4.4.2 Образуване на отпадъци
Образуваните количества отпадъци от дейността на Дружеството през периода са 543 401,33 t, от които:
-
Опасни отпадъци (ОО) – 538 792,53 t;
-
Производствени отпадъци (ПО) – 2 012,32 t;
-
Строителни отпадъци (СО) – 2 352,00 t;
-
Битови отпадъци (БО) – 244,48 t.
Структурата на отпадъците показва преобладаващо количество на ОО (временно класифицирани като такива), които не представляват опасност за околната среда поради тяхното събиране и съхраняване на специално изградени за целта депа, площадки и складове.
Образуваните отпадъци на площадката на Дружеството са дадени по видове съгласно Наредба №3/2004г. за класификация на отпадъците.
За всички опасни отпадъци теглото се измерва в авто кантар преди временното им съхранение и/или транспортиране до други преработващи предприятия. Отпадъци подлежащи на рециклиране се измерват преди тяхната експедиция. За отпадъци с голямо-габаритни размери теглата се отчитат и по съществуваща документация и чертежи.
Контролирането на постъпващите и излизащите от площадките, депата и складовете отпадъци се извършва от специално назначено лице и се водят в Отчетни книги съгласно Наредба №9/2004г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на закритите обекти и дейности.
Една част от отпадъците на територията на Дружеството се произвеждат ежедневно и се образуват предимно на територията на производствените цехове и частично в тяхните административни офиси и тези на непроизводствените отдели. Друга част се произвеждат периодично от текущи ремонти и/или планови такива.
Обработката на отпадъците се осъществява с цел намаляване на техния обем, вредното въздействие върху околната среда, тяхното разделно събиране, безопастно транспортиране и съхранение. Опасните отпадъци се събират в добре затварящи се стационарни или превозими съдове, изготвени от материали, които не могат да взаимодействат с отпадъците.
Част от произвежданите отпадъците се използват в производствените мощности на Дружеството, за рециклиране, като гориво, рекултивация на депа и др. съгласно Условие 11.5 от КР.
4.4.3 Оценки на съответствие
Извършените оценки на съответствие, за периода, показват следните резултати:
1) по Условие 11.1.3. няма регистрирани несъответствия на количествата образувани при производството на единица продукт отпадъци;
2) по Условие 11.2.10. не са регистрирани несъответствия при приемането на отпадъци. За периода в Дружеството са приети 39 321 t меден скрап при разрешени 50 000 t/y;
3) по Условие 11.2.8. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на събирането на отпадъците с условията на КР;
4) по Условие 11.3.7. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на временното съхранение на отпадъците с условията на разрешителното;
Поради отсъствието на фирми с разрешение и възможности за оползотворяване или депониране на отпадъци като Изолационни материали, съдържащи азбест (17 06 01*), натрупаните количествата се съхраняват временно за срок по-дълъг от три години при последващо предаване за оползотворяване Условие 11.3.1.
5) по Условие 11.4.5. са извършени дванадесет броя проверки, при което не са регистрирани несъответствия на дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците с условията на разрешителното;
6) по Условие 11.7.5. не са регистрирани несъответствия на наблюдаваните годишни количества генерирани отпадъци с определените такива в условията на разрешителното.
При окончателното извеждане от експлоатация на 23.02.2009г. на Старата рафинерия, работеща на принципа на медна катодна основа и изпълнението на разрушителни дейности за нейното привеждане в покрит склад за съхранение на катодна мед, посочените по-долу отпадъци са образувани в количества, които превишават незначително, определените прагови стойности в условията на КР:
-
дървесен материал (17 02 01);
-
пластмаса (PVC-подложки от вани и кантове от титанови матрици) (17 02 03);
-
наситени или отработени йоннообменни смоли (19 09 05);
-
пластмаси и каучук (19 12 04) (гумено-транспортни ленти, каучукови отпадъци, репанол) (19 12 04);
-
утайки и филтърен кек от пречистване на газове (от скрубер след филтърпреса) (10 06 07*);
-
утайки от маслоуловителни шахти (колектори) (13 05 03*);
-
абсорбенти, филтърни материали (включително маслени филтри, неупоменати другаде), кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества (филтърни платна) (15 02 02*);
-
опасни компоненти, отстранени от излязло от употреба оборудване (електродвигатели) (16 02 15*).
