Борбата е спорт, който е доказал силното си присъствие в бита на хората, както от историческа гледна точка, така и за моралното му и физическото развитие
Изтегляне 24.3 Kb.
|
|
Борбата е спорт, който е доказал силното си присъствие в бита на хората, както от историческа гледна точка, така и за моралното му и физическото развитие. То продължава от дълбока Древност до наши дни, като в годините е претърпяла научно и интелектуално развитие. В днешни дни спорта борба не е само средство за забавление, възпитание на нравствени идеали, изграждане на физически качества и т.н., тя има и социална значимост в обществото. След обновяването на Олимпийските игри от граф Пиер дьо Кубертен до последните Олимпийски игри (Рио де Женейро, Бразилия,2016г.) спортът като цяло е придобил един различен облик, който се характеризира с влиянието на мощни медийни концерни, бизнесът в спорта, и др. външни фактори влияещи на спортните постижения. Борбата като част от Олимпийската програма още от дълбока Древност, също подлежи на редица изменения част от тях е екипировка (тренировъчна и състезателна), размер на състезателното поле и неговия облик, промяна в регламента и времетраене на схватката и т.н. Бакалова, С., Петров, Р. (2010) систематизират и анализират различни сведения и доказателства за борбата като спорт, преминал през различните етапи а вековете. От Древността до наши дни са писали повече от 1500 автори, от които 32-ма са носители на Нобелова награда за литература. В книгата си „Борбата в избрани творби от световната литература“ авторите са систематизирали различни сведения, описания, творби отнасящи се за спорта борба. Събраният фактически материал съдържа информация от различни краища на света, народи и различните епохи от историята. Петров, Р. определя борбата като един от най-старите приложими спортове в света. Като част от спортната история на всички народи , през всички времена е служила като основно средство за физическа закалка и укрепване. Днес тя все още е един от най-разпространените спортове в света. Причината за това днес може да се открие в традициите на миналото, потребностите на хората, стремежа към хармонично физическо и психическо съвършенство. Петров, Р. подчертава, че „Динамиката, красотата и разнообразието на техниката и тактиката на борбата превръщат състезанията в емоционално наситени спектакли, които пленяват и увличат хората от различни възрасти към системни занимания.“ Авторът много точно описва емоционалното въздействие на състезателната схватка по борба и безкрайния арсенал от технически средства на спортната борба. В основата на високите спортни постижения в борбата стоят физическата, технико-тактическа и психологическа подготовка. Изискванията към всестранно развитие на спортистите поставя високи цели към всяка една страна на многогодишната подготовка на спортистите и спортистките. Също така е необходимо оптимално съвършенство на движенията в променящи се и екстремални условия. По мнение на редица автори (Станчев, Н., Киров, П. и т.н.) „Съвременната борба (свободна и класическа) е динамична система, която се намира в непрекъснато изменение, развитие и усъвършенстване.“ Авторите напълно изчерпателно обобщават образа на съвременната спортна борба. Непрекъснатите изменения от една страна се проявяват в състезателната схватка, тъй като всеки състезател цели постигане на победа чрез различни технико-тактически средства. От друга страна тези изменения могат да се изразяват в методиката на подготовка, смяна и промени в състезателния регламент. Тези процеси може да се каже, че отразяват съвременните тенденции в спорта въобще. Стремежа към постоянно повишаване на тренировъчния обем и интензивност, дава възможност за апробиране на нови методики за подобряване на физическа и функционална подготовка. Борбата е спорт, който съществува от хилядолетия, като неотменна част от ежедневието на хората. Влиянието и върху човека не само върху физическото укрепване, но и върху емоционалността на човека и изграждане на необходимите способности в битово отношение. В днешни дни борбата става все по-популярен спорт, което довежда и до снижаване на долните възрастови граници в тренировъчен и състезателен план. В България например едни от най-успелите борци Боян Радев, Александър