Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност



Дата21.07.2016
Размер376.32 Kb.
Ламбев, Ив. Рецептура на лекарствните форми. В кн.: ПРИНЦИПИ НА МЕДИЦИНСКАТА ФАРМАКОЛОГИЯ. Под ред. на доц. д-р Иван Ламбев. Медицина и физкултура. София, 2010, 22–30 (Актуализация: 2016 г.).

РЕЦЕПТУРА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ФОРМИ
1. Рецептурни бланки и тяхната валидност
Рецептата (receptum – взето) е писмено нареждане на лекаря до фармацевта за приготвяне и отпускане на лекарства за определен пациент и представлява документ с медицинско, фармацевтично, финансово и юридическо значение. Право да предписват лекарства имат всички правоспособни лекари и зъболекари, регистрирали лечебно заведение или работещи в такова заведение1.

Съгласно Наредба на № 4/04.2009 г. в рецептурните бланки трябва да се вписва УИН на лекаря или зъболекаря и номера на неговия телефон, а в специалните бланки се вписват още кода на неговата специалност и регистрационния номер на лечебното заведение, a също ЕГН на пациента. Не се вписва ЕГН на лекаря. Редица лекарства се закупуват без рецепта (OTC Overhe-Counter). Техният списък периодично се актуализира от ИАЛ (www.bda.bg).

Обикновени бели рецептурни бланки (с валидност 6 мес.). Използват се за изписване на лекарства, непредизвикващи зависимост. На бели бланки може да се предпишат до 5 различни лекарствени продукта, респ. прескрипции, като тяхното общо количество трябва да осигури не повече от 7 до 10-дневно лечение при острите и 28–30 дни – при хроничните заболявания.

Бланка на МЗ-НЗОК образец № 5 с валидност 15 дни. Представлява документ за отпускане на напълно или частично платени лекарствени продукти от НЗОК. На тези бланки се предписват до 3 лекарства, осигуряващи фармакотерапия максимум за 30 дни.

От началото на м. юли 2009 г. бяха въведени бланки МЗ-НЗОК образец № 5А с три идентични отрязъка – съответно А, В и С. Те имат валидност съответно 15 дни за отрязък А, от 30 до 45 дни за отрязък В и от 60 до 75 дни – за отрязък С. По принцип за лечение на остри заболявания може да се предписват лекарства за фармакотерапия с продължителност до 10 дни, а на хронични заболявания до 90 дни. На тези бланки може да се предписват до 3 лекарства. По решние на НЗОК обаче някои антиастматични, сърдечно-съдови, психотропни, антидиабетични и други лекарства задължително се изписват на отделна (респ. самостоятелна) бланка.

В специална графа отляво на всяка прескрипция се изписва петсимволният (буквено-цифров) код на предписаното лекарство. Код имат само лекарствени продукти, за които НЗОК е сключила договор със съответните фармацевтични фирми, респ. лицензирани дистрибутори. В бланката се вписва още УИН (универсалния идетификационен номер) на лекаря, МКБ (кода на заболяването по международната класификация на болестите) и ЕГН на пациента.

На пациенат се дават два екземпляра от всяка бланка, в които общо практиуващият лекар вписва и подпечатва предписаните лекарства в "Рецептурна книжка на хронично болния”. Бланките и рецептурната книжка болният представя на фармацевта в аптека, която е сключила договор с НЗОК. Съгласно решение на МС ръководството на НЗОК може да сключва периодично договори с дистрибутори само за продукти, включени в т. нар. Позитивен лекарствен списък, който също подлежи на периодична актуализация2. В зависимост от реда за предписване на лекарства, които частично или изцяло се заплащат от НЗОК, се различават следните основни групи (в сила от 16.05.2003 г.): I група (с подгрупи А, B и C) включва лекарства, които се предписват по протокол от специалист – хирург, уролог, кардиолог, пулмолог, педиатър, невролог и др.; II група включва лекарства, които се предписват от общопрак+тикуващия лекар (GP), но само след задължителна консултация със специалист; III група включва лекарства, които се предписват по преценка на GP.

Зелени рецептурни бланки на МЗ за упойващи и психотропни вещества с валидност 7 дни. Служат за предписване на лекарствa от групата на барбитурати (напр. Phenobarbital), анксиолитици (Bromazepam, Diazepam и др.), които при продължително приложение могат да предизвикат зависимост. Всяка зелена бланка се издава в 3 еднакви екземпляра и се намира под строг контрол в продължение на 10 години. Изпълняват се в специално лицензирани аптеки.



Жълти рецептурни бланки на МЗ за упойващи и психотропни вещества с валидност 7 дни. Различават се от зелените само по цвета си. Служат за предписване на опиоидни аналгетици (морфин, дихидрокодеин, петидин, фентанил и др.), предизикващи сравнително по-бързо зависимост. Всяка жълта бланка се издава в 3 еднакви екземпляра и се намира под строг контрол в продължение на 10 години. Изпълнява се в специално лицензирана аптека. Жълтите рецептурни бланки обикновено се предписват в онкодиспансерите въз основа на протокол, подписан от трима лекари. Подпечатаният в регистрацията на онкодиспасера протокол се прикрепя към здравния картон на пациента, издаден от съответния онкодиспнасер въз основа на епикризите на болния. Издадената по този начин рецепта се изпълнява само в присъствие на личните карти на пацициента и обслужавщото го лице, плюс личният здрaвен картон на болния, в който фармацевтът регистрира отпуснатите медикаменти. Предписаните от онкодиспнасерите опиоидни аналгетици се реимбурсират изцяло от НЗОК. Ако обаче жълтата бланка не е издадена от онкодиспансер и се изпълнява в друга лицензирана аптека, стойността на лекарствата се заплаща.

