Доклад на Сергей Станишев пред 47-я конгрес на Българската социалистическа партия

Уважаеми гости,

Ваши превъзходителства,

Другарки и другари делегати,

Заседаваме по волята на близо двеста хиляди членове на Българската социалистическа партия. Решенията, които трябва да приемем, ще са от тяхно име и с тяхното генерално пълномощие. Те са ни гласували доверието си да бъдем тук и ще очакват от нас да го оправдаем.

Интересът към нашия конгрес – към неговите дискусии, решения и послания, се разпростира далеч извън ограниченото пространство на тази зала.

Това е разбираемо и закономерно.

Българската социалистическа партия е натоварена с отговорността за управлението на страната във време, в което хората – не само в България, а и в целия свят, се борят със страховете си пред лицето на динамично променящата се действителност и несигурното бъдеще. Длъжни сме да направим обективен анализ на действията ни – в момента и до края на нашия управленски мандат. Трябва да кажем нашите идеи и конкретни мерки за предотвратяване на евентуалните последици от глобалната икономическа криза и рецесия. Гражданите на България трябва да са сигурни, че нашата партия ще използва нашия авторитет, нашите експертни познания, позиции в управлението, като водеща политическа сила, за да ги предпази в съвсем близък и средносрочен план от всичко, което се случва и може да се случи в Европа, Америка и в други части на света.

И най-важното – конгресът следва да даде перспективата за развитие на страната, за да имаме увереност, самочувствие и чиста съвест да се изправим пред хората и да поискаме да ни гласуват доверие за нов управленски мандат. Няма по-важна и отговорна политическа задача пред Българската социалистическа партия от предстоящите в средата на следващата година избори за Европейски парламент и за Народно събрание.

Естествено, на редовен конгрес на партията, какъвто е сегашният, ще трябва да поговорим и за себе си, ако щете – да се разберем помежду си. Кои сме, какво искаме и как възнамеряваме да реализираме своя социалистически проект в интерес на България и хората на България. Затова смятам, че форумът трябва да изпрати три основни послания към гражданите, към нашите членове и симпатизанти, към нашите вътрешни и външни партньори.

Първо, че партията е единна и обединена около една идея и една политика, която ще следва по волята на мнозинството от делегатите, че ще приглуши и подчини всичките си дребни и лични разногласия в името на отговорните задачи, които си поставя. На тази цел служи инструментът, наречен Политическа рамка за участието на БСП на изборите догодина, която трябва да разгледаме и приемем.

Второ, че партията се развива, не стои на догматични позиции, има ясна представа за това как иска да изглежда обществото и мястото на модерната социалистическа идея в него, с какви политически средства и методи ще си служи за постигане на своите стремежи. На тази цел служи инструментът, наречен Нова програма на партията. Без да имам претенции за теоретичен принос, всички получавате една моя книга, която написах в последните дни, в която изразявам моята позиция, виждане за нашата идея, нейното минало и бъдеще. За това какво и защо правим.

Трето, че партията се обновява, че търси и намира нови начини да привлича хората към своята кауза, че е дейна и боеспособна да твори и реализира политика, че създава организация за постигане на намеренията си. БСП има бъдеще само като демократична, отворена и динамична партия. На тази цел служи инструментът, наречен Нов устав на партията.

Казвам всичко това още в началото, за да е ясно, че след като сме приели този амбициозен и напрегнат дневен ред, имаме задължението да го изпълним. Да не изпадаме в дребнотемие, да не си прехвърляме аргументи за това кое от кое е по-важно, защото всичко е важно и е в неразривна връзка с всичко останало.

Другарки и другари,

Да се твърди, че през август 2005-а година сме били абсолютно готови за това, че сме били напълно наясно какво ни очаква, че сме били уверени в своя краен успех, просто няма да е вярно. Не го твърдя дори и от първо лице – като лидер на партията и като министър-председател на Република България.

Не, не бяхме напълно готови, не бяхме наясно с много неща, нямахме увереност, че ще успеем. Но се случи – нашето правителство изпълни по-голямата част от своята програма за управление.

Ще спомена набързо и на едро само по-важните неща, за да кажа, че по никакъв повод, причина и начин не бива да се поддаваме на внушения, че сме излъгали българските граждани, което впрочем отдавна не се твърди, че сме обещали нещо, което не сме изпълнили.

Нека си припомним формулата на правителството – правителство на европейската интеграция, на икономическия растеж и на социалната отговорност. Правителството бе съставено след шумни и драматични разправии, последвали парламентарните избори, в ужасяващо забавяне и неподготвеност на държавата да се присъедини към общността на европейските народи. Нашите опоненти предричаха, че ще се провалим още в началото, защото няма да влезем в Европейския съюз. След като стана ясно, че за кратък срок и с огромни усилия успяхме да наваксаме изоставането, започнаха да твърдят, че ще влезем в съюза, но като втора категория държава, по милост и с предпазни клаузи.

Нищо такова не се случи. Случи се точно обратното.