Томов, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Стоян Балов, Петър Балов, Хасан Исаев и други са започнали първите си стъпки в борбата от ранна детска възраст. Петров, Р. споделя мнението, че „Борбата ще ви направи силни, смели, устойчиви и хармонично развити“. Ние сме съгласни с това твърдение, тъй като борбата е спорт, в който са необходими всички мускулни групи на човешкото тяло за изпълнение на техническите средства. В състезателната схватка се изисква смелост, за да се изправиш срещу противника. Следователно в процеса на подготовка се вкалява психическа устойчивост. Много автори цитират трикратния олимпийски шампион и седемкратен световен шампион – Александър Медвед „В сегашно време, за да си добър борец трябва да имаш силата на щангиста, ловкостта на акробата, издръжливостта на бегача и тактическото мислене на шахматиста.“ С определението дадено от А. Медвед можем да допълним аргументите за хармонично развитие и всестранност в подготовката на бореца. Разнообразието на техническите средства, използвани в схватките и динамиката, с която протичат те правят борбата атрактивен и увличащ спорт. Редица автори (Петров, Р.; Добрев, Д.; Берберов, Н.; Макавеев, О.) смятат, че „Техниката е въображението на състезателите по борба“. Ние сме напълно съгласни с това твърдение, тъй като в началния етап на обучение състезателите по борба изучават основни технически похвати на борбата: стойка, придвижване, захвати, обхвати и т.н. В последствие знанията се допълват с техники от стойка и партер, като се спазва педагогическия принцип „от простото към сложното“. Достигайки кадетска възраст състезателят или състезателките по борба придобиват достатъчен технически опит и усет, за да могат да подбират удобните за тях техники, които да прилагат в състезателни условия. Техниката е съвкупност от хватки, защити и контрахватки, посредством които се води състезателната борба и се достига до победа. Така дадено определението от Петров, Р. и колек. дава ясна представа за същността на прилаганите технически средства в борбата. Авторите също така допълват, че „Техниката на борбата дава съдържанието на състезателната схватка, определя стила, физиономията индивидуалният рисунък на отделните борци“. Имено тази специфична характеристика на спорта борба, я прави атрактивна и в голяма степен спорт със трудно предвидим резултат. Техниката в борбата до голяма степен е свързана и с анатомо- морфологичните особености на отделните състезатели и степента на развитие на физическите качества, волеви и интелектуални качества на бореца. Тъй като техническата и останалите видове подготовка се намират в пряка взаимовръзка. Берберов, Н. и кол. Обясняват голямото разнообразие от приложение на хватки в борбата с „Поради многообразието на особеностите на състезателите трудно е да се намерят борци, които прилагат техниките по съвсем еднакъв начин“. Доказателство за това твърдение е техническото майсторство и индивидуално техническо майсторство прилагано от големи борци като Еньо Вълчев („еньовата кука“), Никола Станчев, Продан Гарджев, Петко Сираков, Станчо Колев, Хасан Исаев и др. При тези борци индивидуалните различия в приложението на хватките водят до „богато нюансиране на техниката и съдействат за нейното развитие.“ (Петров, Р. и кол.) От историческа гледна точка борбата като спорт преминава през няколко етапа на развитие. Като основна историческа характеристика на спортната борба бихме определили това, че тя няма създател или държава, която може да се определи за географско начало. Тя е била част от живота на човека, като средство за оцеляване, усъвършенстване и социален престиж. Може да се каже, че тя е продукт на народно творчество (Петров, Р.). Първи исторически сведения получаваме от шумерската държава преди 4 – 5 хиляди години. Останки от Древен Египет на рисунки върху гробници и различни предмети на хватки, борцови схватки, някои от които сходни на съвременните технически средства. В Древна Гърция, където се полага началото на Олимпийските игри, борбата е най-разпространения спорт и е самостоятелна дисциплина в програмата на Игрите. Също така като част от петобоя и панкрациона (смесица от борба и бокс). Спорта борба се е развивал във всички страни, доказателство за това са легендите на различни народи за герои като Херакъл, Иля Муромец, Крали Марко, Рустам и др. 7 Според Р. Петров в света са познати около 300 разновидности на борбата. Тя е практикувана по различни поводи сватби, ритуали, турнири, събори, военни практики и т.н. Сумото като популярен спорт в Япония и азиатския континент е една от разновидностите на борбата. Тя има сходства с монголската борба – бох, но тя има европейски, африкански и други азиатски разновидности. В скандинавските страни например е известна борбата - глима. В Централна и Западна Европа са познати рангелн, швинген, горен и др. Англия практикува следните видове борба: ланкашир, девоншир, къмбарланд, уестморланд и т.н. С динамика се открояват народните борби „на пояс“ – руска; курес – казахска; чидаоба – грузинска; гюлеш – азербайджанска; кох – арменска; мазна борба – турска и други. Втората половина на XIX век се характеризира с професионализация на спортната борба. Наименованието френска, в последствие гръко-римска са предходни на съвременния класически стил. В този период се открояват имената на Никола Петров, Пол Понс, Иван Падубни, Сбишко Циганевич и т.н. Според редица автори, времето, в което те се състезават борбата е най- популярния спорт в света. През 1890г. в САЩ е определен първият световен шампион по кеч- ес-кеч-кен – Том Хенкинс. Сред най-популярните борци в този стил борба са Дан Колов, Джое Стекер, Джим Лондос, Анри Деглан, Ал Перейра и др. През 1896г. с възобновяването на олимпийските игри в Атина се утвърждава и аматьорската борба. Днес тя има основно място в олимпийската програма. Под егидата на UWW (UNITED WORLD WRESTLING) международната федерация по борба се провеждат ежегодно континентални и световни първенства, международни турнири и мемориали, отборни и индивидуални купи. В тях участват мъже и жени в различните възрастови групи деца, момчета и момичета, кадетки и девойки, мъже и жени. Борбата е атрактивен спорт, част от олимпийските игри от самото им зараждане. Днес тя разбира се е претърпяла огромни промени, както във функционалните изисквания към борците, така и към технико-тактическата им изява. С тази цел ние искаме да обърнем внимание на нуждата от използване на технико-тактически анализи на отделни схватки, на определени борци, а в по-глобален мащаб и на определени школи (клубове, страни). Този начин на разузнаване не е нещо непознато на спортните деятели, треньори или научни работници в нашия спорт. Той се използва от всички специалисти по света. Всеки треньор или ръководител на отбор, а също и така състезател все повече осъзнават нуждата от такива технико-тактически разузнавания /анализи/. Все по-нарастващата конкуренция между борците изисква пределна точност в техническата подготовка. Тя се осъществява на базата на съвременните технически нужди, прилагани на точния борец в точното време. Не са малко авторите, спортните педагози и деятели осъзнали тази необходимост и работили по въпроса. Ще започнем с най-известният български специалист в областта на борбата Райко Петров. В труда си „Технико-тактическо майсторство на бореца“ той посвещава изцяло една глава от нея на специализираните символи, с който се съкращава времето за водене на записки по време на технико тактически действия. В нея също така са показани различни методи за водене на анализ на схватка или на конкретен борец в зависимост от целите. Също можем да отбележим имената на заслужилите ни треньори използващи технико-тактическите анализи сред тях са Филип Кривиралчев, Огнян Макавеев, Бобе Доросиев, Петър Киров и т.н. няма да се съсредоточаваме в изброяването на всички треньори с риск да не пропуснем някои от тях. В универсалния учебник „Свободна и класическа борба“ от Петров, Р. и колектив също се откриват напътствия относно важни страни на техническите анализи, средства и способи за решения а технически проблеми и т.н. Тази тематика е разглеждана от същия авторски колектив в годините на 1967, 1977, 1978г. На пръв поглед това навежда на мисълта, че информацията е стара в сравнение с днешна дата, но не бива да се пренебрегва факта, че това е основата на изграждане на методика за технико-тактически анализи у нас. Също така не бива да се поглежда с недоверие към истинността на методиката, тъй като тя е изградена на реални данни, допринесли за спортната борцова слава на България. В този период /1984г./ Филип Кривиралчев е направил доста научни изследвания по въпроса повечето, от които конкретно използвани в подготовката на висококвалифицирани борци. Друг автор работил в същата насока е Иван Ставрев, който е и дългогодишен сътрудник в спортна лаборатория с труда си той също има важен принос за усъвършенстване на метода на ТТ анализ. Труда му се вмества в период на 1981г., 1985г. и 1989г. Доц. Николай Станчев към Национална Спортна академия „Васил Левски“ е посветил доста от работата си на този въпрос. В научни статии и научни трудове, той също подчертава важността на анализите. Тук вече датата на работа върви още напред в 1990г. В съвремието развитието на въпроса се откроява с имената на проф. Петър Киров /2010г./ и още по-напред Р. Макавеев /Сравнителен анализ на приложените технико-тактически действия в женската борба на МТ „Дан Колов`2014г.“, / и Н. Николов /2012г./ и т.н. Те публикуват редица статии относно историческата принадлежност, същността, значението и реализацията на технико-тактическите анализи. В същия период са публикувани статиите: „Техническата ефективност на българските и руски борци от МТ „Петко Сираков – Иван Илиев““ и „Сравнителен анализ на техническите действия от МТ „Петко Сираков – Иван Илиев“ съобразени спрямо предишните и настоящите състезателни правила по Борба“. В цитираните статии с автори Макавеев, Р. и Чамишки, Д. е използван рационален и много ефективен метод за описване на технически действия – брой и точкова ефективност. На базата на тях ние ще извършим нашия технико-тактически анализ. Ние не можем да обхванем всички аспекти на технико-тактическия анализ, тъй като това не е и обект на нашето изследване, но ще се опитаме да изясним какво според нас е преимуществото му. Както вече казахме спортът, независимо от дисциплината показва напредъка си със всяка изминала година. Всяко едно първенство /европейско, световно/ се откроява с иновация, а, когато става въпрос за Олимпийски игри това е неминуемо. Тъй като Олимпиадата е върха на спортните форуми и силите стават все по изравнени. Треньорите, спортните деятели, организатори, мениджъри, а дори и състезатели търсят всякакъв начин за увеличаване на възможността на спортните резултати. Като едно от най-ефективните средства в наши дни това се явява техническия анализ. Не са малко случаите, в които се доказва, че работата по технико-тактическото проучване е решаващ фактор за спортния резултат на големи школи – Русия, Китай, Япония, Украйна, САЩ, Турция и т.н. Тъй като ние сме нация, която има огромен принос в европейски и световен мащаб в този спорт, можем да се похвалим не само като едни от първите специалисти използвали метода, но и като част от тези, които са усъвършенствали метода му на работа. На базата на получената информация за конкретен състезател или школа, треньорът има реални и достоверни данни за изграждането на основата на техниката на своя състезател. Това е основата в планирането на всеки тренировъчен план и не бива да се пренебрегва в никакъв случай. Индивидуалната работа на треньорите със техните състезатели е типична за представителите на най-силните школи в света. Сред тях са някои състезатели на Русия, САЩ, Китай, Япония, Азербайджан, Иран, Украйна, Беларус, Армения и т.н. Тук се проявява ролята на личния /индивидуален/ треньор на даден състезател. Когато един борец има личен треньор, чието внимание е насочено само към конкретния състезател, ангажимента за изготвяне на технически профили на противниците в категорията на своя участник изцяло пада върху него. Спортния педагог в тази функция трябва да бъде много внимателен и съобразителен. За да може с получените данни да моделира тренировките си по такъв начин, че да сведе до минимум техническите изненади за състезателя му по време на официална състезателна схватка. В световен мащаб се използват разработени методики и от чужди специалисти като Юрий Шахмурадов, Дмитрий Миндиашвили, Борис Подливаев и много други. Разбира се всяка страна, която напредва в теоретичното направление на своя спорт, в случая борбата има свои начини за анализиране. Техният избор се базира основно на това, кой вид е се напасва най-добре на анализатора. Изтегляне 24.3 Kb. Сподели с приятели:
|