Бели бланки с една синя лента на МЗ. Служат за предписване на скъпо струващи лекарства, заплащани от републиканския бюджет, а не от НЗОК.


2. Части на рецептата и съкращения
Основните части на класическата рецепта включват: Inscriptio – надпис. Съдържа съдържа наименованието на лечебното заведение, името и фамилията на лекаря с неговия УИН (универсален идентифика-ционен номер), селището и датата); Praepositio – предложение (изразява се със съкращението “Rp/” или “Rp.:” и означава “Recipe – Вземи!”); Praescriptio – предписание (вж. по-долу); Subscriptio (технически указания за приготвяне и отпускане на лекарствените продукти, броя на лекарствените форми и/или опаковки); Signatura – означение (изразява се със съкращението S. – означи, респ. напиши, след което на български език се посочва начинът на прилагане на лекарството); Nomen medici подпис на лекаря или зъболекаря и печат с неговия УИН (ако този номер не е посочен още първата част на рецептата ) след фамилното име на лекаря или зъболекаря. Nomen aegroti име, възраст, адрес и домашен (или GSM) телефон на пациента. Когато лекарят предписва лекарства за себе си, вместо името на пациента той може да напише: “Ad usum proprium” (за собствена употреба) или “Pro uso suo” (за самия себе си). В някои случаи в горния десен ъгъл на рецептурната бланка лекарят пише “Statim!” (веднага), “Cito!” (бързо) или "За дете на 6 мес.". Означението "Verte!" (обърни!) или “Vertatur” (да се обърне) се поставя в долната част на рецептурната бланка, когато се налага да се изписват прескрипции и на обратната ù страна. В този случай подписът на лекаря и печатът се поставят след последната прескрипция.

В предписанието четливо се изписва търговското наименование на лекарството на латински език в родителен падеж. Ако фирмата производител е дала наименованието на лекарството на анлийски, респ. френски, испански или немски език, в предписанието се вписва това наименование. Лекарствата могат да бъдат предписвани и с техните международни наименования, но тази възможност е рядко срещана. Всяко наименование трябва да започва с главна буква и на нов ред. След наименованието се посочва дозата.

При предписване на дадено лекарство в скоби под първото лекарство може да се добави втори препарат за замяна, ако в аптеката нямат първия. Вторият препарат трябва да е от същата фармакологична, респ. анатомо-терапевтична група. Дозите на лекарства се означават по системата SI, т.е. с цели числа, като се посочва мерната единица – g, mg и микрограм (когато дозата на лекарството е изразена в микрограми, това изрично се пише, без всякакви съкращения – micrograms). Между дозата и мерната единица се оставя един интервал. У нас вместо десетична точка все още се използва запетайка. Също така по традиция по-възрастните лекари често означават дозите на лекарствата в грамове, като не посочват мерната единица. Например: 10 g означават като 10,0; 1 g – 1,0; 1 dg – 0,1; 1 cg – 0,01 и 1 mg – 0,001.

Някои лекарства се дозират в международни единици (UI – unita internationalia или IU – international units, респ. в MUI – млн. международни единици, напр. бензилпеницилин), каликреининхибиторни единици (KIU) и др. Дозите на лекарства, предписани под форма на разтвор, се изразяват като концентрация в процент и обем в ml, респ. маса в g.

При изписване на готови лекарствени форми, представляващи комбинации от няколко лекарства, в повечето случаи не се означава тяхната доза, което обикновено не се отнася за комбинация от две противомикробни средства (напр. Co-Trimoxazole 480 mg), за комбинираните антихипертензивни лекарства (напр. Co-Diovan 80 mg/12.5 mg) и др.

Преобладаващият брой прескрипции са официнални (от officina sanitatis – аптека). Те съдържат готови лекарствени форми (таблетки, разтвори, унгвенти и др.). Самата лекарствена форма може да бъде посочена още в прескрипциото (у нас по традиция тя по-често е посочва в субскрипциото) пред и след наименованието на лекарството. Например:

Rp./ Tab. Analgini 0,5 g

Rp./ Flac. (респ. Gran. или Susp.) Zinnati 125 mg/5 ml – 50 ml.

В случая с препарата Zinnat50 ml” означава обемът суспензия, който се получава след суспезиране на гранулите, съгласно указанията на фирмата производител и/или притежател на разрешението за употреба на съотвения лекарствен продукт.

Сега сравнително рядко се предписват магистрални прескрипции. В тях лекарят (magister medicine) изброява едно под друго всички лекарства, включени в прескрипцията. Понякога в тези прескрипции той използва съкращенията āā (ana partes aequales – по равни части) и q.s. (quantum satis – колкото е необходимо) или предлога ad (до, към).


Най-честите съкращения в субскрипциото са следните:

D. scat. № 1 in tab. (Da scatulam № 1 in tabulettis – Дай една кутийка, респ. опаковка, в таблетки.

D. scat. № 2 (Da scatulas № 2) – Дай две кутийки, респ. опаковки.

D. scat. II. – Дай две кутийки, респ. опаковки.

D. t. d. № 5 in amp. (Da tales doses № 5 in ampullis) – Дай такива дози на брой 5 в ампули.

D. flac. № 1. – Дай един флакон.

D. tub. № 1. (Da tubam № 1) – Дай 1 тубичка, напр. унгвент, крем или желе.

M. f. pulv. (Misce fiat pulvis) – Смеси да стане прах.

M. D. (Misce. Da.) – Смеси. Дай.

След сигнатурата в класическите бели рецептурни бланки се поставя знак (#) за разделяне на прескрипциите една от друга.


