3.3.9. Променисвързани с кръвта Увеличеният кръвен поток по време на физическа работа и отварянето на нови капиляри значително увеличава филтрационната площ в системното кръвообращение, повишава се и хидростатичното налягане в капилярите, което води до нарастване на филтрираната течност и до намаляване на плазмения обем. Нараства лимфния дренаж от работещите мускули. Нарастналата потна секреция също предизвиква намаляване на плазмения и кръвния обем. Настъпва дехидратация. Влошава се работата на сърцето неговия минутен обем също намалява. Допълнителен негативен ефект за сърцето, както и за работещите мускули, е евентуалната повишена екстрацелуларна концентрация на К+, настъпваща при умора заради протичащите процеси на възбуждане на клетките и по-слабата активност на Na+/K+ помпи. При умора се натрупват и H+, които водят до настъпване на метаболитна ацидоза и допълнително влошаване на работата на мускулите и сърцето. Намаленият плазмен обем води до покачване на хематокрита и вискозитета на кръвта. Така се увеличава общото съдово съпротивление, с което допълнително се затормозява сърдечният мускул. Увеличението на хематокритната стойност се дължи и на освобождаването на формени елементи от слезката и костния мозък. Целта е да се увеличи снабдяването на работещите тъкани с кислород. Но това е още един фактор, който води до по-голям вискозитет и по-голямо натоварване на сърцето. Съществена промяна в кръвта е и намаляването на концентрацията на кръвната захар. Този ефект определя изключително важното значение на физическата активност за осъществяване на тесен гликемичен контрол, който е изключително важен за профилактика на захарния диабет.
Редовните занимания с физическа активност и спорт ускоряват процеса на кръвосъсирване. В същото време те предотвратяват образуването на тромби в кръвоносните съдове и намаляват опасността от възникване на сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти.
3.3.10. Промени в хормоналната секреция При физическа работа промените, които настъпват на хормонално ниво наподобяват тези при стрес. Активира се симпатикусовият дял на ВНС, както и активността на надбъбречната медула и в резултат се увеличава продукцията на катехоламини – адреналин и норадреналин. Стимулира се и освобождаването на други хормони – кортизол, глюкагон. Техните ефекти съдействат за увеличаване на нивото на мастни киселини, глицерол и глюкоза в кръвта като източник на енергия.
