Човешките права



Дата03.01.2022
Размер16.74 Kb.
#112549
Академично есе
Свързани:
Академично есе

Академично есе

по

Гражданско образование



Тема: Човешките права

В международен план се наблюдава постепенно признаване на компетенциите на международното право за защита на правата на индивида и общността.

Всеобщата декларация за правата на човека: Всеобщата декларация за правата на човека беше приета от Асамблеята на ООН на 10 декември 1948 година. Тя е основният документ, който определя следващото развитие на теорията и практиката в света. Неин двигател е французинът Рене Касен, лауреат на Нобелова награда за 1968 г. В Декларацията се дефинират вроденото достойнство, равните и неотменими права на всички хора, както и стремежът на човечеството да се изгради свят, в който хората ще се ползват от правото си на свобода на словото и убежденията, ще бъдат свободни от страх и нищета. Узаконява се правото на съпротива, ако законите не гарантират другите права. Основен принцип по отношение на правата е недискриминирането по раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други възгледи, националност, социален произход, материално, обществено или друго положение.

Защитата на правата: Универсалните права на човека са неотменими права на всяко човешко същество, свързани с неговото съществуване в граждански, политически, икономически, социален и културен аспект. Такива са правото на живот, равенство, достойнство, свобода на словото. Като защита на отделния гражданин човешките права не действат автоматично. Те са норми, които могат да бъдат спазвани от властите, но могат и да не бъдат, дори и никой да не оспорва тяхната валидност по принцип. В такъв случай е налице нарушаване на права. То може да се дължи на причини с най-различен характер. Най-напред за властите е по-лесно да вършат своята работа, без да се съобразяват във всяка ситуация с правата на отделните граждани. Всеки гражданин има възможността да обжалва пред съда някакво действие на държавен орган, ако смята, че то е нарушило негови права. По-нататък човешките права могат да намират защита в лицето на гражданското общество. На практика най-вече чрез правозащитни неправителствени организации. Те нямат правомощията да отменят решения на органи на изпълнителната власт, но могат да се обръщат към съда. У нас има още и институции, които се занимават със защита на човешките права, като действат извън традиционната система на разделение на властите законодателна, изпълнителна и съдебна. Такава е Комисията за защита от дискриминация, която функционира подобно на съдебен орган, но не спада към съдебната власт. Тя има правомощията да налага принудителни административни мерки и санкции, когато установи случаи на дискриминация. Също така може да отправя в по-общ смисъл препоръки към държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики. Защита на човешките права се осъществява и в широки международни мащаби. На световно равнище действа Върховният комисариат на ООН по правата на човека. Авторитетни неправителствени организации с такива функции са например Наблюдение на човешките права и Международна група за защита правата на малцинствата. Основна задача на международни организации от този род е да защитават човешките права в страни, където няма условия това да става на местна почва. (50-51стр.)

Въведени са няколко категории граждански права.

Фундаментални права - право на живот, свобода, сигурност, забрана на робството, мъченията, унизителното отношение, правото на всеки човек да му са признава неговия юридически статут; равенството пред закона; отнасяне към съда за деяния, погазващи неговите права; право на справедлива, независима и безпристрастна съдебна процедура; право на личен живот, в т.ч. тайна на кореспонденцията и забрана за самоволно арестуване, задържане и изгонване от страната.

Граждански права - право на свободно придвижване и местоживеене в границите на всяка страна; право на напускане и завръщане в собствената страна; право на убежище; на гражданство; сключване на брак и създаване на семейство; право на собственост (лична или съвместно с други лица); право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Политически права - право на свобода на мнението и изразяването му, в т.ч. търсене, получаване и разпространяване на информация и възгледи от всякакви източници без оглед на границите; право на спокойно събиране и сдружаване; право за участие в обществения живот на страната (пряко или чрез избрани от него представители); право на общи, равноправни и тайни избори. Икономически и социални права - право на социално осигуряване; право на труд; защита на условията на труд и съответното възнаграждение; право на създаване на професионални съюзи; на отпуска и почивка; на съответно жизнено равнище (в т.ч. на здравеопазване); право на образование (безплатно, всеобщо и задължително поне на основно равнище); право на свободно участие в културния живот на обществото.