Особености, отнасящи се за рецептурните бланки на НЗОК:

  1. Лекарствената форма се вписва в прескрипциото след името на лекарството и пред неговата доза, като се отделя със запетайки.

  2. Броят на предписаните опаковки в субскрипциото се посочва с арабска цифра (последвана с изписване с букви, поставени в скоби).

  3. Точно под съкращението „S.” се пише: „За: 30 (тридесет) дни” (ако дните са по-малко, това съответно се вписва).


Примерна официнална прескрипция според изискванията на НЗОК:
Rp./ Concor, film-coated tablets, 5 mg

D. 1 (една) оп.

S. По 1 таблетка сутрин (много колеги пишат само „1 х1”).

За: 30 (тридесет) дни.


3. Лекарствени форми
Лекарствената форма е удобно за приложение състояние, придадено на лекарството с цел постигане на желания ефект (лечебен, профилактичен, диагностичен или промяна на физиологична функция). Едно и също лекарство може да има няколко лекарствени форми, прилагани по различен начин например глицерилтринитрат (лингвети, TTS, разтвори за i.v. инфузия).

Лекарственият препарат е конкретното лекарството в съответната форма (напр. таблетки Аспирин, разтвор на Нивалин, мехлем Флуцинар). Препаратите в зависимост от очистеността им от баластни вещества се разделят на: галенови (създадени преди близо 2000 г. – тинктури, екстракти, сиропи, спиртове, ароматни води, инфузи, декокти, чайове), максимално очистени фитопрепарати (наричани често неогаленови), специалитети (съдържат едно или повече чисти химически съединения) и биопрепарати (пребиотици, синбиотици, ваксини, имуноглобулини, серуми, MAB-лекарства и др.).

Лекарственият продукт е всъщност препаратът, поставен в опаковка (блистер, кутийка, туба, ампула, флакон, бутилка (bottle), инфузионен сак, саше, капсула) плюс листовка, предназначена за пациента. В последните години съществува тенденция да се отрича понятието лекарствен препарат. В действителност пациентът купува лекарствен продукт, но на него му се прилага или той приема лекарствен препарат.
3.1. Твърди лекарствени форми
Таблетка (tabuletta, -ae, tablet) – дозирана лекарствена форма, получена чрез пресоване на съдържащите се в нея лекарствени и помощни вещества. Различават се таблетки за орално и парентерално приложение. Някои таблетки имат една или повече бразди, което позволява разделянето им на две или повече еднакви части (дози), напр. Sintrom®. Таблетката съдържа лекарствено вещество и помощни вещества. Общото количество на лекарството и помощните вещества в таблетката най-често варира от 100 до 1000 mg като количеството на активната субстанция обикновено варира от 0,5 до 500 mg. Различават се няколко основни групи помощни вещества: лубриканти, дезинтегранти, свързващи и гранулиращи вещества, и дилуенти. Лубрикантите (lubricants) се прибавят в процеса на производство за постигане на гладка повръхност на таблетката (например магнезиев стеарат). Дилуентите (diluents или fillers) като глюкоза, лактоза, натриев хлорид и калциев сулфат увеличават големината на таблетката и придават достатъчния за лесното ú хващане и преглъщане обем. Свързващите вещества (желатин, глюкоза) и гранулиращите вещества (арабска гума) свързват съставките на таблетката. Дезинтегриращите вещества (disintegrants) улесняват разтварянето на таблетката (например какаово масло, натриев бикарбонат, нишесте). ▼Oбикновените бели таблетки отстъпват на по-нови таблетни форми с редица предимства. ▼Лингветите (linguettae) и букалните таблетки (tabulettae buccales buccal tablets) са подходящи, когато е нужен бърз ефект. Лингветите (напр. Nitroglycerin®) се поставят под езика, а букалните таблетки – между бузата и зъбната редица. И с двата вида таблетки се избягва бързото метаболизиране на лекарството при първото му преминаване през черния дроб. ▼Дъвчащите таблетки (chewing tablets) като Aspirin Protect®, Immunocomplex®, Zentel® и други също осигуряват значителна първоначална сублингвална резорбция на активното вещество. Съществуват т. нар. flash-tablets (напр. Rapidol® – парацетамол) с много бързо действие, които се смучат без да се дъвчат. ▼Дисперсибилните (диспергиращи се) таблетките, като антибиотикът Duomox® (Amoxicllin), могат да се поглъщат цели или да се приемат като предварително се разтворят в чаша с 50–100 ml вода, разбъркат се добре и след това се се погълъщат. Същестуват и орално диспергиращи се таблетки (ODT). Те се поставят върху езика и се изчаква да се разтворят, след което се поглъщат, без или с вода според предпочитанията на пациента. ▼Филмираните таблетки (film-tabulettae, респ. film-coаted tablets) имат лаково покритие, повишаващо устойчивостта им към светлина, топлина и влага. ▼Ентеросолвентните таблетки (tabulettae enterosolventes) се разпадат в алкалната среда на червата, защото съдържат лекарства, дразнещи стомашната лигавица или разрушаващи се от стомашния сок. ▼Към депо-таблетките (depot-tabulettae) се отнасят ретардните (напр. Isоdinit retard®) и SR (sustained release) таблетките с удължено освобождаване на активното вещество (напр. Isoptin SR® и Tertеnsif SR®), MR (modified release) таблетките с модифицирано (също удължено) освобождаване на лекарствената форма (напр. Preductal MR®) и OCAS-таблетките (орално контролирана абсорбционна система, напр. Omnic®). С тях се постига забавена и относително постоянна (платовидна) стомашно-чревна резорбция на лекарствата и поддържане на ТПК продължително време (12–24 h). При препарата Omnic Tocas® (Tamsulosin – орално контролирана абсорбционна система) уроселективният α1A-блокер тамсулозин, ефективен при ДХП, е включен в матрикс, представляващ гел, който съдържа своя собствена водна среда, осигуряваща равномерна резорбция дори в кóлона, където количеството на водата е най-ниско, а резорбцията – най-слаба. ▼Ефервесцентните таблетки (tabulettae effervescentes, effervescent tablets) се поставят предварително в чаша със 150–200 ml вода. Изчаква се те да се разпаднат, при което се освобождава въглероден диоксид, ускоряващ резорбцията на лекарството и улесняващ приемането му. ▼Tаблетките за смучене (пастили, compressed lozenge) се оставят в устната кухина до пълното им разтапяне. В такава таблетна форма се предписват стоматоантисептиците и фарингеални антисептици (Efisol®, Neo-angin®, Septolete® и др.). ▼Таблетките за парентерално приложение най-често са вагинални и имплантационни (implantation tablets).

