Доклад върху проекта за икономическирастеж и преход към пазарна икономика в България

25. Член 139(2): да се отмени.

26. Член 154: да се отмени.

В резултат на отменянето през 1947 г. на Търговския кодекс на България, влязъл в сила през 1896 г. и поправен на 31 декември 1897 г. България няма търговски кодекс. Със създаването на пазарна икономика в България, воденето на бизнес на практика от частни фирми ще изисква търговски кодекс, който да определя характеристиките на сделките, а също и на кредитните и договорни инструменти, с които се извършва бизнес в пазарна икономика. Авторът разбира, че досега при липсата на търговски кодекс, чуждестранните инвеститори в своите до­говори с български предприятия, често включваха чрез споменаване подходящи раздели от българския Търговски закон от 18% г. [159]. Зако­нът от 1897 г. с поправките беше изготвен по подобие на френския Тър­говски кодекс от 1804 г. Съвременният френски Търговски кодекс се състои от четири книги. От тях, заглавията от V до VIII, отнасящи се до търговския обмен, посредничеството, търговците, менителниците, по­лиците и чековете, са най-съществени от гледна точка на днешните нуж­ди на България. Съответните постановки от българския Търговски закон от 18% г. се съдържат в книга 1, глави Х, XI и XII. Тъй като същес­твуващият частен бизнес в България е донякъде запознат и изглежда е възприел съответните постановки от главите на този закон като подхо­дящи за деловите сделки, препоръчително е да получат законова сила следните раздели от българския Търговски закон от 18% г.:

 

О т книга I:

• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителни­ ци;

• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;

• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);

• Глава Х, раздел IV: за джирото;

• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приемане;

• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;

• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;

• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;

• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;

• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);

• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;

• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;

• Глава Х, раздел XIII: за загубени менителници;

• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;

• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;

• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;

• Глава Х, раздел XVII: за протеста;

• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;

• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други  въпроси, свързани с менителниците;

• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;

• Глава XI: заемни разписки;                                                         v

• Глава XI: чековете.

 

Варианти на реформата

Ключово значение за успешния преход на България от командна към пазарна икономика е създаването на законова структура, поддържаща основаването на фирми със стопанска дейност, привличането на чуждестранни инвестиции и кредитните и договорни инструменти за разви­тие на бизнеса в условията на пазарна икономика. Постигането на тази цел, от своя страна изисква поправки в имащите отношение към това текстове на Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагането му, както и придаването на законна сила на един търговски кодекс.

Стъпките, които трябва да се предприемат от Парламента (т.е. от Великото народно събрание), Председателя на Републиката и Министерския съвет, при разбиране и подкрепа от страна на опозицията, включват действията, общо разгледани и обсъдени в раздел IV на настоящата глава. В резюме те могат да се изложат, както следва:

1. Отмяна на тези текстове от Конституцията (т.е. да се изключат тези или подобни текстове и от новата Конституция, която ще се приеме от ВНС), които:

а. ограничават собствеността върху широка категория имоти само до държавата и общините и начините, по които частните лица могат да я използват;

б. дават на държавата право да основава стопански и други организации, над които да упражнява право на собственост;

в. определят кооперативната собственост върху имоти като притежание на колектив от трудещи се и използвана в интерес на обществото;

г. дават на държавата изключително право да се ангажира в определени стопански дейности;

д. заявяват, че задължение на всеки е да защитава всички видове обществена собственост, които като цяло формират икономическата база на страната, благосъстоянието на народа и свободата на лич­ността.

2. Коригиране на административните актове, изисквани съгласно:

а. алинея 1, член 104 от Конституцията, изискваща постановленията, приемани от Министерския съвет, да бъдат обнародвани в Държавен вестник предвид това, че важни части от някои поста­новления не са били публикувани;

б. алинея 1, член 108 от Конституцията, изискваща ведомствата (министерствата) да издават правилници или други инструкции за прилагането на укази и постановления, тъй като това не е изпълне­но в няколко случая с голямо значение, попадащи в сферата на действие на Указ 56.

в. член 115 от Указ 56, изискващ фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически или физически лица да водят счетоводствата си в съгласие с правилата, указани от компе­тентните държавни органи поради факта, че не са публикувани ни­какви правила;

г. член 112 от Указ 56, споменаващ списък от дейности във високотехнологичните сектори, определени от Министерския съвет, при които чуждестранни физически и юридически лица ще се освобож­дават от данъци върху печалбите за период от пет години от датата на регистриране на фирмата им в България, тъй като досега не са били публикувани никакви решения, определящи дейностите, осво­бождавани от данъци;

д. алинея 1, член 100, Указ 56, ограничаваща стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейности, за кои­то е получено предварително разрешение от компетентния държа­вен орган и даваща права на този орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение; досе­га не е издаден никакъв списък на независими стопански дейности, за които не е необходимо разрешение;

3. Отмяна на изискванията за разрешения за чуждестранна стопанска дейност по Указ 56, а именно за:

а. независима стопанска дейност - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния минис­тър;

б. филиал - от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;

в. фирма с чуждестранно участие с повече от 49% във фирма с ограничена отговорност и повече от 20% смесена акционерна фирма - от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване с Министерството на икономиката и планирането;

г. предоставяне на благоприятни условия по данъчните и финансови въпроси, предвидено в раздел II на глава V от Указ 56 - от Минис­терството на финансите;

д. позволение, предвидено в член 123 на Указ 56, за временно придобиване (т.е. право на строеж при използването) на недвижима собственост - от Министерския съвет, в случай, че българският партньор не предостави недвижимо имущество, когато разрешени­ето трябва да бъде дадено от министъра на финансите.

4. Отмяна на данъчната уредба за търговските представителс­ва, предвидена в алинея 3, член 156 на Правилника за прилагане на Указ 56, и в очевидно нарушение на закона за нормативните актове; типичното търговско представителство не е организирано да печели, но независимо от това му се събира данък върху печалбата за предпо­лагаема (фиктивна) "обичайна" комисионна, която представителст­вото би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да очаква да получи, ако беше индивидуална и отделна комисионна агенция.

5. Поправка на Указ 56, за да се премахнат следните контрастимули при инвестирането:

а. Отмяна на член 4(3), постановяващ, че Министерският съвет може да изключи от сферата на действие на Указ 56 стопанска дей­ност на чуждестранни лица от страни, които провеждат дискрими­национна политика срещу български фирми;

б. Отмяна на член 5, постановяващ, че стопанските дейности тряб­ва да се провеждат, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата, които се отнасят до обществено-икономи-ческото развитие, със самостоятелността на фирмите и действието на пазарния механизъм;

в. Поправка на член 11(1), посочващ, че държавните органи и обществените организации могат да бъдат инициатори в основаване­то и т.н. на фирми, така че да гласи "Инициативата за основаване, реорганизаиране или закриване на фирмите може да се поема от съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни юриди­чески и физически лица.";

г. Поправка на член 13(2), изискващ в случаите, когато се отчуждава фирмено имущество да се промени и сферата на дейност на държавната или общинска фирма, последната да получи съгласието на Министерския съвет или на министър, определен от него, в случай че фирмата е държавна, или на Общинския народен съвет, ако фирмата е общинска; вместо това членът в тази част да гласи: "Държавните и общинските фирми могат с разрешение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица.";

д. Поправка на член 18, който дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външнотърговска дейност с някои стоки и услуги, така че да гласи: "Министерският съвет може да определя правила за външнотър­говска дейност, които не противоречат на задълженията на Бълга­рия по международни търговски договори. ";

е. Поправка на член 19, който упълномощава Министерския съвет да "установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси", така че да гласи: "Министерският съвет може да огранича­ва с разпоредби вноса или износа на стоки и изпълнението на услу­ги, отнасящи се до международната търговия, ако те вредят на здравето или безопасността на обществото. ";

ж. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) от Пра­вилника за прилагане на Указ 56 и замяна на член 11 от Указ 56 с формулировка, посочваща, че: "Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с неп­рекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще съответстват на част от стойността на акциите, закупени от инвес­титорите. Цената на тези акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, кои­то всеки служител може да закупи, няма да надминава пропорцио­налния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. По избор на служителя, ак­ционерната фирма ще изкупува неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се от­чуждават във всеки момент на открития пазар по преобладаващата пазарна цена.";

з. Поправка на член 41, който задължава всички смесени акционерни фирми да публикуват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет, както и данни за печалбите и загубите при всяка от последните пет години и изплатените през тях дивиденти. Вместо това да се включи следният текст: "Ежегодно до 31 март управи­телният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалби­те и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за изплатени през тях дивиденти. ";

и. Поправка на член 43, който изисква насилствено ликвидиране на фирма, когато уставният й фонд спадне под първоначално подписа­ния капитал (1 милион лева), вместо това да гласи: "Освен в случа­ите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ще ликвидира съвкупното си иму­щество, ако районният съд, действащ на нейния юридически адрес определи, че тя не е в състояние да посрещне задълженията си, и при настъпване на падежът им те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна."

й. Отмяна на член 82, който постановява, че държавата "регулира стопанската дейност" в България чрез комбинация от данъци, так­си, субсидии, лихвени проценти, валути нормативи, нравила за формиране на цените и държавни поръчки;

к. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86, които да се заменят от един единствен член, постановяващ че: "Държавата няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти за заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойност­та на лева. Държавата ще използва данъчната политика единстве­но за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят под действието на пазара. Държавата няма да се намес­ва в процеса на формиране на цените. ";

л. Поправка на член 88(1) чрез премахване на последното изрече­ние, което гласи "Минималният норматив за отчисляване [от пе­чалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.";

м. Отмяна на член 89(2), който задължава фирмите да продават част от приходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет;

н. Отмяна на член 90(1), който упълномощава държавата да пред­лага премии и субсидии от държавния бюджет за определени про­изводства;

о. Отмяна на член 97, който упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, категори­зирането на служителите и даването на квалификационни степени;

п. Отмяна на член 96, който упълномощава областните и общински народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават об­лигации;

р. Отмяна на член 119(3), който определя, че стоките и услугите за населението ще се продават на цени, фиксирани от Министерския съвет;

с. Отмяна на член 119(4), който дава на Министерския съвет пълномощия да се намесва в определянето на цените за стоките от първа необходимост, т.е. "някои суровини и енергийни ресурси";

т. Отмяна на член 121(8), който упълномощава Министерския съ­вет да налага допълнителни условия за трудовото възнаграждение на българските граждани, работещи за чуждестранни лица и предп­риятия, извън тези, договорени между страните;

6. В съгласие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или променят следните поста­новки от Правилника за прилагане на Указ 56:

а. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата;

б. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на "инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на ***, фирмата и обществото";

в. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на "трудовия колектив", като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството;

г. Член 14( 1): да се премахне изискването всяка външноикономическа сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерст­вото на външноикономическите връзки;

д. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да получават разрешение от Минис­терството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 - разрешение от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки;

с. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки;

ж. Член 50( 1): да се премахне споменаването на "спекулативна дейност" като основание за прекратяване на фирма по съдебен ред;

3. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя "спекулативната дейност" като "незаконна печалба" чрез препродажба на дефицитни стоки или запасяване с дефицитни стоки;

и. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изпълнението му;

к. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формирането на цените на своите стоки и услуги;

л. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как да се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги "с особегго важно значение за жизненото равнище на населе­нието, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги";

м. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки;

н. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените;

о. Членове 61, 62, 63 и 64: да се отменят тези членове, които задават формулировки за цените на научноизследователските и техноло­гични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хра­нене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и за цените на монтажните работи;

п. Член 64: да се отмени този член, който нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цени­те;

р. Член 78(3): да се отмени;

с. Член 82(1): да се премахне фразата "се определят от Министерс­кия съвет при съставянето на държавния план";

т. Член 82(2): да се отмени;

у. Член 82(3): да се отмени;

ф. Член 86(2): да се отмени;

х. Член 90(2): да се отмени;

ц. Член 92(3): да се отмени;

4. Член 100(1) и (2): да се отменят;

ш. Член 101(2) и (3): да се отменят;

щ. Раздел 77, членове от 119 до 127: да се отменят;

ю. Член 139(2): да се отмени;

я. Член 154: да се отмени.

7. Препоръчва се на следните раздели от българския Търговски закон от 1896 г. да получат законна сила:

В книга I:

• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителници;

• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;

• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);

• Глава Х, раздел IV: за джирото;

• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приема­не;

• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;

• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;

• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;

• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;

• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);

• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;

• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;

• Глава Х, раздел XIII: за изгубени менителници;

• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;

• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;

• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;

• Глава Х, раздел ХVII: за протеста;

• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;

• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;

• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;

• Глава XI: заемни разписки;

• Глава XII: за чековете.

Бележки и библиография

1. International Monetary Fund report on Bulgaria, р. 80.

2. Chapter I of the Report of the U.S. Advisory Team in the Bulgarien Economic Growth and Transition Project, р. 14.

3. U.S. Department of State, Background Notes, Bulgaria, February 1990, р. 5.

4.  See The Economist Intelligence Unit Limited, 1989-90 COUNTRY PROFILE: BULGARIA, ALBANIA 8 (1989)  [hereinafter cited as COUNTRY PROFILE].

5. Пак там; сравни с "The Bulgarien Economy", DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), аt Ш-4 (Sерt. 1986).

6. Вж. " The Bulgarien Economy ", по-горе бел. 5, III-4.

7. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8; "GM and Who?, FORBES, Oct. 1, 1976, стр. 74; Вж. също "Red Socks and Rising Expectations".

8. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8.

9. Вж. по-горе бел. 7, стр. 74.

10. Вж. по-горе бел. 5, Ш-4.

11. Пак там.

12. Пак там.

13. Пак там.

14. Пак там, стр. Ш-4 - Ш-5.

15. Следващите редове представляват кратък речник, чиято цел е да изясни йерархичната структура на българската икономика:

Организацията на българското селско стопанство донякъде се различава от тази на промишлеността. Организацията на българс­кото селско стопанство е разгледана в резюме по-долу в бележка 21.

16. Вж. по-горе - бел. 5, стр. III-5.                         

17. Пак там.                                  

18. Държавен вестник,  94, 5 декември 1969 г., с измененията [по-долу наричан Закон за външната търговия].

19. Пак там, членове 11-12.

20. Пак там, член 17.

21. Следният кратък речник представя терминологията и организацията на българското селско стопанство:

22. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”. BUS. WK., Sept. 22, 1975, стр. 103 вж. също “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“ CHEMICAL WEEK, Арr. 7,1976, стр. 23, 24.

23. Вж. “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23 (цитира се обзор на Източна Европа и Съветския съюз, публикуван от Икономическата комисия за Европа на ООН).

24. ”The East Bloc Looks Westward for Loans”, BUS. WK., Sept. 22,1975, стр. 38; Вж. също CMA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, XINHUA GENERAL OVERSEAS NEWS SERVICE,June 5, 1977, Item 060423 (получено чрез LEXIS, Nexis Librari, Archive File); “Тhе Debt that Overhags East-West Dealings”, BUDS. WK., Мау 3, 1976, стр. 118, 119; “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23; “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе - бел. 22, стр. 104.

25. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе, бел. 22, стр. 103, Вж. също Dornberg “Recession, Communist Style”, DON’S REW., Арr. 1977, стр. 82.

