Добре дошъл, приятелю!
Изтегляне 49.5 Kb.
|
|
Добре дошъл, приятелю! При мен, с мен, до мен! Аз съм родена почти заедно с новото хилядолетие, не съм посрещната с изящни фойерверки, пищни тържества, гръмки думи и обещания, а със студената реалност на света. И така всеки пое своя път - Новият Век по своя сложен Вселенски път, аз по моята криволичеща и само моя житейска пътечка. Започна моята малка борба с големия свят и сложния живот. Началото неосъзнато, после все по-упорито прескачане на преграда след преграда, на неуспех след неуспех, на трудност след трудност, на победа след победа. С двама родители, после с един, с работа от ранна възраст, до обикаляне на света напълно сама – все борби с живота. Новият Век за две десетилетия измина малко непредвидимо. За мен тези години бяха огнени, парещи и победни, направиха ме силен и непоклатим човек, търсещ новото, анализиращ старото и най-важното- жаден за бъдещето. Взела болезнените истини от миналото и възможностите на настоящето, аз построих себе си отново и отново от нищото. *И така както Евтим Евтимов казва –„ Не стъпвай само върху хляб, че може своя бог да смажеш“, изпреварих и надминах голямото ново столетие. Страстта ми към пътешествия и опознаване на нови светове ме накара да се замисля за много и важни неща от живота на големия свят, да преосмисля много понятия и дадености, да чета и търся истината за сложността и линейната простота. Хрумна ми да запечатам мислите и идеите си в един дневник – той е с 10 дни за 10 важни точки за живота на всеки млад като мен човек. Единствената цел е да помогна на лутащите се, да ги накарам да мислят и търсят, а не само да съществуват. Кои бяха главните неща, които трябваше да изкореня от себе си и да препрограмирам в съзнанието си? Разберете това и как да бъдем най-добрата версия на себе си в следващите страници. Ако пожелаете, те са способни да променят мирогледа ви. Ако това помага – добре, но без преливане на чашата, защото не се знае какво остава в нея. Запознайте се с мен и моя свят чрез дневника. Вие не само ще пораснете, а ще израснете. Дори това да е само в собствените ви очи, аз ще държа вашата ръка през цялото пътуване. И запомнете едно: „Животът е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.“ 70 000 мисли минават ежедневно през човешкия мозък. С тях започва и приключва нашият ден. Те определят начина, по който се държим, решенията, които взимаме и посоката, към която вървим. До 18 годишна възраст, голяма част от тези мисли са повлияни от нашите родители, приятели и среда, в която се намираме. Нямаме силата да променим голяма част от нещата, които ни се случват. С годините развиваме определена схема на поведение, която обикновено се сформира от неудовлетворени детски потребности – отхвърляне, пренебрегване, насилие, скандали, свръхпротекция. Всички травми и проблеми събирани от детството ни остават в нас и ни пречат да бъдем щастливи, влияят на връзките ни и на професионалното ни развитие. След като навършим 18, единствените хора, които можем да виним за живота си сме самите ние. След време започваме несъзнателно да се въвличаме в ситуации, които ни накарат да се чувстваме по същия начин, както и в детството ни. Това се превръща в токсичен кръговрат, който ако не бъде прекъснат, може да бъде пагубен. Чрез въпросите, които съдържа този дневник, ще разберете как да се справяте с лошите мисли и какво ги провокира, кои са нещата, които ви спират от това да бъдете щастливи и как да ги промените. Ще има въпроси, на които ще отговорите веднага и такива, на които ще ви трябва повече време и самонаблюдение. Дайте си време и бъдете търпеливи със себе си. В дневника няма правила за ползване, освен да бъдете честни със себе си. Най-голямата промяна, която можете да направите е да промените себе си. Преди да започнем нашето взаимно опознаване бих искала да посегна към безкрайния извор на мъдростта и да усетя подкрепа. Притчите са истинско словесно изкуство, което уцелва право в сърцето. Ще ви разкажа една съвременна притча, която ни учи, че всичко е в нашите ръце. Едно малко момченце търсело с какво да си играе и пречело на работата на баща си. Помислил той и хванал едно старо списание, намерил на една страница карта на света, накъсал на малки парченца и казал на сина си да ги сглоби. След малко детето му подало правилно сглобените парченца „Как го направи толкова бързо?“ – попитал го бащата. „Много лесно – на гърба на страницата имаше изобразен човек, сглобих него и го обърнах. Помислих си, че ако човекът се получи правилно, то и светът ще бъде правилен.“ Ако не сте доволни от света, променете себе си, вътрешния си свят, отношенията си – всичко е във вашите ръце – ето това решил за себе си умният баща. Не сте съгласни? Пътят от хиляди километри започва с една стъпка и тя е пред вас. “Една от най-големите тайни на живота е умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията.” Оскар Уайлд Ден 1. Кой съм аз? Всеки от нас изгражда имидж пред света и се адаптира към средата, в която се намира. С годините, губим голяма част от себе си. Съответно и придобиваме друга, която ни се втълпява от хората около нас. Многократно съм чувала от близките си, че съм срамежлива или безотговорна, което в техните очи е било така. Съответно аз го приемах за истина и започвах да се държа по този начин. Шефът ми ми е казвал, че нямам достатъчно мотивация и аз автоматично се превръщах в демотивиран човек. Всички тези определения се запечатват в съзнанието ни и мозъкът ни ги приема за истини. Съответно, той иска да създаде още и още доказателства за тези мисли. Така, средата и хората около нас, определят нашата личност, но дълбоко в нас ние знаем какви сме и какви качества имаме. Времето и обстоятелствата ни карат да притъпим тези наши страни и да ги заровим дълбоко в нас. Въпреки това, те остават в нашето съзнание и чакат да бъдат върнати към живота. Многократно се повтаря историята на хора на 40 г., които осъзнават, че са изгубили себе си, опитвайки се да бъдат добри в работата си, за приятелите си и семейството си. Разбирайки тази истина, те започват да се връщат към всички тези неща, които са им доставяли удоволствие през годините. Опитват нещата, които винаги са искали да правят – да тренират тенис, да пишат романи, да пътуват до Япония, дори и да отворят собствен бизнес. Те се връщат към себе си и всички тези малки неща, които са били и са ги правили щастливи. Нужно ли е да чакаме до 40 г., за да осъзнаем, че трябва да обърнем внимание на себе си и желанията си? Разбира се, че не! Нужно е само да направим решение, да се върнем към себе си. Да се разграничим от това, което сме и това, което хората мислят за нас. Това са две различни неща. Мнението на другите е в повечето случаи грешно - просто защото те не са с нас през цялото време, няма как да влязат в съзнанието ни и наистина да видят какво мислим и чувстваме. Те виждат само тази част, която ние изберем да им покажем. Може цял живот да спортувате, но да си вземете две седмици почивка. В това време да се запознаете с някой и той да си изгради мнение за вас, че сте мързелив. Това прави ли ви такъв? Не! Това е просто мнението на някой, който вижда тази част от вас. Вие знаете дълбоко в себе си, че не сте такъв човек. Не оставяйте на някой друг да гради вашата личност. Можете да бъдете този, който пожелаете, стига да го вярвате! Чрез въпросите, които следват е нужно да се откажем от всичко, което сме чули за себе си и сме приели за истина, да се върнем към истинското ни аз. За да се чувстваме отново изпълнени и щастливи е нужно да намерим пътя към себе си. Всички сме го губили и сме били в бездната на объркването. Трябва кураж и смелост, за да излезем от нея. Вие вече сте направили първата крачка и имате желанието. За да си помогнем е нужно да сравним двете гледни точки. Отговорете на въпросите спрямо вашата гледна точка и след това помолете някой ваш близък да отговори на въпросите от 1-6 (майка, гадже, най-добър приятел). Вижте разликата във вашите и техните отговори. Кое е истина и кое не? 1. Какъв бях като дете? 2. Кои дейности ми доставят най-голямо удоволствие? 3. Кои са силните ми страни ? 4. Кои са слабите ми страни? 5. Какъв човек съм сега? 6. Ако хорското мнение и парите не съществуваха, какво щях да правя? 