когато обектите за овладяване са повече от наличните сили. При последователното щурмуване част от силите на тактическите екипи установяват визуален и огневи контрол върху всички зони на отговорност, след като с основните сили по предварително уточнен ред, един след друг се щурмуват определените обекти. При щурмуване освен изходен пункт, маршрути за движение, пункт за разсредоточаване и сборен пункт е целесъобразно да се определят: пункт за начало на щурмуването; пункт за достъп; зони за отговорност в обекта за щурмуване. Пунктът за начало на щурмуване е целесъобразно да се избира в непосредствена близост до обекта за щурмуване, като се използват всички възможности за прикритие и маскировка. Това обикновено е най- близкото скрито място до обекта. Ако няма удобно място и обектите са в активно състояние, пунктът може да се определи на разстояние, приблизително равно на ефективния огън на оръжието, с което разполагат извършителите на престъпления. Пунктът за достъп е необходимо да се избира така, че да осигури изненада и максимална сигурност при влизане. Възможно е пунктът за достъп и пунктът за начало на щурмуването да съвпаднат. Зоните на отговорност на екипите може да се определят като територия. При наличие на детайлна информация зоните за отговорност може да се определят като конкретни извършители на престъпления. Когато няма възможност за разузнаване на обектите за щурмуване, е необходимо да се прилагат предварително тренирани варианти за тактически действия в сграда, самолет, автобус и др. Прочистване- може да се определи като комплекс от тактически действия и техники, насочени за оглеждане на район в който вероятно се намират извършителите на престъпления с цел: откриването на обектите или следи, оставени от тях, задържането или неутрализирането им. Прочистването може да се съчетава с проверка на документи, транспортни средства, помещения и личен обиск на подозрителни лица. Способът прочистване е целесъобразно да се използва за претърсване на район, в който няма точни данни за местонахождението на престъпници или непосредствено след приключване на рисков инцидент. Прочистването може да бъде непрекъснато и по избор. При непрекъснатото прочистване районът се претърсва и оглежда изцяло. При прочистване по избор районът предварително се разделя на участъци, които се претърсват едновременно или последователно. За организираното извършване на прочистване освен изходен пункт, маршрути за движение и сборен район е целесъобразно да се определят: пунк за начало на прочистването; пункт за край на прочистването; зони за особено внимание. Когато се прочиства местност, допълнително се определят уравнителен пункт (рубеж) и граници за района на прочистване. Уравнителният рубеж е условна линия, която трябва да се премине едновременно от всички прочистващи при действия за претърсване с продължителност над 1 час. Определя се за недопускане на междини между тактически екипи, през които да преминат обектите. Границите на района за прочистване са условни линии, с които се определя широчината на територията за тактически действия. Когато се прочиства сграда или голямо транспортно средство,е необходимо да се определи пункт за достъп. Той се определя по възможност на най- голямо разстояние от вероятното местоположение на терористите. Обкръжаване - пълно изолиране на извършители на престъпления в определен район с цел: събиране и предаване на информация за положението, състоянието и действията на терористите; принуждаване на обектите да се предадат; възпрепятстване на неконтролирано напускане на района чрез неутрализиране на обектите и освобождаване на заложници; осигуряване на щурмуване- подход, влизане и оттегляне на тактическа група. Способът обкръжаване е необходимо да се използва, когато е известно местоположението на терористите, както и за формиране на вътрешен периметър при рисков инцидент. Обкръжаването трябва да се извършва организирано, скрито, обикновено веднага след възникване на инцидент и продължава до неговото приключване. Демонстративното обкръжаване може да се предприеме по изключение за въвеждане в заблуждение или манипулиране. При обкръжаването е целесъобразно да се определят: рубеж за обкръжаване; зони на отговорност; изходен пункт; маршрути за движение; пункт за разсредоточаване; сборен район. Рубежът за обкръжаване може да се определи като основна линия, на която се разполагат позициите на служителите, действащи като тактически двойки. При обкръжаването на въоръжени лица не винаги е удачно прилагане на плътен, затворен кръг. Рубежът за обкръжаване може да има участъци, които на са заети. Това е необходимо да се прави по две причини: - избягване на взаимно поразяване на срещуположно разположени служители при използване на оръжие. - да се покаже на обектите път за оттегляне- това е важно, тъй като ако обкръжените лица видят, че нямат възможност за бягство има вероятност или да се бият до смърт или да се самоубият. Възможни са случаи, когато може да се приложи плътен кръг за обкръжаване. При действия вътре в жилищни кооперации и когато обектите се намират на по- горните етажи не е необходимо да се провежда обкръжаване по описания модел. В такива случаи следва да се изолират последните етажи и апартаменти, както и възможните изходи. Зоните