Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 16 Двамата печалбари оставиха колелетата в един сух ров край селото, нахълтаха в една широка улица, която се изпречи пред тях, и заоглеждаха къщите и оградите. Търсеха входните врати. - Налъм, язък ти за списъка. Ха чети сега! Бухал да си, пак ще се объркаш! Богатите си ли- чат отвътре! Който няма порта и ограда, отминавай го, от нашата черга е! Висока ли е оградата - пълна е кесията - заключи Георгиев. На първия площад един кръчмар премиташе помещението и се канеше да пусне кепенците на кръчмата, но двамата застанаха един до друг в рамката на вратата. Налъма поздрави с „добър вечер", а Георгиев избоботи до него страшно: „Смърт на фашизма!" Той държеше парабела така, че да се вижда от кръчмаря. Кръчмарят отговори на поздрава и застана мирно с метлата в ръка. На ухото му стърчеше молив с острото напред, - Оти ни не каниш? Така ли посрещаш клиентела? -запита Георгиев грубо и затвори вратата зад себе си. Без покана двамата седнаха на една маса и Налъма каза: - Ти май се уплаши, приятелю? Не бой се, ние сме народни хора, от ОФ сме, остави метлата и ела да поговориме! Кръчмарят се обърна с гръб към тях, за да остави метлата до шишенлъка и от задния му джоб се показаха краищата на две пачки с едри банкноти. Налъма смигна на приятеля си, а другият облиза с език левия ъгъл на увисналата си устна и кафеният ръб на белега лъсна от влагата. Безмиглените му очи премигваха бързо със зачервените и удебелени краища, от отворената му уста се показваха едрите редки зъби с пръстени от жълт камък над венците. За респект Георгиев сложи парабела на масата, като го стискаше в дясната си длан, а лявото рамо увисна надолу. - Кажете, господа, какво ще пиете? - Каквото почерпиш - отговори Налъма. - На мен една голяма мастика! - каза Георгиев. Кръчмарят донесе две малки мастики и сед- на срещу тях. - Нали ти казах голяма! Това зъбите ми не може да намокри - сърдито възрази Георгиев и кръчмарят му донесе голяма чаша. Налъма го срита под масата, за да замълчи, отпи малко, стърси глава и започна: - Както ти казахме, ние сме от ОФ и идваме при по-заможните хора за помощ за новата власт. - Кажете, с каквото може, ще помагаме. Георгиев беше изпил мастиката на два пъти и мътната жълтилка около зениците се размъти още повече. Той примигна бързо, завъртя глава под ъгъл, за да се съсредоточи в кръчмаря и не дочака Налъма да се изкаже. Затова започна той: - Пари требват! Фашистите ограбили държавата и докато я оправиме, зор ще бъде! 39 Налъма го ритна силно под масата и той спря, но мътните му очи светнаха сърдито. - За пари става въпрос! Парата оправя всичко, всеки добър гражданин ще трябва да помогне! - Аз не съм от богатите бе, господа, от десетина години работя, но ще помогна с малко. Налъма го прекъсна и допълни: - С 200 хиляди! - Немам толкова, това е целият ми капитал!! - О-о, с капитала край! Ние, комунистите, сме против капитала! Ние сме за равенство и братство! Ти една риза и язе една! На теб 100 хиляди и на мен толко! Давай! Нема време! - настоя Георгиев и започна да почуква с парабела по масата. - На новата власт требва да се помага! Който не помага, е враг, а на враговете - смърт! - отсече Налъма. - Ща та гледам за убост! Сега ща ти тегла патрона! -сопна се сърдито Георгиев и опря цев- та в гърдите му. - Давай с добро! Нема време за пазар! - предупреди Налъма. Уплашеният човек проплака и отговори: - Немам бе, хора, сиромах съм! Налъма беше преценил, че двете пачки, които бяха издули задния му джоб, бяха от хилядарки и затова определи такъв дял за помощ на партията. Часовникът от шишенлъка отброяваше минутите. Налъма уточни, че тук се бавят близо час, а нощта се стопява. Ако измъкнат исканата сума, една трета от плана е готова, но не се знае след това как ще потръгне, затова Налъма реши да действат бързо. - Другарю, Георгиев, щом не дава, той е враг, да го изведеме край село и в трапа! - Абе язе какво ти пея одеве, оти