Нашето правителство сбъдна един основен стремеж на последните поколения българи – България стана пълноправен член на Европейския съюз. Обществото ни още не напълно осъзнава огромните предимства и перспективи, които това събитие дава. Но нека да посоча няколко, ако щете, битови примера, които говорят за значението на членството на България в Европейския съюз. Всички българи вече могат да пътуват из цяла Европа само с личните си карти. Българските студенти могат да учат в най-добрите университети на континента, със същите права като студентите от Германия, Франция и другите европейски страни. И нещо символично. Европейските институции „проговориха” на български и „прописаха” на кирилица.

След това започна да се говори, че социалистите ще провалят финансовата стабилност на страната, ще забавят икономическия растеж, ще уплашат и напъдят от страната външните инвеститори.

И такова нещо не се случи. Случи се точно обратното.

От началото на миналата година, когато стана ясно, че изпълняваме и очевидно ще изпълним нашата програма за управление, започнаха да говорят, че сме забравили за своята социална отговорност, че не обръщаме внимание на социалните системи, че едва ли не сме забравили каква партия сме и сме се отклонили от лявата си природа. За жалост, това го твърдят и наши другари.

Нашите противници признават успехите ни с уговорката, че те се дължат на това, видите ли, че провеждаме дясна политика, а само дясната политика може да е успешна. Наши другари, приемайки безрезервно аргументите на нашите противници, твърдят, че се проваляме, защото сме предали идеята, изневеряваме на партията.

Само че числата говорят за друго. Няма по-социално правителство от настоящото в историята на продължаващия вече двайсет години преход. И нека пак да го повторя, ако някой не е чул: няма правителство от началото на демократичния преход в България, което да е водило по-лява и социална политика!

Ситуацията е повече от странна – в управляващата коалиция често сме обвинявани, че сме прекалено леви, а в нашата партия – че сме прекалено десни. Извън коалицията и партията ни обвиняват и за едното, и за другото едновременно.

По тази причина, с риск да отнема време и да досадя с позоваването на обективно признати факти и официални данни, ще се спра по-подробно на свършеното дотук.

От началото на мандата в страната са привлечени 19 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции – много повече от всички предходни правителства взети заедно.

От 2005 г. насам ежегодният икономически растеж е над 6% от брутния вътрешен продукт. През първото полугодие на 2008 г. той се е увеличил до 7,1%. Този показател, който е не само висок, но и устойчив, нарежда България на трето място в Европейския съюз по темпове на растеж. Брутният вътрешен продукт за 2008 г. ще бъде със 70% по-висок от 2004 година. Валутните резерви на държавата се удвоиха за периода на нашето управление и достигнаха 29 милиарда лева. Надявам се, че днес, когато се сриват не само финансови пазари, но и финансови системи на много страни, вече никой не отрича това като правилна политика в името и в интерес на хората.

Преди изборите, ако си спомняте, ние обещахме създаването на 240 хиляди нови работни места. Към днешна дата те са 344 хиляди. В началото на управлението безработицата надхвърляше 11%. В края на третото тримесечие на 2008 г. тя е 5,1% и нивото й е съпоставимо с Ирландия и Швеция. Замислете се, скъпи колеги, какво означават тези сухи статистически данни за живота на всеки един от тези 340 хиляди българи, които получиха сигурност, работа, доходи за себе си и за своите семейства.

Поставената цел за 600 лв. средна работна заплата в държавния сектор е преизпълнена. Днес тя достига 650 лв. Реалното нарастване е с 25,5%, което с 19 пункта превишава постигнатото увеличение от предходното българско правителство.

До лятото на следващата година нивата на минималните и средните пенсии ще са увеличени със 100% в сравнение с тези от 2005 г. Вярвам, че вие добре знаете, че няма година, в която пенсиите да не са увеличавани с по две стъпки, без допълнителните извънредни мерки. И е добре цялото общество да знае, че всяко такова увеличение струва стотици милиони лева годишно, да не говоря дори за милиарди. Коледната пенсия през 2005 г. беше 25 лв., през 2006 – 50, през 2007 – 100, през тази година тя ще бъде 150 лв.

Добре знам, че и това не е достатъчно, защото българските пенсионери, българското трето поколение заслужават още по-голямо внимание и отношение, защото са дали своето на България, защото са се трудили десетки години за изграждане на модерна България. Те заслужават и подкрепа, и внимание, те трябва да се чувстват действително хора, които са нужни на обществото. И те са нужни на нас, техните синове и дъщери!

Грижата за семейството и децата е отчетлив приоритет на това управление. Мога да посоча, че месечната социална помощ за дете нарасна от 18 на 35 лв., обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст - от 130 лв. на 240 лв. Срокът на майчинството беше удължен до 315 дни – най-продължителният период в целия Европейски съюз, като през него се получава 90% от заплатата.

Разширихме, развихме системата за безплатни учебници за всеки ученик до 7-ми клас, за да гарантираме равен шанс в живота.

В България винаги е имало особено отношение към знанието, към науката, към хората на просветата. Нещо повече, това е не само отношение, това е изключително важно за напредъка на страната, за догонващото ни развитие. И затова на основата на националните документи и Лисабонската стратегия отделяме особено внимание на науката и иновациите. Стартирахме също от много ниски нива.

Да ви припомня, че за 2006 г. или 2007 г. все още нивото на финансирането за научни изследвания беше много ниско. То нарасна на 60 милиона лева тази година - с близо 3 пъти, а за следващата година заедно за фонд “Иновации” и фонд “Научни изследвания” са предвидени 120 милиона лева. И това, разбира се, не включва финансирането на научната дейност във висшите учебни заведения, институционалното финансиране на Българската академия на науките и много други дейности.

Знам, че и това не е достатъчно. Оттук нататък трябва да имаме още по-ясна политика за стратегия за научните изследвания и иновации, за приоритетно финансиране на няколко сектора, където имаме традиции, потенциал и перспектива. Те трябва да бъдат водещи и действително да теглят и научните изследвания, и икономиката на България напред, да намерим нашата национална ниша в своевременния свят на научни изследвания и икономика, основана на знанието.

Бих могъл да изброявам още много цифри. Надявам се, че сте ги чели и в отчета на Висшия съвет, и в редовните справки от различните министерства, които разпространяваме в партията, но искам да кажа нещо много ясно. Когато изброявам тези безспорни постижения, не го правя, за да се тупаме по гърдите колко сме велики. Ние, социалистите, винаги си поставяме амбициозни цели, защото искаме да променим света и страната ни към по-добро и по-бързо.

Истината е, че България остава една от бедните страни в Европа. Имаме още много да догонваме. Истината е, че стартираме от много ниски нива в социалната сфера и стотици хиляди българи и днес живеят в бедност, която е наш основен противник.

Смятам, че и днес БСП остава длъжник на обществото.

Страната ни става по-богата, хората получават повече пари и възможности за труда си, но не са щастливи. Това в голяма степен се дължи на това, че имат усещане за липса на справедливост. Заради това, че не виждат виновните за престъпления да се наказват, заради това, че няма убедеността, че правилата важат за всички и заради многото примери, че с пари всичко е позволено. Заради това, че и днес се сблъскваме с много безскрупулни доказателства за грубо погазване на трудовите права на хората. Заради усещането, че държавата не си върши тази работа достатъчно добре.

Ако имаме слабост, тя е точно в това. И нямаме оправдание. Разбира се, след години системно разграждане и обезкръвяване на държавните институции, те трудно се възраждат. Силна е инерцията от годините, когато те бяха употребявани за политически и икономически цели и когато границата между обществото и държавата и нечий частен бизнес или политически интерес беше разградена и имаше ясно преминаване от едната част в другата. Но това не може да ни успокоява. Именно ние, социалистите, сме длъжни да покажем още повече воля и организационни способности, ако щете, за постигане на конкретни резултати, пречупване на старата тенденция и създаване на нова. Това очакват хората от нас.

Освен, че започнахме мандата си в трудна и специфична обстановка и политическият процес в страната се разви по твърде особен начин. В парламента срещу себе си имаме изключително слаба опозиция, а извън него – изключително агресивна и яростна опозиция. За първи път основен политически противник на управляващата партия е непарламентарна партия.

Тази ситуация продължава да задържа политическия процес в рамките на несвойственост, в която – няма да се поколебая да го кажа - политиката в България напуска границите на приетите демократични правила и процедури и се превръща в пълна антитеза на демократичните разбирания за упражнавяне на този занаят.

Политическият дебат, тъй като не може да се състои в парламента, се пренесе на улицата и в медиите – и в българските, и в чуждестранните. Провокацията, задкулисната машинация, публичният донос, слуховете, манипулациите и откровените лъжи стават основни средства за постигане на политически цели. И трябва да сме наясно с тази грозна реалност.

Страната пребивава в състояние на постоянен скандал, по-точно прелива от скандал в скандал. Отделяме две трети от времето на нашата политическа работа не да обясняваме на хората какво правим и защо го правим, а да опровергаваме очевидни неистини. Стигна се дотам важни европейски документи, касаещи настоящето и бъдещето на страната, да се пишат по публикации в българските медии, по слухове и доноси, тиражирани от нашия политически опонент. Целта на опозицията е очевидна – колкото по-лошо, толкова по-добре за тях. Да дискредитираме омразното правителство, да всяваме непрекъснато шум в системата, пък няма никакво значение, че в крайна сметка името на страната ще е оцапано. Можем да простим много неща – и вътрешнополитическата агресия, и подличките и лъжливи лични нападки, и уличния жаргон в политическия език. Едно нещо няма да простим - съзнателното дискредитиране на България! И питам, какво морално право да управляват имат тези, които неуморно го правят? Все повече българи го усещат и виждат. И също няма да им го простят.
През изминалия период в качеството си на управляваща сила партията се яви на три пъти на политически изпит – президентски избори, частични избори за Европейски парламент и избори за общински съвети и кметове.

Спечелихме убедително президентските избори и нашият кандидат Георги Първанов е първият, който заема този пост за втори последователен мандат.

На практика кампания за европейски избори не се получи, защото изборите преминаха под знака на уж корупционен скандал, свързан с името на знакови за нашата партия дейци. И макар да успяхме да получим равен резултат като първо на тези избори, се стигна до оставката на ключов министър от нашата партия и на наш заместник-министър след изключително нелепи и снети впоследствие обвинения от съда и прокуратурата.

Стигна се до извънредно заседание на конгреса след изборите, предшествано от оставка на цялото Изпълнително бюро на Висшия съвет. Съумяхме да се съвземем от удара и да се мобилизираме за следващия не по-малко важен период – този за изборите за местна власт, които също успяхме да спечелим с най-много общински съветници и най-много кметове.

Но трябва да си признаем, че и местните избори също преминаха под знака на постоянни провокации към обществения ред и скандали, някои от които не стихват и до днес. Търговията с гласове, манипулирането на резултата добиха такива мащаби, че станаха видими за окото и на негласуващите избиратели. Методите на нашите политически противници, използвани срещу нас, отвратиха още повече българските граждани и ги отблъснаха трайно от политиката.

Като следствие от местните избори се мултиплицира скандалът с друг знаков министър на партията – на вътрешните работи, с не по-малко нелепи обвинения. Впрочем, и тези обвинения отпаднаха, макар и едва завчера.

Защо цитирам конкретни събития? Защото след всички тези и подобни случаи остава утайката на съмнението, че не само нашите политически противници работят срещу нас, а получаваме и удари в гръб. От свои хора.

Казвал съм го неведнъж, ще го кажа и днес, пред най-високия партиен форум. Толерантността сред нас, социалистите, към всяка проява на злоупотреба, на корупция, към всяка форма на загърбване на обществения и националния интерес в полза на личното облагодетелстване, е нулева. В това съм бил и ще продължавам да бъда безкомпромисен. И ще продължавам да изисквам такова отношение от всички.

И още нещо за сценаристите. Казвам „сценаристи”, защото анонимни сценарии няма. Търпеливостта, толерантността и хладнокръвието, казват, са качества, които донякъде притежавам. Надявам се да е вярно. Това обаче в никакъв случай не означава, че ще допусна да не бъде търсена отговорност от хора, които злоупотребяват с националния интерес, които с политическите си акции и действия застрашават националната сигурност. И които петнят името и злоупотребяват с доверието на партията.

Не съм променил обаче възгледа си и за още едно много важно нещо. Няма да хвърля на публично разтерзание нито един наш другар, само защото върху него безнаказано и недоказано се изливат помии от клевети и инсинуации. Защото някакво „гнездо от професионални манипулатори” е решило, изчислило, че е удобна мишена, че бруталното омаскаряване им върши работа в поредния сценарий.

Ние сме партия и, за да изглеждаме като такава не само в очите на нашите членове, а и на всички граждани, би следвало да защитаваме едни идеи, да отстояваме взети по демократичен начин общи решения и да се защитаваме взаимно – един за всички и всички за един, когато се налага. Освен, когато не сме изправени пред неоспорими факти и доказателства за злоупотреби. В такива случаи следва да бъдем безпощадни дори.

Редно е да кажа няколко думи и по един друг, много често поставян въпрос, включително и в нашата партия – за характера и състоянието на управляващата коалиция.

Както е известно, през 2005 година ние не се събрахме не по любов. Едва ли може да се каже към края на мандата на правителството, че междувременно сме се заобичали горещо. Много са нещата, които разделят социалистите и поддръжниците на НДСВ и ДПС. Обединява ни само едно-единствено нещо – отговорността пред българските граждани. С вота си през 2005 година хората не пожелаха ние да управляваме самостоятелно. След изборите се очертаха две-три възможности на теория конфигурации за съставяне на кабинет. И всички те зависеха от волята в голяма степен на нашата партия. При нито една хипотетична комбинация не би могло тогава да се състави правителство без участието на БСП и това правителство да бъде стабилно.

Как трябваше да постъпим? Помня, че тогава дори и във Висшия съвет се чуха гласове „по-добре да си останем в опозиция”. Спомняте ли си?

Опозицията винаги е удобна с това, че не се носи отговорност. Нас, за разлика от всички други останали партии, много трудно биха ни уплашили с това: били сме в опозиция, натикани в ъгъла като прокажени, не сме се разпадали, изправяли сме се на крака и пак сме минавали на първа линия.

Бих искал да припомня обаче каква беше ситуацията през 2005 година. Политически цугцванг, няма съставено правителство, симптоми на оттегляне на доверието на чуждестранните инвеститори, огромно изоставане в подготовката на страната за присъединяването й към Европейския съюз, все още висока безработица и така нататък. И, за да бъде прекъснат този процес, необходимост от бързо съставяне на правителство - при това не какво да е, а със силен парламентарен гръб, за да е в състояние да навакса забавянето в законодателството, да извърши належащите промени в Конституцията, да осъществи същностни реформи във всички сфери на живота, без които нямаше как да бъдем членове на Европейския съюз.

Българските социалисти винаги са поставяли националния интерес над своя партиен и това сме го доказвали в много трудни ситуации.Нека да си спомним 4 февруари 1997 г. Тогава нашата партия се отказа от полагащ се мандат за наше правителство, но ние предпазихме страната от социални безредици, напрежение и срив, с много тежка политическа цена. И този път поехме национална отговорност. Такава отговорност поеха и НДСВ, и ДПС. И трябва да ги поздравя, че издържаха на всички изпитания и изкушения, на които ги подлага всекидневно напрегнатата политическа обстановка, които винаги има съблазънта да бъдат предприети поради конюнктурни политически причини.

Искам да благодаря на нашите партньори, че заедно отстояхме коалицията. Искам лично да благодаря и на лидерите на НДСВ и ДПС – г-н Симеон Сакскобургготски и г-н Ахмед Доган. Без тяхната подкрепа и открития и с доверие диалог щеше да ни е неимоверно по-трудно да изглаждаме острите спорове в коалицията за нашата политика и да водим страната напред. Добре знаете критиките към т.нар. „регентски съвет”, който управлявал държавата неконституционно. За мен това разсъждение е белег на неизживяна болест и мечта в обществото за „силната ръка” или „бащицата”. В реална коалиция няма и не може да има друг инструмент за отговорни дискусии, за демократично и ефективно управление, освен форум, в който политическите ръководства на партиите и парламентарните групи предприемат чрез дискусия, в спорове и консенсусни решения отговорните политически действия. Който не го разбира – да не си отваря устата да управлява държавата, защото ще се провали!

Всички ние придобихме реална коалиционна култура. И това е огромно завоевание и за БСП като партия. Научихме се да чуваме аргументите на партньорите, да представяме солидно, аргументирано нашите позиции и да ги отстояваме в диалог. Не сме играли дребни и конюнктурни игри зад гърба им. Научихме се да оценяваме истинското партньорско отношение и подкрепа в най-трудни моменти от Движението за права и свободи и отговаряме със същото. БСП доказа, че е партия, която не предава.

Това критикувано, за мнозина омразно коалиционно управление донесе ползи на българските граждани. Те невинаги обективно и в пълнота могат да оценят тези ползи днес. Обективната истина обаче е тази – страната ни щеше да бъде изправена пред огромни щети и пред непредсказуеми рискове за европейското си развитие, ако я нямаше тази коалиция.

Ние постъпихме отговорно, направихме компромис в името на България, но защо ли някои от нас продължават да мислят, че само на нас ни е било тежко и само ние сме били отговорни? Едва ли за членовете на НДСВ, например, направеният от тях компромис изглежда по-лек, едва ли на членовете на ДПС им е много приятно да са заедно с нас, особено в някои региони.

Коалицията не само не е изчерпала потенциала си, но в оставащия до края на мандата период е набелязала редица активни мерки и действия за реформи, които съм сигурен, ще придвижат страната ни още по-напред.

Казвал съм го много пъти, ще го кажа още веднъж – в обозримото бъдеще страната е обречена на коалиционно управление. Всички партии трябва да са готови да се учат, да усвояват тънкостите на коалиционната култура и на техниката на коалиционното управление. БСП, НДСВ и ДПС издържаха първия си труден изпит. За останалите нищо не знаем, но и не изглеждат готови да влязат в изпитна сесия. Затова – по-добре да не им даваме възможност да се упражняват на наш гръб и да се мобилизираме за спечелването и на следващите избори.
Госпожи и господа,

Другарки и другари,

Светът се променя по изключително динамичен, бих казал, взривообразен начин и в гигантски мащаби. Световният ред, установен след края на Студената война, е разклатен, някои дори прогнозират, че е на път да рухне. Промените са такива и с такава скорост, че и обществата, и политиците все още не са наясно какво се случва, още по-малко какво предстои да се случи. Паника и страх за утрешния ден завладяват големи групи хора, цели държави.

С какво се отличава сегашната световна криза? С това, че тя по категоричен начин дискредитира неолибералния модел на управление, сочен ни за пример и единствено възможен и прогресивен избор.

Може би ще прозвучи еретично, но тази криза реабилитира по особен начин социалистическия проект и е шанс за нас. Тя показа колко илюзорно стабилен и прогресивен е светът, в който живеем, по странен и, разбира се, по-модерен в сравнение с левите идеологии от 19-и и 20-и век начин връща вярата и надеждите на прогресивното човечество, че историята няма край, че отвъд капитализма има по-справедливо и по-хуманно общество, което трябва да бъде изградено с общи усилия. Общество, изградено върху принципите на зачитане на труда и на справедливото разпределение на резултатите от него, общество свободно, общество солидарно, общество на равните шансове и на равните възможности и така на татък. С други думи – социализъм.

Днес е особено ясно, че не може да има успешно и стабилно следващо управление на България без основното участие на БСП.

Подобна по мащабите си и дълбочина финасвова криза, която преминава в икономическа, не е имало от десетилетия. Никой днес още не може да предвиди нейната продължителност и последици.

На фона на много други държави, в това число и в Европейския съюз, България стои много стабилно. Банковата, финансовата система и валутният борд са устойчиви. И със самочувствие можем да кажем, че това не е просто късмет, а се дължи на политиката, която водим. Имам обаче усещането, че някои в страната не се радват на това.

Но не можем да си слагаме розови очила. България е малка и отворена икономика. Нашето развитие много зависи от това, което се случва навън. Вижте, 63% от българския износ е за страните от Европейския съюз. И когато страните от Еврозоната навлизат в рецесия, свиват производство, свиват потребление, това няма как да не ни засегне. Когато няма достатъчно финансов ресурс по света, следва да се очаква намаляване на преките чуждестранни инвестиции.

Затова правителството вече предприе пакет от антикризисни превантивни мерки:

- увеличихме гаранцията за влоговете на гражданите до 100 хил. лева;

- съвместно с БНБ системно напблюдаваме състоянието на банковия сектор и създаваме условия за неговата нормална работа за кредитиране на реалната икономика и гражданите;

- коригирахме проекта на бюджета за 2009 г., който включва засилена инвестиционна програма, увеличена с 20% в сравнение с 2008 г. – за строителство на пътища, напоителни системи, модернизация на железопътния транспорт, благоустройство и много други неща;

- капитализираме Българската банка за развитие до 500 милиона лева, за да осигурим кредити на фирмите, особено малкия и среден бизнес;

- подготвяме създаване на предприятия за изграждане на индустриални и бизнес зони;

- подготвяме допълнителен пакет от мерки за облекчаване на бизнес средата и гъвкавостта на пазара на труда и социална защитеност.

И трябва да сме готови за голяма динамика в прилагането на този план и неговото бързо допълване, адаптиране, в зависимост от развитието на икономическите процеси.

Точно сложността на ситуацията, в която навлиза светът и България, налага допълнителни отговорности на БСП, в това число и отговорността да поискаме втори мандат, който никак няма да е лесен.

И си задавам въпроса – в тази несигурна външна среда и нестабилна икономическа среда ще рискуват ли българските граждани с една авантюра с избор на партия, която от днес за утре си мени позициите, която е действително непредсказуема и по този начин създава рискове?

Ние на практика се оказахме най-динамично променящата се и най-работещата формация в годините на прехода. Изминахме дълъг и понякога мъчителен път на промени и реформи, но резултатът е налице. Защото – без никакво съмнение – днес ние сме най-голямата и най-жизнена партия в българския политически живот. Така е, защото сме партия, която винаги е готова да търси своето развитие, която не се затваря в устояли идеологеми или не се затваря в себе си. Ние сме готови да приемем предизвикателствата, които нашето динамично съвремие ни предлага. Накратко казано, ние можем и затова се развиваме.

За последните три години партията ни успя да спечели много надпревари, да разработи не една своя идея и да реализира немалко проекти. Активистите на повечето места работеха професионално, трупаха опит, развиваха влиянието на структурите на БСП. При нас вече са и много нови млади хора. Със своя нов професионализъм, със своите амбиции и, надявам се, със своите отговорности. Самият факт, че днес в залата 60 на сто от делегатите са за пръв път на конгрес, говори за свежите сили и обновлението на нашата партия. Добре дошли, другари! Очевидно Българската социалистическа партия ви вярва и сте длъжни да оправдаете това доверие.

Ако погледнем за миг назад в историята на развитието на страната – и в радостите, и в трудностите, които мнозина от нас все още помним, ще видим, че именно БСП е водила България, извличайки поуки от миналото и с поглед напред към бъдещето. Ние сме носител на най-доброто от наследството и традициите на България. Днес обаче от нас очакват отговори и визия не за миналото, а за настощето и за бъдещето.

Предстои ни трудна и, надявам се, отговорна работа и по новата програма, и по новия устав на партията. Предстоят ни спорове. Надявам се, вярвам, че те ще са конструктивни и полезни.

Затова дискусията ни трябва да е почтена и открита. БСП не е партия, която когато и да било се е страхувала от откритите битки. И не е сега моментът, когато ще се уплаши. Някои от тях трябва да приключим веднага, особено вътрешнопартийните.

Длъжни сме да се преборим с дребнотемието, с личните нереализирани амбиции, пък и с реализираните, които са се напомпали с прекомерна самоувереност. Трябва да излезем единни на следващия вот. Единни не на хартия и декларации, а единни като жив политически организъм, като отбор.

Партията има нужда от това. Редовите социалисти, които търпеливо следват всяка наша стъпка, независимо дали я разбират и оправдават, имат нужда от това. Сега е времето. После ще е късно. Защото наистина ни чакат тежки избори, много важни не само за БСП. Следващите избори са изключително важни за България! И ние знаем, че имаме силите да продължим започнатото. И знаем как да го направим.

В последните дни неколкократно се чуха принципни възражения срещу програмната дискусия. Те се обобщават в твърдението, че „сега е време за обсъждане на конкретни управленски проблеми, а не на теоретични и отвлечени от реалния живот постановки”. Това твърдение по изкуствен и погрешен начин раздели социалистите на „прагматици” и „теоретици”. Разделението е логически погрешно. Не съществува конкретно политическо или управленско действие, което да няма своя ценностна основа. За нашата конкретна политика е много важно как разбираме света, в който живеем; как виждаме мястото на България в този безпрецедентно взаимообвързан свят; как интерпретираме свободата, справедливостта, солидарността и равенството. Без програмни дебати е трудно да отговорим на постоянно задавания въпрос: „Достатъчно лява ли е политиката на БСП?”

И тук е мястото на втората тема. С тези, с които имаме различни отговори за характера на управлението, явно имаме и различно разбиране за основните закономерности, които днес управляват света, както и за възможността в техните рамки да се прави лява политика. В проекта за програма сме записали, че в условията на днешната глобализация държавите в някакъв смисъл се превръщат в територии за привличане на инвестиции. Без такива инвестиции, особено за бедна страна като България, няма ресурс за никаква лява политика. И тази реалност не е плод на желанието или нежеланието на националните политици. Тя е плод на непозната дори в близкото ни минало мобилност на световния капитал и на решаващото доминиране на финансовия капитал над производствения в последните години.

Класическите леви инструменти, които разчитат главно на притискане на капитала в национални рамки, са до голяма степен обезсилени. Следва изводът, че левият инструментариум трябва да бъде създаван отново. Това не са абстрактни спорове за дефиниции. Това са спорове кое политическо поведение е адекватно днес, тук и сега – за да бъдат отстоявани левите ценности. И когато ние спорим за правилната данъчна политика, за лявото отношение към капитала и наемния труд, ние трябва най-напред да спорим за това как е възможно да бъдат акумулирани средства, без които каквато и да било социална политика ще остане само на хартия.

Длъжни сме да дадем и по-ясно характеристиките на живота ни в обществото на демократичния социализъм, който социалистите очакват да отстояваме и реализираме.

Убеден съм, че без отговорната ни работа по новия устав, е невъзможен реален път към новия ефективен начин на правене на политика от всяка структура на БСП.

За всеки активен социалист е важно да умее да усеща и да знае кои интереси засягат големите групи хора, кои проблеми са най-важни и са приоритетни за решаване. Да умее да търси варианти на решения, да ги оценява и да носи отговорност за позициите, които отстоява.

Имаме нужда от модерни структури – основни и общински организации, които да имат свои позиции по проблемите на мястото или общонстта, в която съществуват. Да правят предложения и да ги отстояват. А не групи хора, които непрекъснато очакват да се срещнат с някого, занимават се с интриги, разнищват видяното по телевизията или прочетеното във вестника или (в най-добрия случай) честват важни дати и годишнини.

Обновлението на партията в никакъв случай не бива да се изчерпва с кадровото обновление. То, разбира се, е необходимо и през последните няколко години продължава да се извършва постепенно и последователно на принципа на приемственост и липса на антагонизъм. Но ние имаме необходимост от обновление и на публичните политики, и на начина на тяхното правене и, разбира се, начина на тяхното комуникиране. Тук ние, социалистите, винаги сме били не най-добрите. Отстъпваме на медийния терен и терена на комуникацията на други политически сили, които са популистки, но много умели в своята комуникация. Без съдържание, но с форма. Трябва да се научим да правим и силни форми, атрактивни действия, които дават възможност да се чуе съдържанието на това, което казваме и правим.

Като стана дума, че говорим не за миналото, а за настощето и за бъдещето – нашето бъдеще е в ръцете на нашите млади хора тук, в България. Щастлив съм да видя толкова много от нашите забележителни млади хора тук, сред нас. Вие сте бъдещето на България, вие сте олицетворението на надеждата. Вие сте носителите на промяната, която ние трябва да донесем в България. Вие сте не само бъдещето, но и днешният ден на БСП.

Битките за модернизиране на страната са само започнати. Време е да ги спечелим заедно. Защото, както добре знаете, аз съм отборен играч. Нека влеем нови сили, нова енергия в нашата кауза.

Искам специално да благодаря на младите хора за хъса и ентусиазма. Това е моя лична битка, което се наех да проведа, но която още не е завършена. Ще я доведа до край. Вие ми доказахте, че младите вече не са апатични към политиката. И искам да ви дам възможност да участвате лично в писането на сценария не само на собствената си реализация, но и на бъдещето на страната. БСП има нужда от вас. България има нужда от вашите умове и сърца.

Без да създаваме изкуствено разделение на поколения в партията, трябва да дадем възможност инициативите и желанието на младите хора да се реализират в и чрез БСП.

В рамките на нашия конгрес се нуждаем от почтена и открита дискусия по всички въпроси. Да си кажем, ако трябва, и с най-остри и неприятни думи кой за кого какво мисли и какво мислим всички за себе си. Очаквам да го чуя и в лично качество, не се притеснявам от нищо, защото вярвам, че тук сме само другари, които споделят и нелицеприятните неща по другарски.

Дискусията обаче да не прелива извън тази зала, защото ще бъде дискусия след взето решение, а взетите решения следва да се изпълняват, а не да се коментират. Ако искаме да ни уважават, ако искаме ние да уважаваме себе си.

Предстоят ни тежки избори, може би най-трудните за нас. Партията никога не е тръгвала да печели доверието на хората след завършен управленски мандат, при това успешно. А на никоя друга партия не се е случвало да повтори непосредствено мандата си.

Нашите противници се опитват да натрапят на обществото оценката, че сме се провалили. Казват го с различни думи – че стоим на място, че не сме свършили почти нищо, други казват, че се връщаме и връщаме страната назад. На нашето правителство предварително му бяха изкопали гроба, но не паднахме в него. Не ни дадоха дори и неписаните 100 дни толеранс, преди да почнат да ни атакуват. Нито ден не е имало медиен комфорт за това управление, ясно е, че такъв няма и да имаме.

Нека си говорят! Както се казва – кучетата лаят, трамваят си върви!

Доказали сме през тези години, че не сме по медийните фойерверки – те имат други майстори. Докато някои дефилират от медия в медия ден и нощ, все пак някой трябва да върши и работа.
Простете ми, че ще се отклоня, но не мога да се въздържа да не ви разкажа един виц, който циркулира в столицата. Изтерзан до крайност от вечните софийски задръствания жител на столичния град отишъл в общината и попитал: „Извинете, да ви трябва кмет?” Естествено, отговорили му - не, благодарим ви. Човекът обаче пак, нервно тропал на вратата и питал: „Извинете, трябва ли ви кмет?” Отвътре остро му отговорили: „Не, благодаря!” А софиянецът втрещен попитал: „Добре де, за какво го държите тогава?..”
Шегите са си шеги, в тях често има немалко истина.

Но да се върна на свършената работа и на сериозния разговор. Страната се движи напред. България се модернизира. Но за истинската промяна, казвам ви честно, един мандат не стига.

Битката за модернизацията на страната, за реформи, в крайна сметка за социализъм – тя е само една започната битка. Нека да я спечелим! Не на нас ни е нужен този мандат, той е нужен на хората. Длъжни сме да успеем да им обясним, че това, което правим, е за тяхно добро. Защото има и лошо, а то се е заявило като наша алтернатива.

Тези дни се сетих за една индианска притча за двата вълка. Престарял индианец разказвал на внука си за борбата, която се води във всеки от нас. Рекъл му - в душите ни се борят два вълка: единият е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност, за превъзходство, за недооцененост. Другият е радостта, мира, любовта, щастието, надеждата, спокойствието, скромността, добродата, прошката, взаимното уважение и взаимопомощта, щедростта, честността, състраданието и вярата. А внукът запитал дядо си:

• 
  И кой вълк побеждава?
  
• 
  Този, когото нахраниш! – отвърнал старият индианец.
  

Всеки за себе си и това важи и за политическите сили.

Убеден съм, че в тази зала всички знаем, че няма как да си добър, полезен, отговорен управленец, достоен човек и другар, ако даваш съзнателно дори и един залък на лошия вълк.
Уважаеми другарки и другари,

Скъпи приятели,

Когато в края на 2001 година поех лидерството на нашата партия, едва ли съм бил този лидер, който сте очаквали да бъда. Днес не се срамувам да призная, че не бях готов, бях дори смутен, бях за повечето от вас непознат. Независимо от това, вие бяхте и сте моят гръб през всичките тези години и ми дадохте възможност да се науча и да получа самочувствие, да стоя без страх пред вас, да имам силата да водя тежки битки с нашите опоненти.

Когато станах министър-председател с вашата подкрепа, не знаех колко висока трябва да е летвата. Сега знам и имам увереност да я вдигна много високо. И знам колко още по-високо още трябва да скачаме.

Но само ако всички сме със съзнанието за тежкия скок, който ни предстои, ако гледаме в една посока и пазим гърба на другаря.

Вие ме назначихте да свърша една обществена работа и аз мисля, че се справих. Навярно съвсем не идеално и при никое положение безгрешно. Може би се заблуждавам, очаквам вие да ми го кажете тук. Не може да ме обиди нищо – и най-яростната критика, изказана в тази зала. Би ме обидило, ако утре го прочета във вестника от делегат, който тези два дни тук е мълчал.

Заедно спечелихме кажи-речи всички битки, които имахме по пътя дотук. А бяха много трудни. Нека да спечелим и следващата, защото резултатът от нея може да се окаже съдбоносен за хората на България.

Другарки и другари, хората разчитат на нас, да не ги разочароваме!