Дражета (dragéеs, респ. sugar-coated tablets) – филмирана дозирана лекарствена форма за орално приемане, получена чрез многократно наслояване на помощни вещества (захар, какао, лакове). Могат да се разглеждат като подвид на филмираните таблетки. На пациенти със захарен диабет не се предписват.

Капсули (capsulaе, -orum, capsules) – обвивки за дозирани прахообразни, гранулирани или течни лекарства, които най-често са горчиви или оцветяват зъбите. Предписват се орално. ▼Желатинови капсули. Различават се меки, или еластични (capsulae gelatinosae molles s. elasticae; soft capsules), твърди с капаче (capsulae gelatinosae operculatae; hard capsules) и други желатинови капсули. В еластични капсули (наричани още перли) се изписват мастноразтворими витамини и рициново масло. Капсулите с капаче обикновено съдържат антибиотици. В прескрипциите обикновено не се посочва видът на капсулите. ▼Нишестените капсули (capsulae amylaceae, cahet tablets) се използват рядко. ▼Някои лекарства за лечение на бронхиална астма се произвеждат под форма на инхалационни капсули (inhalation vapour capsules).

Праховете (pulveres, powders) се прилагат орално или външно. Според състава се различават прости (съдържащи едно лекарство) и сложни прахове. Според начина на дозиране праховете за p.o. приложение могат да бъдат разделени (на 1 прием се приема 1 прах) и неразделени (на 1 прием се приема част от общото количество). Праховете за външно приложение могат да бъдат: pulvis adspersorius (прах за посипване, или пудра), pulvis insufflatorius (прах за вдухване), pulvis dentifricus (зъбен прах). При изписване в прахове на силно действащи лекарства в еднократни дози, по-малки от 100 mg, се приготвят смеси с млечна захар в съотношение 1:10 или 1:100. Някои лекарствени смеси се втечняват и не трябва да се комбинират в състава на сложни прахове.

Гранулите (granulae, -orum, granules) служат за приготвяне на суспензии, използвани обикновено в педиатричната практика при предписване на някои антибиотици. Под форма на гранули (“сухи сиропи”) лекарствата имат много по-голяма трайност в сравнение с приготвените от тях суспензии.

Сборът (species, -ei) съдържа изсушени растителни дроги, нарязани ситно или стрити на прах. От сборове при домашни условия се приготвят билкови чайове (herbal teas) за орална или външна употреба. Често използван е чаят на известния наш уролог проф. д-р Ст. Ламбрев. Този чай притежава диуретичен, хемостатичен и противовъзпалителен ефект и се прилага като помощно средство при хронични цистит, простатит, ДХП и др. Напоследък се увеличава броят на разтворимите билкови чайове (instant herbal teas).

Сашета (sachets) са непроникаеми обвивки по-често за твърди, но също за меки дозирани лекарствени форми. Те съдържат често конвенционални или ефервесцентни прахове, гранули или таблетки (напр. Alka Seltzer − таблетки по 324 mg) и дори мази (гелове, кремове и други за външна апликация). Когато сашетата съдържат твърди лекарствени форми, тяхното съдържимо се разтваря в 150–200 ml вода, преди да се изпие, напр. Fervex® и Smecta®.

Хапчетата (pilulаe, -orum, pills) се изписват изключително рядко като магистрални прескрипции. Представляват остаряла дозирана сферична лекарствена форма с маса 100–500 mg. Като помощни вещества (excipiens) се използват нишесте, млечна захар, каолин, гъсти растителни екстракти и захарен сироп, чието количество се означава с q.s.


Rp./ Nitroglycerini 0,5 mg (или 500 micrograms)

Da scatulam № 1 in linguettis.

Signa. По 1 лингвета под езика.

#

Rp./ Trichomonacidi 500 mg

D. scat. № 1 in tab. vagin.

S. По 1 табл. вагинално вечер.

#

Rp./ Lexotani 3 mg

D.t.d. № 1 in tabl.

S. По 1 табл. през 2–3 дни вечер 30 минути преди лягане (на зелена бланка).

#

Rp./ Levofloxacini 500 mg

D. t. D. № 10 in film-tabl.

S. По 1 таблeтка на ден в продължение на 10 дни.

#

Rp./ Ciprofloxacini 500 mg

Da tales doses № 10 in film-tabulettis.