26. Указ 1196 на Държавния съвет за икономическо, промишлено и тех­ническо коопериране с чуждестранни юридически и физически ли­ца, Държавен вестник 46, 14 юни 1974 [по-долу се цитира като "Указ 1196”].

27. Пак там, член 4(1).

28. Вж. Постановление 53 на Министерския съвет за новия икономически механизъм, член 90, Държавен вестник (публикувано на 30 декември 1981 г. и влязло в сила от 1 януари 1982 г.) [по-долу се ци­тира като “Постановление 53”]; вж. също  Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria” в 3 EAST EUROPEAN ECONOMIES: SLOW GROWRH IN THE 1980’S, S. Рrint 99-88, 99 th. Cong. 2 d Sess. 23, 48 (Comm. Print 1986) (избрани статии, изпратени в Joint Economic Committee, U.S. Congress).

29. Вж. Jackson, по-горе бел. 28, стр. 48-49 (обсъжда се предимно смисъ­лът на термина "стопанска организация" според "Постановление 53).                                                              

30. Този извод е резултат от прегледа на наличните списъци, резюмиращи договореностите по коопериране, сключени съгласно Указ 1196. За такъв списък вж. например ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria”, DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), Арреndix 9.2.

31. Вж. ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria” , по-горе бел. 30; Указ 1196, по-горе бел. 26, член 4; Stalev, “Bulgaria” в LEGAL ASPECTS OF JOINT VENTURES IN EASTERN EUROPE 23, (d. Campbell ed.1981) (твърди, че член 4 от Указ 1196 изисква ВТО като съпартньор от българска страна на договора).

32. Вж. Закона за външната търговия, по-горе - бел. 18, член 2, който гласи:

Външнотърговската дейност в смисъла на настоящия закон включва всички видове сделки за износ или внос на стоки, за реекспорт и транспорт, свързани с тях, за представителство, външнотър­говска реклама и разгласяване, за прехвърлянето на авторски права и права над изобретения, търговски марки и промишлен дизайн, сделки в областта на техническия опит, както и други дейности, свързани с международни икономически отношения, когато една от страните е чуждестранно юридическо лице или индивид.

33. Указ 1196, по-горе - бел. 26, член 3.

34. Пак там, членове 3.4 - 3. 5.

35. Пак там, член 3. 5.

36. Вж. пак там, член 3. Вж. също Stalev, по-горе - бел. 31, стр. 23 (твърди се, че "Само на смесени предприятия под формата на обикновени партньорства беше позволено да развиват дейност в България"); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“; по-горе - бел. 22, стр. 23 (цитира се Веселин Тодоров, зам.-председател на Държавния комитет за външноикономически връзки, със следното изявление: "Ние оценяваме предимствата на смесените предприя­тия, но за момента нашият път е лицензиране, закупуване на заводи и договорености за коопериране, при които изплащането е частич­но с продукция"); "Economic Growth Lags”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Осt. 5, 1979, стр. 741 F2.

37. Като оставим настрана Унгария и Румъния, които в средата на 70-те години имаха законодателство за истински смесени предприятия с дялово участие (т.е. акционерни), Указ 1196 беше общо взето в крак с подхода, възприет по онова време от други страни в СИВ, от­носно икономическото коопериране с фирми от западните страни.

ГДР, Полша и Чехословакия допускаха договорености по коопери­ране в търговията, науката и технологиите, като акцентът постепен­но се изместваше от търговия към договорености за промишлено коопериране, лицензни за интелектуална собственост, договори за кооперативно строителство и смесена собственост и експлоатация на предприятия с дялово участие в трети страни. Вж. “Hungari Lifts Curtain for CPI Investment” CHEMICAL WEEK, June 11, 1975, стр. 27. Вж. също CMEA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, по-горе - бел. 24.

38. Вж. например “Cooperation Within Agromash Organization” SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 18, 1979, на ЕЕ/W1015/А/1 (репортаж за договореностите между България и други страни от СИВ за разработване на различно земеделско обо­рудване за прибиране на реколтата).

39. Вж. Например “Bulgaria”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Sept. 27, 1979, на ЕЕ/W1015/А/4 (репортаж за договореност за съв­местно производство на пътностроително оборудване между полс­ко държавно предприятие и българският Комитет за тежка промишленост и машиностроене); “Czechoslovakia Role in Engineering, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, August 30, 1979, на ЕЕ/1047/А/2 (репортаж за договореност за съвместно производство на станове без совалки между България, Чехослова­кия, Полша и Съветския съюз).

40. Вж. например “GDR”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Feb. 2, 1979, на ЕЕ/W1017/А/2 (репортаж на 15 български предприя­тия, влезли в договореност за научно-технологическо коопериране със същия брой източногермански предприятия).

41. Вж. например “GM and Who?”, по-горе - бел. 7, стр. 76 (описва стопанското смесено предприятие “Sibicar” между Балканкар, бъл­гарски производител на подемни машини и Фиат. Съгласно догово­ра Балканкар доставял на Sibicar кари, българско производство, а Фиат отговарял за маркетинга. Балканкар и Фиат имаха равни дя­лове в Sibicar и деляха печалбите поравно). Към края на 70-те годи­ни се съобщаваше също, че Балканкар има мощности за сглобяване на кари в Куба, Нигерия, Сингапур и Турция. Пак там.

42. Вж. Например “Soviet, French Cooperation Accords”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Sерt. 6, 1975, стр. 650 А3 (репортаж за договор от 30 май 1975 г., според който френската фирма Technip се е съгласила да построи химически завод в България); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе - бел. 22, стр. 23 (съ­щото); “Bulgarian-Japanese Agreement on Delivery of Foundry Plant”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Dec. 20, 1979, на ЕЕ/6302/АЗ/1; “Capitalist Troubles for Eastern Еurоре”, ВUS. WK., Аug. 13, 1979, стр. 40 (репортаж за строителството на финансиран от японци хотел в София). Доколкото подобни договори съдържаха известен елемент на активно българско участие, те по-скоро могат да бъдат назовани "договорености по изпълнението", отколкото смесени предприятия.

43. “Cooperation Agreements”, по-горе - бел. 30, в IХ-3; сравни с “GM and Who”, по-горе - бел. 7, стр. 76.

44. Вж. пак там.

45. Вж. ”Marlboro Country in the East Bloc”, BUS. WK. Feb. 9, 1976, стр. 42; Ross Skinner, “PM’s Foreign Invasion”, DUN’S REV., Nov. 1986, стр. 83.

46. За по-подробно обсъждане на различните договорености за коопериране, изпълнени съгласно Указ 1196, вж. “Cooperation Agreements”, по-горе - бел. 30, в IХ-1 — IX-14.

47. Вж. по-горе - бел. 5, Ш-5.

48. Вж. по-горе - бел. 5, Ш-5.

49. Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria”, по-го­ре - бел. 28, 2d sess. 23, 58. (Comm. Print 1986) (Selected papers submitted to the Joing Economic Committee, U.S. Congress).

50. Пак там.

51. Вж. по-горе — бел. 5, Ш-5.

52. Указ на Държавния съвет, Държавен вестник, 1979. Вж. също “Government Decree  on Introduction of “New Economic Mechanism”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 31, 1979, на ЕЕ/6030/В/1.

53. Вж. пак там.

54.   Вж. “BCP Central Committee Decision on Agrarian Policy”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3; “The Significance of the Central Committee Decision”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3.

55. Постановление 53, по-горе - бел. 28, член 90. Обнародването на Постановление 53 беше обявено на 30 декември 1981 г. Обсъждане на английски език се съдържа в Radio Free Europe Research [оттук нататък цитирано като RFER], RAD Background Report/20 (Bulgaria), Jan. 26,1980.

56. Указ 535 на Държавния съвет за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица, Държавен вестник, 25, март 25, 1980 [оттук ната­тък цитиран като Указ 535].

57. Пак там, Заключителна разпоредба 1.

58. Вж. пак там, член 4 (1).

59. Сравни общо пак там, членове 1-4, особено член 4 (1), с Указ 1196, по-горе - бел. 26.

60. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 4 (1).

61. Пак там.

62. Вж. общо пак там, членове 7-20 [оттук нататък цитирани като "асоциации по втора глава"].

63. Вж. общо пак там, членове 30-40 [оттук нататък цитирани като "асо­циации по трета глава"].

64. Пак там, член 18.

65. Вж. V. Tadjer. Joint Ventures in Bulgaria 10 (1987). Но сравни Stalev, “Bulgaria”, по-горе - бел. 31, сгр. 26, заради следното твърдение: "Отговорността към кредиторите не е обща. Всеки партньор носи отговорност за равна част от дълга, в зависимост от броя на парт­ньорите (за половината, в случай на двама партньори; за една тре­та, ако партньорите са трима и т.н.)". Като че ли езикът на закона е поделил както правата за участие в печалбата, така и отговорността за задълженията поравно между "партньорите", само ако догово­рът за асоциацията не предвижда друга формула. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 18. Законът не изключва явно потенциалната възможност за обща отговорност.

66. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 10. За непълни списъци на сме­сени предприятия, създадени съгласно Указ 535 вж. пак там, стр. 82-85, както и Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2.

67. Указ 535, по-горе - бел. 26, член 4.

68. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 1; вж. също V. Tadjer, по-горе, бел 65, стр. 15-16.

69. Вж. пак там, стр. 82-85 (списък на смесени предприятия създадени съгласно Указ 535);  Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2. (същото).

70. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 1-3.

71. Пак там, член 2 (1).

72. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 17.

73. Пак там, член 9 (3).

74. Вж. пак там, член 12.

75. Вж. пак там, член 10.

76. Пак там, член 5.

77. Пак там, член 19.

78. Пак там.

79. Вж. Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, 1966 Държавен вестник, 51,1966, с измененията.

80. Държавен департамент.

81. Вж. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 10-12.

82. Пак там, член 10.

83. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 24.

84. Пак там.

85. Указ 535, по-горе - бел. 56, член II (1).

86. Пак там.

87. Пак там, член II (2).

88. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 24.

89. Указ 535, ио-горе - бел. 56, членове 12 (1), 25.

90. Вж. Пак там, член 7 (асоциации но втора глава), 21 (асоциации по трета глава).

91. Пак там, членове 8, 29.

92. Вж. пак там, членове 7, 8.

93. Вж. пак там, членове 21 (1), (2).

94. V. Tadjer, ио-горе - бел. 65, стр. 12.

95. Пак там.

96. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 5.

97. Вж. V. Tadjer, по-горе — бел. 56, стр. 13.

98. Указ 535, по-горе - бел. 56, членове 9 (3), 29.

99. Пак там, член 23 (1).

100. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 13.

101. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 23 (2).

102. Вж. пак там, членове 9, 22; вж. също V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 20.

103. Вж. Указ 535, по-горе - бел. 56, член 22 (3).

104. Пак там, членове 9 (4), 22 (1); вж. също Указ 31 на Министерския съ­вет, Правилник за стопанската дейност на самоуправляващите се стопански организации с участие на чуждестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 50, 30 юни 1987 г., член 21 [оттук нататък се цитира като "Указ 31"]; V. Tadjer, по-горе - бел. 65, стр. 20.

105. Указ 31, по-горе - бел. 104, член 21.

106. Указ 535, по-горе - бел. 56, членове 9 (4), 22 (2).

107. Пак там, член 22 (1).

108. Пак там, членове 30-43.

109. Пак там, член 36.

110. Пак там, член 37 (1).

111. Пак там, член 37 (2).

112. Пак там, член 38.

113. Пак там, член 41.

