Цифрова трансформация на
Изтегляне 1.06 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
АТЕИСТЪТ-диалог за пиеса
| 12. Финанси Цифровизацията в областта на финансовото управление постига единен и систематизиран подход, чрез който ще бъде улеснена работата на институциите, ангажирани с управлението и мониторинга на националните инвестиции. Чрез системата ще се създаде единна информационна среда, която ще предоставя ясна картина и ще осигури адекватен инструмент за проследяване спазването на един от основните принципи на работата на структурните и инвестиционни фондове – принципа на допълняемост. В тази връзка се планира да бъде създадена Система за управление на националните инвестиции (СУНИ), която ще позволи проследяването на ефекта от прилагане на съответните политики, използвайки разработени за ИСУН 2020 функционалности и програмен код. По този начин наличните в ИСУН 2020 функционалности ще бъдат адаптирани към специфичните изисквания на проектите, финансирани с публични национални средства. Чрез въвеждането на СУНИ ще се постигне обща интерактивна среда на оперативна съвместимост с ИСУН, която ще предоставя цялостна информация за извършваните в страната инвестиции и инвестиционни политики. В последно време голям брой доставчици на платежни услуги в страната предлагат на своите клиенти възможност за електронно иницииране на платежни операции посредством интернет или мобилно приложение. Те стимулират клиентите да използват тези нови канали, като предвидените такси за електронно инициирани платежни операции са многократно по-ниски от тези, за операциите инициирани на хартиен носител. Следва да се има предвид, че използването на интернет банкиране не е единственият показател за нивото на използване на безналични и цифрови плащания и ефективността на платежната инфраструктурата. Показателят е на Евростат и се базира не на данни, събрани от доставчиците на платежни услуги или централните банки, а на база въпроси, отправени към извадка от населението, обикновено по телефона. Цифровизацията в областта на платежните услуги е свързана и с организирането и развитието на ефективни платежни системи и механизми. В България има изградена надеждна и ефективна платежна инфраструктура за изпълнение на големи и малки плащания, както в левове, така и в евро. Второто е възможно посредством участието на БНБ и банковата общност в Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време TARGET2. По този начин е постигната по-ранна конвергенция с европейската платежна система и пазар. В тази връзка, от ноември 2021 г. Евросистемата планира внедряването на нова консолидирана платформа за TARGET услуги, която ще обединява на техническо и функционално ниво платежната система TARGET2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities и услугата за обработка на незабавни преводи в евро TIPS. Със стартирането на ECMS от ноември 2022 г. консолидираната платформа ще обхваща и системата за управление на обезпеченията. Разработването на нова консолидирана платформа е продиктувана от технологичните иновации в сферата на плащанията, регулаторни изисквания и променящите се нужди на потребителите, като ще модернизира съществуващите системи и ще повиши общата ефективност и сигурност. БНБ и участниците от националния системен компонент TARGET2– BNB стартираха подготовката за присъединяване към консолидираната платформа за TARGET услуги. Хармонизирането на европейско ниво на правната рамка и правилата, регулиращи платежните системи и доставчиците на платежни услуги е в посока активно насърчаване на безналичните разплащания, които са и важен елемент за борбата със сенчестата икономика, 27 изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно данни от статистиката на плащанията за България (предварителните данни към края на 2019 г.), изготвяна по Регламент (ЕС) 1409/2013 на Европейската централна банка, броят на нарежданията за кредитен превод, направени по електронен път е 32% от общо наредените кредитни преводи, а тяхната стойност съответно е 59%, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. От друга страна, за периода 2017-2019 г. броят на плащанията, извършени с карти, е нараснал с 55%, а тяхната стойност с 22%. За същия период броят на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС (през интернет) е нараснал с 49%, а стойността на тези плащания съответно с 37%. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|