(респ. Da tales doses № 10 in film-coated tablets)

S. По 1 таблeтка през 12 чaса пет дни.

#

Rp./ Aspirini 500 mg

Da scatulas № 2 in tabultettis.

Scribe. По 1 таблетка 1–3 пъти на ден след хранене.

#

Rp./ Lodoz 5 mg/6,25 mg

D. scat № 1 in film-coated tabl.

S. По 1 таблетка на ден сутрин.

(Всяка таблетка се съдържа: 5 mg бизопролол и 6,25 mg хидрохлоротиазид)

#

Rp./ Allergosani 25 mg

D. scat. № 1 in drag.

(респ. Da scatulam № 1 in sugar-coated tablets)


S. По 3 x 1 таблетка на ден.

#

Rp./ Amoxicillini 500 mg

Da scatulas № 2 in capsulis.

Signa. По 1 капспула на 6 часа пет дни.

#

Rp./ Azatrili 250 mg

D. scat. № 1 in caps.

S. I ден – 500 mg в 1 прием; от II до V ден – по 250 mg на ден.

#

Rp./ Tab. Biseptoli 480 mg

D. scat. № 1 in tabl.

S. По 2 табл./12 часа пет дни.

#

Rp./ Pulv. Natrii hydrocarbonatis 50 g

D. S. По половин чаена лъжичка 3–4 пъти дневно (прост неразделен прах).

#

Rp./ Coffeini Natrii benzoatis 0,05 (респ. 50 mg)

Codeini phosphatis 0,01 (респ. 10 mg)

Analgini 0,50 (респ. 500 mg)

M. f. pulv. D. t. d. № 20.

S. По 1 прах 3 пъти дневно (сложен разделен прах).

#

Rp./ Importali 10 g

D. scat. № 1 in sachets.

S. Съдържимото на 1 саше се разтваря в 100–150 мл течност.

Приема се еднократно (сутрин или вечер) по време на хранене.

#

Rp./ Flor. Tiliae

Flor. Chamomillae

Hb. Thymi āā 30 g

M.D.S. 1 суп. лъж. дрога се залива с 300 мл вряща вода (доза за 1 ден). След изстиване се прави гаргара 3–4 пъти на ден (при стоматити, ангина, фарингит).

#

Rp./ Fr. Cynosbati

Fr. Juniperi

Fol. Betulae āā 20 g

Hb. Equiseti

Rad. Rubiae āā 40 g

MDS. 1 суп. лъж. дрога се вари в 200 мл вода 15 мин. Пие се 3 х 2 суп. лъж. на ден (при фосфатна литиаза).


3.2. Течни лекарствени форми
Разтворът (solutio, -onis) съдържа едно лекарство и един разтворител. Разтворите са бистри прозрачни течности за орално, външно или инжекционно приложение. Изписват се в съкратена и несъкратена форма. Разтворите, подобно на микстурите, капките, инфузите, декоктите, емулсиите и суспензиите са неразделени лекарствени форми. За изчисляването на еднократната доза на лекарството е необходимо да се знае, че 1 суп. лъж. воден разтвор има маса 15 g, а една чаена – 5 g. При изписване на разтворите в съкратена форма дозата на лекарството се означава като концентрация в процент и маса на разтвора в g, респ. обем в ml. Процентната концентрация на разтвора показва колко грама лекарство има в 100 ml, респ. 100 g разтвор. Пред наименованието на лекарството се пише Sol. (Solutionis). Когато разтворителят е вода, той не се означава. Официналните разтвори и микстури се изписват само в съкратена форма. Опаковката им е стъклен или пластмасов флакон.

Микстурата (mixtura, -ae) съдържа поне 3 съставки. Получава се при разтваряне или смесване на няколко лекарства в различни течни основи (вода, спирт, глицерин). Понякога в микстури се включват инфузи, декокти, тинктури. За разлика от разтворите микстурите могат да бъдат мътни и да съдържат утайка. В този случай преди употреба се разклащат (mixturae agitandae). Обикновено микстурите се прилагат орално или външно. Изчисляването на еднократните дози за всяко лекарство, включено в тях, се извършва както при разтворите. Общото количeство на микстурите, подобно на това на разтворите, е 150–300 g (т.е. 10–20 суп. лъж.) за възрастни и 100 g (= 20 чаени лъжички) – за деца. Сиропът, който при микстурите за орално приложение се добавя като Remedium corrigens (коригиращо вкуса лекарство), при възрастни е 20%, а при деца – 30% от общото им количество.

Капките (guttae, drops) съдържат силно действащи лекарства. Предписват се в количество от 10 до 30 g. Трябва да се съхраняват на недостъпно за деца място. Назначават се орално или външно – напр. в носа (nasal drops), очите (eye drops, collyrium), външния слухов проход (ear drops). Според състава им могат да бъдат разтвори, микстури, тинктури. В 1 g воден разтвор има 20 к. Ориентировъчно 1 g масло съдържа 40 к, 1 g спирт – 60 к и 1 g етер – 80 к. Официналните капки имат годност до 30 дни след отваряне на флакона.

Слуз (mucilago, -inis). Слузите намаляват местния дразнещ ефект на някои лекарства (напр. излезлия от употреба хипнотик хлоралхидрат). Получават се чрез разтваряне на слузни вещества от растителен произход или чрез извличане на такива вещества от растителни източници, като Radix Althaeae, Gummi arabicum, Amylum.

Линиментът (linimentum, -i) е гъста, вискозна течност за външно приложение. Съдържа прозрачни смеси на взаимно разтворими вещества, желеобразни смеси, емулсии или суспензии. Много ревулзивни средства са линименти.

Емулсията (emulsio, – onis, emulsion) е течна, млекоподобна, грубодисперсна система. Съдържа две или повече неразтворими една в друга течни фази. Хомогенността ù се поддържа с прах от арабска гума, полисорбати или ултразвук. Арабската гума се произвежда от втвърдения сок, извлечан от сенегалската акация в Сенегал, Судан и Сомалия. Представлява смес от полизахариди и гликопротеини, използвани често в хранителната индустрия като стабилизатор под номер Е414. Тя се се използва още в печатането, производството на бои, лепило, козметика и различни индустриални продукти. Полисорбатите (Tween 20, 40, 60 и 80) са клас емулгатори, използвани в козметиката (поддъражат стабилността на етеричната масла в неразстворими във вода продукти) и във фармацевтичната индустрия.

Суспензията (suspensio, -onis) е макрохетерогенна дисперсна система на твърди, неразтворими в течна среда лекарства. Суспензиите обикновено се предписват орално или външно. От гранулирани форми (гранулати) на някои лекарства (амоксицилин, цефуроксим и други антибиотици) се приготвят суспензии за орално приемане, предназначени за деца. Отначало флаконът (респ. бутилката − bottle) се разклаща, за да се размесят сухите гранули, след което капачката се отвива. Гранулите във флакона се заливат с преварена и охладена вода до маркировачната линия на флакона и капачката се затваря плътно. Флаконът се обръща с капачката надолу и се разклаща интензивно в продължение на поне 2 min. След това флаконът се обръща в нормално положение и отново силно се разклаща. Преди всяка употреба флаконът се разклаща за хомогенизиране на суспензията. След приготвяне на суспензията препаратът има срок на годност от 10 до 14 дни, съхраняван в хладилник при температура от 2 до 8 °C.

Запарка (infusum, -i) и отвара (decoctum, -i). Представляват водни извлеци от растителни дроги. Инфузите, които се получават от по-нежни дроги, се варят на водна баня 15 min, а декоктите – 30 min. Инфузите се прецеждат, след като изстинат, а декоктите – докато са горещи. Трайността на запарките и отварите е малка. Те често се включват в състава на различни микстури. Съотношението между дрогата и водата се изразява с дроб, числителят на която означава количеството суха дрога в грамове, а знаменателят – количеството вода, с която се залива дрогата. В зависимост от активността на дрогата съотношението дрога/вода варира от 1:10 до 1:400.

Инжекционни лекарствени форми. Представляват стерилни водни или маслени разтвори, суспензии, емулсии. ▼Готовите инжекционни форми се изписват в ампули (аmpulla, -ae), флакони, банки за инфузия (направени от неутрално стъкло), картриджи (cartridges – пълнители или патрони, напр. повечето инсулини), карпули (carpules – патрони, напр. местни анестетици за стоматологичната практика) и предварително напълнени спринцовки (pre-filled syringes) с игли (injection needles) – напр. нискомолекулни хепарини, интерферони и противогрипни ваксини. ▼Лекарства, чиито разтвори са нестабилни (някои антибиотици, ГКС и др.), се изписват в т. нар. “сухи” ампули или флакони, съдържащи прахообразна субстанция и лиофилизат, които се разтварят по стерилен начин ex tempore (непосредствено преди употреба). ▼Днес рядко се изписват течни лекарствени форми за инжектиране, приготвени в аптеката по магистрални прескрипции.

Най-често инжекционните разтвори се прилагат венозно (i.v.), венозно капково (респ. с помощта на инфузионна или перфузионна помпа), мускулно (i.m.) и подкожно (s.c.). Хипертоничните водни разтвори се инжектират само венозно бавно струйно или капково.

Лекарства, представляващи маслени разтвори, суспензии или емулсии, се прилагат мускулно и по-рядко – подкожно. Напоследък са получени фини стабилни маслени емулсии за i.v. капково въвеждане при необходимост от парентерално хранене (напр. Intralipid® и Lipofundin®).

Rp./ Natrii citratis 6 g

Aquae Menthae ad 150 g

M. D. S. По 1 супена лъжица 3 пъти на ден.

#

Rp./ Sol. Natrii citratis 4% 50 g

D. S. 3 х 1 суп. лъж. на ден.

#

Rp./ T-rae Adonidis vernalis

T-rae Crataegi

T-rae Valerianae āā 10 ml

M. D. S. 3 х 15 капки дневно.

#

Rp./ Infusi radicis Primulae 6,0/180,0

Ephedrini hydrochloridi 0,3

Liquoris Ammonii anisati

Natrii benzoatis āā 3,0

Sirupi Althaeae ad 225,0

M. D. S. 3 x 1 супена лъжица на ден.

#

Rp./ T-rae Valerianae 20 ml

D. S. 3 х 20 капки дневно.

#

Rp./ Sol. Xylopharmi 0,1% 10 ml

D. flac. № 1.

S. По 2–3 капки в носа 3 пъти дневно.

#

Rp./ Furotalgini 5 ml

D. S. По 5 капки 3–4 пъти на ден в болното ухо.

#

Rp./ Sol. Iodi spirituosae 5% 50 g

(T-rae Jodi 50 g)

D. flac. № 1.

S. За антисептична обработка.

#

Rp./ Sol. Argenti nitratis 1% 10 ml
D. S. По 1 к в очите на новороденото, след което веднага се прави промивка с физ. разтвор.

#

Rp./ Decocti rad. Althaeae 10,0/200,0

D. S. По 1 супена лъжица 4–5 пъти дневно.

#

Rp./ Emuls. olei Ricini 10% 100 g

D. S. Да се изпие наведнъж.

#

Rp./ Sol. Nivalini 0,25% 1 ml

(респ. Sol. Nivalini 2,5 mg/1 ml)

D. t. d. № 20 in amp.

S. По 1 мл подкожно на ден.

#

Rp./ Sol. Lydoli 100 mg/2 ml

Da tales doses III in ampullis.

S. По 1 мл мускулно (на жълта бланка).

#

Rp./ Flac. Zinnati 125 mg/5 ml – 50 ml

(респ. Granulorum Zinnati 125 mg/5 ml – 50 ml)

(респ. Susp. Zinnati 125 mg/5 ml – 50 ml)

D. S. По 2 мл през 12 часа 5 дни (за дете с т. м. 10 кг).

ДД е 10 mg/kg т. м, разделена в два орални приема. Гранулите във флакона се заливат с преварена и охладена вода до маркировачната линия на флакона. Преди всяка употреба флаконът се разклаща. Получава се суспензия с концентрация 125 mg/5 ml. В предписанието е важно да се посочи пълната курсова доза, защото Zinnat се отпуска още в две лекарствени форми: Zinnat 250 mg/5 ml – 50 ml и 250 mg/5 ml – 100 ml и трябва да с уточни коя от трите лекарствени форми се предписва.

#

Rp./ Gran. Cefzili 125 mg/5 ml – 60 ml

(респ. Suspensionis Cefzili 125 mg/5 – 60 ml)

D. flac. № 1.

S. По 5 мл през 12 часа (за дете с т. м. 10 кг) в продължение на 5 дни.

ДД варира от 10 до 20 мг/кг т. м., разделена в два орални приема. Гранулите във флакона се заливат с преварена и охладена вода до маркировачната линия на флакона. Получава се суспензия с концентрация 125 mg/5 ml. Преди всяка употреба флаконът се разклаща.

#

Rp./ Fraxiparini 0.3 ml

D. t. d. № 10 in pre-filled syringes.

S. По 0.3 мл на ден подкожно в умбиликалната област

в продължение на 7–14 дни.


3.3. Полутвърди (меки) лекарствени форми
Мехлемът (unguentum, -i, ointment) е неразделена лекарственa формa за външно приложение с мека консистенция. Съдържа основа (vehiculum) и прахообразни вещества < 25% (по Eur. Ph.), равномерно разпределени в нея. Има мастни, мастоподобни, въглеводородни, хидрофилни, емулсионни, абсорбционни и други мазеви основи. Включването на диметилсулфоксид в мазевата основа повишава проникването на ГКС в дълбочина на дермата. Според начина на приложение се различават unguentum dermaticum, ophthalmicum, nasale, haemorrhoidale (с апликатори към опaковата за целия лечебен курс), gingivale и др. Официналните унгвенти се изписват в тубички, а магистралните – в несъкратена форма.
Желето (gel) има хидрогелна основа и прониква добре през кожата и лигавиците. Различават се дермален, назален, орален, гингивален, оромукозален, очен, ушен, уретрален, ендоцервикален, ректален и други гелове, които се отпускат в туби или сашета. Кремовете (crèmes, creams) се различават от унгвентите по това, че съдържат значителна водна фаза. След прилагане върху кожата тази фаза се изпарява, което предизвиква охлаждане (cold cream). В сравнение с унгвентите кремовете проникват по-дълбоко. Съществуват дермални, ректални, вагинални и други кремове. Вагиналните кремове се отпускат с индивидуални апликатори (напр. за лечение на микози или като спермициди). Изписват се в туби (като неразделена форма), а някои в сашета (като ЕД − например Imiquimod). Пастата (pasta, -ae, paste) има по-гъста в сравнение с унгвентите консистенция, защото съдържа над 25% прахообразни вещества. Резорбира се по-трудно, но се задържа по-дълго време върху кожата. Съществуват кожни и зъбни пасти. Различават се хигиенни, профилактични, лечебни, девитализиращи пулпата и други зъбни пасти (toothpastes).

Свещичка (suppositorium, -i, suppository) – твърда при стайна температура и стопяваща се при температурата на тялото дозирана лекарствена форма. Най-често се използват свещички за анално (suppositoria rectalia), по-рядко – за вагинално (suppositoria vaginalia) и най-рядко за уретрално (bacilli) приложение. Като вехикулум свещичките съдържат Butyrum Cacao (с точка на топене 30–34 °C), желатиноглицеринова основа, сапуноглицеринова основа и др. Ако в една магистрална прескрипция не е посочен вехикулумът, се използва какаово масло. Магистралните свещички се приготвят ръчно в аптеките чрез изливане в специални форми и последващо пресоване. При анално приложение на свещичките се постига локален или резорбтивен ефект, като в последния случай се заобикаля черният дроб.

