Да имаш или да бъдеш — Дилемата на човешкия избор
ТУК И СЕГА — МИНАЛО И БЪДЕЩЕ
Изтегляне 1.87 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
E From Byagstvo Svobodata, Женска-психология, Francoise-Dolto - Vsichko e ezik - 8100-b
| ТУК И СЕГА — МИНАЛО И БЪДЕЩЕ Битието съществува само тук и сега (hic et nunc). Притежанието съществува само във времето: минало, сегашно и бъдеще. При притежателния модус сме привързани към онова, което сме натрупали в миналото: пари, земя, слава, обществено положение, знания, деца, спомени. Ние мислим за миналото и чувстваме, като си припомняме минали чувства (или онова, което смятаме за чувства). (В това е същността на сантименталността.) Ние сме миналото; можем да кажем: „Аз съм онова, което бях.“ Бъдещето е предвиждането на онова, което ще стане минало. При притежателния модус то се възприема, както миналото, и често се изразява с мисъл от рода на: „Този човек има бъдеще“, което означава, че той или тя ще притежава много неща, макар сега да ги няма. Рекламата на компанията „Форд“ „В бъдещето ви очаква един Форд“ поставяше ударението върху бъдещото притежание, точно така, както при някои търговски сделки се купуват или продават „стоки за бъдеща доставка“. Основата на притежанието е една и съща, независимо дали става въпрос за миналото или за бъдещето. Настоящето е точката, в която се съединяват минало и бъдеще, граничен пункт във времето, който обаче не е качествено различен от тях. Битийният модус не е непременно извън времето, но времето не е измерението, което има власт над битието. Художникът дълго работи с боите и четките върху платното, скулпторът — с длетото по камъка. Но творческият акт, „видението“, идеята за онова, което те ще сътворят, излиза извън пределите на времето. То се появява за един или за няколко мига, но не е фиксирано по време. Същото важи и за философите. Разбира се, идеите им витаят във времето, но зараждането им е творчески акт Това се отнася за всяка проява на битийния модус. Любовта, радостта, проблясъкът на истината се усещат не като продължителност във времето, а тук и сега. Тук и сега е вечността, т.е. безвремието. Но вечността не е, както обикновено хората се заблуждават, неограничено дълъг период. 151 Във връзка с отношението към миналото обаче трябва да направим една важна уговорка. Нашите позовавания на миналото са просто спомени, реминисценции; когато „притежаваме“ миналото в такава форма, то е мъртво. Човек обаче може и да възкреси миналото. Може да изживее отново нещо със същата сила и неподправеност, сякаш то се случва тук и сега. С други думи, миналото може да се възпроизведе, да се пресъздаде (да възкръсне от мъртвите, казано символично). Ако човек съумее да постигне това, миналото престава да бъде минало, всичко се случва тук и сега. Бъдещето също може да се изживее тук и сега. Това се случва, когато един човек толкова ясно предусеща бъдещо събитие в живота си, че то принадлежи на бъдещето само „обективно“, т.е. що се отнася до външния факт, но не и по отношение на субективното изживяване. Такава е същността на истинската утопична мисъл (за разлика от утопичните мечти) и на истинската вяра, която не се нуждае от външна реализация „в бъдещето“, за да я изживеем пълноценно. Идеята за минало, настояще и бъдеще, т.е. за времето, присъства в живота ни, защото е тясно свързана с физическото ни съществуване: ограничената продължителност на нашия живот, непрекъснатата необходимост да се грижим за тялото си, природата на физическия свят, от който черпим всичко необходимо, за да поддържаме живота. Наистина не можем да живеем вечно; смъртни сме и не можем да игнорираме времето или да не сме му подвластни. Смяната на деня и нощта, на съня и бодърстването, на растежа и стареенето, необходимостта да осигуряваме съществуването си с работа и да се пазим — всички тези фактори ни принуждават да се съобразяваме с времето, ако искаме да живеем, а организмът ни изисква да живеем. Едно е да се съобразяваме с времето, друго — да му се подчиняваме. При битийния модус ние се съобразяваме с времето, но не му се подчиняваме. Но когато доминира притежателният модус, това съобразяване с времето се превръща в подчинение. В този модус не само вещите са вещи, във вещ се превръща всичко живо. Времето започва да властва над нас. Докато в сферата на битието, времето е развенчано, то престава да бъде идолът, който ръководи нашия живот В индустриалното общество властта на времето е безгранична. Съвременният начин на производство изисква всяко действие да е точно „синхронизирано“, така че не само безкрайният монтажен 152 конвейер, а въобще по-голямата част от нашите дейности се подчиняват на фактора време. Освен това времето не е просто време — „времето е пари“. Машината трябва максимално да се оползотворява; следователно тя налага своя ритъм на работника. Чрез машината времето властва над нас. Имаме някакъв избор като че ли само в свободното си време. И обикновено пак го организираме така, както организираме работата си. Или въставаме срещу тирана време, като се отдаваме на пълна леност Но безделието е само илюзия за свобода — всъщност ние само условно сме пуснати от нашия затвор — времето. |