Доклад за дейността на "пампорово" ад за финансовата 2009 година

2. Ликвидност и капиталови ресурси:

Материалните запаси, част от краткотрайните активи, са в размер на 207 хил.лв., а през предходната година те са били в размер на 155 хил.лв.

Най-голям дял в структурата на краткотрайните активи заемат краткосрочните вземания. Те възлизат на 25 650 хил. лв., като вземанията от клиенти и доставчици са на стойност 4 984 хил. лв. и са увеличили спрямо 2008 г. с около 1 403 хил.лв. Съдебните и присъдените вземания са в размер на 9 хил.лв., докато данъците за възстановяване са в размер на 425 хил.лв. Другите краткосрочни вземания са в размер на 17644 хил. лв. като са намаляли спрямо предходната година с 2 ,331 хил лева, като сумата от 2 306 хил веа е прехвърлена с на вземания от свързани предприятия..

Паричните средства на дружеството към 31.12.2009 г. са в размер на 177 хил.лв. като в края на 2008 г. са били 424 хил. лв.

Краткосрочните пасиви на дружеството са свързани със задължения към свързани предприятия в размер на 37 938 хил.лв., задължения към доставчици и клиенти в размер на 4 530 хил.лв. Последните са намалели спрямо същият период на 2008 г. с 1 299 хил.лв.

Задълженията към персонала са в размер на 159 хил.лв., а към осигурителни предприятия – 49 хил.лв. Данъчните задължения са в размер на 14 хил.лв. Получени аванси - 193 хил лева. Другите краткосрочни задължения за 2009 г. са в размер на 6 437 хил.лв.

Показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са дадени в таблицата по-долу:

Показателят незабавна и абсолютна ликвидност е 0.0089 и изразява покритието на краткотрайните пасиви с паричните средства, тъй като финансовите активи към края на 2009 г. са 0.

Стойността на показателя за обща ликвидност от 1,3118 показва, че в случай на незабавно предявяване за плащане на всички задължения “Пампорово” АД ще изпита значителни затруднения. Но въпреки това и поради спецификата на дейността си – оперирането в сферата на зимния турисъм, която се характеризира с високи капиталови разходи и значителни по обем дълготрайнии активи, „Пампорово” АД е в състояние да управлява адекватно паричните си потоци и може да осигури необходимите външни източници на ликвидност.

“Пампорово” АД използва стандартните инструменти за управление на ликвидността като: разсрочване на краткосрочните задължения и търсене на възможности за намаляване на срока на събиране на вземанията поради значителната сезонност в паричните потоци (оперира в сферата основно на зимния туризъм) и желанието за регулиране на ликвидността.

В тази връзка в бъдеще следва да се направи всичко възможно с цел оптимизиране на управлението на ликвидността и да бъдат своевременно събирани всички вземания.

Основните външни източници на ликвидност са различните видове банкови заеми, както и възможностите за ползване на търговски кредити от контрагенти. Неизползван външен източник на ликвидност при публични дружества е ползването на облигационни заеми. До момента “Пампорово” не е прибягвало до издаването на облигации.

През 2009 година бяха извършени по-долу изброените инвестиционни дейности:

1. 
   Всички писти са рекултивирани - заравнени и затревени;
   

3. Обновени с нови карвинг ски, ски обувки, соубордове и автомати са голяма част от ски-гардеробите на дружеството;

4. Изгради се и детски ски парк в комплекс Малина, разполагащ с детска транспортна ски пътека с дължина от 24 метра.

5 Закупена е нова машина за утъпкване на сняг на фирма „Принут”- Германия с приспособление за утъпкване на стръмни и трудни участъци.

6. ехабилитарани са съществуващите лифстове и влекове и се извърши основен ремонт на влека на Стената;

Целта на тези инвестиции бе подобряване на материалната база на дружеството, повишаване на конкурентоспособността му и подобряване качеството на предоставяните услуги. Тези инвестиции влияят в два аспекта – водят до намаляване на разходите в бъдеще и до нарастване на приходите поради подобряването на съотношението цена/качество и увеличаване на продажбите.

Източник на средства за тези инвестиции са :

1/ Ползване на заеми от други дружества

2/ Приходи от дейността.

Собствения капитал на “Пампорово” АД към 31.12.2009 г. възлиза на 17 762 хил.лв. Той се състои от основен капитал в размер на 1 076 хил.лв., резерви в размер на 20 469 хил.лв. и финансов резултат, получен като компенсация от натрупаната загуба от предходни години и настоящата година в размер на -3 743 хил.лв.

През предходната година собствения капитал по данни от одитирания баланс за 2008 г. е бил в размер на 21 003 хил. лв.

За 2009 г. размерът на дългосрочните пасиви е 4 565 хил.лв. като основната част от тях 3 712 хил.лв. представляват дългосрочен банков заем.

За 2008 г. дългосрочните пасиви са 13 578 хил.лв.

Към 31.12.2009 г. дружеството не е било обект на зад балансови споразумения за финансиране.

През 2009г. организационна структура на “Пампорово” АД е представена в схемата по-долу:

“Рискът” като икономическо понятие се свързва с вероятността от получаването на по-малка доходност в сравнение с очакваната от една инвестиция. Това включва и вероятността от загуба на част или на цялата първоначална инвестиция. Прогнозирането на тези вероятности налага разглеждането и изследването на множество фактори (рискове). Като цяло рисковете могат да бъдат разделени в две основни групи:

- Систематични рискове – такива, които оказват влияние върху всички икономически агенти и тяхното влияние не може да се елиминира, а единствено би могло да се редуцира.