на отговорност при обкръжаване е най-удачно да се определят териториално. Цялото видимо пространство на обкръжения район се разделя на части. Отделните част се разпределят за контрол на тактическите екипи. Тези представляват екипни зони за отговорност. Такава зона на отговорност на един екип при обкръжаване може да бъде: цяла сграда, гора, част от сграда, част от улица и други. Блокиране – изолиране на район, в който вероятно се намират обекти, с цел: ограничаване на действията им; задържане или неутрализиране при опит за напускане на района; контролиране на достъпа на странични лица. Способът блокиране се използва за установяване на контрол в район, в който зоните с вероятно мастонахождение на терорисрите са две, три или повече, както и за формиране на външен периметър след възникване на рискови ситуации и инциденти. Блокирането може да бъде пълно и непълно. При пълното блокиране се контролират всички възможни направления за излизане от района, а при непълното- само най-вероятните. При блокиране освен изходен пункт, маршрути за движение и сборен район е необходимо да се определят: рубеж за блокиране; зони за особено внимание. Рубежът за блокиране се заема от екипи, действащи най-често като: секрет, наблюдателен пост, патрул и контролно–пропускателен пункт, организирани в система за постигане на добро управление и взаимодействие. Блокадният рубеж трябва да се избира така, че силите за блокиране да изпълняват задачите си от прикритие или маскирани с възможност за реагиране от пределно разстояние при възникване на заплаха. Зоните за особено внимание представляват направления и участъци, в които вероятността от поява на обектите е най- голяма. Отцепването може да се определи като установяване на контрол върху достъпа на хора и транспортна техника в определен район с цел: ограничаване или недопускане движението на граждани към него с оглед на тяхната безопасност; създаване на благоприятни условия за действие за други действащи формирования. За разлика от блокирането при отцепването на район тактическите екипи не допускат влизане на граждани на определена територия. Най- често се съчетават способите: обкръжаване и атака или щурмуване и засада в отцепен район. По- рядко се използва прочистването, съчетано с блокиране. Тактическите способи рядко се използват самостоятелно в чист вид. Обикновено се съчетават, като е възможно за решаването на един проблем едно и също формирование да използва последователно два или повече способа. Операция основна организационна форма за провеждане на действия по всички направления на дейност от законоприлагащите институции. Специалната тактика се прилага в практиката посредством специфична организационна форма - операция. Основните цели на операцията са неутрализирането на заплахи за обществото. Неутрализирането на тези заплахи е продиктувано от необходимостта обществото да се защити и се осъществява на основата на специфични правомощия. Единствено, прилагайки тези правомощия могат да се постигнат целите на операцията.¹ Изложената система на специалната тактика е мисловна конструкция, която включва множество елементи, намиращи се във взаимна връзка. Операциите, способите, тактическите действия, техниките, процедурите са насочени за ефективно неутрализиране на заплахи в условията на висока степен на риск. Тази цел е основата за обединяване на тези елементи в обща система. Принципи на индивидуалните и екипните тактически действия За постигането на тактическо предимство е необходимото по-бързото извършване на НОРД- цикъла от страна на представителите на законоприлагащите институции и същевременно забавяне или прекъсване на този цикъл на обекта. Това е възможно само при спазването на определени принципи. Те са основни ръководни положения, които обективно отразяват съществуващите закономерности на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред и се имат предвид при подготовката и провеждането на операциите. ² В разработките на високорисковата тактика винаги са формулирани изисквания за постигане и поддържане на тактическо предимство. Те могат да се отнасят за всички видове тактически действия и рискови ситуации или за отделен вид- например принципи на движението.³ След изучаване на международния и българския опит са формулирани т. нар. принципи на специалната тактика. Принципите, които се отнасят до тактическите действия във високорисковите ситуации на индивидуално ниво са: психологическо въздействие, контрол на зрителното поле; контрол на звука; избор на позиция; контрол на светлината; контрол над звука. Психологическото въздействие Начин за оказване на психологическо заболяване или прекъсване на нормалния мисловен процес на обектите може да се осъществи чрез думи, действия или с използване на помощни средства. Начин за оказване на психологическо въздействие са също така: силна светлина, силен звук, носенето на униформи и пълна екипировка, респектирането с оръжие и висока организираност и съгласуваност на действащия екип. контролът на зрителното поле е принцип, който изисква да се наблюдават всички опасни зони в района на действие. Визуалният, огневият и при необходимост физическият контрол на зоните трябва да се разпределят между членовете на действащия екип така, че никой да не бъде претоварен или