7. Представете си, че детето във вас задава тези въпроси (Затворете очите си и си представете детето, което сте били как стои пред вас. Обяснете му какъв човек сте и как се е развил животът за вас. Кажете му за успехите и провалите, които сте понесли. Припомнете си кои неща ви правеха щастливи и защо сте ги оставили. Намерете път към старото си Аз и отговорете на въпросите, които сте имали като дете. В помощ може да бъде ваша стара снимка, която да сложите на страницата или фраза, която сте повтаряли често, когато сте били малки) *Пример: Като малка исках да тренирам тенис професионално, съответно въпросът от детето в мен към човека, който съм в настоящия момент ще изглежда така : Малкото АЗ -Тренирам ли още тенис и успях ли да се развия? Ако не, защо и каква е била причината? Отговорът на този въпрос би изглеждал по този начин: Голямото АЗ - Все още го правя за развлечение, но не успях да се развия професионално. Треньорът се държеше зле с мен, а и нямахме средствата да си позволя да тренирам по-редовно. Малкото Аз - Все още ли правя комплименти на непознати хора, които виждам? Голямото Аз - Да, така намери много приятели, когато пътуваше из Азия. Малкото Аз - Поддържам ли връзка с тате? Голямото Аз - Не всеки ден, но се чуваме по празници и от време на време. Напишете подробно всички неща, които се сетите, че сте харесвали като дете или тийнейджър и се замислете защо сте спрели да ги правите и можете ли да започнете пак. Опишете всички въпроси, които „по-малкото ви Аз“ може да има. Бъдете честни, защото единственият човек, който лъжете е себе си (или по-малкото ви Аз). Прочете писмото и извадете всички неща, които намерите за сфера от живота си, която можете да подобрите, за да накарате малкото ви Аз да се гордее с вас. Направете всички неща, които са ви доставяли удоволствие като дете – да играете с хвърчило, да построите замък от пясък, да свирите на пиано, да събирате списания или да рисувате. Каквото и да е било то, ви гарантирам, че ще изпитате удоволствие и сега като възрастни. Върнете се към истинското си АЗ и то ще ви отвори вратите към свободата. "Някой ден ще станеш достатъчно голям, за да започнеш да четеш приказки отново." - К. С. Луис. Ден 2. Какво се случи с мен като дете? Много голяма част от това, което сме днес, е сформирано главно от нещо, което се е случило в детството ни. Всички вземаме нещо с нас в зрелите си години. Нашите детски преживявания оказват влияние върху нашето поведение и личност в зряла възраст, дори и да не сме били наясно със съществуването на тази връзка. Когато обмисляме как преживяванията в детството влияят на зрелостта, нека да разгледаме примера на несигурното дете с прекалено защитаващи родители: то може да развие страх от непознати и затова предпочита да стои на вратата с родителите си, вместо да се среща с приятели. Когато този човек порасне, културата и средата, в която се намира, може да го принудят да се справя с непознати и да стои далеч от родителите, следователно страховете ще приемат друга форма. Той се затваря в себе си и всеки контакт в него предизвиква страх. В зряла възраст продължаваме да се стремим да изпълняваме действията, които сме развили в детството. Дори едно преживяване, като това да бъдеш най-малкото дете, може да повлияе на живота ни в зряла възраст. Тя може да се разглежда като продължение на опита ни от детството. Човек ще се опита да изпълни детските си желания, когато стане възрастен по начин, който е приемлив за обществото и културата. Ако сте бил изоставен от един от родителите си като дете, след време сте привлечени от хора, които си тръгват от вас и вие трябва да ги гоните и да се доказвате пред тях. Когато бях малка баща ми ми забрани да излизам извън България до пълнолетието ми. Това изглеждаше като временна пречка за мен, но след като навърших тези години осъзнах, че е останало дълбоко в подсъзнанието ми. Многократно се канех да замина до някоя държава, но си намирах извинение да не го направя – нямам достатъчно пари, сега нямам време, ще го направя другата година… Всичките тези извинения бяха начин да се саботирам. Подсъзнателно аз все още бях ограничена от него след толкова много време. Въпреки че по документи можех да замина, мислите ми бяха на друго мнение. Един ден реших, че ще се изправя срещу всичките си мисли и вярвания и ще си купя билет. За някои това може да изглежда много просто, но се замислете колко пъти сте се спирали да се качите на високо място, защото родителите са ви повтаряли, че е опасно? Колко пъти сте искали да си купите нещо, но не сте го направили, защото са ви повтаряли, че това е за богатите. Колко пъти сте се спирали да говорите с някой, защото са ви казвали, че сте срамежлив? Колко пъти сте се отказвали да предприемете нещо, защото са ви казвали, че не сте достатъчно добър? Нещата, които ни се повтарят влизат в подсъзнанието ни и дори не го забелязваме, ние просто започваме да се държим по този начин. В момента, в който купих билета си, аз се изправих срещу мнението на всички и се отказах от всички ограничения, поставяни ми през времето. Оттогава не съм спряла да пътувам. Осмелете се да направите първата крачка срещу страховете си и проследете откъде идват те, ваши ли са всъщност или някой друг ви ги е предал? И запомнете : След 90-те години учените установиха, че хората се раждат само с два страха – страх от падане и страх от силни звуци. Всички други страхове ги придобиваме от средата около нас. Въпросите днес са да се върнем в детството си и да открием какво носим все още с нас след толкова време. 1. Коя е била най-трудната част от детството ти? 2. Кога усети предателство за пръв път? 3. Опиши момент, в който си се чувствал несигурен в детството си. 4. Чувстваше ли се на място, когато се прибереш вкъщи? 5. Родителите ти изслушваха ли те? 6. Трябваше ли да пораснеш по-бързо отколкото трябва? 7. Кои са страховете, които имаш и твои ли са същност? (Напишете подробно всеки един страх, който имате, откога го имате и защо го имате. След като ги опишете, намерете корена на проблема, който имате и започнете да мислите как можете да го решите.) Пример: ® Страх, който имам е да не остана сама. Той се породи, когато бях на 15, тогава се скарах с баща ми и спряхме да си говорим. В моите очи той ме изостави и това се превърна в страх, който нося в себе си всеки път, когато се запознавам с някого. Коренът на проблема ми е това да не се повтори, затова и правя прекалено много за хора, които ме изоставят. Опитвам се да ги задържа в живота си, за да не изпитам отново тази емоция. Решението на проблема е да се върна към тези отношения и да открия коя част в мен все още мисли по този начин. Мога да се свържа с баща ми, да изясня проблема, да простя, да остана сама за известно време, за да видя, че не е толкова страшно, да изготвя списък с неща, които харесвам в себе си, да се върна към любовта към себе и защо съм достойна. ® Друг страх, който имам е, че не мога да печеля много пари. Този страх се сформира докато израствах. Хората около мен работиха от 9-5 за някой и парите никога не им стигаха. За тях те се печелеха трудно и се харчеха лесно. Този тип мислене е останал в моето съзнание и за мен трябва да работиш неуморно, за да имаш пари. Коренът на проблема са хората, които са ми повтаряли, че бизнесите са рисковани и трябва да учиш и просто да намериш добра компания, за която да работиш. Решението е да общувам с повече успешни бизнесмени, които могат да ми покажат как се справят. Да променя връзката си с парите е първата крачка към освобождаването ми от този страх. Логично погледнато най-богатите хора не работят за никого – очевидно има как да се случи това и с мен. Промяната в мен ще последва промяната в околната ми среда. Комуникацията с нови хора, четенето на книги и информацията променят затвърдените вярвания в моето съзнание, което води към освобождаването от този страх. „Къде е вътрешното дете, което обичаше живота толкова много? Време е да се свържете отново .. Щастието и успехът зависят от детето, което все още носите в себе си." - Роксана Джоунс Ден 3. Готови ли сте да простите? Първата крачка към това да се освободите от травмата, която имате от определена ситуация или човек, е да простите. Понякога хората около нас или ние самите правим грешки и това е съвсем нормално. Всеки от нас е взел правилните решения с информацията, която е имал до момента. Когато гледаме назад и анализираме постъпките си, със сигурност ще намерим много грешки. Това е сега, когато имаме нова информация за последствията или за другите възможни пътища, по които сме можели да тръгнем. Всеки гледа живота от неговата призма и рядко се замисляме за щетите, които нанасяме на другите. Може би за нас, действията ни не са били толкова лоши, а за други да са били пагубни. Имах приятел, който всеки