114. Пак там, член 39(1).

115. Пак там, член 39(3).

116. За списъци на смесените предприятия, образувани съгласно Указ 535 вж. източниците цитирани по-горе - бел. 69.

117. Вж. общо Jackson “The Economics and Politics of Economic Refors in Bulgaria”, в 2 Pressures for Reform in the East European Economies, S. Print 101-53, 101^st Соng., Ist Sess., 152 (Comm. Print 1989) (изсле­дователски статии предадени на Joint Economic Committee, U.S. Congress).

118. Вж. пак там, стр. 158-60. Вж. също “Joint Ventures” in Doing Busines in Eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), в Х-3 (Мау, 1988).

119. Постановление 71 на Министерския съвет, Държавен вестник, 3, 13 януари 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Постановление 71"].

120. Jackson, по-горе - бел. 117, стр. 154.

121. Вж. Пак там.

122. Пак там.

123. Цитиран по-горе, бел. 104.

124. Вж. общо пак там.

125. Вж. “Joint Ventures”, по-горе - бел. 118. н Х-3.

126. Вж. Указ 31, по-горе - бел. 104, член 5.

127. Пак там, членове 17, 23.

128. Пак там, член 29.

129. Пак там, член 8.

130. Пак там, член 5 (1).

131. Постановление 49 на Министерския съвет, Правилник за процеду­рите по надзора и контрола на стопанската дейност на самоунравляващите се стопански организации, изпълнявана с участие на чуж­дестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 63, 14 август 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Постановление 49"].

132. Вж. общо пак там.

133. Пак там, член 10.

134. Вж. V. Tadjer, по-горе - бел. 65, приложение 4.

135. Указ 2242 на Държавния съвет за зони на свободна търговия, Дър­жавен вестник, 55, 17 юли 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Указ 2242"].

136. Министерски съвет: Правилник за прилагане на Указ 2242 за зоните за свободна търговия, Държавен вестник, 86, 6 ноември 1987 г. [оттук нататък се цитира като "Правилник за зоните за свободна търговия"].

137. Постановление 33 на Министерския съвет, Правилник за банките, Държавен вестник, 46,16 юни 1987.

138. Вж. пак там, Глава трета.

139. Указ 56 за стопанската дейност, с измененията, Държавен вестник, 4,13 януари 1989 г. [оттук нататък се цитира като "Указ 56"]. Вж. съ­що закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дей­ност, Държавен вестник, 31,17 април 1990 [оттук нататък се цитира като "Поправките от 17 април 1990"]; Указ 32 за регулиране на пос­тъпленията и изразходване на конвертируема валута, Държавен вестник, април 1990, (обнародван на 10 април 1990 г.) [оттук нататък се цитира като "Указ 32"].

140. Указ 56 за стопанската дейност, Правилник за приложение на Указ 56 за стопанската дейност, Постановление 2 на Министерския съ­вет от 1989 г., публикувано от Българската Търговско-промишлена Камара, София, 1990.

141. Пак там.

142. Указ 56 с измененията, по-горе - бел. 139, Глава първа.

143. Borislav Boyanov, Economic Aktivities of Foreign Persons in Bulgaria, International Business Lawyer, юли/август 1990 г., стр. 311; Указ 56, членове 99,100.

144. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 139; Указ 56, член 101.

145. Указ 56, по-горе - бел. 139, членове 103,104.

146. Указ 56, по-горе - бел. 139, член 105.

147. Пак там, член 112.

148. Пак там, член 111.

149. Пак там, член 120.

150. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 312; Указ 56, членове 123, 124, 125.

151. Boyanov, по-горе - бел. 143, стр. 312.

152. Пак там.

153. Пак там.

154. Изказване на Илко Ескенази в Народното събрание, 17 август 1990 г.

155. Пак там.

156. Пак там.

157. Пак там.

158. Пак там.

159. Интервю с Божидар Божинов, Зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата, София, 21 август 1990 г.