пък излишно да се съсредоточават няколко служители върху една зона на отговорност. Една от честите причини за смърт или нараняване на служители е действието сред зони, които не се контролират. избор на позиция е принцип, който изисква разполагането на служителите да осигурява прикритие, укритие или маскировка. Освен така е необходимо наличие на добър обзор, възможност за неутрализиране на заплахи, насочени както срещу служителя, така и срещу други членове на екипа или граждани. Избраната позиция трябва да предизвиква неудобство за обекта , като раздвоява вниманието му и паралелно с това да дава възможност за едновременно наблюдение, стрелба и прикритие от всички членове на действащия екип. Това е т. нар. ”правило на триъгълника” което осигурява изпълнението на голяма част от тези изисквания. Това правило означава, че между опасната зона и членовете на тактическия екип се образува условен триъгълник. контрол на светлината е принцип, който изисква спазване на визуална маскировка, използвайки тъмнината, сенките, местните предмети, съчетани с подходящо облекло и екипировка, така че екипът да остава скрит или с неясни и смалени силуети. Освен това този принцип изисква използването на всички естествени и изкуствени светлинни източници, за да се разкрие местоположението и да се заслепи нарушителят. контрол на звука е принцип, който изисква спазване на звукова маскировка чрез безшумно движение, използване на звуковия фон за прикриване на действията. Принципът изисква постоянно слушане и анализиране на шумове и звуци в района на действията като начин за разкриване на местоположението и състоянието на престъпника. Принципите на специалната тактика на различните йерархични нива имат различно значение за различните категории служители. Изброените принципи имат изключително значение за непосредствените изпълнители и по- малко значение за ръководителите на сложни организационни структури на второ и по- горно йерархично ниво, тъй като често те не са в пряк контакт с опасностите. Усложняването на организационната структура налага формулирането на други принципи, чието спазване да осигури постигането на успех. Съвместните действия на двама или повече души изискват съгласуване. Това е принцип, който трябва да се спазва при участие на каквито и да са организационни структури, включително и най- малката тактическата двойка. Единство на ръководството е принцип, който осигурява обединяването на усилията на всички участващи сили и средства за постигането на общата цел. За да се съгласуват усилията им и най-пълно да се използват техните възможности, те трябва да се ръководят от едно лице. Този принцип позволява съсредоточаването на необходимото количество сили и средства за решаването на най- важните задачи, в най-удачното време и най- целесъобразното място. Основи на борбата с тероризма Понятие Съществуването на тероризъм е довело до организирането и провеждането на борба с него и постепенно изграждане на различни подходи за борба с тероризма. При изясняването на подходите е взет предвид световният опит в тази област .Подходите в борбата с тероризма са преди всичко приоритет на висшето държавно ръководство. Те са основите на стратегията в борбата с тероризма. Основни подходи Подходът - това е преценката за целесъобразност, навременност и ефективност от извършването на едни или други действия с помощта на съответните средства и методи- водене на преговори или активни тактически действия срещу терористите. Съществуват два основни подхода: твърд и гъвкав. Същността и съдържанието на твърдия подход се характеризират с: отказ от преговори и каквито и да е отстъпки, независимо от евентуалните жертви; бързо и настъпателно противодействие със съответните сили и средства; санкциите срещу терористите трябва да надвишават ефекта и общата опасност от конкретния терористичен акт; безцеремонна разправа с терористите, спасяването на живота на заложниците е само една от задачите. Според Бенджамин Нетанияху (Израел): ”не съществува морален императив, който да ограничава акциите на възмездие само до извършителите” ,т. е. пострадали от тези акции може да бъдат и роднини, и съвместно живеещи с терористите, и просто случайно намиращи се в района” Предпоставки за осъществяване на твърд подход са следните: добре обучени и специално подготвени контратерористични части; усилена охрана на важни учреждения; силно антитерористично законодателство; изолация и натиск върху терористите и техните близки; предварителна обработка на общественото мнение; активно международно сътрудничество в борбата с тероризма, без да се отдава значение на фактора идеологически противоречия. Важно условие за успешното прилагане на твърдия подход е наличието на специално подготвени контратерористични части. За противодействие на тероризма всяка държава използва поделения от състава на органите за вътрешна сигурност или армията, а в някои случаи и от двете институции.¹ Различават се два модела такива поделения- поделения, принадлежащи към въоръжените сили, и поделения към институции, отговорни за вътрешната сигурност. Основни мотиви за възприемане на твърдия подход са: убеждението, че терористите на могат да бъдат партньори на държавата в преговори; държавата като олицетворение на силата трябва да респектира с решителност; постигане на сплашващ ефект сред симпатизантите на терористите. Според някои изследователи на тероризма твърдия подход има и някои недостатъци като: невъзможност да се изкоренят причините за тероризма; отразяване пътищата за отстъпление на терористите, освен поредица от убийства и самоубийства; превръщане в герои и мъченици на терористите; Като условия за успех в борбата с тероризма при прилагане на твърдия подход се считат: пренебрегване на националния суверенитет, т. е. той може да се нарушава при провеждане на акции срещу терористи; да не се предоставя статут на равнопоставени партньори на терористите; не трябва да се третират по един и същи начин заложниците и терористите, т. е. не може да се разменят престъпници за невинни граждани; борба с идеологичеки поддръжници на терористите; незабавен контраудар, независимо от последиците; не трябва да се правят дори и мълчаливи сделки с терористи. Същността на гъвкавия подход се състои в решаването на въпросите с политически средства- чрез преговори и компромиси. Когато се прилага един или друг подход, трябва да се има предвид следното: да не се допусне постигане на стратегически цели и тактически задачи на терористите. В заключение може да се каже, че всеки от двата подхода или комбинация на елементи от тях е добър, стига да се ползва с обществена подкрепа. А обществената подкрепа ще бъде толкова по- голяма, колкото са по-големи успехите в борбата с тероризма. Елементи на борбата с тероризма В организационно отношение борбата с тероризма може да се раздели на две части: антитероризъм и контратероризъм. Антитероризмът цели да намали уязвимостта на функционирането на държавните и обществените организации и гражданите при терористичен акт и да предотврати терористични актове, да защити граждани и обекти при терористични атаки. Ролята на антитероризма е превантивна. Той включва събиране на разузнавателна информация за терористични организации и дейности по анализ на уязвимостта на обектите. На тази основа се вземат превантивни мерки, главно в областта на охраната на лица и обекти. Организационната форма по отношение на провеждане на мероприятия по отношение на антитероризма са антитерористичните операции. Контратероризмът има за цел да разработва мерки за разрешаване на възникнали терористични инциденти. Прилага се, когато вече е извършен терористичен акт. Контратероризмът включва планиране на управлението на кризи, възникнали при терористичен акт, реагиране при възникване на терористичен инцидент и осъществяване на управлението на силите при възникване на терористичен инцидент. В рамките на контратероризма се включват разработването и прилагането на специална тактика при възникване на инцидент чрез контратерористични операции. Органи за противодействие на тероризма Сили, предназначени за противодействие на тероризма При Президента на страната: - Национална разузнавателна служба - организира и осъществява работата по проникване в международните терористични организации. Придобитата информация се предава в специализираните служби. - Национална служба охрана - обезпечава сигурността на висши държавни служители, високопоставени гости и членове на делегации от чужбина. Тя осъществява самостоятелно или във взаимодействие с полицията физическата им охрана, извършва анализ на оперативната обстановка по линия на борбата с тероризма, обменя съответната информация със специализираните служби и съвместно с тях предотвратява осъществяването на терористични актове срещу посочените лица. При Министерство на отбраната - Служба „Сигурност- военна полиция и военно контраразузнаване”. Наред с другите задачи военното контраразузнаване ръководи и контролира оперативната дейност по линия на противодействие на терористични актове срещу България и обекти свързани с отбраната. Предотвратява осъществяването на терористични актове срещу военнослужещи. При Министерство на правосъдието - Главна дирекция „Места за лишаване от свобода”. Дейността й е насочена към получаване на сигнали за възможна подготовка на терористични действия сред лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Тази информация се изпраща на специализираните служби. При Министерство на вътрешните работи При получаване на сигнали и други данни за терористични прояви в оперативно-издирвателната и охранителната си дейност, полицията е длъжна своевременно да уведоми специализираните служби за борба с тероризма. Под тяхно ръководство полицията се включва в работата по разкриване, предотвратяване и пресичане на терористична дейност- преди всичко в издирване и задържане на заподозрените лица. Тя също така осъществява ефективен контрол при съхраняването, транспортирането и използването на оръжие, боеприпаси и взривни вещества. При разкриване и наличие на основание, полицейските служители конфискуват от гражданите незаконно притежавани оръжие, взривни и други вещества, които могат да бъдат използвани за извършване на терористични актове. - Главна дирекция „Гранична полиция” заема важно място в борбата с тероризма, реализирайки комплекс от мерки за своевременно пресичане на опити за нелегално проникване в страната на терористи, внасяне на оръжие, боеприпаси, взривни вещества, отрови, които могат да бъдат използвани за осъществяване на