Чудото на гладуването
Изтегляне 2.85 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net 17 „...при юдеите е било обичайно и се е смятало за религиозен дълг да си налагаш пост, тоест да се въздържаш от храна, да се молиш и да принасяш жертви... Евреите съблюдавали постите особено строго... и се отличавали не само с въздържане от храна, но също така и от всички останали човешки потребности " Когато казваме, че човекът „пости" или си е „наложил пост“, това означава, че той доброволно е поставил преграда пред своите чувствени удоволствия с цел да ги обуздае и подчини. С тази постъпка той се възвисява, заема главното място в самия себе си и отхвърля всичко лъжовно и чуждо. Ако това не се прави съзнателно, доброволно, то поддаването на чувствените удоволствия (храна, алкохол, секс, комфорт и т.н.) ще направи човека техен роб, постепенно разрушавайки организма му. Това става толкова незабелязано, че понякога човек изобщо и не подозира. В „Евангелието от Йоана“ е казано много добре: „...безброй беди и опасности очакват Синовете Человечески. Велзевул, князът на демоните, източник на всичко зло, се намира в тялото на Синовете Человечески. Той е източникът на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителната маска изкушава и съблазнява Синовете Человечески. Обещава им богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което поискат; обещава им също слава и почит, чувствени радости и разкош, прекрасни ястия и обилни Вина, шумни оргии и проведени в леност и безделие дни. Така съблазнява той всеки - с онова, което най-много го влече, и в деня, В който Синовете Человечески стават пълни роби на цялата тази суета и на всички тези гнусотии, той им отнема в замяна за насладите всички блага, дадени им от Майката - Земя в изобилие. Той ги лишава от дъха, кръвта, костите, вътрешностите, очите и ушите. Дъхът на Сина Человечески става поривист, зловонен, като дъха на нечистите животни; той става тежък и болезнен. Кръвта му се сгъстява, изпускайки зловонна като блатна вода миризма. Костите му се деформират, стават чупливи, отвън се покриват с възли и се разлагат отвътре, а после се чупят надве, като падащ от скала камък.. Кожата му става мазна и подпухнала; започва да се разлага и върху нея се появяват корички и уродливи циреи. Вътрешностите му се изпълват с отвратителни нечистотии, образувайки гниещи потоци, в които се плодят безчислено множество гнусни червеи. Очите му помръкват, докато в тях не се възцари непрогледна нощ. Ушите му оглушават и в тях цари дълбока тишина. И така, в крайна сметка, Синът Человечески губи живота си заради собствените си грешки, защото не е съумял да се научи да уважава законите на своята Майка и само е правил грешки - една след друга. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя са му били отнети: дъхът, кръвта, костите, кожата, вътрешностите, очите и ушите и накрая - самият живот, с който Майката-Земя е дарила тялото му. Но ако Синът Человечески признае грешките си, ако съжали за греховете си и се отрече от тях, ако се върне при Майката-Земя и се освободи от ноктите на сатаната и устои на изкушенията му, то Майката-Земя отново ще приеме своя син; който е бил заблуден и е грешил. Тя ще му подари любовта си и ще му изпрати Ангелите си да му служат. Истината ви казвам: щом Синът Человечески възстане срещу сатаната, заселил се В него, и престане да се подчинява на волята му, в същия миг Ангелите на неговата Майка ще се настанят в него, за да му служат с цялата своя власт, освобождавайки Сина Человечески от Властта на сатаната. Защото никой не ще може да служи на двама господари. Наистина, или служат на Велзевул, или на нашата Майка-Земя и Нейния живот. Истината ви казвам: блажени са онези, които следват законите на живота и не вървят по пътеките на смъртта. Защото техните жизнени сили ще нарастват, ще укрепват все повече и те ще избегнат влиянието на смъртта" И така, „постът“ е същия този глад, но по-точно отразяващ мотивационната страна на човека. Както виждате, „постът“ няма нищо общо с „постната“ храна, освен по звучене. Тези две, сходни по звучене, но противоположни по смисъл думи - „пост“ (френска дума, означаваща „забрана") и „постен“ (славянска дума, означаваща „немазна и немесна храна") са объркали представите на хората и са довели до неправилна трактовка на религиозните пости. Вместо да гладуват, хората употребяват немазна храна (месо не може, а риба можели?), изкривявайки първоначално вложения смисъл. Естествено, далеч не всички хора могат да гладуват, затова е бил създаден по-лекият режим с приемане на немазна храна, която способства за разтоварване и облекчена работа на организма. Но www.spiralata.net 18 даже и такъв отказ спомага за очистване на ума и за дисциплиниране на чувствата в полевата форма на човека. Именно затова църковните пости лекуват душата. За да не натрапвам мнението си на читателя, в допълнение на казаното ще цитирам беседата на един кореспондент с църковно лице. Въпрос на кореспондента: „Какви са главните разлики между църковния пост и практикуваното от много хора лечебно гладуване? Отговор: „Църковните пости и лечебното гладуване имат коренно различни цели. Съществени противоречия между тях няма и все пак аз бих се отнесъл с известна предпазливост и опасения към тази техника. Защо? Работата е там, че дори в църковните пости съществува практика свещеникът да забранява на даден човек да пости. Не защото такава диета би могла да доведе до болест, физически непоносимо е друго - човек може да бъде напълно здрав и въпреки това постът да се окаже пагубен за него. Обяснението е, че тялото на човека е като коричка върху душата на човека, която, както засъхналата кръв върху раната, от една страна пречи на движението, но от друга - има защитна функция. А когато тази броня изтънее, човек става по-възприемчив към външни влияния, по-раним. Затова често могат да се срещнат хора, които по време на пост стават крайно раздразнителни, а това води до парадокс - човек се отказва от маслото, млякото, но в същото време започва буквално да яде роднините си и близките си 1 Всеки свещеник в този случай ще каже: по-добре яж всичко, само не тормози близките си. Църковният пост в никакъв случай не е само хранителна диета. Главното е постът да бъде време на духовен подвиг - на усилени молитви, на посещение в храма, на помощ за близките, на борба с греховете и със страстите. Той трябва да бъде време на изповед, на покаяние 2 . А когато гладуването се практикува с медицинска цел, то може да помогне за едно и да навреди на друго.“ 3 . Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|