Д о к л а д зa овос на инвестиционни предложения за „добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на река дунав

В климатично отношение територията на Инвестиционните предложения за добив на алувиални наслаги от коритото на р. Дунав попада в Крайдунавската хидро-климатична подобласт, която има умерено-континентален климат, характерен за цялата Мизийска равнина. Той обаче е локално повлиян от р. Дунав. Това локално климатично влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимни студове, най-добре проявени при синоптична обстановка от антициклонален тип. Изразява се също в по-честа мъгливост и относително по-висока влажност на въздуха. Наблюдава се, както по дължината на Дунавското речното корито, така и в меридионална посока, в приустиевите участъци на севернобългарските реки. По крайбрежието възникват слабо проявени краткотрайни локални ветрове с бризов характер, променящи посоката си през денонощието. Доминират ветровете, следващи течението на реката. При наличието на южен приземен въздушен поток, високият бряг обуславя фьонов ефект.

Вида и количествата на емисиите в атмосферния въздух в процеса на подготовка и експлотация на обектите на ИП ще бъдат предимно от прахообразни вещества и вследствие от работата на ДВГ на драгажната, транспортна, строителна и товарно разтоварна техника. Вида и количествата на отпадъците и емисите при реализацията на ИП са посочени в доклада на ОВОС.

Площите за добив, които са обект на Инвестиционния проект за „Добив на пясък и чакъл от наносите в леглото на р. Дунав”, в хидроложко отношение попадат към Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски регион с център гр. Плевен. Добивните участъци „Кама” и „Мишка” се разполагат в рамките на речното легло, а кейовата разтоварна площадка – в Източната промишлена зона на гр. Русе. Системни измервания на отточния режим в реката се провеждат в станция ”Русе”, която е подходяща за характеризиране на речния отток в обсега на трите площадки на ИП. Площ на водосборната област е 669 990 km ², дължина на реката е 2 857 кm, разстояние до устието е 495,6 кm, среден модул на оттока е 9,17 l/s.km², средногодишният отток е 6 145 m³/s, максималният отток е 15 600 m³/s, минималният е 1 420 m³/s, средният максимален отток е 11 280 m³/s, модул на средния максимален отток е 16,84 l/s.km².

Разпределението на месечните и годишните отточни количества на р. Дунав при Русе са представени в Табл. 4.2.1-1 в доклада на ОВОС. Формираните във водосбора на реката водни количества са устойчиви, благодарение на голямата водосборна област и наличието на постоянно подхранване от притоци, снеготопене и подземни води. Заедно с това се проявяват, макар и не толкова рязко, пролетен максимум и лятно-есенен минимум на оттока. Обезпечеността на оттока на р. Дунав има различни стойности. С малка вероятност са оттоците над 13 000 m³/s, докато сравнително често (веднъж на 4 год.) се срещат оттоци от 8 000 m³/s (Табл. 4.2.2-2) на доклада.

Средногодишната температура на водата за станция Русе е 12,5⁰С. Максималните стойности от 25⁰С до 27,5⁰С са измерени през месеците юни, юли и август, а минималните от 0⁰С – през месеците декември, януари, февруари и март.

Информация за качествата на дунавските води е използвана от Басейновата дирекция – гр. Плевен – Годишни доклади за състоянието на околната среда и тримесечните бюлетини на Изпълнителната агенция по околна среда – МОСВ. Химичните характеристики на водата на река Дунав за 2010 г. по пет основни показатели, в актуалния за ИП участък, са представени на Фиг. 4.2.1.-1,2,3,4.

Разнообразието на скали с различен литоложки състав и структурно положение предопределя формирането на различни типове подземни води.

Значителни количества води са акумулирани в заливните алувиални тераси на р. Дунав и изграждат крайдунавските низини, които имат хидравлична връзка с р. Дунав. В основата на алувиалните наслаги залягат долнокредни окарстени и водоносни варовици.

Според характеризирането на подземните водни тела в Р. България разглежданият хоризонт се обозначава като „Порови води в Бръшлянската низина” (BG1G0000Qal010). Водоностният хоризонт се характеризира с добри филтрационни свойства. Подхранването му е от инфилтрация на валежни води, а дренирането на алувиалния подземен поток се осъщесвява от р. Дунав. По макрохимичен състав подземните води са предимно хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Техните нива и химически състав са в пряка зависимост от речните води и пряката хидравлична връзка с р. Дунав.

Подземни води в неогенските седименти

В песъчливите неогенски наслаги е формиран водоносен хоризонт с порови по тип подземни води. Според характеризирането на подземните водни тела в Р. България разглежданият хоризонт се обозначава като порови води в неогена в район „Русе–Силистра” (BG1G0000N1035). Подхранването на подземните води е изключително за сметка на инфилтрирали се атмосферни валежи. Дренирането се осъществява главно от р. Дунав, както и от локалната овражна мрежа.

По данни от структурни и хидрогеоложки сондажи дебелината на барем-аптските карбонатни седименти варира от 30-40 m до 90-100 m и над 600 m в района на Русе-Гюргево. В напуканите и окарстени варовици се е формирал ненапорен подземен поток с общо водно ниво. Формираното водно тяло е обозначено като „Карстови води в Русенската формация” (BG1G0000K1b041). Съгласно Писмо изх. № ЗДОИ – 254/05.11.2010 г. на Басейнова Дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен, трансгранични подземни водни тела, съгласувани с Р. Румъния, са „Карстови води в Малм-Валанжинския басейн (BG1G0000J3K051)” и „Карстово-порови води в Неоген-Сармат-Добруджа (BG1G0000N1049)”, като последното не попада в района на инвестиционните предложения.

Най-близко разположени спрямо добивните участъци са следните източници за питейно-битово водоснабдяване на населението:

Срещу участък ”Мишка”, разположени в леглото на р. Дунав се намират шест броя кладенци тип „Раней” на ВС „Дунав”, ВиК Разград – Ряхово”. Най-близко на 150,0 m е разположен втория ранеи. Участъкът е разположен извън пояс І на СОЗ.

Срещу добивен участък „Кама”, който е ситуиран в леглото на река Дунав, на 450,0 m от брега, се намира ВС „Пиргово-Тръстеник”. Площадката е отдалечена на достатъчно разстояние от водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на населението.

Като водоизточници за собствени потребности на населението в границите на населените места, разположени на българския бряг срещу добивните участъци, могат да се означат тръбните и шахтовите кладенци в границите на селата Бабово и Пиргово. Същите няма да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционните предложения, тъй като дейностите, залегнали в последните, няма да окажат влияние върху качествения и количествен състав на водоносните хоризонти.
4. 3. ГЕОЛОЖКА СРЕДА

4.3.1. Характеристика на геоложките условия

В геолого-тектонско отношение равнината е изградена от два структурни етажа: палеозойски метаморфозиран и силно нагънат фундамент и сравнително дебела, субхоризонтална мезозойска седиментна платформена надстройка. Последната обуславя равнинния релеф.

В геоложкото пространството на долината на р. Дунав, в т.ч. и в рамките на речното легло на проучваните сегменти на двата добивни участъка „Кама” и „Мишка”, се разкриват вертикалните разрези на седиментите на късната креда, плиоцена, плейстоцена и холоцена, който се явява полезния ресурс за експлотация.

Холоцен. Холоценкият вертикален геоложки разрез има акумулативен, утаечен характер. В обхвата и на двата проучени участъците „Кама” и „Мишка”, алувиалните наслаги покриват леглото на речното корито. Те изграждат акумулативно геолого-геоморфоложко тяло, включващо субпаралелно развити алувиални прилеглови валове и тънък наложен песъчлво-глинест слой. Доказаните обеми от алувиални холоценски наслаги в леглото на р. Дунав се определят като динамични запаси. За Участък „Кама” са около 10,7 млн.m³. За Участък „Мишка” са около 3,7 млн.m³.


4.4. ЗЕМИ И ПОЧВИ

4.4.1. Характеристика на състоянието на почвите. Нарушени земи. Замърсени земи. Деградационни процеси

Участъците за добив на чакъл и пясък от инвестиционните предложения са разположени главно в коритото на река Дунав, поради което класическите представи за земи и почви отсъстват.