терористични действия. Тя предава придобитата информация в специализираните служби, а при необходимост прилага административно правни мерки за пресичане на незаконната дейност. - Дирекция „Жандармерия” е част от Главна дирекция „Охранителна полиция” и самостоятелно или съвместно със специализираните служби предотвратява, пресича и задържа участници в терористични актове и извършва спасителни операции. Охранява стратегически обекти, изпълнява задачи за възстановяване и поддържане на обществения ред, за недопускане на негативни масови прояви вследствие на извършени терористични акции. - Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване”-организира защитата на държавното и частното имущество на гражданите от унищожение чрез пожари и други извънредни ситуации от природен и техногенен характер. - СОБТ. Анализът на функциите на посочените органи на МВР показва, че специализираните служби са интегриращо звено в антитерористичната дейност. Благодарение на това мерките, използвани от посочените звена, в съчетание с оперативните действия на специализираните служби, образуват единна, цялостна система, способстваща за ефективно разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични прояви. Специални части за борбата с тероризма Поради високата степен на подготовка и мотивация на терористите не е целесъобразно за тяхното неутрализиране да се използват обикновени служители и поделения на МВР или въоръжените сили. На хора с такава висока подготовка и решителни цели могат да се противопоставят единствено професионалисти, задълбочено подготвени в тази насока. В България първото поделение за борба с тероризма е създадено с министерска заповед на 14 декември 1979г. Реално започва да се формира на 6 юни 1980г. Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е специализирано звено на пряко подчинение на главния секретар на МВР за противодействие на терористични действия, защита на стратегически и особено важни обекти, предотвратяване и пресичане на тежки престъпления. Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир. За изпълнение на дейностите по ал. 1 органите на СОБТ: 1. предотвратяват и пресичат терористични действия; 2. задържат и/или обезвреждат извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива; 3. освобождават заложници; 4. организират и осъществяват охрана на органи на МВР, на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им; 5. извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление; 6. извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление или в случаите, когато са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление, или е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост; 7. участват в специални операции на главните и областните дирекции на МВР. Използването на СОБТ за изпълнение на тези дейностите се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки отделен случай. В неотложни случаи използването може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа. В момента Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана служба на МВР за борба с терористичните действия, за защита на стратегически и особено важни обекти и за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.¹ СОБТ има в състава си звена за: специални операции; специална подготовка; за осигуряване и обслужване. Основното звено е оперативното, което е предназначено за провеждане на специални операции. То има в състава си групи за специални операции,разделени на тактически екипи. Звеното за специална подготовка има в състава си групи за: координация, анализ и планиране на учебния процес; бойно- десантни операции; бойно- приложни дисциплини; преговори и психологическа подготовка. Звеното за осигуряване и обслужване организира и провежда материално-техническото и социалното осигуряване на поделението както по време на специални операции, така и в хода на ежедневния учебно-тренировъчен процес. Обучението на ръководния и изпълнителския състав е основата на успеха на специалните операции. То се провежда първоначално индивидуално, а в последствие в състава на екипите и групите. Основната цел на обучението е постигането на такова ниво на подготовка, която осигурява адекватно реагиране при всякакви условия. Другите служби, които имат задачи в борбата с тероризма, са формирали подразделения, които противодействат главно със способите, методите и мероприятоята на оперативно-издирвателната дейност. За първоначално противодействие на терористичен акт в националните и териториалните служби на МВР се използват Специализираните тактически звена за бързи действия. Техният числен състав, организационна структура и степен на подготовка са различни за всяко поделение. Цели на специализираните служби Целите, които стоят пред специализираните служби в процеса на противодействие на тероризма произтичат от националните приоритети на страната да осигури своята вътрешна и външна сигурност. Те се определят от международната обстановка, политическото положение вътре в страната, характерната за нея вътрешна и външна политика, насочеността и мащабите на терористичната дейност на разузнавателните служби на някои държави, международните терористични организации, вътршните екстремистки групи и движения. В областта на борбата с тероризма целите на