път, когато излизахме се шегуваше с външния ми вид – колко зле съм се облякла, какъв грим съм сложила и колко кила съм качила. За него това беше просто шега, а аз се прибирах и с часове мислех върху думите му. С времето, мнението на другите изгуби всякакво значение за мен, но в ситуацията аз се чувствах зле. След години стана въпрос затова, когато един ден се видях с този приятел. Когато му обясних как ме е накарал да се чувствам, той се извини. Обясни, че той го е правел, защото не е имал самочувствие за себе си. Аз отдавна му бях простила, но това, че той ми разказа причината, ме накара да се замисля, че всички имаме проблеми. Ако някой се държи зле с нас, със сигурност е защото той не се чувства добре. Никой щастлив, удовлетворен от живота човек няма да посегне да нанася щети на хората около себе си. Ако на въпроси от предния ден, сте установили, че някои ви е накарал да се чувствате зле като дете, днес е денят, в който ще се опитаме да му простим. С риск да звучи егоистично, направете го за себе си, защото вие носите травмата с години наред и тя тежи на ВАС. Освободете се от всички негативни мисли спрямо този човек. Прошката може дори да доведе до чувство на разбиране, съпричастност и състрадание към този, който ви е наранил. Това не означава да забравите или оневините нанесената ви вреда или да се примирите с човека, който я е причинил. Прошката носи мир, който ви помага да продължите живота си. Може би в този момент се чудите дали това е справедливо? Каква е целта на вашето желание за справедливост? Дали е да нанесете същата болка на другия човек или е желание да оправите счупеното? Първото е възмездна справедливост, която често води до повече вреда, отколкото полза. Последното изисква дълбоко и обмислено ангажиране с извършителя затова как връзката и общността могат да бъдат възстановени. Изисква се и прощаващо сърце. Това е много по-труден процес, но може да роди огромни плодове. Днешните въпроси ще ви освободят от излишния товар, който носите със себе си години наред. 1. Може ли да се направи нещо или ситуацията изобщо не зависи от мен и решенията ми? 2. Защо за мен тази ситуация е важна? 3. Как мога да използвам това за мое личностно развитие? 4. Ако човекът, който ми е причинил ситуацията седи срещу мен, какво ще му кажа? 5. Как ме е накарала ситуацията да се чувствам? 6. Има ли хора, на които искате да се извините? 7. Напишете писмо до човека, който ви е наранил, в което му прощавате. (Може да изхвърлите или изгорите писмото, но ако се чувствате достатъчно смели, може да го дадете на съответния човек. Опишете точно ситуацията и думите или действията, които са ви наранили. Обяснете мотивите си и очакванията, които сте имали. Изпитайте емоциите и ги анализирайте – гняв, разочарование, страх. Усетете ги, поемете въздух дълбоко и ги преодолейте. Разберете откъде идват и как можете да се справите с тях. Представете си, че човекът стои пред вас и разбира всичко, което му казвате. Простете му и си представете как единствено останалото между вас е чиста любов. Ако все още не можете да простите на човека, променете историята. Дори и да знаете точно как ви е наранил някой, ако промените събитието, мозъкът ви няма да направи разлика между мислите ви и реалното събитие. Ако повторите сценката достатъчно пъти, с времето ще се объркате в истината. Както хората казват – ако повторите една лъжа достатъчно пъти, тя се превръща в истина. „Когато те предадат – все едно са ти счупили ръцете. Можеш да простиш, но никога вече не можеш да прегърнеш“ – Лев Толстой Ден 4. Нямам никакви таланти? В днешно време имаме толкова голям избор от неща, които да правим и хора, които да бъдем. В един момент сме толкова объркани, че не знаем кой път да хванем. Когато и ако вземем решение започваме да се чудим дали е било правилното. Това е напълно нормално, имайки предвид средата, в която израстваме. Виждаме всички тези успешни хора в социалните ни мрежи. Искаме и ние да разберем тайната им към успеха. Тя е проста – постоянство в нещата, в които се смяташ за добър. Ако сме достатъчно упорити и имаме желание, което да ни разпалва, ще успеем. Всеки от нас има определени таланти или хобита, в които е бил добър. С годините оставяме на заден план нещата, които обичаме и започваме да правим тези, за които се плаща повече. Едно е да знаете, че трябва да изберете кариера, която включва вашите таланти и силни страни, но съвсем друго е да знаете в какво точно сте добри. Въпреки че силните страни на някои хора са очевидни, много от тях не знаят в какво са талантливи. Може дори да вярват, че не са добри в нищо. Това е дупка, в която всеки може да попадне лесно, а веднъж влезеш ли, излизането е ужасно трудно. Все пак, всеки има таланти и силни страни. Талантите са вродени качества, с които се раждате, като способността да пеете или да учите бързо езици. Когато практикувате и работите върху това, то се превръща в силна страна. Например, ако вземем човек, който е добър в разбирането на езици. Той е приложил този талант и е научил нови езици, превърнал го е в сила и може да го използва, за да изгради успешна кариера. Но дори и да не сте развили своите способности, никога не е късно да го направите. Всички ние се учим докато сме живи. Представете си, че стоите на крачка от смъртта. Знаете, че този момент идва и във вас бушуват всички тези мисли за нещата, които сте можели да направите и мечтите, които сте можели да изпълните. Всичките ви таланти и силни страни са във вас и ги усещате. Винаги сте знаели, че са там, че сте можели да направите повече. Тогава ще е твърде късно. Те ще ви погледнат в очите и ще ви питат „ Какво те спря? Ние бяхме там през цялото време. Знаеше вътре в себе си, че можеш да го направиш. Защо остави на страховете ти да те превземат? Имаше толкова много идеи, планове и не направи нищо. Тези идеи се дават само на човек, който може да ги осъществи. Ако го мислиш, то тогава беше напълно възможно да го осъществиш. Какво стана? Защо пренебрегна потенциала, който имаше в себе си?“. Колко от нас ще погребат талантите си с тях, без да са им дали шанса да излязат наяве? Винаги съм знаела, че мога да пиша, че мога да влияя на хората по позитивен начин. Било е в мен през цялото време, но ми пукаше прекалено много какво мислят хората, как ще го постигна и дали ще съм достатъчно добра. Затова и никога не довършвах, книгите, които пишех. Казвах си „ Кой ще ги чете? Има по-добри писатели. Кой ще купи моята книга?“. КРАЙ НА ОПРАВДАНИЯТА. Никой не ти дава гаранция, че ще успееш от първия път. Напротив, ще го кажа сега – най-вероятно ще се провалиш. Един, два, три пъти. Колкото е нужно, за да докажеш на себе си и на другите, че желанието, което имаш е по-силно от всичко друго. Че таланта, който имаш ще бъде чут и видян. И най-важното, провала значи, че пробваш. Опитваш се да реализираш мечтите си, даваш глас на таланта си. 99% от хората не правят дори това. Бъди от този 1%, който няма да съжалява, когато умре. Който знае, че се опитвал по всевъзможен начин да реализира желанията си. Дал си всичко, което имаш и си направил всички опити. Без грам съжаление за каквото и да било. Смъртта е факт. Всички ще умрем и това е страх, който живее в повечето хора. Включително и мен. Когато се замислиш, че това е факт и ти няма как да го избегнеш, нещата се променят. Започваш да живееш с мисълта, че наистина имаш само един живот. Без значение дали ти харесва или не, трябва да го направиш най-добрият за теб. Никой не обещава, че има нещо след смъртта. За някои хора, раят и адът са на земята, зависи как ще подредиш живота си. Ако прилагаш всички свои таланти, трудиш се и даваш максимума от себе си, животът ще ти се отблагодари. Когато се фокусираме върху всичко хубаво в ежедневието ни, то се превръща в прекрасен сън. И както хората казват „ Животът е такъв, какъвто си го направиш.“ Въпросите днес са свързани с това как да определим тези силни страни и да ги използваме в наша полза: 1. Какво правите в свободното си време? 2. В какво сте бил добър? 3. Кои дейности или умения ви карат да се чувствате уверени? 4. Питайте хората около вас в какво смятат, че сте най-добри. 5. Огледай се за неща, които се повтарят в ежедневието ви (най-често тези неща са навици или дейности, които ни карат да се чувстваме щастливи) 6. Ако парите не съществуваха, какво щяхте да работите? 