Човешките права

по

Гражданско образование

В международен план се наблюдава постепенно признаване на компетенциите на международното право за защита на правата на индивида и общността.

Всеобщата декларация за правата на човека: Всеобщата декларация за правата на човека беше приета от Асамблеята на ООН на 10 декември 1948 година. Тя е основният документ, който определя следващото развитие на теорията и практиката в света. Неин двигател е французинът Рене Касен, лауреат на Нобелова награда за 1968 г. В Декларацията се дефинират вроденото достойнство, равните и неотменими права на всички хора, както и стремежът на човечеството да се изгради свят, в който хората ще се ползват от правото си на свобода на словото и убежденията, ще бъдат свободни от страх и нищета. Узаконява се правото на съпротива, ако законите не гарантират другите права. Основен принцип по отношение на правата е недискриминирането по раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други възгледи, националност, социален произход, материално, обществено или друго положение.

Защитата на правата: Универсалните права на човека са неотменими права на всяко човешко същество, свързани с неговото съществуване в граждански, политически, икономически, социален и културен аспект. Такива са правото на живот, равенство, достойнство, свобода на словото. Като защита на отделния гражданин човешките права не действат автоматично. Те са норми, които могат да бъдат спазвани от властите, но могат и да не бъдат, дори и никой да не оспорва тяхната валидност по принцип. В такъв случай е налице нарушаване на права. То може да се дължи на причини с най-различен характер. Най-напред за властите е по-лесно да вършат своята работа, без да се съобразяват във всяка ситуация с правата на отделните граждани. Всеки гражданин има възможността да обжалва пред съда някакво действие на държавен орган, ако смята, че то е нарушило негови права. По-нататък човешките права могат да намират защита в лицето на гражданското общество. На практика най-вече чрез правозащитни неправителствени организации. Те нямат правомощията да отменят решения на органи на изпълнителната власт, но могат да се обръщат към съда. У нас има още и институции, които се занимават със защита на човешките права, като действат извън традиционната система на разделение на властите законодателна, изпълнителна и съдебна. Такава е Комисията за защита от дискриминация, която функционира подобно на съдебен орган, но не спада към съдебната власт. Тя има правомощията да налага принудителни административни мерки и санкции, когато установи случаи на дискриминация. Също така може да отправя в по-общ смисъл препоръки към държавни и общински органи за преустановяване на дискриминационни практики. Защита на човешките права се осъществява и в широки международни мащаби. На световно равнище действа Върховният комисариат на ООН по правата на човека. Авторитетни неправителствени организации с такива функции са например Наблюдение на човешките права и Международна група за защита правата на малцинствата. Основна задача на международни организации от този род е да защитават човешките права в страни, където няма условия това да става на местна почва. (50-51стр.)

Въведени са няколко категории граждански права.

Фундаментални права - право на живот, свобода, сигурност, забрана на робството, мъченията, унизителното отношение, правото на всеки човек да му са признава неговия юридически статут; равенството пред закона; отнасяне към съда за деяния, погазващи неговите права; право на справедлива, независима и безпристрастна съдебна процедура; право на личен живот, в т.ч. тайна на кореспонденцията и забрана за самоволно арестуване, задържане и изгонване от страната.

Граждански права - право на свободно придвижване и местоживеене в границите на всяка страна; право на напускане и завръщане в собствената страна; право на убежище; на гражданство; сключване на брак и създаване на семейство; право на собственост (лична или съвместно с други лица); право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Политически права - право на свобода на мнението и изразяването му, в т.ч. търсене, получаване и разпространяване на информация и възгледи от всякакви източници без оглед на границите; право на спокойно събиране и сдружаване; право за участие в обществения живот на страната (пряко или чрез избрани от него представители); право на общи, равноправни и тайни избори. Икономически и социални права - право на социално осигуряване; право на труд; защита на условията на труд и съответното възнаграждение; право на създаване на професионални съюзи; на отпуска и почивка; на съответно жизнено равнище (в т.ч. на здравеопазване); право на образование (безплатно, всеобщо и задължително поне на основно равнище); право на свободно участие в културния живот на обществото.

Следствие от Декларацията са приетите на 19 декември 1996 г. от Общото събрание на ООН Международен пакт за гражданските и политически права и Международен пакт за икономическите, социалните и културни права, които са ратифицирани до 1990 от над 90 страни. В последствие са приети около 70 конвенции, които засягат по-частни случаи. Например Конвенцията за правата на детето съдържа 54 разпоредби. Затова сега се говори за Система от международноправни документи по правата на човека. В нея са обхванати над 10 категории специфични човешки права: от апартейд и недискриминация до социални проблеми и права на детето. Международен пакт за гражданските и политическите права: Представлява текст, който повтаря основните положения на Декларацията. Включени са някои нови постановки по отношение на правата на детето и на езиковите и етнически малцинства. Разглеждат се правата в условията на извънредно положение (конфликти, бедствени ситуации, трудности, предизвикани от икономически и социални фактори), когато е допустимо временното ограничаване на някои от тях, без да се засягат правото на живот; забрана на насилието, подтисничеството, робството, дискриминацията; правото на юридическа идентификация; свобода на мисълта, съвестта, вероизповеданията.

Ползвана литература: