Четиридесето народно събрание комисия по правни въпроси

Настаняване в местата за лишаване от свобода

(2) Осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват отделно от останалите.

(3) Постъпилите от арестите лица се настаняват в приемното отделение на затвора за срок от 5 денонощия.
Чл. 48. (1) При настаняването на лишените от свобода в приемното отделение се записват данните, свързани със:

1. личността на новопостъпилия;

2. основания за настаняване в местата за лишаване от свобода;

3. деня и часа на приемането;

4. описание на личните вещи на новопостъпилия;

5. следи от наранявания и оплаквания за упражнено физическо насилие;

6. здравословното състояние на новопостъпилия при спазване на изискванията за поверителност на медицинските данни.

(2) Новопостъпилите лишени от свобода се фотографират и се изземват документите им за самоличност. Ако документите за самоличност не са налице се отбелязват причините за тяхната липса.

(2) Ако лишените от свобода не са в състояние да уведомят близките си поради заболяване, неграмотност или други причини, уведомяването се извършва от администрацията на затвора при изявено изрично съгласие от новопостъпилото лице.

1. правото за среща с представител на дипломатическата или консулската служба на държавата, чиито граждани са;

2. правото им да ползват правна помощ и защита от съответните дипломатически или консулски служби - за лицата без гражданство и гражданите на чужди държави, които нямат представителства в Република България;

3. условията за трансфер в държавата, чиито граждани са и компетентните за това органи.

(2) За постъпването на лишени от свобода, които не са български граждани, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

Чл. 52. (1) В приемното отделение лишените от свобода се информират на разбираем език относно правилата за вътрешния ред и дисциплината, както и за основните им права и задължения.

(2) По искане на лишения от свобода информацията по ал. 1 му се предоставя писмено.
Чл. 53. По време на престоя в приемното отделение лишеният от свобода може да поиска консултация за решаването на лични проблеми, свързвани с опазването и съхраняването на имуществото, трудови, семейни и други въпроси, възникнали по повод привеждането на присъдата в изпълнение.
Чл. 54. (1) В срок от два дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на присъдата в изпълнение.

(2) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” определя длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация.

(2) Преди изтичането на срока за престой в приемното отделение за всеки новопостъпил се изготвя оценка относно личностните особености, здравословното състояние и работоспособност и препоръки за бъдещата групова или индивидуална работа. Оценката се изготвя от съответния социален работник, лекаря на затвора и психолога.

(2) Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.

(3) Сумите над размера, посочен в ал. 2, се внасят на влог на името на лишения от свобода в посочена от него банка или с негово съгласие се изпращат на близките му.

Раздел III

Разпределение на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни домове
Чл. 57. (1) Съдът определя режима и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално, съобразно разпоредбите на този закон.

(2) Разпределението на лишените от свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом.

(2) Непълнолетните лишени от свобода се настаняват в поправителни домове, отделно за момчета и момичета.

(3) Лишените от свобода чужди граждани изтърпяват наказанието в затвори и затворнически общежития, определени със заповед от министъра на правосъдието.
Чл. 59. (1) В затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода за умишлени престъпления до 5 години и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост.

(2) Съдът може да постанови осъденият да не изтърпява наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, когато:

1. се е укривал от органите на наказателното производство и е обявяван за национално издирване;

2. страда от алкохолизъм или наркомания;

3. страда от психическо заболяване, което му пречи да се ориентира правилно в обстановката.

Чл. 61. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда, както следва:

1. специален режим – на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна;

2. строг режим – на осъдените, които се настаняват в затвор или в затворнически общежития от закрит тип;

3. общ режим – на осъдените, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип.
Раздел IV

Преместване на лишените от свобода

1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

(2) Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

(3) Заповедите за преместване или отказът да се уважи молба за преместване подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието.
Чл. 63. (1) Лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1 и 4.

(2) Заповедта за преместване или отказът за преместване подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

(2) Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип, могат да бъдат премествани в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, когато грубо или системно нарушават установения ред, системно се отклоняват от работа или влияят отрицателно върху останалите.

(3) Преместването по ал. 1 и 2 се мотивира с резултатите от оценката на осъдения.

(4) Отказът за преместване по реда на ал. 1 може да се обжалва пред окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.

(5) Преместването по реда на ал. 2 се извършва по предложение на началника на затвора с акт на окръжния съд по местоизпълнение на наказанието.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 окръжният съд се произнася в едноличен състав с решение, което не подлежи на обжалване.

(7) При изготвянето на предложения за преместване на лишени от свобода в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип началникът на затвора може да разпореди настаняването на осъдения в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип до произнасянето на съда.
Раздел V

Режим в местата за лишаване от свобода

(2) В затворите и в затворническите общежития от закрит тип се прилагат общ, строг и специален режим.

(3) В затворническите общежития от открит тип се прилагат общ и лек режим.
Чл. 66. (1) Първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

(2) Когато лишеният от свобода изтърпява наказание по две или повече присъди, по отношение на които не може да се определи общо наказание, минимумът по ал. 1 се изчислява от сбора на наказанията, но не повече от 30 години лишаване от свобода.

(3) По-нататъшното заменяне на режима със следващия по-лек може да бъде постановено след изтърпяване на не по-малко от 6 месеца след предходното заменяне.
Чл. 67. (1) Режимът може да бъде заменен със следващия по-тежък, ако лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите.

(2) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на лишения от свобода на по-тежък режим.

(3) Тежко болните лишени от свобода, на които е определен специален или строг режим, а така също бременните жени и кърмачките, на които е определен строг режим, със заповед на началника на затвора или на поправителния дом се поставят на общ режим, докато трае това им състояние.
Чл. 70. (1) Лекият режим не може да бъде определен като първоначален.

(2) Ако осъденият изтърпява наказание в затворническо общежитие от открит тип на лек режим, той може да бъде преместен в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип само ако режимът му бъде заменен с общ.

(2) Със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на отделни лишени от свобода може да бъде разрешавано да нощуват на работните обекти извън общежитието. Контролът и проверката в тези случаи се възлагат на началника на съответното общежитие.

(3) Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в затворнически общежития от открит тип, могат да:

1. ползват медицинска помощ в лечебните заведения извън местата за лишаване от свобода, включително стационарно лечение без охрана;

2. присъстват на културни, спортни, религиозни и други мероприятия, провеждани в населеното място по местонахождение на общежитието, по ред, определен от началника на общежитието;

3. се обучават в училища по местонахождението на общежитието, включително да бъдат включвани в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията заедно със свободните граждани.

Комисия по изпълнение на наказанията

(2) В комисията към поправителния дом се включва и представител на окръжната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(3) В заседанията на комисията могат да участват и други служители без право на глас, определени от началника на затвора или на поправителния дом.

(4) На заседанията на комисията присъства прокурорът от окръжната прокуратура, осъществяващ надзор за законност в съответния затвор или поправителен дом.

Права и задължения на лишените от свобода

Чл. 75. Лишените от свобода могат да се ползват от правата си с изключение на:

правата, от които са лишени с присъда;

правата, които са им отнети или ограничени изрично със закон;

3. правата, чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.

въпроси, свързани с изпълнението на присъдата;

размера на изтърпяната част на наказанието;

възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието и предсрочно освобождаване.

(2) Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня.

(3) Срещите на лишените от свобода с адвокати могат да бъдат наблюдавани, но разговорите им не могат да бъдат

(2) По възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява.

(3) Участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.
Чл. 78. (1) За всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

(2) Частта от възнаграждението по ал. 1 се определя със заповед на министъра на правосъдието.

(3) На лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите в страната закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Чл. 79. (1) Продължителността на работния ден на лишените от свобода се определя съобразно разпоредбите на трудовото законодателство. Лишените от свобода се ползват от намален работен ден наравно със съответните категории работници и служители.

(2) Полагането на извънреден труд се разрешава със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” до размера, установен в трудовото законодателство.

(3) Със съгласието на лишените от свобода главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” може да разреши отделни групи лишени от свобода да работят на 6-дневна работна седмица. В тези случаи работата през шестия работен ден не се счита за извънреден труд.

(4) Лишените от свобода имат право на непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа и непрекъсната седмична почивка не по-малко от 38 часа, а при производства с непрекъсната работа и при промяна на смените - не по-малко от 24 часа.

(5) Лишените от свобода не работят в празнични дни освен в случаите на бедствия и аварии, при които положеният труд се счита за извънреден.
Чл. 80. (1) С изрично писмено съгласие на лишените от свобода може да се възлага доброволен неплатен труд за:

1. хигиенизиране на помещенията и района на затворническото заведение извън дежурствата по поддържане на реда и хигиената;

2. благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически и архитектурни паметници в населеното място по местоизпълнение на наказанието;

3. възстановяване на щети, причинени от пожари и стихийни бедствия, или предотвратяване на аварии;

4. организиране и провеждане на курсове за ограмотяване, творчески, културни, спортни и други дейности от лишени от свобода, които притежават съответната квалификация или умения.

(2) Времето, през което лишените от свобода са положили доброволен труд, се зачита за намаляване срока на наказанието.

(2) За подготовка и полагане на изпити и изготвяне на дипломни работи началникът на затвора или на поправителния дом може да освобождава от работа учениците за срок до 30 дни.

(3) През времето, когато лишените от свобода са освободени от работа по реда на ал. 1 и 2, те се ползват от правата на работещи, но не получават възнаграждение.
Чл. 82. (1) Лишените от свобода, които през последните 10 месеца са работили най-малко 8 месеца, имат право на годишна почивка в размер 14 работни дни. Заетите на работа в особено вредни и опасни производства имат право на допълнителна неплатена почивка в размер, установен за съответните категории работници и служители.

(2) В срока, необходим за получаване на годишна почивка, се включва и времето, през което лишеният от свобода е прекъснал работа поради болест, бременност или раждане.

(3) Времето на годишната почивка на лишените от свобода им се зачита за работни дни.
Чл. 83. (1) Времето, когато лишените от свобода не работят поради трудова злополука или професионално заболяване, им се зачита за работни дни.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага по отношение на лишените от свобода, които умишлено са причинили разстройство на здравето си.

(3) Лишените от свобода жени имат право на почивка в случай на бременност и раждане в размерите, установени за платения отпуск на работничките и служителките. Това време на почивката им се зачита за работни дни.
Чл. 84. (1) По предложение на министъра на правосъдието Министерският съвет ежегодно приема инвестиционна програма за подобряване на материално-битовите условия в местата за лишаване от свобода и определя с наредба стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода.

(2) Лишените от свобода имат право на:

1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите;

2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;

3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието;

4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

(3) Работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. Бременните жени и майките получават усилена дажба храна по специална таблица по време на бременността и

10 <есецаРAледР@ажданетоЮ

10 месеца след раждането. По предписание на лекаря болните получават диетична храна.
Чл. 85. (1) Бременните жени и кърмачките са под системен медицински контрол и се поставят в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения.

(2) Децата на лишените от свобода жени до навършване на една година могат да останат при майките си в детските ясли към затвора или поправителния дом.

1. престой на открито не по-малко от един час на ден;

2. свиждания не по-малко от два пъти месечно;

3. кореспонденция;

4. парични суми за задоволяване на лични нужди;

5. телефонна връзка по начин и ред, определени от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

(2) Началникът на затвора или на затворническото общежитие може да забрани свижданията, кореспонденцията или телефонната връзка с лица, които оказват отрицателно влияние върху лишения от свобода, с изключение на тези контакти с възходящи, низходящи, съпруг, братя и сестри, защитници и повереници.

(3) По време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

(2) През свободното си време лишените от свобода могат да се занимават с творческа дейност.

(3) На изявени специалисти може да бъде разрешено да се занимават само с творческа дейност по ред, установен от министъра на правосъдието. Това време им се зачита за работни дни.

(4) За изобретенията, рационализациите, литературните и художествените си произведения лишените от свобода получават хонорар в пълен размер и се ползват от останалите права, предвидени в съответните закони.

(2) В особени случаи, когато с оглед на сигурността се налага бракосъчетанието да бъде извършено в мястото за лишаване от свобода, времето и мястото се определят от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

(2) При наличието на изрично писмено пълномощно от името на лишените от свобода молби и жалби могат да подават адвокати и неправителствени организации.

(3) Пощенските разходи за молбите и жалбите, свързани с изпълнението на наказанието, са за сметка на затвора или поправителния дом.

(4) Молби и жалби, подадени повторно, се разглеждат, ако съдържат нови обстоятелства.

(5) Лишените от свобода не носят дисциплинарна отговорност за подадените молби и жалби.
Чл. 93. (1) Обискът на лишените от свобода не може да се извършва по начин, унижаващ тяхното достойнство.

(2) Обискът се извършва от специално обучени длъжностни лица, които са от същия пол с лишения от свобода.

(3) Обиск на интимните части на лишения от свобода може да се извършва само от медицинско дл

бискР=аР8нтимнитеРGастиР=аР;ишенияР>тРAвободаР<ожеР4аРAеР8звършваРAамоР>тР<едицинскоР4лЀ

0бранениР2ещиЮ
'лЮ 95. (1)

абранени вещи.

(2) За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода.

(3) За неуредени случаи при извършването на обиск и претърсвания се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 96. Лишените от свобода са длъжни да:

1. изпълняват възложената им от администрацията работа;

2. се грижат за опазване на имуществото;

3. спазват установените за тях правила;

4. изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

5. оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.

1. внасят и държат при себе си неразрешени предмети;

2. продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат;

3. притежават оръжие, боеприпаси, взривни вещества, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях;

4. упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им;

5. употребяват спиртни напитки и наркотични вещества;

6. играят игри, които нарушават вътрешния ред, правата на другите лишени от свобода, добрите нрави или се организират с цел получаване на възмездни услуги;

7. получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание или проповядващи национална, етническа, расова или религиозна омраза;

8. провеждат митинги и групови протести;

9. провеждат събрания, които не са разрешени от администрацията;

10. се придвижват не по определения ред във и извън района на местата за лишаване от свобода.
Чл. 101. Дисциплинарните наказания са:

1. писмено предупреждение;

2. извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни;

3. отмяна на награда, която не е ползвана;

4. забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода;

5. лишаване от хранителна пратка за срок до 3 месеца;

6. лишаване от право на месечен домашен отпуск на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворнически общежития от открит тип, за срок до 3 месеца;

7. изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия;

8. изолиране в наказателна килия в извънработно време, в почивни и празнични дни сборно до 14 денонощия в продължение до 3 месеца.
Чл. 102. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

(2) С оглед на здравословното състояние на нарушителя изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено до оздравяването му.

(2) Условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) За едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж.

(2) Наложените дисциплинарни наказания не се изпълняват, ако са изтекли 3 месеца от издаването на заповедта.

(3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, ако изпълнението на наложеното дисциплинарно наказание е отложено по реда на чл. 102, ал. 2.

(4) Ако на един лишен от свобода са наложени две или повече наказания изолиране в наказателна килия и не е изтърпяно нито едно от тях, престоят на лишения от свобода в наказателната килия може да бъде удължен до 20 денонощия, но не повече от общия брой на дните, с които е наказан.

(2) Ако в определения изпитателен срок наказаният извърши ново нарушение, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай той се счита за ненаказван.

(2) Ако лишеният от свобода е наказван два или повече пъти след изтичането на срока по ал. 1, той се счита за ненаказван само за последното наказание. За останалите наказания лишеният от свобода се счита за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двегодишен срок след изтичане срока на последното наказание.

(2) Жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане.

(3) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако министърът на правосъдието или главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разпоредят друго.

(4) Министърът на правосъдието и главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се произнасят по жалбата в срок един месец от постъпването й.

(2) Жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание, който може сам да отмени заповедта. Когато не я отмени, той я изпраща най-късно до изтичането на 3 дни на съда заедно със съответните материали.

(3) Съдът разглежда делото незабавно, но не по-късно от 3 дни от получаването на материалите, еднолично, с участието на органа, издал заповедта, жалбоподателя или негов защитник. Неявяването без уважителни причини на органа, издал заповедта, или на защитника не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на жалбоподателя, ако той заяви, че не желае да се яви или явяването му е невъзможно по здравословни причини.

(4) Съдът се произнася с определение в заседание, което не е публично. Определението се обявява на страните и не подлежи на обжалване.