Според хоризонталната и вертикална зоналност в разпространението на почвите в България, сегментът от десния терасиран склон на Дунавската речно корито попада в зоната на разпространение на почвите от ордер (А), несвързани със зоналните климатични условия. В този ордер са включени почвите, формирани върху съвременните речни седименти – наносни (Fluvisols). В обхвата на обектите „Кама-Мишка” почвите се отнасят към типа наносни почви (Fluvisols, FL,FAO,1988). Към тях се отнасят следните почвени различия: алувиално-наносни, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални.
4.5. РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

4.5.1. Характеристика на растителността и флората в обсега на инвестиционните

предложения

В резултат от проведеното проучване са установени следните местообитания (използвани са три класификационни системи):

• 
  22.3 – Амфибийни макрофитни съобщества (Amphibious macrophyte communities);
  
• 
  83.321 – Тополови култури (Poplar plantations).
  

• 
  С3.53 – Евро-сибирски речно-тинести съобщества от едногодишни треви (Euro-Siberian annual river mud communities);
  
• 
  G1.11 – Крайречни (върбови) гори (Riverine (Salix) woodland);
  
• 
  G1.C – Изкуствени широколистни листопадни горски култури (Highly artificial broadleaved deciduous forestry plantations).
  

• 
  3130 – Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea;
  
• 
  91E0 – Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), подтип Крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae.
  

Южните брегове на о-в Мишка имат широка до около 200 m пясъчна ивица без растителност. Ивицата продължава в посока североизток, като постепенно широчината ú намалява.

По цялата периферия на острова са запазени естествени гори (местообитание с код 91E0) от бяла върба (Salix alba L.) с примес от черна топола (Populus nigra L.) и по-рядко бяла топола (Populus alba L.), полски ясен (Fraxinus oxycarpa М. В. ex Willd.), бял бряст (Ulmus laevis Pall.) и черна черница (Morus nigra L.). Подлесът е изграден от черна акация (Amorpha fruticosa L.), кучешки дрян (Cornus sanguinea L.), горска лоза (Vitis sylvestris C. C. Gmel.) и полска къпина (Rubus caesius L.). Местообитанието обхваща ивица с ширина, която варира в границите 15-200 m. Тревната покривка е представена от съобщества, формиращи местообитание с код 3130.

Вътрешността на острова е изсечена в периода 2008–2009 г. Западната половина е залесена с евроамериканска топола (Populus x euramericana) през 2009 г. и в момента е силно заплевена главно с полска къпина (Rubus caesius L.). Източната половина е залесена през 2010 г. и все още е слабо заплевена – предимно с тревисти видове, сред които: гол звездел (Aster tripolium L.), черен оман (Symphytum officinale L.), тученица (Portulaca oleracea L.), петльово просо (Echinochloa crus-galli (L.) Beauv.), татул (Datura stramonium L.), просфорник (Abutilon theophrasti Medic.), блатен чистец (Stachys palustris L.).

По българския бряг срещу острова се срещат естествени гори (местообитание с код 91E0) от бяла върба (Salix alba L.). Те са разположени в почти непрекъсната ивица с широчина средно 50 m. Тревната покривка е представена от съобщества, формиращи местообитание с код 3130. Намиращата се по-навътре горска култура от черна топола (Populus nigra L.) е изсечена през 2008 г. Тя е обхващала ивица с широчина около 200 m до асфалтовия път, който преминава по дигата. Същата площ отново е залесена с топола.

Участък „Кама”

Южната част на остров Кама-Дину е подложена на интензивно разрушаване от течението на реката. Липсата на растителност по нея свидетелства за сравнително скорошното ú образуване. След нея следва пояс (местообитание с код 91E0) от бяла върба (Salix alba L.), широк около 20 m. Приблизително 50% от вътрешността на острова е заета от гори от бяла върба (местообитание с код 91E0), а останалата половина – от горска култура от топола.

Северните брегове на остров Кама са покрити с гора от черна топола (Populus nigra L.), примесена, особено в периферията, с бяла върба (Salix alba L.). Западните брегове са подложени на разрушаване, подобно на това при о-в Кама-Дину. Южните брегове могат да се разделят на три приблизително еднакви части. Западната е покрита с тополови гори с малко бяла върба (Salix alba L.) до водата. Източната притежава тънка пясъчна ивица, следвана от пояс от бяла върба, а след нея – от топола. Вътрешността на острова е заета с горски култури от топола. Приблизително 1/3 от тях в момента са изсечени.