специализираните служби могат да се класифицират по политически и функционален признак. Приоритетни задачи в сферата на политическите цели са: гарантиране на политическата стабилност в страната, нормалното функциониране на държавната власт, сигурността на българските граждани и чужденците на наша територия, както и поддържане международния авторитет на България, нормалните отношения с другите държави и сигурността при осъществяването на международни връзки. Естествено тези цели се отнасят не само за специализираните служби. При тяхното осъществяване се използват и останалите звена от държавния механизъм в съответствие с тяхното правно положение. Целите от функционален характер изразяват спецификата на специализираните служби като органи, изпълняващи управленски, правозащитни и оперативни функции. Тяхното осъществяване им позволява да внесат своя особен, изключително важен принос в реализацията на целите с политически характер. Целите се определят от висшето държавно ръководство, законите на държавата и нейните международни договори. Функционалните цели се регламентират със заповеди, инструкции, разпореждания. Постигането на целите за разкриване, предотвратяване и пресичане на терористичната дейност, както и оперативното разследване на произшествия, приличащи по външни белези на терористични актове, в решаваща степен зависи от своевременното разкриване на тенденциите в терористичната дейност, определяне на открояващите се приоритети, тяхната връзка с изменението на социално- политическата и оперативната обстановка, изработването на прогноза за развитието на терористичната дейност и адекватен модел на нашата борба срещу нея. Разработването на система от цели за противодействие на тероризма е важна страна от ефективната организация на дейността на специализираните служби за гарантиране сигурността на гражданите. Функции на специализираните служби Функцийте, които специализираните служби изпълняват в антитерористичната дейност и които определят тяхното място сред другите органи, участващи в нея са: превантивна: изразява се в долавяне и разкриване на признаци за замисляне и подготовка на терористични актове, предприемане на мерки за тяхното предоставяне или пресичане; издирвателна: състои се в установяването на неизвестен автор на терористичен акт или в издирването на установен извършител при неизвестно негово местонахождение, както и в издирването на общоопасни средства, използващи се при извършване на терористичен акт, при тяхното загубване или заграбване; профилактична: предполага прилагането на мерки за отстраняване на причините, които предизвикват и условията, благоприятстващи провеждането на терористични действия; сигнална: осъществява се чрез информиране на съответните държавни органи за възникването на причини, които могат да доведат до извършване на терористични актове, или на предпоставки и условия, които облекчават тяхното провеждане; методическа: състои се в оказване на помощ от страна на специализираните служби на други органи на държавата за изработване и прилагане на системи от мерки за борба с тероризма; координираща: предполага провеждането на дейност, свързана непосредствено със съгласуване на задачите, формите на участие и действията на отделни звена от държавния апарат в антитерористичната дейност; контролна: реализира се посредством проверки и разкриване на нарушения в прилагането на законови и подзаконови нормативни актове по проблеми, отнасящи се до осъществяването на административниправни режими, използвани в борбата с терористичните прояви и други мерки за противодействие срещу тероризма, възложени на различни органи на управление. Мерки за противодействие на тероризма Административни мерки за борба с тероризма Чрез административните мерки специализираните служби оказват целенасочено въздействие върху юридически и физически лица, в задължението на които влиза предприемането на различни действия, свързани с гарантирането сигурността на граждански, военни и други обекти. На основата на законови правомощия специализираните служби осъществяват контрол по изпълнението на определени режими, използвани за антитерористични цели, оказват въздействие върху конкретни представители на администрацията, лица или организации за изпълнение на тези режими, вземат непосредствено участие в установяването на определени режимни мероприятия от страна на администрацията на конкретни обекти. Конкретната система от мерки включва следните основни групи мерки: - контрол по изпълнението на нормативни актове, въвеждащи определени административни режими, гарантиращи сигурността на обектите. Той е явен, системен и всеобхватен, предвижда проверка на надлежността на режима на допуск и охрана, провеждане на оперативни експерименти за откриване слабостите на тези режимни мерки; - оказване на методическа помощ при изграждането на система за защита на обекти от евентуални терористични намерения; - право на получаване, съобразно функционалната им компетентност, на информация от други държавни органи, юридически или физически лица, отнасящи се към обезпечаване сигурността на застрашени от терористични атаки обекти и правомощие за сигнализиране на други държавни органи за вземане на отношение по компетентност; - самостоятелно или чрез други държавни