При това, общото образувано количество от горепосочените отпадъци, за последните три календарни години, е значително по-малко от общото разрешено количество за същия период.
Увеличеното количество (18 459 t) образувани утайки/филтърен кек (10 06 07*) от пречистване на газове (от скрубер след филтърпреса) е поради по-доброто улавяне на неорганизираните емисии от конверторите и флаш-пещта (виж т.5.8 по-долу). При това, около 80% от посочените утайки е оползотворено обратно в МП като източник на Ca (заедно със шихтата), т.е. несъответствието следва да се счита за несъществено.
Увеличеното количество (86,33 t) образувани утайки от маслоуловителни шахти (колектори) (13 05 03*) е поради ремонт в Мазутно стопанство и реализиране на инвестиционен проект IU.149.3. - Ликвидиране замърсяванията на дъждовната канализация с масла и нефтопродукти.
4.5 Шум
Съгласно Условие 12.2.1 на КР измерване на общата звукова мощност и ниво на шум в мястото на въздействие се извършва веднъж на две години. Такова измерване на територията на „Аурубис България” АД и прилежащите населени места бе извършено през м.февруари 2011г. от лаборатория МАРС-2001 гр. Дупница, акредитирана съгласно БДС EN ISO/IEC 17020:2005. Измерени са шест контура на площадката и три точки в населените места – две в гр. Златица, и една в гр. Пирдоп. Издаден е Сертификат за контрол №0116/24.02.2011г., според който нивото на шум, излъчен в околната среда, съответства на изискванията на Наредба №6/2006г.
4.6 Опазване на почвата и подземните води от замърсяване
Всички отпадъчни води от дейността на Дружеството заустват посредством канализационна система в р.Пирдопска, Санър дере и Кисело дере, притоци на реките Златишка и Пирдопска, които се вливат във водоприемник река Тополница.
От площадката на предприятието няма пряко отвеждане на вредни и опасни вещества в почвите и подземните води.
Осъществяваните от Дружеството дейности по предотвратяване и контрол на замърсяването на почвите и подземните води са съгласно КР.
Извършва се периодична проверка за наличие на течове от тръбопроводи и оборудване, разположени на открито, установяване на причините и отстраняване на течовете.
На определени за целта места се съхраняват подходящи сорбиращи материали, за почистване в случай на разливи.
Разливите се почистват/преустановяват до 12h след откриването им, като не се допуска наличие на течности в резервоари, варели, тръбопроводи и др., при които са установени течове, до момента на отстраняването им.
За 2010г. не са установени несъответствия.
4.6.1 Собствен мониторинг на подземни води
Извършва се в пиезометрите (съгласно условие 13.7.1.2 от КР) по показателите, посочени в следващата таблица:
Показател
|
Честота
|
Метод за анализ
|
Водно ниво
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Активна реакция
|
Четири пъти в годината
|
ISO 10523:1994 / БДС 3424-81; БДС 17.1.4.27-80
|
Електропроводимост
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Обща твърдост
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Перманганатна окисляемост
|
Веднъж на две години
|
-
|
Амониев йон
|
Веднъж на две години
|
БДС ISO 7890-3
|
Нитрати
|
Веднъж на две години
|
-
|
Нитрити
|
Веднъж на две години
|
БДС EN 26777:1997
|
Сулфати
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Хлориди
|
Веднъж на две години
|
БДС 17.1.4.24-80
|
Фосфати
|
Веднъж на две години
|
БДС EN1189
|
Флуориди
|
Веднъж на две години
|
-
|
Цианиди
|
Веднъж на две години
|
БДС 17.1.4.14-79
|
Натрий
|
Четири пъти в годината
|
ISO 9964-3:1993
|
Калций
|
Веднъж на две години
|
-
|
Магнезий
|
Веднъж на две години
|
-
|
Бор
|
Веднъж на две години
|
-
|
Цинк
|
Четири пъти в годината
|
ISO 8288
|
Живак
|
Четири пъти в годината
|
ISO 11969
|
Кадмий
|
Четири пъти в годината
|
ISO 8288
|
Мед
|
Четири пъти в годината
|
ISO 8288
|
Никел
|
Четири пъти в годината
|
ISO 8288
|
Олово
|
Четири пъти в годината
|
ISO 8288
|
Селен
|
Четири пъти в годината
|
ISO 11969
|
Хром
|
Четири пъти в годината
|
ISO 9174
|
Алуминий
|
Веднъж на две години
|
-
|
Желязо
|
Четири пъти в годината
|
ISO 6332:1988
|
Манган
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Антимон
|
Веднъж на две години
|
-
|
Арсен
|
Четири пъти в годината
|
ISO 11969
|
Естествен уран
|
Веднъж на две години
|
-
|
Бензен
|
Веднъж на две години
|
-
|
Бенз(а)пирен
|
Веднъж на две години
|
-
|
1,2 Дихлоретан
|
Веднъж на две години
|
-
|
Полициклични ароматни въглеводороди
|
Веднъж на две години
|
-
|
Тетрахлоретилен и трихлоретилен
|
Веднъж на две години
|
-
|
Пестициди
|
Веднъж на две години
|
-
|
Пестициди (общо)
|
Веднъж на две години
|
-
|
Нефтопродукти
|
Четири пъти в годината
|
-
|
Обща бета - активност
|
Веднъж на две години
|
-
|
Обща алфа - активност
|
Веднъж на две години
|
-
|
Обща индикативна доза
|
Веднъж на две години
|
-
|
Анализите се извършват от акредитирани лаборатории.
Oбследвани са пиезометри по програмите за собствен мониторинг и отстраняване на минали екологични щети.
На базата на получените лабораторни данни за химичния състав на подземните води в обхвата на пиезометричната мрежата съгласно Условие 13.7.1.2. се установи, че във всички пиезометри са регистрирани различни химични елементи с концентрации, превишаващи стойностите на „стандартите за качество” на подземните води за един или повече показатели през една или повече от сесиите за периода.
Най-често се установяват следните елементи: SO4, Mn, Cu, Cd, Ni, Zn, като не се забелязва съществена промяна в сравнение с 2009г.
От изготвените за 44, 45, 46 и 47 сесии карти с контури на концентрации на химични елементи, чиито стойности превишават посочените в Условие 13.7.1.4 стойности за стандарти за качество на подземните води е видно, че разпространението на отделните замърсителите в рамките на мониторинговата мрежа на площадката на Дружеството в площно и времево отношение е неравномерно.
Елементите, чиито концентрации превишават стандарта за качество на подземните води (в съответните степени), в отделните сесии, са представени в следващите таблици.