Южно от о-в Кама при маловодие се наблюдава островна суша. Източната му част е покрита с млада гора (местообитание с код 91E0) от бяла върба (Salix alba L.), която продължава по северния и южния бряг до западната част. В западната част се развива млада естествена гора от семеначета на евроамериканска топола (Populus x euramericana). Вътрешността на острова е покрита с гора от черна топола (Populus nigra L.). В нея се срещат като примес следните видове: бяла върба (Salix alba L.), черна акация (Amorpha fruticosa L.), полски ясен (Fraxinus oxycarpa М. В. ex Willd.); както и отделни екземляри от гледичия (Gleditsia triacanthos L.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), разклонена ракитовица (Tamarix ramosissima Ledeb.), четиритичинкова ракитовица (Tamarix tetrandra Pall. ex M.B.), черна черница (Morus nigra L.).

Тревната покривка в гористата част от новообразувания остров е представена от съобщества, формиращи местообитание с код 3130. По време на теренните проучвания са установени следните видове: тученица (Portulaca oleracea L.), петльово просо (Echinochloa crus-galli (L.) Beauv.), горски пореч (Rorippa sylvestris (L.) Bess.), влакнест казашки бодил (Xanthium strumarium L.), черно кучешко грозде (Solanum nigrum L.), топчест пикреус (Pycreus glomeratus (L.) Hayek), гол звездел (Aster tripolium L.), блъшница (Pulicaria dysenterica (L.) Bernh.), триделен бутрак (Bidens tripartita L.), голям живовлек (Plantago major L.), европейска катушка (Lycopus europaeus L.), блатен чистец (Stachys palustris L.).

Българският бряг срещу о-в Кама и о-в Дину в ниските си части е покрит от гори (местообитание с код 91E0) от бяла върба (Salix alba L.) с примес от черна топола (Populus nigra L.). Над тях следват стръмни льосови склонове, които в отделни участъци са лишени от растителност.

Инвестиционните предложения за добив на пясък от леглото на реката са съсредоточени в два отдалечени един от друг участъка на разстояние 50 km.

Безгръбначната фауна в района на ИП и за двата района е напълно идентична. Предвид средата на обитание, можем екологично да разделим фауната на две напълно самостоятелни комплекса – терастичен (сухоземен) и акватичен (воден). Предмет на вероятно антропогенно въздействие от реализирането на ИП се предполага, че ще бъдат хидробионтите. От безгръбначните хидробионти, предмет на опазване от ЗБР, в река Дунав се среща овалната речна мида (Unio crassus, Unionidae (Речни миди). Този вид не е установен за района на ИП, поради което не се дебатира и не е предмет на опазване в ЗЗ „Калимок-Бръшлен”.

Изключително негативна роля сред макрозообентоса играят двата вида инвазивни миди, които се развиват в плътност, непозволяваща на други видове да обитават речното дъно. Тези два вид не са споменати в ПУ, както и не са предвидени мерки за ограничаване на тяхното разпространение, но те играят съществена роля в биологичната деградация на всички водни екосистеми в района. Азиатската корбикулата (Corbicula fluminea) и китайската блатна мида (Anodonta woodiana), съставляват приблизително 95% от всички установени на брега мидени валви, констатирани от нас при посещенията ни. Предвид естеството на ИП не считаме, че те ще окажат каквото и да било въздействие на сухоземните безгръбначни, поради което и няма да го обсъждаме.

От ихтиофауната за района на ИП могат да бъдат включени всичките 67 вида риби, срещащи се в българския сектор на р. Дунав. При драгирането и отнемането на динамични инертни материали от дъното на реката е възможно да бъдат повлияни предимно дънните риби и тези, които се придвижват в близост до дъното. Освен тях ще бъдат засегнати потенциални мръстилища, както и зона с хранителни компоненти, основно бентосни и планктонни безгръбначни. В резултат на ИП може да има и положителен ефект, изразяващ се в унищожаване на двата вида инвазивни миди, премахване на тинестите утайки и разкриване на възможности за наслагване на едри фракции от филц, следствие от увеличения речен отток. Върху такова дъно се заселват естествени бентосни видове, които са основна храна за дънните риби, върху такъв грунд се размножават всички есетрови риби и то почти винаги в близост до остров с образувани от течението големи ями и постлани с едър песъчлив грунд.

Батрахофауната на островите включва: дунавския тритон, обикновения тритон, голямата и зелена водни жаби, дългокраката горска жаба, жабата дървесница, двата вида крастави жаби, като кафявата е относително рядка, червенокоремната бумка и двата вида чесновници. В целевата фауна на ЗЗ „Калимок-Бръшлен” от земноводните са включени червенокоремната бумка и дунавския тритон. За тези два вида реализирането на ИП не би имало значение, предвид тяхното местообитание, което е винаги в близост до брега, избягвайки силното течение на реката. Това правило важи и за другите земноводни, от които краставите жаби и чесновниците навлизат във водоемите само за размножаване и то предимно в затворени, плитки водоеми, образувани от пролетното пълноводие и разливане на реката.

Херпетофауната на района включва един вид блатна костенурка, един вид сухоземна костенурка и един вид змия. Тези видове са: обикновената блатна костенурка, шипобедрената костенурка и пъстрия смок. Научно доказана за района е единствено блатната костенурка, която е многобройна в безотточните крайбрежни водоеми и много по-рядка в реката. Индивидите се придържат в крайбрежните участъци, където течението е относително слабо и избягват „дебелите води” в средното течение. Местообитанията на яйцеснасяне са в непосредствена близост до обитаваните водоеми, но на припечни хълмисти територии, които са защитени от заливане и почвата им е добре дренирана. Макар и много малко вероятно, в района може да бъде установен и пъстрия смок, който предпочита крайречни местообитания, но за този вид Североизточна България е станала неподходяща, предвид почти пълното унищожаване на старите крайречни гори.

Орнитофауната, която констатирахме по време на полевите експедицици, включва основно мигриращи и постоянно живеещи видове. При обхода на о-в Мишка наблюдавахме мигранти от различни видове пойни птици, мигриращи дневни хищни птици в полет, чапли, мишелови и блатари и местни зеленоглави патици и други водолюбиви птици. На острова бяха наблюдавани в полет още ято хралупари, гривяци, ято от 18 сиви гъски, ята от голям корморан. Дребнопойната орнитофауна включва голям синигер, жълтоглаво кралче, черногушо ливадарче, косове, сойки. В полет бяха констатирани още голям пъстър кълвач, малък ястреб, ръждива чапла.

Бозайната фауна на районите, обект на ИП, е представена от различни видове дребни и едри бозайници, като евентуални въздействия могат да се очакват единствено върху наземните едри бозайници.

4.5.3. Защитени територии.Чувствителни зони. Елементи на Националната екологична мрежа

И двата района на ИП са включени или се намират в близост до защитени зони по смисъла на ЗБР или румънския Закон за опазване на биоразнообразието. Ефектите от предлаганото ИП трябва да бъдат разглеждани в трансграничен аспект, предвид наличието на две ЗТ, от които едната е румънска („Кама-Дину-Пазарица”), която е със статут на природен резерват в Румъния. Територията попада и в две ЗЗ по смисъла на двете Директиви за изграждането на Европейската екологична мрежа), а другата е на Българска територия.

Остров Мишка е част от Защитена местност “Калимок-Бръшлен”, обявена през 2001 г. за опазане на характерни екосистеми и ландшафти, както и за опазване на застрашени растителни и животински видове. Площта ú възлиза на 5 771,6 ha. Планът за управление на Защитената местност е създаден за „опазване на природата, балансирано използване на природните ресурси на защитената територия и превръщането ú във фактор за регионално развитие”. ЗМ "Калимок-Бръшлен" е част от мрежата „Дунавски паркове”, обхващаща защитени територии по цялото поречие на р. Дунав от извора до делтата.

На територията на Защитената местност са описани 380 вида и подвида растения, принадлежащи към 240 рода и 76 семейства. Установени са 500 вида безгръбначни животни, 67 вида риби, 10 вида земноводни, 11 вида влечуги, 207 вида птици и 46 вида бозайници.

През 2007 г. Защитената местност става част от Защитена зона „Калимок-Бръшлен” по Директивата за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директивата за птиците. Площта на Защитената зона е 7 550,18 ha. Предмет на опазване в зоната са 9 природни местообитания:

1530* Панонски солени степи и солени блата

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни с бентосни формации от Chara

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини

91Е0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus exelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Ulmus minor, Fraxinus exelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки (Ulmenion minoris).

Местообитанията, отбелязани със звездичка, са приоритетни по Директива 92/43/ЕЕС.

От видовете растения, предмет на опазване в зоната е само Четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia). Остров Кама-Дину е част от румънския природен резерват „Кама-Дину-Пазарица”, обявен през 2007 г. Площта на резервата възлиза на 2 400 ha.