158
изповядваме, а това, което изповядваме, мотивира нашетоповедение. Често обаче индивидът дори не осъзнава реалните обекти на своето преклонение и представя „официалните“ си убеждения за своя истинска религия, макар да изповядва друга тайна религия. Ако един човек например се прекланя пред властта, а твърди, че изповядва религията на любовта, тайната му религия е религията на властта, а неговата т.нар. официална религия,
например християнството, е само идеология.
Потребността от религия се корени във фундаменталните’
условия на съществуване на човека. Ние, хората, сме отделен биологичен вид, както шимпанзето, конят или лястовичката. Всеки биологичен вид се определя въз основа на неговите специфични физиологични и анатомични особености.
Съществува общоприет термин за научно определение на човека като биологичен вид. Но според мен човекът, т.е. човешката природа,
може да бъде определена и
психологически. Човекът се появява в хода на биологическата еволюция на животинския свят тогава, когато се появяват две тенденции в развитието.
Едната се отнася до постоянноотслабващата обусловеност на поведението от инстинктите(думата „инстинкт“ тук не е употребена в съвременното разбиране за инстинкта, което изключва усвояването на информация, а в смисъл на органични подбуди). Въпреки противоречивите схващания за природата на инстинктите, обикновено се приема, че колкото по- висок етап в еволюцията си е достигнал даден животински вид,
толкова по-слабо е обусловено поведението на неговите представители от филогенетично програмираните инстинкти.
Процесът на постоянно отслабващата обусловеност на поведението от инстинктите може да се представи
графично като континуум, в нулевия край на който се намират низшите форми на животинската еволюция с най-висока степен на инстинктивна обусловеност; тази обусловеност отслабва в хода на еволюцията и достига определено равнище при бозайниците; понижава се още повече при приматите, но широката пропаст между низшите и човекоподобните маймуни се запазва (както доказват P. M. Йеркс u А.
В. Йеркс в тяхното класическо изследване от 1929 г). При рода Homo инстинктивната обусловеност достига минимална стойност.
159
Втората тенденция в еволюцията на животинския свят
еСподели с приятели: