Цифрова трансформация на
Изтегляне 1.06 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
АТЕИСТЪТ-диалог за пиеса
| 10. Околна среда и климат Областта на въздействие допринася за изпълнението на приоритетите за развитие на България до 2030 г. по отношение на повишаването на ресурсната – и в частност енергийната – производителност, при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии, подобряване качеството на атмосферния въздух, опазването и поддържане на богатото биологично и ландшафтно разнообразие на страната и регионите й, адресиране на местните проблеми и предизвикателства, особено във връзка с управление на риска от бедствия, включително наводнения, свлачища и пожари. Информационните и комуникационните технологии играят съществена роля за справяне с предизвикателства в областта на околната среда, климата и ресурсната ефективност и за създаване на устойчива природна, обществена и икономическа среда. В този смисъл, цифровизацията следва да се разглежда като един от стимулиращите фактори на кръговата икономика и ресурсната ефективност. Внедряването на системи за управление на водните цикли осигурява тяхната висока енергийна ефективност и устойчивост. Намаляването на отпадъците и подобряването на тяхното управление водят до по-ефективно използване на ресурсите и преход към кръгова икономика. Цифровите технологии могат да ускорят балансирането на енергийната система чрез по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници. Заедно с умните мрежи за управление консумацията на енергия и интелигентните системи за управление на трафика, те ще спомогнат за намаляване на парниковите газове и ще са важен фактор за постигане на целите, заложени в съобщението на Европейската комисия „Европейски зелен пакт“. Технологиите могат да въздействат за опазването на околната среда и намаляване на отделянето на вредни емисии в атмосферата и чрез създаването на т. нар. „по- интелигентни” продукти, които сами контролират енергията, която изразходват. Цифровизацията може да спомогне също за подобряване на наличността на информация за характеристиките на продуктите – електронен паспорт на продукта с 22 предоставяне на информация за произхода, състава, възможностите за ремонт и демонтажи експлоатационен период. Един от основните моменти при бизнес моделите, базирани на кръговата икономика, е, че вместо обичайната продажба, трайните продукти се дават на лизинг, под наем или се притежават и употребяват споделено, когато е възможно. Поради това се препоръчва преминаването към системи продукт-услуга (product-service systems), като едно от ключовите решения за ускоряване на трансформацията към кръговата икономика. Непосредствен приоритет в националната политика по околна среда е повишаването на способността за превенция и управление на риска от природни бедствия и тяхното прогнозиране. С тази цел се реализират проекти за установяване на центрове за повишаване на готовността на населението за адекватна реакция при наводнения, изграждане на Национална система за управление на водите в реално време и информационна система (платформа), интегрираща съществуващите локални системи за превенция, готовност и реагиране на рискове от природен характер. Цифровизацията представя нови възможности и за мониторинг на замърсяването на въздуха и водата от разстояние или за мониторинг и оптимизиране на използването на енергия и природни ресурси. Предоставянето на навременна, целенасочена, подходяща и достоверна информация за околната среда с цел прилагане на политиката в тази област и повишаване информираността на обществото е ключова задача. Непрекъснатият процес на подобряване, модернизация и рационализация на съществуващите информационни системи позволява управление на информацията възможно най-близо до нейния източник, осигуряване на непосредствена достъпност за обществените органи, което улеснява изпълнението на законови задължения, свързани с докладването на данни, навременна оценка за състоянието на околната среда и ефективността на политики, както и достъпност за широката общественост. Като основен инструмент на управлението на политиката в областта на околната среда и климата, Националната система за мониторинг на околната среда (НАСМОС), предоставя както на законодателната, така и на изпълнителната власт, базова информация за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, която да служи за основа за вземане на решения относно ефективността и целесъобразността на провежданите политики в областта на околната среда. Нейното развитие е насочено към цялостно осигуряване на актуална и достоверна информация, с което да се гарантира вземането на бързи и точни управленски решения, както и към непрекъснатото разширяване на обхвата на предоставената публична информация. Системата обхваща всички компоненти на околната среда – атмосферен въздух, води, почви, горски екосистеми и биологично разнообразие, както и фактори на въздействие върху тях. За нейното модернизиране ще се извършват дейности основно насочени към доразвиване на инфраструктурата за пространствени данни в сектора на околната среда, използване на приложения и услуги, свързани с дистанционен и наземен мониторинг и наблюдение на околната среда, и подобряване на портала/ите за предоставяне на навременна и приложима информация за околната среда. По този начин ще се осигури в още по-висока степен електронен достъп до информацията за околната среда, като се вземат предвид изискванията за защита на личните данни и критичната инфраструктура. Обобщаването на съществуващите данни за околната среда би допринесло за улесняване на локализиран и междутематичен анализ на данните. Осигуряването на интегрирани и оперативно съвместими геоинформационни системи също е важна насока за подобряване на информационното осигуряване и мониторинга на дейностите по опазване на околната среда на базата на модерни цифрови технологии. България участва активно в европейските инициативи – Обща система за информация за 23 околната среда за Европа (SEIS), Инфраструктура за пространствена информация (INSPIRE) и Европейска програма за наблюдение на Земята – Коперник (Copernicus). Комбинацията от кибер-физични системи, големи бази данни, извличане на знания от данни, анализ на данни, интернет на нещата, може да създаде големи възможности за по- устойчиво управление на компонентите и факторите на околната среда. Цифровизацията позволява чрез виртуални мрежи и платформи комуникация със заинтересованата общественост, което допринася за процеса на взимане на решения и активно участие на обществеността в този процес. Тук специално следва да се отбележи и навлизането, вкл. и в България, на новаторски системи за мониторинг и контрол, базирани на краудсорсинга (crowdsourcing), позволяващи набирането на голям обем данни за състоянието на околната среда, за екологични щети и престъпления с помощта на хората, напр. чрез мобилни приложения. Но ролята на информационните платформи далеч не се изчерпва само с това – те са средство за успешно сътрудничество между публичната администрация, науката и бизнеса при практическата реализация на иновативни технологии и продукти, но също и за партньорства между предприятия - при прилагане на съвместни екологосъобразни бизнес модели като промишлената симбиоза, например, при управление на специфични потоци отпадъци, обмен на информация за наличността и характеристиките на суровините и материалите във веригите на доставките. Изготвяне на Информационна система за защитените зони от мрежата НАТУРА 2000, която да обединяват информация за наличната техническа инфраструктура и защитените видове, включени в Директива 2009/147/EО относно опазването на дивите птици и Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, предмет на опазване в защитените зони от НАТУРА 2000, е друг съществен елемент от възможния принос на дигиталните решения в сектор „Околна среда". Разработване и насърчаване на внедряването на информационни и цифрови технологии в общините при изпълнението на Общинските програми за подобряване качеството на атмосферния въздух ще бъде друга мярка, която ще допринесе за справяне със замърсяване на въздуха. Проактивното прилагане на възможностите на цифровите технологии във все повече сегменти от сектора на околната среда, е шанс за постигане на реални резултати за осигуряване на по-чиста и здравословна жизнена среда за обществеността и по- благоприятна бизнес среда. По-високите нива на свързаност, които информационните и комуникационните технологии насърчават, водят също до по-голяма информираност и образованост и оказват положителен ефект върху насърчаването на екологичната отговорност сред заинтересованите страни, включително, граждани и академични среди. Това от своя страна допринася за справяне с някои от най-належащите предизвикателства в областта на околната среда и изменението на климата. Тази област на въздействие съответства на приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ от Национална програма за развитие България 2030. Съотносимите Цели за устойчиво развитие на ООН са Цел 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство“, Подцел 12.5 „До 2030 г., значително да се намали генерирането на отпадъци посредством предотвратяване, рециклиране и повторно използване“ и Подцел 12.8 „До 2030 г. да се осигури всички хора да разполагат със съответната информация и осведоменост по отношение на устойчивото развитие и начините на живот в хармония с природата.“; Цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“ и Подцел 11.6 „До 2030 г. да се намали вредното въздействие върху околната среда от градовете, вкл. като се обърне специално внимание на качеството на атмосферния въздух и управлението на отпадъците.“ Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|