7. Направете списък с всички положителни черти, които притежавате ( Помолете трима ваши близки да направят такъв списък също. Когато са готови, вземете списъка и добавете техните предложения към вашите. Вижте каква е разликата между това какво виждат хората във вас и какво виждате вие. Ще бъдете положително изненадани от нещата, които близките ни откриват в нас. Опитайте се да подобрите дори още повече тези черти и те в един момент ще се превърнат във вашата сила. Те от своя страна могат да ви донесат неочаквани успехи и голямо богатство. ) „Веднъж й казах, че не ме бива в нищо. Тя ми каза, че оцеляването е талант." - Сузана Кайсен Ден 5. Не съм на вашето мнение. Много от вярванията на нашите родителите, ни се втълпяват от много ранна възраст. С годините се сблъскваме с различни хора и ситуации и тези разбирания могат да бъдат променени. Когато това се случи, ни е страх да се изправим срещу родителите си и да обявим нашата нова гледна точка. Съвсем нормално е да се променяме с времето и да имаме различни вярвания. Ако семейството ни не подкрепя същата политическа партия или не слуша любимата ни музика, има голям шанс това да не промени много отношенията ни. В същото време ако не сте на едно мнение за по-сериозни теми като религия, брак или образование, е възможно да изникнат конфликти. Когато говорим за семейни отношения, трябва да споменем, че родителите ни правят всичко за наше добро. Според тях, това е най-доброто решение в ситуацията с информацията, която имат до момента. Може би в нашите очи е различно, но това е защото имаме друг поглед над нещата. Запомнете, че те са отгледани от друго поколение възпитатели. Това, което смятаме ние за нормално, за тях е странно, а за нашите баба и дядо – немислимо. Също трябва да имаме предвид, че те имат травми, които са придобили през годините и все още носят в тях. Родител, чието мнение е пренебрегвано през целия му съзнателен живот, ще ви възпита като личност, която да си мълчи за повечето неща. Когато се запознаем с родителите на приятелите си, често ние виждаме приликите между тях. Интересното е, че те самите не ги виждат. Това става, защото целият процес е несъзнателен. Попиваме начина на мислене на родителите си, който става чрез повтарянето на фрази или действия, които виждаме. Ние като деца приемаме информацията директно без да се замисляме за нея, защото нямаме друга информация освен тази, която ни се предлага. Тези навици навлизат директно в нашето подсъзнание и ние нямаме силата да ги променим докато не се замислим за тях и не ги изкореним. Когато се сблъскаме с различна среда като училището например, срещаме хора, различни от нашите родители. Започваме да виждаме друг начин на държание и развиваме собствено мислене и характер. Това води до промяна в нас. Тя от своя страна се проявява в нашето държание и родителите ни реагират на резултата. В някои от случаите това води до конфликт на интереси. Когато това се случи, много от децата се пречупват и заемат позицията на родителите си само защото нямат избор или защото предпочитат да не се карат с тях. Колко пъти сте били в ситуация, в която просто сте предпочели да си замълчите пред това да обясните на родителите си защо мислите, че не са прави? Да, именно. Всеки от нас е бил в такава ситуация. Не си е заслужавало да хабим енергия, знаейки, че отсрещният човек не ни разбира. Друг пример са отношенията с приятелите ни, с които общуваме от години. В един прекрасен ден осъзнаваме, че нашите обстоятелства са ни накарали да израснем повече от тях и вече нямаме толкова общи интереси. Все пак имате дългогодишно приятелство и безброй спомени заедно, не можете просто да оставите този човек. Те имат изградена представа за вас и държат на нея, на СТАРОТО ВИ АЗ. Въпреки това, вие усещате, че нещата са се променили във вас. Вече не сте негативен човек, искате да се развивате, или сте променили вярата си, хобитата си, живота си. Този човек се опитва да ви върне към това, което сте били преди и ви повтаря как това не сте вие, че той ви познава и че вие не бихте се държали по този начин. Истината е, че само и единствено вие познавате себе си – заедно с всички плюсове и минуси, хобита и интереси. ДОРИ И ВИЕ СЕ ОПОЗНАВАТЕ ВСЕКИДНЕВНО. Хората около вас имат изградена представа за вас само чрез човека, който сте показали наяве пред тях, във времето, в което сте били с тях. Вие сте единственият човек, който е заедно със себе си 24/7 и това дори не стига да се опознаете на 100%. Не оставяйте определенията на другите хора да ви влияят. Не прихващайте ценности, които не искате. Вие сте господар на съзнанието си и давате сила на нещата, за които мислите всекидневно. Другите хора са там да ви обичат такива каквито сте, но само вие знаете какво значи това. Всеки от нас се адаптира към средата, в която е. Познайте от кого зависи къде попада. Точно така, средата може да бъде променена единствено и само от нас. Ако не ни харесва някое място, можем да станем и да си тръгнем във всеки един момент. От нас зависи към коя среда искаме да се адаптираме. Запомнете 95% от вас е подсъзнанието ви. Това са всички навици, които създаваме с годините, всички мисли, които си повтаряме. От нас зависи да избираме хората около нас внимателно и да се заобиколим с такива, които ще ни помогнат да бъдем най-добрата версия на себе си. И запомнете, че съзнанието ни привлича онова, към което е насочена мисълта ни. Днешните въпроси са, за да се замислим дали променяме мнението си заради близките ни и оставяме ли ги да ни влияят. 1. Какви са семейните ми ценности? 2. С какво те се различават от моите ценности? 3. Крия ли различията от някой от ближните ми и защо? 4. Какво искам да бъде различно в семейството, което ще създам аз? 5. Общувам ли с хора, които ме дърпат назад? 6. Има ли значение дали хората приемат или не моята гледна точка, ако тя ме прави щастлива? 7. Помислете си за момент, в който сте избегнали да бъдете себе си пред определен човек и намерете причината затова. · Това за мен беше една от най-трудните части, които трябваше да изкореня от себе си. Израснала съм като неконфликтна личност. Многократно е трябвало да бъда по-възрастният човек, в стая пълна с по-големи хора от мен. Трябвало е да премълчавам истината, за да има мир. Когато растях това ме научи как да изразявам мнението си по заобиколен начин. Дори някой да се опитваше да го обори, просто се съгласявах с това, което казва. Това от една страна ме накара да чуя различните гледни точки на хората и да разбера, че всеки има собствена истина, но постави моето мнение на заден план. То оставаше в мен като недоизказана истина. С времето започнах да давам глас на мислите си и да не се страхувам от резултата. Това се случи след като се научих, че мнението ми е също толкова важно, колкото и на отсрещния човек. Всеки има правото на глас без значение дали ни харесва или не. · Много важен момент, в който успях да се пречупя беше, когато започнах да практикувам следното упражнение. Всеки път, когато имах лекция ( за вас може да е среща на работното място, час в училище или среща с приятели) вдигах ръка и изказвах мнението си по даден въпрос. За мен това беше единствената ми цел, да се престраша и да дам глас на себе си пред определена група от хора. Първият път беше ужасяващо, вторият път беше страшно и след десетия път се превърна в нещо нормално. Освободих се от страха да влизам в конфликти и намерих дори чар в това. Всеки път научавах нещо ново и дори да беше грешка, взимах позитивите и се опитвах отново. За вас може този експеримент да се изрази в нещо различно. Може всеки път, когато сте на масата с вашите родители да изказвате мнението си. Замислете се как и кога го правите. Съществува и другата крайност разбира се, в която го правите непрекъснато. Тогава се замислете, чувате ли мнението на другите. Замисляте ли се за него? “Не позволявайте чуждото мнение за вашите мечти да стане ваша реалност. Нека вашата визия стане ваша реалност.” Кристър Расмусон, Превърнете визията си в реалност Ден 6. Крия ли се в комфортната си зона? Зоната на комфорт е психологическото състояние, в което се чувстваме спокойни, защото не сме подложени на изпитание. В зоната на комфорт, обикновено не се ангажираме с нови преживявания или не поемаме предизвикателства. Участваме само в дейности, които са ни познати, което ни кара да се чувстваме „контролиращи“ средата си. Проблемът с комфортната зона е, че тя може да бъде и токсична. Ако сме свикнали цял живот да ни обиждат, за нас това е нормално и ние търсим подобни изживявания, за да се чувстваме добре. Колкото и извратено да звучи, ние постоянно предизвикваме събития, с които сме свикнали. Много често служителите не са активно ангажирани с работата си или я мразят. Знам