Табл. 3
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на As в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE23
|
|
|
134.4
|
|
рекултивирано депо
за калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
|
|
131.3
|
малка рекултивирана лагуна
|
Табл. 4
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Cd в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE11
|
|
232.8
|
|
|
металургично производство
|
PE12
|
218.7
|
|
193.43
|
|
металургично производство
|
PE15
|
|
|
|
406.8
|
производство сярна киселина
|
PE16
|
|
685.6
|
138.13
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
876.9
|
|
1930.48
|
696.6
|
стара рафинерия
|
PE23
|
102
|
353.6
|
124.33
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
|
|
220.8
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE29
|
|
|
114.33
|
|
нова рафинерия
|
Табл. 5
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Cu в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
2399.2
|
1229.24
|
3566.09
|
556.5
|
металургично производство
|
PE13
|
|
382.67
|
|
|
металургично производство
|
PE17
|
182.76
|
|
|
|
стара рафинерия
|
PE21
|
224.38
|
|
|
148.3
|
стара рафинерия
|
PE23
|
109.87
|
|
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
224.52
|
461.03
|
198.5
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
2254.4
|
708.74
|
899.97
|
483
|
стара рафинерия
|
PE27
|
1531.96
|
293.85
|
663.63
|
322.7
|
стара рафинерия
|
PE29
|
1218.28
|
509.23
|
537.67
|
393.7
|
нова рафинерия
|
PE31
|
266.07
|
|
136.75
|
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE42
|
169.42
|
|
129.54
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 6
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Fe в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE15
|
|
|
|
469.3
|
производство сярна киселина
|
PE17
|
566.9
|
572.74
|
257.51
|
640.5
|
стара рафинерия
|
PE24
|
|
197.38
|
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
Табл. 7
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Mn в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
246.2
|
255.4
|
217.75
|
128.9
|
металургично производство
|
PE15
|
|
|
|
486.2
|
производство сярна киселина
|
PE16
|
725.9
|
|
1449.67
|
569.4
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
1448.8
|
1318.64
|
3189.44
|
1333.4
|
стара рафинерия
|
PE21
|
338.5
|
269.32
|
474.97
|
233
|
стара рафинерия
|
PE22
|
390.7
|
389.4
|
576.9
|
315.7
|
стара рафинерия
|
PE23
|
981.8
|
488.7
|
1197.11
|
421.5
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
1233
|
666.95
|
1104.8
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
244
|
190.7
|
305.63
|
128.6
|
стара рафинерия
|
PE27
|
171.1
|
|
197.51
|
|
стара рафинерия
|
PE29
|
176.5
|
189.96
|
245.68
|
136
|
нова рафинерия
|
PE30
|
261.1
|
427.78
|
431.73
|
433.4
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
297.7
|
1556.02
|
117.61
|
131.6
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE42
|
2458.98
|
2657.4
|
1607.98
|
1781.9
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 8
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Ni в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE12
|
|
|
|
166.8
|
металургично производство
|
PE13
|
|
|
|
133.9
|
металургично производство
|
PE15
|
|
|
|
458.9
|
производство сярна киселина
|
PE16
|
|
|
|
183
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE17
|
|
|
|
412.4
|
стара рафинерия
|
PE18
|
|
|
|
205.1
|
нова рафинерия
|
PE21
|
|
|
|
342
|
стара рафинерия
|
PE22
|
|
|
281.62
|
193.2
|
стара рафинерия
|
PE23
|
|
119.3
|
280.17
|
202.9
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
238.95
|
341.78
|
387.8
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE25
|
152.4
|
510.8
|
954.17
|
240.3
|
стара рафинерия
|
PE27
|
|
194.9
|
572.7
|
219.4
|
стара рафинерия
|
PE29
|
|
|
|
191.9
|
нова рафинерия
|
PE30
|
|
106.95
|
108.35
|
313.2
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
126.3
|
286.4
|
249.52
|
169
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE34
|
|
|
|
104.3
|
шлаков отвал
|
PE38
|
|
|
|
114.4
|
наблюдателни пиезометри
(извън територията)
|
PE39
|
|
|
|
118
|
наблюдателни пиезометри
(извън територията)
|
PE42
|
|
|
|
325.4
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
Табл. 9
Пиезометър
|
Превишение концентрацията на Se в пъти над СКПВ
|
44 сесия
|
45 сесия
|
46 сесия
|
47 сесия
|
Местоположение
|
PE23
|
104.8
|
|
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
PE24
|
|
|
107.72
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE30
|
205.8
|
|
|
|
малка рекултивирана лагуна
|
PE31
|
106.2
|
|
134.41
|
|
пиезометри извън оградата (южно)
|
PE42
|
120.8
|
|
|
|
рекултивирано депо за
калциево-арсенатни кекове
|
Данните от наблюденията от 4-те сесии, получените стойности за коефициента на вариация и „тренд” анализа, показват незакономерна динамика в концентрациите както по отношение на време, така и в площното разпространение на отделните химични елементи-замърсители.
Извършена е необходимата оценка на риска от замърсяване на подземните води с вредни и опасни вещества, съгласно “Методика за количествена оценка на риска от замърсяване на подземните води”.
Сподели с приятели: |