- Несистематични рискове – такива, които оказват влияние върху малък брой агенти (Тези рискове често са наричани “специфични рискове”).

Обикновено политическия риск се свързва с политическата стабилност на страната и региона и влиянието на този фактор върху икономическата активност, и не подлежи на контрол от страна на “Пампорово” АД. Политическият риск е от особена важност за дружествата, реализиращи по-голямата част от приходите си от външни пазари. Такова дружество е “Пампорово” АД, което осъществява дейността си в сферата на зимния туризъм.

В стратегически план в България не се наблюдават индикации за промяна в про-пазарната ориентация на провежданите от държавата икономически и законодателни реформи и политическата обстановка може да бъде дефинирана като стабилна.

Въвеждането на системата на паричен съвет през 1997 г. може да се разглежда като съществен фактор за снижаване на политическия риск в страната поради факта, че регулирането на паричното предлагане е практически изолирано от влиянието на политически фактори и се основава на строго пазарни принципи.

Фактор за понижаване на политическия риск са и промените в законодателството и под законовата нормативна уредба, насочени към ограничаване на държавната намеса в свободните пазарни отношения, подобряване на инвестиционния климат, стимулиране на инвестициите и уеднаквяването на законодателството на България с това на ЕС.

Значителни политически рискове, оказващи влияние върху икономическата среда в страната произтичат от възможните регионални кризи. Неблагоприятните последици от тези конфликти могат да се разглеждат на няколко равнища – такива, директно свързани с последиците от тях в самите държави (напр. разрушената инфраструктура и свързаното с това оскъпяване и усложняване на логистичната схема за българския износ в Западна и Централна Европа и като следствие влошаване на търговския баланс на страната), такива, произтичащи от общото влошаване на инвестиционния климат в региона (общ спад на инвеститорския интерес към пазарите в региона, влошаване на капиталовата сметка на платежния баланс на страната, намаляване на възможностите за генериране на икономически растеж) и такива, водещи до промяна на туристопотока в световен мащаб в следствие на повишената опасност от терористични действия.

Въпреки подкрепата на антитерористичните действия, страната представлява в незначителна степен обект на заплаха от терористични действия, в сравнение със страните от Западна Европа. Дори и след атентатът в Мадрид от 11.03.2004 г и Лондон. се оценява като изключително малък рискът от терористични заплахи в България.

През последните години България се разглежда като политически стабилна и сигурна държава по отношение на вътрешнополитическия климат. В международен план позициите на България също са добри – страна членка на НАТО и на ЕС. В потвърждение на тези факти са и официалните статистики, сочещи увеличаване на потока от чуждестранни туристи през последните няколко години.

В заключениe може да се каже, че глобалните политически събития, при запазване на настоящите си условия се предполага, че няма да окажат значително влияние върху българския зимен туризъм в краткосрочен хоризонт.

Валутният риск обобщава възможните негативни импликации върху възвращаемостта на инвестициите в страната, вследствие на промени във валутният курс. В малка страна със силно отворена икономика, каквато е България, нестабилността на местната валута е в състояние да индуцира много лесно обща икономическа нестабилност и обратно – стабилността на националната валута може да се окаже най-ефективната макроикономическа “котва” на стабилността. През последните години България натрупа опит и в двете посоки на влияние на валутния риск.

Промените във валутния курс оказват съществено влияние и върху доходността на инвестициите.

При въвеждането на системата на паричен съвет в страната на 01.07.1997 г. обменният курс български лев – германска марка бе фиксиран в съотношение 1000:1. Въвеждането на еврото като разплащателна единица в Европейският съюз доведе до практически фиксиран обменен курс 1955.83 лева за едно евро (респ. 1.95583 лева за едно евро след деноминацията на лева, в сила от 05.07.1999 г.). Следователно валутният риск за базиран на еврото инвеститор е практически сведен до минимум. За базиран на друга валута инвеститор валутният риск от колебанията в обменния курс между базовата му валута и българския лев се изравнява с риска от колебанията в обменният курс между базовата му валута и еврото, т.е. по отношение на валутния риск нашата страна предлага параметри близки до тези на страните членки на Европейския съюз. Валутният риск за инвестиции в български лева е все пак по-висок от този при инвестиции в евро зоната, доколкото стабилността на системата на фиксиран валутен курс е зависима от равнището на валутните резерви на емисионно управление на централната банка и респективно от платежния баланс на страната.

“Пампорово” АД, като дружество с голям дял на валутните приходи в общите такива е изложено на частичен валутен риск, тъй като по-голямата част от разплащанията на “Пампорово” АД традиционно се договорят и извършват в британски лири и евро. Рискът за дружеството, свързан с поевтиняването на долара и паунда спрямо еврото (а от там спрямо лева) в края на 2008 г и 2009 г доведе до реализиране на значително по-малки приходи от очакваните. Този риск обаче, частично е компенсиран от факта, че голяма част от задълженията на дружеството са деноминирани в долари.

Лихвеният риск се включва към категорията на макроикономическите рискове, тъй като предпоставка за промяна на лихвените равнища е появата на нестабилност във финансовата система на национално ниво.