това, защото бях част от тях. И все пак колко често намирате такива недоволни служители да преминават към друга организация? (Най-често е когато стигнат предела си, това се случи и с мен.) Предполагам, че не толкова често, колкото хленчат колко нещастно е работното им място. Смяната на работата изисква усилия за подготовка, кандидатстване и явяване на интервюта. Освен това несигурността как може да се развие бъдещето в новата организация се превръща в още една причина да останем на настоящата си работа колкото и да е гадна. Все пак това е и свързано с много други фактори – можем ли да си позволим финансово това например. Завладени от всичките страхове, ние не виждаме възможностите около нас. Стоим на крачка от решението да променим живота си. Възможно е да се провалим. Да изгубим парите си. Да ни обсъдят хората. Възможни са всичките тези неща, но не са задължителни! Когато отворим съзнанието си за всичко което искаме да правим и бъдем, ще видим, че те са ни чакали толкова дълго време. Криели са се, но са били там. Ние сме ги усещали, въпреки че сме ги отричали. Комфортната ни зона дълго време е слагала на заден план тези желания. Друг пример е когато една двойка започне да се среща, и двамата полагат усилия да впечатлят другия човек. Мъжът носи цветя на дамата, докато тя гледа спортни събития с него. След като срещите се превърнат в дългосрочна връзка или брак, двойките са склонни да приемат нещата за даденост. Те вече не изпитват нужда да карат партньора си да се чувства специален. Влизат в комфортната зона на ежедневието и слагат това на заден план. „Съжалявам, не мога да направя това. Нямам уменията.” Правите ли такива изявления, когато сте изправени пред трудна задача? Вероятно си измисляте причини да избягвате да поемате риск, за да можете да останете в зоната си на комфорт. Когато сме изправени пред страха си, измисляме безброй алибита. Опитвайки се да ги защитим, ние им вярваме сляпо и търсим начини да ги затвърдим. Тъй като трябва да положим усилия, за да преодолеем предизвикателството, използването на нашите умения като ограничение изглежда като лесен изход. Често не само убеждаваме другите, но и себе си, че ни липсва талант да свършим работата. Провалът е едно от най-страшните неща за човека. А какво реално е то? Провалът е създаден от човека. Той по никакъв начин не съществува в природата като закон или обстоятелство. Това е термин, с който си служи човекът, за да определи дали определено действие носи позитиви или не – били те духовни или материални позитиви. Провалът е определение, което само нашият мозък може да дефинира. Как определяте вие тази дума? За повечето успешни хора, това е просто една от най-важните стъпки към успеха им. Те извличат позитивите от него и се изправят срещу обстоятелствата си с нови сили и знания. Всеки човек би се съгласил, че чрез неуспехите си е научил най-много. Решението е било само какво може да се направи с тази информация. Може ли да се промени нещо в бизнеса си или в самите себе си? Да разберем откъде е дошъл този неуспех и какво се опитва да ни научи. Само когато излезем от комфортната си зона, за да направим нещо ново, можем да получим нещо ново. Ако искаме да станем сърфисти, не можем да си стоим по цял ден в нас и да гледаме телевизия. Трябва да отидем до плажа, да се запишем на урок и да караме сърф. Ако искаме да сме добри готвачи, трябва да започнем да пробваме различни рецепти. Всичко, което желаем и не сме получили стои на другия край на комфортната ни зона. Ако не сме готови да извършваме действия нови за нас, няма как да получим резултати, различни от сегашните. Никой не е казал, че това ще бъде лесно. Единственото, което ни спира е начинът, по който размишляваме. Ако внушим на себе си, че ще получим позитиви от съответното действие, ще сме по-склонни да го направим. Замислете се за всички неща, които ще получите от живота, ако промените поне едно нещо в себе си. След като определихме страховете си в ден 2, е време да ги анализираме. Днешните въпроси са, за да откроим вашата комфортна зона. Плюсове и минуси 1. Дали се колебая да направя това, защото е „погрешно“ или защото изпитвам страх? 2. Какви вътрешни гласове чухте докато се опитвахте да поемете риск и да излезете извън своята зона на комфорт? 3. Какво си представяте другите да кажат за теб? 4. Какво казахте или направихте – в отговор – на „негативни“ или „ограничаващи изказвания“ спрямо вас? 5. Кое е най-лошото, което може да се случи, ако рискувате? 6. Страховете ви подкрепени ли са с факти от вашия личен опит? 7. Направете нещо, което винаги сте искали, но сте се саботирали да го направите. Опишете как се чувствате преди да го направите, всичките ви страхове, чувства, мисли. Направете анализ. След това напишете как се чувствате по време на изживяването. Анализирайте. Напишете и как се чувствате след като го направите. Анализирайте. Освободете се от страха. Не е нужно да скачате с парашут или да напускате работата си. Започнете с малки действия от сорта – да отидете сам на публично място, да отидете на операта, която искате, да си отрежете косата или да смените стила на обличане. Направете това, което дълго сте отлагали, а ако сте дори и по-смели се отдайте на пълна промяна, стига да го чувствате. · Нещо, което аз направих за начало е да спра да отлагам да ходя на местата, които ми харесват, само защото няма с кого. Започнах да ходя сама по театри, кафета, концерти, кина. Това ми показа как мога да прекарвам време със себе си и да ми бъде приятно. Не се притеснявайте, бях ужасена първия път, когато го направих. Ами какво ще си помислят хората като ме видят? Може би, че нямам приятели или съм странна. Какво правя сама в някое кафе или защо се храня без приятелите си. Ние свързваме това по-често с липсата на добър характер, отколкото с факта, че този човек просто има нужда от неговата си компания. Когато започнах да го правя по-често, мнението на хората загуби значението си. Да, можеше да съм сама, но бях щастлива. Правех нещата, които исках, където исках и когато си поисках. Без хора, които да си налагат мнението, да са негативни или дори да искат да си ходят по-рано, когато аз искам да остана. Не ме разбирайте погрешно, обичам приятелите си, но обичам и времето, в което съм сама със себе си. Те са коренно различни по природа. Научете се да бъдете своята най-добра компания и виждайте другите само като допълнение. Това е най-освобождаващата истина, по която човек може да живее. Когато затвърдих навика да бъда достатъчна на себе си чрез ходенето на места сама и прекарвайки време със себе си, открих нещо. Мозъкът ми търсеше още и още места, на които да отиде, защото вече нямаше ограничения. Можех да отида навсякъде, където пожелаех. Заминах за Италия, а после за Бали. Напълно сама. Нека в очите на хората да съм луда, аз имам контрол върху мозъка си да го направя. Да преодолея всички страхове, които имам и да стана и да тръгна. Как? Чрез излизане от комфортната ми зона. Ваш ред е, вярвам във вас. “И не мога, да живея повече така. Ще започна от днес, ще се измъкна от тази клетка. Ще се изправя, лице в лице с демоните. Открих смисъла и стъпих на земята. Преживях достатъчно, дойде ми до гуша. Време е да върна живота си обратно, сега.” Еминем – I’m not afraid Ден 7. Негативни мисли. Негативното мислене се отнася до вас и заобикалящата ви среда. Всеки изпитва негативни мисли от време на време. Те сериозно засягат начина, по който виждате себе си и света и дори пречи на работата/учението и ежедневното функциониране. То може да бъде пагубно за вашето психично здраве и качество на живот, особено когато не можете да спрете. За щастие има начини да прекратите негативните мисли, но първо трябва да разберем какво ги причинява. Най-често негативните ни мисли идват от срам от миналото или страх от бъдещето ни и в много редки случаи от безпокойство от настоящето ни. Непрекъснато обмисляме ситуации, които в 99% от времето няма да се случат. Тревожим се за мнението на хора, които са прекалено заети да мислят за себе си, че да имат кой знае какво мнение за нас. Премисляме всяко наше решение, което сме взели и дали е било правилно. Нещо, което е минало и няма как да променим вече. Трябва да се научим да не вярваме на всичко, което мислим, защото мозъка ни си играе игри с нас. Не всяка мисъл е наша. Нека обясня. Мозъкът ни складира всички наши изживявания и мисли. Те се разпределят по тяхното значение и емоция. Те от тяхна страна идват при нас чрез нашите сетива. Когато сме малки, ние приемаме мислите на нашите родители или учители за наши. Съответно те се складират в мозъка ни и остават там. Когато някой ни каже, че е опасно да пипаш котлона – ти не го правиш. Никога не си го пробвал, не си наясно с начина, по който работи той, но все пак не го правиш с години. Така и вярвания от сорта на „ Ако си направиш собствен бизнес, ще се провалиш.