Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Марко 15:38 /
- / Даниил 9 :26,27 /
- / Откровение 12:7-9,12/
- / 1 Петрово 5:8 /
| /Даниил 9:27/
През погледа на небето, на Голготския кръст, бе дадена Жертвата, която бе определена да постави край на всички жертви и приноси. Поради факта на Христовата смърт, вече нито една жертва в еврейски или други ритуали няма някакво значение за спасението на човека. Когато Исус издъхна на кръста , в същия миг в ерусалимският храм стана едно изумително чудо:,, А Исус като издаде силен глас, издъхна. И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.” / Марко 15:38 / Тази завеса отделяше Светая от Светая Светих. До този момент очите на нито един смъртен човек, с изключение само на първосвещеника, не бяха прониквали зад нея. Сега завесата бе разкъсана от невидими ръце. По този начин Светая Светих стана открита за всеки човек по всяко време. Чрез този толкова драматичен символизъм Бог желае да предаде по един ясен и недвусмислен начин Своята вест към света: ,, Със смъртта на Моя Син напълно се обезсмислят всякакви жертви и различни приношения. Нямате повече нужда от тях, както и от служба на свещениците. Макар равините, християнските свещеници и служители да са полезни в много отношения, ти не се нуждаеш вече от тях, за да влезеш в Божието присъствие. От този момент има само един посредник между Бога и човеците-Човекът Христос Исус “ / Виж Евреи 9:15 и 1 Тимотей 2:5 / Второ. С изтичането на 70-те седмици се прекратявя благодатното време за еврейския народ. Това стана в 34 година, когато те изпълниха мярката на своето нечестие с тоталното отхвърляне на Христовата спасителна жертва и преследване на Неговите последователи, чиято първа жертва бе дякон Стефан. От тази година ролята на еврейския народ като Богоизбран приключи. Спасителната вест предстоеше да се разпространява вече чрез нов тип организация- църквата. Но каква щеше да бъде оттук нататък съдбата на израилтяните? Ангел Гавраил предсказа: ,,...и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и до края на войната има определени опустошения...и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите...” / Даниил 9 :26,27 / Градът и светилището ще бъдат погубени... Страшна вест! Само ако можеха евреите да разберат това пророчество и да се съобразят с думите на Бога! Тогава Творецът във великата Си милост би отменил присъдата. Но няма по-глух от този, който не иска да чуе. А еврейският народ, начело със своите водачи, бяха направили точно това. Бяха запушили здраво ушите си и вкаменили сърцата си. Резултатът беше трагичен. В 70 год. римският военачалник Тит влиза със своята армия в Ерусалим и напълно го разрушава. Войниците му изгарят и Иродовия храм - гордостта на евреите и сриват града до основи. Историците докладват, че в тази опустошителна война са загинали около един милион евреи, а оцелелите са отведени в плен. Юдея напълно обезлюдява. Но във вестта на Гавраил има и друга истина, която по-късно историята ще потвърди напълно. Небесният пратеник съобщава, че освен физическото изтребление над еврейската нация, Рим ще извърши и друго опустошение: ,, един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите” За какво става въпрос тук? Това е духовната разруха, която нанесе Римската църква на света, като отне на Христос службата в небесното светилище и я предаде на собствените й свещеници. Небето определи това опустошаващо кощунство като мерзост. Затова и над тази сила е изречена присъда: ,,... и гняв ще се излее върху запустителя на определеното време” / Даниил 9:27 в / Както и в Даниил 7:11, така и тук е предсказано пълното унищожение на езическия и християнски Рим. Ето как завършва Даниил 9 глава. Като отговор на искрената молитва на Даниил, Бог изпрати при него ангел Гавраил, който му разкри велики и съдбоносни истини, предстоящи да се случат в бъдеще. Пророкът ги записа с вяра, а ние с вас имахме възможност да проследим тяхната реализация в историята. Вярвам, че сме удивени от изключителната прецизност на библейските пророчества, които историята потвърди 100 %. Би трябвала особено да сме впечатлени и от точно фиксираните години на Исусовото кръщение и смърт. А това ни дава основание да вярваме не само в пророческото слово, което се оказва истинно и историческо потвърдено, но и в думите на Исус от Назарет, Когото то предизвестява. Скъпи читателю, това е много силен аргумент в полза на истинността на християнство. На колко хора правят впечатление днес тези удивителни пророчества? Жак Дукан пише: ,, Но историята си позволява своите иронии. Истината вместо да направи от християнина побеждаващ свидетел, го е направила нетолерантен. Месия е станал предтекст за убиване на евреи. И еврейският Месия е станал “ Месия на християните”. Оттогава самите евреи са станали подозрителни към аргумента за седемдесетте седмици. Същото отношение съществува и у християните по отношение на тези седмици, ако не са ги въобще и забравили. Защото днес не се вярва в абсолютната истина. Човек е християнин или евреин по традиция, по привичка или от леност. Той няма нужда от доказателства за това. Абсолютната истина не съществува. Всеки има своята религия и накрая хората говорят само за култура, традиция, дори за националност. В името на зачитането на един така наречен плурализъм вече никой не рискува да открие на другите в какво вярва, за да не ги шокира, нито пък да слуша техните вярвания. Хората вече не рискуват да се излагат на конфронтация, нито на риска от промяна. Те предпочитат недоказаната истина и всеки се задоволява да повтаря думите й по стъпките от миналото, без да се замисля. Истината не звучи вече: ”аз мисля,че” или “чувствам, че”. А всеки намира наслада в собственото си самодоволство: никой не задава въпроси да уточни нещата, защото истината не пита. Ето защо пророчеството на Даниил се отминава незабелязано: хората търсят своето доказателство другаде-в екзотиката на ново чувство или непосредственото щастие. Отказват да отидат по-далеч. Всъщност значението на тези пророчества не се ограничава само с простото интелектуално познание на пророчеството и с увереността, че то е вярно и се отнася за истинския Месия. Пророчеството безпокои и задължава...” / Стенанието на земята стр.191 / Ето я тъжната картина на съвременния човек. Той не търси истината, не се интересува от нея, защото тя е преди всичко обезпокоителна и ангажираща... Кой днес желае да бъде обезпокояван и ангажиран в нещо, което не харесва? Защо не харесва? Защото това би довело до промяна на неговия начин на мислене и стереотип на поведение, би повдигнало опасно вълнение в спокойното море на неговия живот, би обърнало лодката на греховните удоволствия, би раздрусало из основи живота му. А точно това човек не желае... Това е и основната причина хората да не изследват Библията и нейните пророчества. Какво печелят от това след като фактите са си факти? Несъобразяването с тях води само до загуби. Но тук те са от съдбоносно значение. Ако е вярно, че Христос дойде на земята, беше кръстен, а после разпнат в точно определеното време от пророчеството, ако е вярно, че евреите бяха сполетени от една ужасна съдба заради безумната си постъпка да убият Спасителя, която бе съвсем точно предсказана в пророчеството - тогава ще е и вярно, че след изтичането на 2300 денонощия започва съдът в небето - единствен с вечни присъди. А ние с теб, приятелю, живеем точно в това време. Затова в никакъв случай не трябва да сме безгрижни и нехайни. Касае се за вечната ни участ... Един друг свят В живота ни рано или късно идват моменти на размисъл. Човек се пита: ,, Кой е създал звездите и планетите? Как нашият свят е започнал своето развитие? Какъв е произходът на живота? Имат ли създател растенията и животните, които ни изумяват със своето многообразие, красота и сложност? Как са възникнали законите, които държат в равновесие природните сили като по този начин осигуряват и гарантират живота? Как сме се появили ние ? Откъде е дошло всичко това? Безлюден ли е огромният космос? Земните жители ли са единствените разумни същества във Вселената? Има ли живот отвъд смъртта?” Въпроси, въпроси... Въпроси, които често смущават съня ни, тревожат ни... Има хора, които бързо прогонват подобни мисли от главата си, защото в края на краищата това не е толкова важно за тях. Действително, всичко това го има, но как се е появило и съществува - не е от такова голямо значение. Днес е важно да имаш добър бизнес, добро жилище и ред други все такива практични неща. Останалото е губене на време. Има категория хора, които задържат за по-дълго време тези мисли в главата си и търсят някакъв отговор в писанията на учените - нали точно те са капацитетите. Но отговорите са толкова неясни, взаимноизключващи се и противоречиви, че повечето хора приемат нещата такива, каквито са и не питат повече.Други избират най-правдободобното обяснение според тях и продължават напред. Но въпросите остават... Всъщност, в какво се състои проблемът? Верният отговор е - в ограничеността ни. С нашите пет несъвършени сетива и един скромен със своите възможности ум, просто е невъзможно да разгадаем тайните на Всемира, на земята ни, на живота, на чудото, наречено-човек. Това са тайни, които надхвърлят нашите възможности. Затова трябва смирено да признаем, че в никакъв случай не сме справочният център на Вселената и че е напълно възможно да съществуват и други разумни същества, живеещи в други измерения и неподвластни на нашите закони. Доста отдавна много сериозни учени допускаха такава възможност. Но напоследък тези първоначални предположения започнаха да стават все по-реални. Загадъчни и неразбираеми прояви на извън земен разум започнаха да смущават учени и обикновени хора. Невидими разумни същества преместват предмети и дрехи в стаи и гардероби, като някои от тях занасят чак в съседите! Свалят и обуват чорапи и пижами, причиняват тайнствени пожари и наводнения там, където няма никаква естествена причина за тях ; пишат загадъчни послания до нас чрез ръцете на някой човек, без той да има съзнателно участие в писането ; летят на загадъчни апарати, осъществяват разумен, интилигентен контакт чрез тайнствени почуквания... и какво ли още не. Но най-загадъчната и най-смущаващата тяхна проява ( поне за мен ) е един много странен начин на разговор с нас, земните хора - чрез устата на някой човек! Чуйте разказа на Красимира Стоянова, която лично е разговаряла с тях по този начин: “ Била съм 16-годишна, когато веднъж в нашата къща в Петрич Ванга ми заговори. Само че това не беше нейният глас, не беше дори и тя, а някакъв ,, друг,, човек, който говореше чрез нейната уста. Думите, които чух, нямаха нищо общо с разговора, който водехме преди това, все едно, че някакво друго лице се намеси между нас. Чух :,, Ето ние те виждаме...”, и после ми беше разказано с подробности всичко, което съм правила през деня до този момент. Просто се вкамених от уплаха. Бяхме в къщата само двете. Малко след това Ванга въздъхна и каза: ,, Ох, пуснаха ме силите”, и отново ми заговори за предишните неща. Попитах я защо така изведнъж ми описва какво съм правила през деня, а тя ми каза, че нищо не ми е описвала. Разказах й какво съм чула, а тя отговори:,, О, това са силите, малките “сили“ , които са винаги около мен. Но има и големи, те са им началници. Когато решат да заговорят през моята уста, става ми лошо и после съм омърлушена през целия ден. Впрочем искаш ли да ги видиш, те искат да ти се покажат?” Бях безкрайно потресена и буквално изкрещях, че не искам. После бавно се поуспокоих, а и любопитството ми натделя... и я попитах какво ще видя: - Ами ще видиш светещи точки във въздуха, също като светулки-каза Ванга.” / кн. ,,Ванга” – стр.13 / Днес можете да прочетете за искрените изповеди и на много други хора, които са имали подобна връзка с тези разумни, но невидими за нас същества. Кои са те? Откъде са? Какво правят тук на нашата земя? Науката мълчи и се опитва по всякакъв начин да заобиколи тази толкова неясна и за нея тема. В повечето случаи обявява тези разкази за измислици. Но така ли е в действителност? Единствено правилният отговор отново ще ни даде Библията: ,, И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален беше големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него...Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас земю и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” / Откровение 12:7-9,12/ Библията отдръпва завесата, която отделя видимия от невидимия свят и ни показва реалното съществуване на разумни същества, които ни превъзхождат многократно по сила и ум. Свещеното писание ги нарича “ангели”. Част от тези ангели биват подмамени от своя водач Луцифер и тръгват в едно открито противопоставяне срещу управлението на Бога. Творецът се опитва по всякакъв начин да вразуми бунтарите, но не успява, и накрая се стига до война. Текстът, който цитирахме по-горе, ни представя кулминацията на тази война в небето. В решителната битка, дяволът търпи загуба от армиите на Бога. Резултаът- сатаниниското войнство, заедно със своя предводител, е изхвърлено от небето. Къде? Библията ни казва –на нашата земя. Тъжната истина, която трябва да научим е, че войната продължава. Другата истина е, че ние не сме само наблюдатели в тази война. Всеки един от нас е реален участник в нея. Всъщност, точно ние, всеки един поотделно, се явяваме главната стратегическа цел и на двете страни в конфликта-Христос и Сатана. Дяволът със своите демони се бори за нашето погубване: ,, Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.” / 1 Петрово 5:8 / Христос със своите ангели воюва за нашето освобождение.” Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|