Десислава Иванова Панева-Маринова семантично-ориентирана архитектура и модели за персонализиран и адаптивен достъп до знания в мултимедийна дигитална библиотека
Мултимедийни дигитални библиотеки
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Архитектури на мултимедийни дигитални библиотеки
- Подходи за използване на семантични технологии в мултимедийни дигитални библиотеки
Мултимедийни дигитални библиотекиМултимедийни дигитални библиотеки - същност, основни елементи, принципи, особености при изгражданеМултимедийните дигитални библиотеки са Интернет-базирани среди, доставящи информационни ресурси по всяко време и навсякъде. Тези системи съхраняват разнообразна хипертекстово-организирана информация (дигитални обекти, включващи текст, графични изображения, звук, видео и др.), която е подредена тематично и достъпът до нея се управлява от специализирани функционални модули за семантично-базираното търсене, персонализираното и многокритериално търсене, контекстно-базираното търсене, управлението на ресурси и колекции и тяхното индексиране и семантично анотиране, управление на метаданни, групиране и адаптирано представяне на дигитална информация, извлечена от различни източници и др. Информацията, която се съхранява в една дигитална библиотека е два типа: данни и метаданни. Под данни се разбира информацията, която е кодирана в цифрова форма, а под метаданни - описанието на същината на данните. Основните категории метаданни са описателни метаданни, структурни метаданни и административни метаданни. Съществуват т.нар. идентификатори, които „показват” метаданните пред външния свят. Различията между данните и метаданните зависят от контекста. Терминът дигитален обект (познат още като документ, библиотечен обект или информационен обект) се използва за обозначаване на единица от дигитална библиотека, типично състояща се от данни, метаданни и идентификатор. Дигиталните обекти обикновено са групирани в колекции спрямо определени критерии и са съхранени в специални хранилища заедно със своите метаописания. Особеностите и принципите, които трябва да спазва една успешно приложима дигитална библиотека, са: осигуряване на знания по поискване, операционна съвместимост, стандарти, описание на семантиката на ресурсите, поддръжка на ресурсите, излагане на хетерогенни ресурси съгласувано, дефиниране на права за ползване и защита на дигиталното съдържание, осигуряване на резултатни и гъвкави механизми и средства за преобразуване и представяне на дигиталното съдържание според потребностите на крайния потребител (персонализация и адаптивност), моделиране на знанието за потребител и профилиране и др. [Pavlov&Paneva, ‘05]. По-значими международни проекти, програми и инициативи от последните години, търсещи приложими решения, са: DELOS „A Network of Excellence on Digital Libraries” (http://www.delos.info), DILIGENT „Digital Library Infrastructure on Grid Enable Technology” (http://www.diligentproject.org/), „i2010:Digital libraries” [i2010:Digital Libraries, ‘05], MINERVAPLUS „Ministerial Network for Valorising Activities in Digitization” (http://www.minervaeurope.org), Шеста и Седма рамкови програми на Европейския съюз за научно и технологично развитие и приоритетите им за дигитализацията, он-лайн достъпност и дигитално запазване на културното наследство на различните нации и съхранението му в дигитални библиотеки [ICT, ‘07], "i2010: Digital Libraries" и др. В България изследвания и проекти в това направление са: „Дигитални библиотеки с мултимедийно съдържание и приложения в българското културно наследство” с мултимедийна дигитална библиотека „Виртуална енциклопедия на българската иконография” (http://mdl.cc.bas.bg) [Pavlov et al., ‘06b] [Paneva et al., ‘05] [Павлов и др., ‘06], "Технологии, основани на знания за създаване на дигитални ресурси и виртуално представяне на значими колекции от българското фолклорно наследство" [Paneva et al., ‘07a] [Paneva et al., ‘07b], „Живи човешки съкровища” (http://www.treasures.eubcc.bg/main.php), Експериментален дигитален архив „Български етнографски съкровища” (http://mdl.cc.bas.bg/ethnography/) [Luchev, ‘06], „Фолклорни мотиви и антропология” (http://liternet.bg) и др.
Опростен вариант на архитектурата, ориентирана към услиги, е наречен хипермедийна дигитална библиотека [Pavlov et al., ‘06b] [Paneva et al., ‘05] [Павлов и др., ‘06] и е реализиран по проекта „Дигитални библиотеки с мултимедийно съдържание и приложения в българското културно наследство”. Разработена е мултимедийната дигитална библиотека „Виртуална енциклопедия на българската иконография”, представляваща знанийна база, съхраняваща разнообразни по тип дигитални обекти, нелинейно структурирани и семантично описани по начин, позволяващ ефективното им управление, извличане и използване. Подходи за използване на семантични технологии в мултимедийни дигитални библиотекиСемантичните технологии осигуряват възможности за описанието на знанията за дигиталните обекти и колекции в хранилищата на дигиталните библиотеки чрез използване на общоприети класификационни схеми във форма на онтологии, съгласуване и подреждане на дигитални обекти и колекции според различни семантично-значещи критерии, осигуряване на семантичен достъп до тях, определяне на функционалността на нови семантично-базирани услуги, предоставяни от дигиталната библиотека, нови начини за разпределяне на ресурси и услуги между хетерогенни хранилища, семантични анализи, персонализация и др. Най-често прилагани семантично-базирани подходи в мултимедийни дигитални библиотеки, са:
Каталог: dessi -> Desislava%20Paneva files Desislava%20Paneva files -> Подходи за използване на технологиите на семантичния уеб Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|