да се бавим! Не дава ли, значи враг! За враговете смърт! Напред! - изкомандва Георгиев. - Ох, м-а-м-и-ц- оставете ме, деца имам! - проплака кръчмарят и стана прав. - Горе ръцете! Арестуван си! - извика Георгиев, като опря цевта на парабела в гърдите му. - Налъм, обискирай го! Ако мръдне, ще стрелям! Уплашеният кръчмар застана мирно като млад вой ник. Налъма започна да пребърква старателно джобовете му, като започна от двата предните, където намери само монети. От задния джоб извади две пачки от по 100 хиляди, удари го с тях по главата и го нарече лъжец и враг. - Заслужаваш да ти светиме маслото, защото не се отзоваваш с желание на призива на партията да помагаш на народната власт, ама от нас да мине! Да знаеш, че ние, комунистите, сме добри и прощаваме на заблудените! - съветваше го Налъма, бутна Георгиев пред себе си и изчезнаха в тъмната октомврийска нощ. - Недейте бе, хора, дайте ми парите, не са мои, на кума са! Той назаем ги взе да си купи волове! Моля ви бе, добри хора! - Стига си хленчил, ей гад! Ако се обадиш някъде -куршум! Знаеме те кой си и къде си! - заплаши го Налъма, като се върна няколко крачки назад. - Налъм, упорит е тоя фашага, без малко да му тегля патлака! - Не се дава лесно пара, печелена с труд, Гривна! Ако се гребеше от реката, ние да не сме тук. Събирали ги хората с години, пара по пара, а ние с теб искаме хиляди! - Не ги жали, стари фашаги са, щом ги е спечелил, нема милост, защо не спечелихме ние с теб? Колко изкарвах от копитата на животните, все в „Тихото кътче" отидоха. Хубаво му виното, а и кръчмарката я биваше! Вторият богат човек, при когото отидоха двамата печалбари, освен кръчма, имаше и смесен магазин. Голямата къща, на два етажа, където живееха хората, беше почти на средата на двора, а кръчмата и магазинът бяха в отделна пристройка, застанала на осевата линия. Дворът беше ограден отвсякъде със зид, а портата се заключваше отвътре. С доближаването на двамата до портата откъм двора поривисто залаяха две кучета, като се изправяха въз портата и хапеха със зъби чамовите греди. След тях кучешкият лай екна из цялата махала. - Втасахме я! - каза отчаяно Георгиев и продължи -то махлата се събуди, ами сега? - Какво сега? Нас ни требват будни хора! 40 В прозорците започнаха да бляскат светлини и се чуваха човешки гласове. До портата не излизаше никой. - Чукай на портата, така са свикнали тези гадове, иначе няма да излезнат - нареди Налъма и Георгиев заудря в дървената порта с цевта на пистолета. Кучешкият лай отново се усили, от долния етаж на голямата къща излезе човек, наметнат с дълга дреха, под която се показваха дълги бели гащи. - Кой хлопа? - запита той, като пристъпваше до портата бавно. От кучешкия лай не се чуваше нищо, стопанинът смъмра нощната стража, те сведоха ниско главите и залаяха по-рядко и леко. Налъма използва разредения кучешки лай и се провикна отвън: - Елате, господине, по важна работа, ние сме от властта! - Какви сте по това време? Ако сте власт, защо не дойдете през деня, разбудихте махалата! - говореше недоволен сънливият човек. - Кажете кои сте? - Ние сме от партията, от властта! - Кажете си имената, какво като сте от партията, ден нема ли? Какъв е тоя зор посред нощ? - Ела, ела, ще ти кажем, ние сме добри хора! - Ако сте добри хора и ви требвам, елате утре! - отговори стопанинът и се върна отново вкъщи. Двете зли кучета с по-голяма ярост се нахвърлиха на портата. - Абе, Налъм, тоя гад какво мисли? - Така е, хората са наплашени! Преди нас са минали други! Кучешката врява разбуди селото и хората от местния комитет нарамиха пушките и полетяха към дома на богатия стопанин, откъдето се чу човешки глас и кучешкия лай не спираше. - Стой! - извикаха едновременно двама души от местните и затворите на карабините щракнаха едновременно. - Кои сте? - запитаха селяните. - Свои, от ОФ - обади се Налъма. Георгиев застана близо до другаря си и скри парабела. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|