“ Остават в нашите съзнания и ние дори не се пробваме да ги оборим. По същия начин и негативните мисли на хората около нас остават в нашето съзнание – „ Животът е гаден“, „ Хората са лоши“ , „ Парите никога не стигат“. Тези мисли се запечатват в графите „живот“, „хора“, „пари“. Честито! Вече имате негативни мисли, които даже не са ваши. С времето мозъкът ви търси доказателства за тези ваши твърдения. Вие насочвате вниманието си към всички негативни неща, които ви се случват. Всички мисли от сходен характер се складират на едно и също място и когато излезе наяве една от тях, имаме достъп и до всички други. Разбира се, когато това стане, тази истина се затвърждава повече и повече и за вас вече е невъзможно друго мнение. Негативните мисли в нас растат все повече и повече и влизаме в тяхната мрежа от изградени истини. В моменти на слабост се отдаваме на всичко негативно, за което се сетим. Колко често става така, че когато ви се случи нещо лошо, да се сетите и за всички други негативни неща от последната седмица? Мозъкът ви просто потвърждава това, което мислите и търсите. Ако си мислите как всичко за вас се прецаква и постоянно нямате късмет, мозъкът ви ще търси още и още начини как да потвърди това за вас. Лесно е и да се подведем към негативното, след като имаме изградена мрежа от такива мисли. Когато се опитаме да бъдем позитивни, ние излизаме от зоната си на комфорт, в която са се доказали всички неща, които мислим. Замислете се, когато сте се опитвали да покажете позитивната гледна точна на някой, който се оплаква. Шансът е много голям да не сте успели. Това е защото той не се опитва да види позитивното, а просто да потвърди негативното. Иска просто да се съгласите с него и да кажете своя неуспех със съответната ситуация. Това ще породи още връзки в него, които да доказват теорията му. За мое щастие, когато бях малка открих тайната на позитивното мислене и как това може да бъде ключ към успеха. Аз просто взех решение за себе си, че всеки път, когато ми се случи нещо лошо, ще търся позитивите в него. Когато исках да кажа нещо негативно, се замислях как мога да го обърна в нещо полезно за хората. В моментите на най-голямото си страдание, знаех дълбоко в себе си, че ще дойде нещо хубаво. Природата винаги работи така – дава и отнема нещо. Изключително рядко виждаме голямата картинка. Може да ни уволнят, но месец по-късно да се освободи място във фирмата, в която винаги сме искали да работим. Може да се разделим с някой и това да е най-болезненото изживяване, но след време да срещнем човек много по-подходящ за нас. Всеки път, когато говоря затова се сещам за история, която баба ми разказа. Всеки ден тя хваща един и същи автобус, за да стигне до работа. Един ден, тя го изпуска. Ядосана, тя започва да изпълва съзнанието си с негативни мисли как ще закъснее, защо се случва на нея и с какво го е заслужила. Точно в този ден се случва авария в цеха, в който тя работи и той избухва. Многобройни жертви. Тя не е от тях по простата причина, че изпуска автобуса. ГОЛЯМАТА КАРТИНКА. Замислете се затова всеки път, когато псувате задръстването. Може би това ви предпазва от нещо друго, което вие не знаете. Всеки път, когато ми е отнемано нещо или някой е било, за да се направи място за нещо много по-добро. В моментите, в които се случва това ние не виждаме голямата картинка. За да ме разберете по-добре, ще ви разкажа една притча. Един ден учителят събрал своите ученици, взел лист хартия и сложил черна точка на него. Помолил ги да му кажат какво виждат. Без да мислят, те отговорили, че забелязват черна точка. Учителят попитал „А не забелязвате ли белия лист, той е толкова голям?“ Човек често обръща внимание на лошите моменти, малка тъмна точка, а доброто остава незабелязано. Въпросите днес са свързани с това дали създавате съзнателно негативните мисли и откъде идват. 1. Вярна ли е негативната мисъл? Има ли основание затова негативно убеждение? 2. Дали мисълта ни дава сила или ни я отнема? 3. Можете ли да обърнете негативната мисъл в позитивна? 4. Сигурна ли съм, че мисълта ми е факт? 5. Откъде идват най-често негативните ми мисли? 6. Какво бих казала на някой близък ако ми сподели негативна мисъл? Казвам ли го на себе си? 7. Напишете всички негативни вярвания или мисли, които имате. Обърнете ги в позитивни, колкото и да е трудно. Започнете да си ги повтаряте всеки ден и да търсите факти, които ги подкрепят. Намерете начин да повярвате в тях, било то чрез изживявания, филми, песни. Имате свободата да използвате каквото пожелаете. Може да започнете само с една мисъл и да се опитате да я приложите в живота си. Всеки път, когато се появява тя в съзнанието ви - я спирайте. Върнете силата над съзнанието си. Ще усетите начина, по който ще се почувствате. Когато промените първата мисъл, започнете със следваща. Бъдете търпелив със себе си. Запомнете, че ако са били нужни години, за да се затвърди някоя мисъл в съзнанието ви, няма да можете да я изкорените за няколко часа. · Начин, по който напомням на себе си да бъда позитивна е чрез думата „благодаря“. Когато съм в лош период от живота си, сядам и пиша всички неща, за които съм благодарна. Замислям се за всичко, което съм искала преди, а сега го имам. Благодаря за семейството си, приятелите си, успехите и неуспехите, за всичко вече случило се и за това, което искам да ми се случи. Често смесвам бъдещите си желания с тези от миналото. Съзнанието ни не познава разликата. Така не само повдигам настроението си, а и се настройвам за нещата, които ще дойдат при мен в бъдеще. "Голямата бедност е негативното мислене." - Lailah Gifty Akita Ден 8. Защо не съм достатъчен? Света около нас постоянно ни втълпява, че не сме достатъчно красиви, умни или способни. Всичките реклами, които ни подтикват да си купим поредния продукт, с обещанието за по-мека кожа и по-гъста коса. Безбройните диети и лишения, които правим само, за да имаме тялото на мечтите си. Колко пъти сме чували някой преподавател да ни казва, че Георги от съседната група е направил всичко отлично и трябва да сме като него? Моментите, в които харесваме някого и той избере някой друг. Външната среда постоянно ни натяква, че има нещо по-добро от нас и че трябва постоянно да се състезаваме с другите. Някой има по-нова кола, отишъл е на екзотично място, има страхотно тяло.. Животът на другите изглежда прекрасен, а ние едвам свързваме двата края. Многократно съм виждала мои връстници вече женени и чакащи деца. Единственото, което аз чакам е пицата ми петък вечер. Когато сме изложени на всички тези неща (не мога да ги нарека истини, защото всички знаем как можем да манипулираме снимките, които качваме), започваме да се чудим какво с нас не е наред. Не сме ли достатъчно успели да отидем на почивка, не сме ли достатъчно красиви да си хванем гадже или просто някои хора са помилвани, а ние не? Спрете! Никога няма да сте достатъчно добри за околните. Момента, в който започнах да се доказвам единствено и само на себе си, започнах да израствам. Когато ставах всеки ден рано и започвах да тренирам, да се образовам или да работя. Когато спазвах обещанията, които си давах на предния ден. Започнах да градя доверие със себе си и мнението ми започна да тежи все повече и повече. Когато се запознаете с някой, вие не вярвате на този човек от първата минута. Имате нужда от време, в което той да докаже, че наистина е ваш приятел. Изискват се ситуации, в които да попаднете, за да се изгради доверието. Малко по малко виждате усилията, които той полага и че наистина ви мисли доброто и съответно му вярвате повече и повече. Това става и с вашето съзнание. Обещаваме си, че ще станем сутринта в 8 часа и ще започнем да учим, защото искаме да развием себе си в определена посока. Навиваме си аларма, събуждаме се, но отлагаме тази дейност за някой друг ден. Мотивацията ни от вчера вече я няма или ни се спи, или си намираме друго занимание. КРАЙ. Респектът, който имаме към себе си намалява, думата ни не тежи и очевидно нямаме дисциплина. Следващият път, в който си кажем, че ще го направим, вече е предопределен. Ясно е, че щом веднъж не е станало, вероятността да стане втория път също е малка. Това ще се повтаря, докато не вземем решението да уважаваме себе си и решенията си. Щом искаме да подобрим живота си, имаме отговорността да го направим. Да, може да не е приятно. Да, може да нямаме мотивация всеки ден. Да, може да сме изморени. Но това не значи да се предаваме. Никой няма да ни стои на главата и всекидневно да ни повтаря „ Хей, имаш потенциал, имаш таланти. ТРЯБВА ДА СЕ СТЕГНЕШ.“. Никой няма да ни избави от страховете и травмите ни, само ние имаме тази сила. Възползвайте се от нея, тя стои и чака да се сетите, че съществува. Внушете си, че сте достатъчно добри, дори и това да не е така. Преструвайте се докато това не стане истина. Дръжте се все едно вече имате самочувствието, което искате. Дръжте главата си изправена, влизайте в стаята все едно всички вас чакат, говорете все едно всички искат да чуят само вас. Хората няма да подозират, че вас ви е страх и нямате частица вяра в себе си. Повтаряйте го пак, и пак, и пак. В един момент, това ще стане ваша истина, ваш навик. Вие ще сте станали човека, който искате съвсем на шега. Просто сте играли роля, която чрез повторение е станала част от вашия характер. Затова виждаме как много актьори губят собствения си характер, когато влизат в роли за по-дълго време. Те имитират някой друг в продължение на дни, месеци, години и в един момент мозъкът им не прави разликата. Те до такава степен са се отдали на ролята, че сляпо вярват в нея. Най-важният момент е, когато осъзнаете, че единственото мнение, което има значение е вашето и на никой друг. Когато обърнете вниманието към себе си, вие ставате най-добрият. Единственият човек, с който трябва да се състезавате сте вие. Искате да изглеждате по-добре? Не гледайте снимки на други хора, вижте вашите. В кои дрехи се чувствате най-добре, кой грим или прическа ви отиват? Искате да сте умен? Вижте какво сте чели, кое ви е интересно, как учите по-лесно, каква вид памет имате? Искате да сте успешен? Вижте какви навици имате, кое можете да промените, какво можете да дадете на обществото, как да разпределите финансите си. И така се сравнявате само и единствено със себе си от вчера. Това ви освобождава от това непрестанно състезание с другите. Защото със сигурност мога да ви кажа, че винаги ще има човек с по-нова кола, с по-хубаво тяло и с по-успешен бизнес. Това не ви прави по-малко значими, а напротив. Когато вие сте щастливи със себе си и знаете, че правите най-доброто, няма значение какво имат другите и какво ще покажат. Вие имате собственото си щастие и успехи. Знам, че е клиширано, но щастието не се купува. Както Джим Кери казва „ Мисля, че всеки трябва да стане богат и известен и да прави всичко, за което някога е мечтал, за да може да види, че това не е решението.". Решението е в обичта към живота си, към околните и най-вече към себе си. Въпросите днес са свързани с причината да не се чувствате достатъчно добър. 1. Защо се сравнявам с някой друг? 2. Какво мога да подобря в себе си днес? 3. Правя ли всичко възможно да бъда най-добрата версия на себе си? 4. Какво мога да променя, за да бъда по-добър от вчера? 5. Кого се опитвам да впечатля с успехите си? 6. Има ли мнение, от което завися? 7. Напишете как изглежда човека, който смятате за достатъчно добър.(Не се опитвайте да копирате някой, на когото завиждате. Направете го за себе си. Замислете се вие какъв искате да бъдете. Изградете себе си чрез това описание. Вземете качества от различни хора и съставете себе си – подобно на симс.) Опишете какви качества има, какви са навиците му, как се държи, как изглежда, как говори. Затворете очи и си представете този човек – цвета на косата, енергията, която носи, дрехите, които е облякъл, тона, с който говори. Напишете всичките тези детайли и започнете да ги правите. Ако човека, който искате да бъде има перфектна усмивка – отидете на зъболекар, мийте си зъбите по-често , купете си електрическа четка. Ако човекът, който искате да бъдете има идеално подреден и естетически красив дом – изчистете вашия, отидете до Икеа и си вземете нова маса, подредете вещите, които имате, направете проучване в Принтрест. Ако човекът, който искате да сте е известен – започнете да качвате клипове в социалните мрежи, обмислете какво можете да кажете, какво можете да покажете и действайте. Ако искате да имате по-високи оценки – отделете повече време да разберете как учите по-бързо, каква е вашата памет, какво ви е интересно. Ако искате да имате по-добър стил - разберете кое ви отива, вижте какво е модерно, измислете си собствен стил, пробвайте различни дрехи. КАКВОТО И ДА ИСКАТЕ ДА СТЕ – МОЖЕТЕ. ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ВИ СПИРА СТЕ ВИЕ. "Всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме смелостта да ги преследваме." -Уолт Дисни Ден 9. Какви са навиците ми? Всеки от нас има липси, които се опитва да запълни чрез външни фактори. Някои избират чаша вино след тежък ден. Други използват наркотиците в някоя дискотека, за да се измъкнат от реалността. Трети отиват до мола и пазаруват колкото могат. Четвърти просто си стоят на телефона, игнорирайки всичко, което се случва около тях. Всеки от нас има нещо, което го кара да чувства моментно удоволствие. Проблемът с това е, че всеки път ви трябва повече и повече. Чрез опитите да забравим живота си и да почувствате кратко удоволствие, оставяме истинските проблеми да растат в нас. За всеки от нас този навик е различен, но неговата цел е една и съща – да избягаме от нещо, което ни мъчи отвътре. Навикът като определение е рутинно поведение, повтарящо се регулярно. Дали един навик е добър или лош, можем да определим само по действието му върху нас. Ако животът ни не ни харесва, шансът е, че имаме повече негативни навици. Ежедневието ни е формирано от несъзнателни действия. Много от нещата, които правим са просто навици, които действат вместо нас. Колко често се събуждаме и си мием зъбите, правим си кафе и взимаме душ, без дори да се замислим за самите движения. След това се качваме в колата си и караме към работа –отново несъзнателно. Готово, вече сте изгубили голяма част то деня ви. Имаме хранителни навици. Те са свързани с това да ядем сладко след солено, да пием вино с храната или да пушим с кафето. Присъства и навик, свързан с мисленето и емоционалните ни емоции. Свикнали сме ако не получим нещо, да се оплакваме. Други си търсят причина да не направят нещо полезно за тях. Трети са превърнали положителното мислене в навик. Има нещо, което забелязах в себе си, когато работих в кол център. Когато някой звъннеше, трябваше да го поздравя и да го питам как е. Елементарна учтивост. Започнах да го правя всеки ден по 8 часа. След първия месец, това се превърна в навик. Започнах несъзнателно да питам всеки, който срещна как е. За отрицателно време, това беше влязло в подсъзнанието ми чрез повтарянето. Повечето хора казват, че са нужни 21 дни, за да се сформира навик. На мен ми отне 27 дни. Винаги съм искала да ходя на фитнес поне три пъти в седмицата. Винаги си намирах оправдание, отлагах и отменях тренировките си. Един ден реших, че ще се доверя за 21 дни, изцяло да променя този навик. Нищо не губех. Има няколко неща, които използвах, за да надхитря ума си. Първото нещо беше да се възнаграждавам за всяка тренировка. Без значение с какво, понякога беше вафла, друг път коктейл или да изляза на вечеря с приятели. Каквото и да беше, манипулирах мозъка ми, че това е награда и ще го направя само ако отида на фитнес. Бях на първо място МОТИВИРАНА. Второто нещо, което направих е да правя МАЛКИ СТЪПКИ. Не отидох първата седмица на четиричасови тренировки, а по 40-50 минути. Започнах да си втълпявам, че просто отивам да се раздвижа и да слушам музика, да изкарам стреса от деня. Третото нещо, което направих е да последвам хора, които сега започват фитнес. Това ми помогна да видя, че другите също изпитват затруднения. Не бях сама в битката ми. Имах ПОДКРЕПАТА на други хора. Четвъртото нещо беше да отбелязвам малките ми ПОБЕДИ. Вдигнала съм 20 килограма? Победа. Успяла съм да скачам 20 минути на въже? Победа. Петото нещо беше да изкарам всички ПОЛЗИ от този нов навик. Това ми помогна в слабите моменти да се сетя каква е причината да го правя. Бях изредила 20 причини, някои от тях дори нелепи за някой друг, но за мен бяха важни и ме изкарваха от дупката. Шестото нещо, което направих е да се усмихвам, всеки път, когато вляза в залата. Това караше мозъкът ми да свързва ходенето ми там с нещо, което ме прави ЩАСТЛИВА. За 27 дни бях успяла да препрограмирам начина ми на мислене. Вече не беше под въпрос дали ще ходя, а как ще си подредя графика, за да се случи. Когато победих първия си лош навик, беше въпрос на време да започна със следващия и следващия. Никой не е казал, че днес трябва да прекратите всички вредни навици. Това е невъзможно. С малки крачки всеки ден обаче – можете. Всички навици, съзнателни или не определят качеството на живота ви. Някои ще ви помагат, други не. Но запомнете едно, вие ги определяте! Днешните въпроси са свързани с вредните ни навици и откъде произлизат те. 1. Какви вредни навици имам и кога се появиха те? 2. В какви моменти ги практикувам? 3. Има ли нещо, което ме провокира да ги практикувам по-често? 4. Ако продължавам да го правя всеки ден какво ще последва? 5. С какво мога да заменя навика, за да ми носи позитиви? 6. С какво мога да затвърдя мотивацията си? 7. Изберете един лош навик, който искате да спрете. Направете план от всички малки крачки, които можете да направите за 21 дни. Започнете сега, не утре, не другия месец – СЕГА. Вземете решението и го направете закон за вас. Определете награда за себе си, за да бъдете мотивирани докато това още не е навик. Направете списък с всички позитиви, които ще получите ако успеете. Разпитайте за хора, които са минали по същия път и могат да ви помогнат. Може да са дори такива, които сега го преодоляват. Помагайте си взаимно. Махнете всички неща, които ви провокират да се върнете към лошия навик (Това е ако се опитвате да спрете пушенето например. Изхвърлете всички запалки и цигари. Не ходете на места, където знаете, че ще ви се допуши. Например по кафета или дискотеки. Направете го само за 21 дни, докато навикът е най-силен.) Бъдете готови на жертви. Когато започнах да ходя 3 пъти в седмицата на фитнес, отказвах да излизам с приятели или да остана след работа за по кафе. Нужно е да пренаредим приоритети си, за да съвпадат с човека, който искаме да сме. „Трябва да приемем, че не винаги ще вземаме правилните решения, че понякога ще се прецакаме кралски – разбирайки, че провалът не е обратното на успеха, той е част от успеха.“ – Ариана Хъфингтън Ден 10. Обичам ли себе си? Това е въпрос, на който повечето хора биха казали автоматично да. Въпросът дали реално е така е много далечен от това, което си мислим. В реалността, многократно поставяме себе си на заден план. Когато някой ни помоли за услуга - предпочитаме да угодим на всичките си приятели, да говорим с всички членове на семейството и да изкараме най-високи резултати на работното си място. Желанията на всички други са на преден план. Пренебрегваме себе си и сваляме стандартите си за партньори, които не ни заслужават само защото ни е страх да бъдем сами. Това дали се чувстваме достатъчни е дълбоко заровено в съзнанието на много от нас. Аз смятах, че обичам себе си, но това не беше така. Отдавах се на нездравословни навици – пушене, пиене, токсични връзки. Отлагах да свърша нещата, които знаех, че ще ми донесат успех. Намирах оправдание да не полагам усилия за себе си. И дори и да го правех, бързо се връщах към вредните си навици. Нещо, което е факт: любовта към нас самите идва по-лесно при възрастните , защото с времето са разбрали, че ако не слагат себе си на преден план, нищо в живота им няма да бъде успешно. Но как става това? Всички имаме безброй отговорности. Най-важната е да бъдем добри хора. Ако не можем да спрем за минута и да се огледаме в себе си - да видим позитивите и негативите си, сме загубени. Когато обичаме себе си, се чувстваме самодостатъчни и щастливи, без намесата на външни фактори и хора. Гледаме собствените си интереси и работим върху себе си, за да се чувстваме по-добре всеки ден. Не пренебрегваме хобитата си и нещата, които ни карат да се усмихваме. Тренираме, пишем, пеем, обличаме се както ни харесва и мнението на никой друг не ни интересува. Когато някой си тръгне от живота ни, му отваряме врата и му пожелаваме успех. Знаем цената си и не я сваляме за никого при никакви условия, защото така градим доверието в самите себе си. И все пак, как стигаме от едната точка до другата. В моя случаи, а в този на много други хора се налага да стигнем дъното. Трябва някой да дойде в живота ни и да ни покаже много ясно как не искаме никога повече да се чувстваме. Бях стигнала лимита си в угаждането на всички хора около мен. В това да давам всичко на човека до себе си и да не получавам нищо. Да работя непрестанно и да не съм оценявана. Чашата преля и то доста. Взех решението, че ще променя нещо. Ще започна да слагам граници на всички около мен. Започнах като отрязах всички хора, които внасяха само негативна енергия в живота ми. Започнах да не им вдигам телефона, да излизам по-рядко и накрая прекъснах напълно контакта. Преди някой да каже, че е било нужно да обясня причината, имайте предвид, че това се случва след многобройни молитви държанието им да се промени. Второто нещо, което направих е да напиша списък с всичките неща, които обичам в себе си. Това може би беше най-трудното. След първите 4-5 неща, които от малка ми повтаряха, че съм, нямах идея какво друго да напиша. Започнах да разпитвам семейството и приятелите ми, за да създам цялостен списък. Накрая на него пишеше „ Да общуваш с мен е привилегия, а ако някой не я оценява, ще му бъде отнета от мен или обстоятелствата в живота му.“ Промених перспективата си от това, че някой ме изоставя, до това, че е принуден да си тръгне, защото е проявил неуважение. НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНИХА ДРАСТИЧНО. Вече не беше въпрос на дали ще остане някой или не, а заслужава ли го. Преместих вниманието си от това дали някой ще ме хареса към това дали аз ги харесвам. Сложих себе си и спокойствието ми на първо място. Не ме разбирайте грешно, изобщо не беше лесно. Да наложиш граници на хора, които са те познавали цял живот е голямо предизвикателство. Много хора не го издържаха и си поехме по своя път. Бъдете готови да се сбогувате с дългогодишни приятелства. Хора, които цял живот са се възползвали от вас, няма да бъдат съгласни с тази ваша нова идея да сте добър за себе си. Бъдете благодарни за спомените и направете място за нови приятелства. Има и такива, които ще се опитат да ви „вразумят“ като ви кажат „Ти не си такъв“ или „Променила си се“. Не дължите обяснение на никого, вие правите най-доброто за себе си. Ако са ви истински приятели, те ще ви подкрепят и ще бъдат до вас. Спомням си един от най-добрите ми приятели ми каза „Харесва ми, че се променяш, можеш и още!“. Това са единствените хора, които ви трябват. Следващото нещо беше да сменя средата си – не само напуснах работа, а държавата. Започнах да пътувам и най-накрая сбъдвах мечтите си. Разбира се, вие не е нужно да правите същото, за вас може любовта към себе си да се изразява в други неща. Важното е да разберете какво ви носи щастие и какво ви го отнема. И най-важното, да не правите компромиси със себе си! Обичайте се, модерно е. Днешните въпроси са свързани с това до каква степен обичаме себе си и дали наистина е така? 1. Колко често прекарвам време сам? 2. Обръщам ли внимание на чувствата и мислите си? 3. Колко често поставям себе си на заден план и колко удобно ми е да казвам „не“ на неща или хора, които не ми носят удоволствие? 4. Заобикалям си се хора и неща, които са вредни за мен? 5. Грижа ли се за тялото си и позволявам ли на хора, които не заслужават, да имат достъп до него? 6. Имам ли добро мнение за себе си? 7. Направете списък с всички неща, които обичате в себе си. Бъдете детайлни. Как сте позитивен човек и забавлявате всички около вас, как готвите, как сте готови на всичко за приятелите си, колко обичате да танцувате, как купувате малки подаръци за хората около вас, колко сте добър по математика, как чакате всеки залез, колко добре пеете, колко случайни факта знаете, как разцъфвате лятото, как правите чай зимата, как оправяте косата си, как танцувате в дъжда, как правите колата си сам, как рисувате и не показвате на никого картините си, как слушате музика и пеете в огледалото, как завивате сестра си, как се боричкате с брат си, как снимате всяко куче, как помагате на възрастни хора, как празнувате, как целувате половинката си за лека нощ, как се опитвате всеки ден и че си заслужавате. Имайте смелостта да се похвалите за добрия човек, който сте. Напомнете си, че си заслужавате. И най-важното завършете с „ Да общуваш с мен е привилегия, а който не я оценява, ще му бъде отнета от мен или обстоятелствата в живота му!“ „Този живот е само мой. Затова спрях да питам хората за упътвания до места, където никога не са били.“ Гленън Дойл Изтегляне 49.5 Kb. Сподели с приятели:
|