Пластир (emplastrum, -i). Класическите пластири, напр. Charta Sinapis® и други, се използват предимно като ревулзaнти. През последните години се въвеждат трансдермални терапевтични системи (TTS) с контролирано освобождаване на включените в тях лекарства. С тях се постига равномерна перкутанна резорбция и продължителен ефект. Препаратът Nicotinell® TTS се използва за облекчаване на никотиновата абстиненция. При пластирите, съдържащи глицерилтринитрат (Deponit® TTS, Nitroderm® TTS), антистенокардният ефект продължава 24 h, а при тези, съдържащи фентанил, аналгезията продължава 72 h. Значително облекчение на климактеричната симптоматика се получава при използване на TTS, съдържащи женски полови хормони (напр. Algogesics® TTS Climara® TTS, Estraderm® TTS). Пластинка (plaque, discus). Някои лекарства се произвеждат под форма на протективни дискове (съдържащи унгвент със салицилова киселина) за лечение на мазоли или очни пластинки (съдържащи антибактериални средства) за лечение на конюнктивити. Пяна (foam). Някои противомикробни (напр. Gentamicin), спермицидни и други лекарства се произвеждат под форма на пяна за външна апликация – дермална, вагинална (vaginal foam) и др.  Тъканните лепила (sealants) се използват в хирургията (напр. Gluetiss®).  Меки лекарствени форми са също лечебните дъвки – medicated chewing gum (напр.Nicorette mint® за лечение на табакизъм), червилата и някои други козметични продукти.
Rp./ Acidi salicylici 2 g

Acidi benzoici 4 g

Vaselini ad 24 g

M. f. unguentum.

D. S. За мазане на пръстите на краката вечер.

#

Rp./ Crème Lamisili 1% 15 g

Da tubam № 1.

S. За намазване 2 пъти на ден в продължение на 1 седмица

#

Rp./ Crème Flucinari 15 g

D. S. Външно (за лечение на екзема).

#

Rp./ Troxevasini gel 2% 40 g

D. tub. № 1.

S. За втриване в кожата на подбедрицата 2 пъти на ден.

#

Rp./ Zinci oxydi

Amyli āā 25 g

Vaselini 50 g

M. f. pasta.

D. S. Външно (при изгаряне).

#

Rp./ Supp. Ultraproct

D. scat № 1.

S. По 1 свещичка в ануса 1–3 пъти дневно (при хемороиди).

#

Rp./ Extr. Belladonnae 20 mg

Aethylmorphini 10 mg

Butyri Cacao q.s.

M. f. supp. D. t. d. № 6.

S. По 1 свещичка в ануса.

#

Rp./ Deponit TTS 5 mg/24 h

D. t. d. № 10.

S. По 1 пластир дневно в прекордиалната област (пластирът се залепва сутрин и се отлепва вечер, за да се предотврати развитието на привикване).

#

Rp./ Algogesic TTS 25 micrograms/h

D. t. d. № 10.

S. По 1 пластир през 72 часа. Пластирът се залепва върху неувредена и суха повърхност на кожата на рамото, гърдите или гърба след внимателно почистване на кожата (евентуално остригване, но не и обръсване), като се притиска леко, за да се осъществи добър контакт (на жълта бланка!).



3.4. Въздухообразни лекарствени форми
Въздухообразните лекарствени форми включват газове (райски газ, карбоген, кислород), пàри на летливи течности (етер, дезфлуран, изофлуран, халотан) и аерозоли (spray). Аерозолните форми са хетерогенна дисперсна система на течни или твърди лекарства в газообразна дисперсна среда. Те съдържат различни пропеленти (доскоро фреон, сега – други газове) с помощта, на които лекарствата се изхвърлят под налягане от херметично затворени флакони. По-усъвършенствана форма са дозираните аерозоли. Съществуват течни и прахообразни аерозоли за външно и инхалационно приложение. За инхалация се прилагат аерозоли с размер на частиците 0,5–3 mcm.



Rp./ Ventolin inhaler 0,1 mg (или 100 micrograms)

D. flac. № 1.

S. По 1 инахалация (= 0,1 mg салбутамол) 1–4 пъти на ден (при астматичен пристъп).

#

Rp./ Serevent inhaler 25 micrograms

D. flac. № 1.

S. По 2 инахалации (2 х 25 mcg салметерол) 2 пъти на ден (за поддържащо лечение при бронхиална астма).

#

Rp./ Seretide inhaler 25/125 micrograms

(респ. Seretide inhaler 25 micrograms/125 micrograms

D. flac. № 1.

S. 2 x 1 инахалация на ден (за поддържащо лечение при бронхиална астма (еднократната доза съдържа 25 mcg салметерол и 125 mcg флутиказон).

#

Rp./ Vibrocil spray 10 ml

D. flac. № 1.

S. По 1–2 впръсквания във всяка ноздра 3–4 пъти на ден (при вазомоторни и алергични ринити).

#

Rp./ Nitrolingual spray 0,4 mg (или 400 micrograms)

D. flac. № 1.

S. По 1 впръскване под езика, след което устата се затваря за около 1 мин и пациентът диша през носа (при стенокарден пристъп).



4. Съхранение на лекарствените продукти при домашни условия
В домашни условия лекарствата се съхраняват на сухо и защитено от светлина място при температура под 25 С. Лекарствените продукти трябва да се съхраняват в техните оригинални опаковки като се запазва и придружаващата ги листовка, предназначена за пациента. Опаковките най-често са първични (блистери, сашета, ампули, картриджи, флакони, бутилки, туби) и вторични (картонени кутийки − скатули). Всички налични лекарства трябва да бъдат съхранявани на места, недостъпни за деца.

Приготвените по указания на фирмата-производител антибактериални суспензии могат да се съхраняват в хладилник при температура от 2 до 8 °С в продължение на 10 до 14 дни. При същата температура инсулиновите препарати се съхраняват до 4 седмици, като не бива да замръзват.



Официналните мази (кремове, пасти, унгвенти, гелове) и капки (носни, ушни, очни, перорални) са годни за употреба в продължение на 4 седмици ( ≈ 1 мес.) след отваряне на опаковката. След този срок те следва да се изхвърлят по екологично безоопасен начин.

1 Държавен вестник, бр.10/02.02.2001 г.

2 Вж. Ив. Ламбев, Selecta medicamentorum (2005)





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница