Редовно срещащи се мигриращи видове: От редовно срещащите се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС, за защитената зона се срещат 9 вида птици. Четири вида от тях са дневни грабливи птици, които ползват територията на ИП предимно за трофична база, както през размножителния, така и през миграционния сезон. Това са: Falco subbuteo (Орко), Falco tinnunculus (Черношипа ветрушка), Buteo buteo (Обикновен мишелов) и Accipiter nisus (Малък ястреб). За тях територията на ИП може да представлява хранителната територия. Останалите видове: Phalacrocorax carbo (Голям корморан), Tringa ochropus (Голям горски водобегач), Charadrius dubius (Речен дъждосвирец), Gallinula chlorops (Зеленоножка), Fulika atra (Лиска), Anas platyrhynchos (Зеленоглава патица) и Actitis hypoleucos (Късокрил кюкавец) са свързани непосредствено с речните и крайречни територии. При тези видове не се очаква отрицателно въздействие, защото нямат местообитание на територията на кариерата.
1. Falco tinnunculus (Черношипа ветрушка). Среща се в района и околностите на ИП. В ЗЗ гнездят около 17 двойки. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 12000 двойки. ” На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство.
2. Buteo buteo (Обикновен мишелов). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 6 гнездящи двойки. Среща се в района на ИП. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 9000 двойки. Теренът е хранително местообитание на вида. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство.
3. Accipiter nisus (Малък ястреб). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 4 гнездящи двойки. Не се среща в района на ИП. Теренът е потенциално хранително местообитание на вида. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1900 двойки. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът не е чувствителен към безпокойство.
4.Falco subbuteo (Орко). Числеността на популацията в ЗЗ възлиза на 3 гнездящи двойки. Не се среща в района на ИП. Размерът на Националната популация в Натура зоните (Нанкинов и кол. 2004) се оценява на около 1000 двойки. На терена на ИП е регистриран само като преминаващ (не гнезди и не нощува по време на миграции). Инвестиционното намерение може да окаже слабо отрицателно (1) въздействие върху вида (Табл.5.2.1.). Кумулативен ефект и фрагментация на местообитанията не се очаква. Видът е чувствителен към безпокойство единствено в местата за гнездене.
От направения анализ на въздействието става ясно, че разширението на концесия „Кунино” ще повлияе слабо неблагоприятно местообитанията на два вида широко разпространени птици – червеногърба сврачка (Lanius collurio) и градинска овесарка (Emberiza hortulana).
При четири вида грабливи птици – черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Малък ястреб (Accipiter nisus) и орко (Falco subbuteo) се очаква слабо отрицателно въздействие върху техни потенциално хранителни територии. Въздействието може да бъде избегнато с подходящи смекчаващи мерки.