органи прилагане на принудителни административни мерки спрямо лица, извършили нарушения на административно правните режими в обектите на защита; - официално сигнализиране на ведомства, държавни органи от съществуваща заплаха за терористични атаки срещу определени обекти, за установени недостатъци в системата на тяхната сигурност. В такива случаи обикновено се дават препоръки за укрепване сигурността на обектите. Профилактични мерки- специализираните служби вземат активно участие за повишаване на бдителността на работещите в потенциалните обекти на терористична атака чрез провеждане на профилактична работа. В нея влизат както мерките от общ, така и от индивидуален характер. Системата на тези мерки включва мерки за въздействие върху всички работещи в обекта, върху определени категории работници и служители или върху отделни лица, които поради своя статус в обекта могат да бъдат използвани от терористи при осъществяване на терористичен акт. За профилактично въздействие могат да се използват устни беседи, инструктивни печатни материали или други форми на комуникация съобразно конкретните условия. Агентурно-оперативни мерки - осъществяване на негласен контрол върху състоянието на въведените с антитерористична цел административни режими. Това се постига чрез провеждане на мероприятия за оперативно разкриване на недостаъците на действащите административноправни режими, нарушенията им, каналите за износ на оръжие, боеприпаси и други общоопасни средства. В това отношение важно значение има прилагането на проверка на лицата, постъпващи на работа в застрашените обекти - разкриване в защитаваните обекти на участъци, уязвими в терористично отношение и оперативното им покритие. За целта се привличат агенти и информатори, които имат за задача да сигнализират за нарушения при отчитането на изразходваните средства или опити за кражба на такива, които могат да се използват като средства за терористични нападения. - негласно профилактично въздействие върху работещите в обектите или сред тяхното обкръжение. Върху лица, нарушаващи определени административноправни режими, се оказва възпитателно въздействие с помощта на агентура и информатори за повишаване на тяхната бдителност или за възпиране от извършване на нарушения, чрез разясняване на възможните негативни последици. Тези мерки се прилагат в случаите, когато по оперативни съображения използването на открити беседи на служители от специализираните служби или други форми на обща профилактика е нецелесъобразно. - участие заедно с полицията в оперативно наблюдение на лица с психически отклонения, склонни към агресивни поведение, и на лица от политизирания криминален контингент. Мерки за разкриване на терористичната дейност на терористични организации.Тези мерки са свързани с мероприятия, насочени към долавяне и проверка на данни, свидетелстващи за замисъл, подготовка и провеждане на терористични актове. Постъпващата в хода на разкриването оперативна информация позволява на специализираните служби да провеждат оперативни мероприятия и операции, насочени към предотвратяване и пресичане на терористична дейност на конкретна терористична организация. Мерки за предотвратяване и пресичане на терористична дейност. Тук се отнасят оперативните действия на специализираните служби по отношение на лицата, участващи или участвали в терористичната дейност. Тези мерки се прилагат по отношение на лица, за които има достоверна, предварително проверена информация, свидетелстваща за тяхната съпричастност към терористичната дейност. Тези мерки са насочени към събиране на данни за терористичната дейност, създаване на условия за провеждане на процесуални действия за събиране на доказателства за съпричастността на лицата към терористичната дейност или конкретен терористичен акт. Едновременно с тези действия се провеждат и мерки за недопускане извършването на нови терористични актове от установените терористи. Тези действия имат за цел максимално затрудняване на подготовката за терористичен акт, ограничаване възможностите за достъп до обекта на терористична атака. Независимо от това дали са събрани или не годни за съдебен процес доказателства за терористична дейност, при възникване на реална опасност от извършване на терористичен акт, терористът трябва да бъде незабавно задържан.¹ В случайте, когато терористът е установен и известен на специализираните служби, но се укрива, се провежда система от мерки за неговото оперативно издирване. Тези мерки могат да имат гласен и негласен характер. Мерките от гласен характер включват публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване на фактите за съпричастност към терористичната дейност и факта, че е търсен от специализираните служби. Мерките имат негласен характер, когато няма получени данни, че търсеният терорист подготвя или ще участва в терористичен акт в близко бъдеще и когато се счита, че той не подозира, че е разкрит от специализираните служби. Негласното издирване и установяване на терористи дава възможност на специализираните служби чрез оперативно наблюдение да установят и други, неизвестни до момента, съпричастни към терористична дейност лица. Контратерористични операции Определянето на разглеждания вид операция като контратерористична означава, че тя е офанзивна, провеждана в отговор на възникнали терористични инциденти или на вече осъществени терористични нападения. Аналогично на противопоставянето атака- контраатака, тази операция е форма на противопоставяне на контратерор срещу терор: по-конкретно на терористична операция се противопоставя контратерористична операция. Много често операции с характеристика на контратерористични се определят като антитерористични. Следва да се отбележи, че има съществена разлика между тези два вида- посоченият вече офанзивен характер на контратерористичните операции. За разлика от тях антитерористичните имат дефанзивен, защитен, превантивен характер и са предназначени за ранно разкриване на подготовка за извършване на терористична атака и за готовност на всички институции и граждани за действие след терористичен акт. Контратерористичните операции по своята същност и съдържание са сходни с останалите високорискови операции, но се провеждат в по-сложни по своя характер условия: по- висока подготовка и готовност за оказване на въоръжена съпротива от страна на терористите; често наличие на заложници и отвлечени лица. Контратерористичната операция се определя като съвкупност от съгласувани и взаимносвързани по цел, задачи, място и време специални тактически, разузнавателни, оперативно-издирвателни и др. действия, провеждани по единен замисъл и план от органите за вътрешна сигурност, въоръжените сили и други държавни органи за обезвреждане на терористи, спасяване живота на застрашени хора и опазване на материални ценности. Целите на контратерористичните операции могат да бъдат задържане или ликвидиране на терористи; освобождаване на заложници или отвлечени лица при най- висока степен за безопасност за участниците в операцията и гражданите, които се намират в района. Съдържанието на операцията включва разузнаване, подготовката, провеждането и приключването на специалните тактически действия. Всеки етап включва всички фази, периоди и мероприятия, характерни за високорисковите операции. Възможни са следните класификации на контратерористичните операции: Според основната цел на операцията: операции за освобождаване на заложници- са с най-висока степен на риск. Провеждат се след прецизно планиране и от високо подготвени специални подразделения; операции за неутрализиране на терористи- провеждат се в случай, че е предизвикан инцидент вследствие на терористично нападение, но терористите не са могли да се оттеглят. Според времето за реагиране на органите на МВР: операции при внезапно възникнал терористичен акт-отличават се със съкратени срокове на планиране, известно първоначално предимство за терорисите и широко ангажиране на поделенията за охрана на обществения ред и охрана на обекти; операции, при които има предварителна информация за подготовката на терористичен акт- те се подготвят и провеждат, следвайки общия ред за задържане на въоръжени лица и по- голямо значение на оперативно- издирвателните, разузнавателните и контраразузнавателните мероприятия. Според територията на която се провеждат, както антитерористичните операции, така и контратерористичните биват: на българска териртория; на чужда територия. Съществуват и други видове контратерористични операции: патрулни; разузнавателно-издирвателни; разузнавателно-щурмови; разузнавателно- ударни. Провеждането на тези видове операции зависи от нивото на терористичната активност и характера на дейността на терористичните организации. В районите, където терористичната заплаха е висока, се провеждат т.нар. патрулни операции. Целта е възстановяване на контрола над територии, които частично са във властта на терористични организации. За локализиране на отделни терористи или терористични групи и тяхното задържане от специални контратерористични и диверсионно-разузнавателни подразделения е целесъобразно провеждането на разузнавателно-издирвателни операции. В тези операции широко се използват способите на тактическото разузнаване заедно със способите на оперативното издирване. Когато терористичните организации са установили контрол над част от територията на страната, те по-широко използват типичните за военната тактика бойни действия- настъпление и отбрана. Борбата с тероризма на този етап от типично полицейска дейност се превръща във военна. Наред с другите видове антитерористични операции е целесъобразно провеждането на разузнавателно- щурмови и разузнавателно- ударни операции. Разузнавателно-ударните операции могат да се провеждат за разузнаване и унищожаване на терористични формирования чрез мощни огневи удари за поразяване и активни бойни действия срещу оттеглящи се терористични групи. Разузнавателно-щурмовите операции могат да се определят като комплекс от мероприятия за разузнаване и унищожаване на укрепени бази на терористични формирования. Класическото развитие на внезапно възникнал терористичен инцидент съдържа следните фази: внезапно атакуване и овладяване на набелязан обект; вземане на присъстващи граждани за заложници; отправяне на искания към държавни институции на една или повече страни; поставяне на ултиматуми; водене на преговори; в зависимост от развитието на преговорите- освобождаване на част или всички заложници, убийство на някои от тях; изтегляне от района или предаване. Изтегляне 69.36 Kb. Сподели с приятели:
|