Следствие от Декларацията са приетите на 19 декември 1996 г. от Общото събрание на ООН Международен пакт за гражданските и политически права и Международен пакт за икономическите, социалните и културни права, които са ратифицирани до 1990 от над 90 страни. В последствие са приети около 70 конвенции, които засягат по-частни случаи. Например Конвенцията за правата на детето съдържа 54 разпоредби. Затова сега се говори за Система от международноправни документи по правата на човека. В нея са обхванати над 10 категории специфични човешки права: от апартейд и недискриминация до социални проблеми и права на детето. Международен пакт за гражданските и политическите права: Представлява текст, който повтаря основните положения на Декларацията. Включени са някои нови постановки по отношение на правата на детето и на езиковите и етнически малцинства. Разглеждат се правата в условията на извънредно положение (конфликти, бедствени ситуации, трудности, предизвикани от икономически и социални фактори), когато е допустимо временното ограничаване на някои от тях, без да се засягат правото на живот; забрана на насилието, подтисничеството, робството, дискриминацията; правото на юридическа идентификация; свобода на мисълта, съвестта, вероизповеданията.



Международен пакт за икономическите, социалните и културни права: Проблематиката, залегнала в Пакта по същество стана основата на новия международен икономически ред в Европа и света. Всички постановки от Декларацията са развити и прецизирани до степен на практическо приложение. За разлика от политическия Пакт, този няма задължителна, а препоръчителна сила, затова и много от постановките се прилагат постъпателно и поетапно. Трета генерация човешки права: Прието е гражданските и политически права да се определят като Първа генерация човешки права, икономическите, социалните и културни права – като Втора. Третата генерация човешки права са следствие от съвременното развитие на човечеството (глобализма). Те се определят като колективни права, правото на солидаризиране. Трите генерации отразяват триадата свобода – равенство - братство. Това са правото на: мирно съществуване, развитие, чиста природна среда, общо наследство за цялото човечество, хуманитарна помощ.

Индивидуални, колективни и групово-специфични права: Защитата на човешките права се основава върху една морална позиция, емблематична за модерността, че всеки човек е ценен сам по себе си. Ето защо въпросните права са поначало индивидуални. За разлика от мнозинството граждани на една страна, чиято идентичност е залегнала в основата на националната, членовете на малцинствени общности не разполагат с възможности за реализация на техните културни идентичности извън частния им живот. Но това ги обрича на асимилация или на секуларизация. Широко е прието мнението, че индивидуалните права на човека не са достатъчни за равнопоставеност на гражданите от етническите, религиозните, а и националните малцинства, що се отнася до техните идентичности. Една възможност е предоставяне на колективни права като средство за защита на такива идентичности. Практики от подобно естество има, макар и да не са особено разпространени. Най-вече това са права за участие във властта. Типично колективно право е осигуряването на квоти за представители на съответните малцинства в законодателната, а в някои случаи и в изпълнителната власт. Смята се, че по този начин се дава възможност на тези общности да влияят, чрез своите представители на политиките в областите на образованието, културата, масмедиите, публичната администрация. Така че да се създават условия за поддържането на малцинствените културни идентичности. Срещу колективните права се отправят много критики както от теоретични, така и от политически позиции. Най-големи са опасенията, че такъв вид права предполагат вътрешна организация на малцинствата. Това включва дори излъчване на техни ръководства, които да ги представляват пред властите. Което пък допълнително обособява тези групи от обществото. Така се създават предпоставки за сепаратизъм, религиозен фундаментализъм и. Изказват се и опасения, че тези лидери могат да използват своите правомощия, за да удовлетворяват по-скоро свои частни интереси. Че ще застъпват пред властите безотговорни позиции, които ненужно конфронтират техните общности с обществото като цяло, с цел да придобият по този начин повече политическо влияние и възможности да се облагодетелстват от своя статус. Ето защо се търсят и други начини да се допълват универсалните индивидуални права на човека с друг вид такива, които да са свързани със защитата на идентичностите. Една възможност са т.нар. групово-специфични права. За тях се казва, че са индивидуални права, консумирани по колективен начин. Става дума за норми от рода на тази например децата и учениците от етническите малцинства да имат възможност да изучават в държавните и общинските училища своя майчин език. А също да се изучава като избираем предмет религия, включително тази на едно или друго религиозно малцинство. Също така в учебните програми на предмети като история, музика, български език и литература да се включва учебно съдържание, което да представя културите на етническите малцинства. Групово-специфично право е и това да се създават медии, които функционират на малцинствени езици, както и други права от подобен род. (52-53стр.)

Ползвана литература:



1. Учебник по Гражданско образование - Иван Колев, Пламен Макариев, Розелина Найденова „Клет България“ ООД. (Тема 8, 50-53 стр.);

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница