Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Този човек, който се проваля напълно първите пет-шест пъти, когато се опитва да говори пред публика, по-късно стана мой личен мениджър. Много от успеха ми се дължи на онова, което съм научил от Дейл Карнеги.
Малдият Карнеги трябва да се бори, за да се образова, защото на старата ферма в северозападната част на Мисури все не й върви. Година след година Сто и втора река излиза от коритото си, наводнява царевицата и отнася сеното. Сезон след сезон прасетата се разболяват и умират от холера, цените на рогатия добитък и мулетата на пазара падат, а банката заплашва да обяви ипотеката за просрочена.
Болно от отчаяние, семейството продава фермата и купува друга, близо до Щатския педагогически колеж в Уоренсбърг, Мисури. В града може да получи стая и храна за един долар на ден, но младият Карнеги не може да си го позволи. Остава си във фермата и всеки ден язди по пет километра до колежа. У дома дои кравите, сече дърва, храни прасетата, а вечер учи латински глаголи на светлината на газена лампа, докато очите му се премрежат и главата му започва да клюма.
Дори когато си ляга в полунощ, навива часовника да звъни в три часа. Баща му отглежда породисти прасета и има опасност през леденостудените нощи малките да умрат от студ, затова ги прибират в кошница, покриват ги с чувал от зебло и ги слагат зад кухненската печка. Верни на своята природа, прасенцата искат топлата си храна в три през нощта. Затова, когато часовникът звънне, Дейл
Карнеги изпълзява изпод завивките, изнася прасенцата с кошницата при майка им, изчаква ги да се насучат и после ги връща при топлата кухненска печка.
В Щатския педагогически колеж учат шестстотин студенти и Дейл Карнеги е един от половин дузината аутсайдери, които не могат да си позволят да живеят под наем в града. Той се срамува от бедността, която му налага всяка вечер да се връща обратно във фермата и да дои кравите. Срамува се от отеснялото си сако и от окъселите панталони. Развивайки бързо комплекс за малоценност, той потърсва някакъв кратък път да се изяви. Вече е забелязал, че в колежа има определени групи, които се радват на влияние и престиж – футболистите и бейзболистите, както и учениците, които стават победители в диспутите по ораторско майсторство.
Съзнавайки, чер няма никакви спортни дарби, той решава да спечели едно от състезанията по ораторско майсторство. Месеци наред подготвя изказванията си. Упражнявайки се, докато язди към колежа и обратно, упражнява се, докато дои кравите, а после струпва камара сено в плевнята и с голямо увлечение ораторства пред гълъбите по актуални въпроси.
Но въпреки цялото си усърдие и подготовка, се сблъсква провал след провал. По онова време е на осемнайсет години – чувствителен и горд. Дотолкова се обезсърчава, изпада в такава депресия, че дори мисли за самоубийство. И тогава изведнъж започва да печели – не просто една състезание, а всички състезания по ораторско майсторство в колежа.
Другите ученици го молят да ги обучи и също печелят.
След като завършва колежа, започва да продава кореспондентски курсове на фермерите из пясъчните хълмове на западна Небраска и Източен Уайоминг. Въпреки цялата си безгранична енергия и ентусиазъм, е успява. Обхваща го такова отчаяние, че се прибира посред бял ден в хотелската си стая в Алайнс, Небраска, хвърля се на леглото и плаче отчаяно. Жадува да се върне в колежа, жадува да се оттегли от суровата битка на живота, но не може. Затова решава да отиде в Омаха и да си намери друга работа. Няма пари за билет за влака, затова пътува с товарен влак, като храни и пои два вагона диви коне, за да си плати пътя. След като стига в Южна Омаха, си намира работа като продавач на бекон, сапун, и мас за „Армър енд Къмпани”. Територията му се простира между Лошите земи и земите на кравите и индианците в западната част на Южна Дакота. Той пътува из нея с товарни влакове, дилижанси и на кон, спи в хотелите на първите заселници, където преградите между стаите са от платно. Чете книги за търговия, обяздва диви коне, играе покер с индианците и събира плащанията. Когато например собственика на магазина не може да плати в брой за поръчаната шунка и сапун, Дейл Карнеги си взема от рафтовете десетина чифтове обувки, продава ги на хората от железницата и изпраща фактурите на „Армър енд Къмпани”.
Често пътува с товарен влак по сто и шейсет километра на ден. Когато влакът спира за разтоварване, той хуква към града да се срещне с трима-четирима търговци и да получи поръчките

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: