Вероятни въздействия върху животинските видове, техните местообитания и потенциални рискове

Вероятни въздействия върху животинските видове, техните местообитания и потенциални рискове.

По долу са представени въздействията и рисковете, които е възможно да има върху животинските видове от реализирането на инвестиционното намерение. Конкретните очаквани въздействия върху всеки един вид, предмет на опазване са описани в т.4.1.3 .

Вероятни въздействия върху типовете местообитания и видовете животни (без птици ) и рискове.
При изграждането и експлоатацията на газопровода и обслужващата го инфраструктура, са възможни следните преки и косвени въздействия върху видовете и местообитанията в зоните:
Преки въздействия

Унищожаване на местообитания

Пряко унищожаване на местообитания вследствие на строителни работи, свързани с изкопаване на земна маса, изсичане и изкореняване на естествена или полуестествена растителност, депониране на отпадъци от строителната дейност върху естествена или полуестествена растителност, промяна на хидрологичния режим на влажни ливади в деретата и суходолията, увреждане при създаване и поддържане на инфраструктура.

Унищожаване на индивиди при пряко унищожаване на техни местообитания, включително при строителство и поддържане на инфраструктура в границите на естествено разпространение на популациите им, възможна смъртност при увеличаване на популациите на инвазивни видове – врагове или конкуренти на растителни и животински видове, предмет на опазване на зоната, фрагментиране на местообитанията на видове.

Шумово замърсяване, усилено антропогенно присъствие при строителство и експлоатацията на газопровода, води до прогонване на индивиди и съответно увреждане на нормалната популационна структура. Този фактор важи най-вече за едрите бозайници

Шумовото замърсяване и усиленото антропогенно присъствие при строителство и експлоатацията на газопровода в съседни територии, води до прогонване на индивиди от едрите бозайници.

Опасност от пожари при експлоатация и поддържане на инфраструктурата, може да доведе до пряко унищожаване на видове и местообитания – обект на опазване на зоната.

Залпови замърсявания на въздуха, водите и почвите вследствие на аварии на газопровода, могат да доведат до смъртност на индивиди, влошаване параметрите на средата, унищожаване на местообитания и опасност от пожари.

При строителство и експлоатацията на газопровода, създаването на «нови» местообитания с начална фаза на сукцесия и при ползване и подържане на съоръжения, е възможно внасяне на чужди, инвазивни и синантропни животни и инвазивни, плевелни и рудерални видове растения, които променят видовата структура на местообитанията и местообитанията на видове, влошават природозащитното състояние и могат да бъдат врагове и конкуренти на видове растения и животни обект на опазване в зоната, както и на типични за местообитанията видове. Такива процеси са възможни и се очакват в района на полосата.

Обобщени вероятни видове въздействия произтичащи от инвестиционните намерения и тяхната връзка с:

- обхвата по отношение местоположението им спрямо защитената зона;

- на коя фаза от изпълнение на проекта е вероятно да възникнат; по отношение ефекта върху местообитанията и видовете дали въздействията имат дълготрайно въздействие или имат временен ефект; по отношение времетраенето на въздействията дали въздействията са постоянни, краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат);

- с кои други въздействия на инвестиционното предложение имат комбинирано влияние върху даден параметър за Благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията. Оценяват се връзките между преките въздействия. Ще се оценява комбинираният ефект върху тях.

- какви други планове, програми и инвестиционни намерения може да има кумулативен ефект.

Инвестиционното предложение за изграждане на газопровод между гр. Добрич и гр. Силистра засяга частично участъци от две ЗЗ по Директивата за местообитанията. Тези ЗЗ – ни са “Хърсовска река” и “Суха река”. Засегнатите участъци са в следните километри от трасето на газопровода. В участъка 0 – 5 ти км. (пресичане на тесен фронт), 17-18 км. (пресичане на тесен фронт), 22 – 28 км (пресичане на широк фронт) за ЗЗ “Суха река” и пресичане на 50 – 62 км на широк фронт за ЗЗ “Хърсовска река” .

ЗЗ “Суха река” е разположена в североизточна България. Тя обхваща територии на две области Добрич и Силистра. Територията включва суходолията на едноименната река и високите им части. Ландшафта е силно разчупен. Бреговете на пресъхналата река са изградени от варовици, описващи живописни ждрела, меандри и полегати склонове, обрасли с ксерофилна храстовидна и дървесна растителност. Суходолията са обрасли с влаголюбива тревиста растителност, на места са залесени с интродуцентна екзотична растителност, а в някой участъци се използват като обработваеми ниви. Дървесната растителност по хълмовете е от издънков тип и включва основно ксеротермна растителност. В суходолията покрай оформилата се река се развива мезофилна и на места хигро-мезофилна растителност.

ЗЗ “Хърсовска река” също е комплекс от суходолия, които са разположени основно на територията на Област Силистра. И двете сухи реки пресичат границата ни с Румъния. Ниските част на суходолията на “Хърсовска река” са с мезофилен облик, а хълмовете са обрасли с ксерофилна дървесна растителност. Дървесната растителност е предимно с издънков произход. Дъното на някогашната река е заето от култури на топола, гледичия и акация, на места обрасли с аморфа. В някой участъци земята е обработваема, а в други е заета от пасищен тип растителност.
4.1.1. Характеристика на ЗЗ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗЗ ''Суха рек''
Класове Земно покритие % Покритие

Храстови съобщества 23

Сухи тревни съобщества, степи 6

Друга орна земя 37

Широколистни листопадни гори 30

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност 1

(вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, 3

мини, индустриални обекти)
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗЗ «Хърсовска река»
Класове Земно покритие % Покритие

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на 3

тополи или екзотични дървета)

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност 1

(вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)

Други земи (включително градове, села, пътища, 1

сметища, мини, индустриални обекти)

Водни площи във вътрешността (стоящи води, 1

течащи води)

Храстови съобщества 6

Сухи тревни съобщества, степи 24

Друга орна земя 17

Широколистни листопадни гори 45

Иглолистни гори 1

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации,

предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни

местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в

рамките на защитената зона
4.1.3. Видове, предмет на опазване на ЗЗ –ни
Видове предмет на опазване в ЗЗ “Суха река”

БОЗАЙНИЦИ:

Maлък подковонос - Rhinolophus hipposideros

Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum

Остроух нощник - Myotis blythii

Голям нощник - Myotis myotis

Лалугер - Spermophilus citellus

Обикновен (голям) хомяк - Mesocricetus newtoni

Степен пор - Mustela eversmannii

Пъстър пор - Vormela peregusna

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Голяма медена пеперуда - Lycaena dispar

Бръмбър рогач - Lucanus cervus*

Голям сечко - Cerambyx cerdo

БОЗАЙНИЦИ:

Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum

Дългокрил прилеп - Miniopterus schreibersi

Лалугер - Spermophilus citellus

Обикновен (голям) хомяк - Mesocricetus newtoni

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata

БЕЗГРЪБНАЧНИ:

Голяма медена пеперуда - Lycaena dispar

*

Callimorpha quadripunctaria

Бръмбър рогач - Lucanus cervus

* - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС
4.1.4. Качество и значимост на ЗЗ

Качество и значимост на ЗЗ '' Суха река''

Относително добре съхранен карстов ландшафт с горски и степни петна, подходящи за прилепите и някои редки степни бозайници. Важно място за съществуването на безгръбначната фауна. Тесни дълбоки дерета обрасли с храсти и ниски горски терени с варовикови скали.

Сенчести дълбоки дерета, обрасли с храсти и ниски горски терени със селскостопанска земя. Типичен карстов пейзаж (сухи карстови долини, каньони и малки пещери и сухи ливади и пасища по платото), важни места за убежища за прилепите и местообитания за степните бозайници.

Широкомащабно развитие на селското стопанство, дори и на дъното на каньона. Мястото е под селскостопанско човешко въздействие. Култивиране, пресушаване и недостиг на водните ресурси в селата, залесяване с чуждоземни видове, изсичане на дърветата.

Зоната е слабо населена с хора. Селскостопанските дейности не оказват негативно влияние върху природните местообитания. Средството за поминък на местното население е главно отглеждане на животни за разплод, поради което пашата се явява като основен негативно въздействащ фактор, но въздействието е само върху териториите около селата. Култивиране, залесяване. Негативното въздействие е предимно от развитието на транспортната инфраструктура и прекалената паша.

Бръмбър рогач - Lucanus cervus*, Бръмбар отшелник - Osmoderma eremitа, Голям сечко - Cerambyx cerdo. Тези видове са пряко свързани с горските хабитати. Ларвите на тези видове се развиват в широколистна дървесина. Важно за оцеляването им е наличието на разлагаща се мъртва дървесина, с която се изхранват. От трите вида най- рядък за България е бръмбара отшелник. При реализирането на газопровода се очаква незначително въздействие, което е свързано с изсичането на дървесна растителност в района на трасето, пресичащо лесисти райони. Най – голямо такова въздействие се предвижда в участъка 23-26 км, където полосата е с дължина около 3 км .

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca. Сухоземните шипобедрени костенурки са относително редки за района. Местообитанията на този вид са горските поляни, пасищата и захрастените ливади, сечищата и периферията на гората. Газопровода преминава през територии, които се обитават от вида, но въздействието ще е незначително поради локалния си характер и сравнително краткото действие. Предвижданата изкопна дейност предвижда изкопаването на траншея с размери 50 см широчина, която след полагането на тръбите се засипва обратно. Като пряко въздействие може да бъде оценено унищожаването на индивиди и техните яйца, по време на изкопните дейности. Просеките в гористите райони, могат да имат благоприятно въздействие, като места за изхранване и почивка на индивидите.

Maлък подковонос - Rhinolophus hipposideros, Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinu, Остроух нощник - Myotis blythii, Голям нощник - Myotis myotis. Всички тези видове прилепи са видове обитаващи пещери и скални масиви. Техните убежища в района са карстовите пещери. За изхранване тези видове използват откритите пространства, където се намират техните жертви. Пасищата и важните ливади са богати на копрофаги и други насекоми, поради което основните ловни територии на тези видове са точно там. Въздействието върху тези видове се ограничава до фазата на строителните дейности, където основното въздействие е свързано с фактора безпокойство от шума и човешкото присъствие. Тези видове прилепи са регистрирани и в населени места, където обитават всевъзможни убежища и се изхранват изцяло в населените места, без шума да им оказва силно въздействие.

Лалугер - Spermophilus citellus, Обикновен (голям) хомяк - Mesocricetus newtoni, Степен пор - Mustela eversmannii, Пъстър пор - Vormela peregusna Тези четири вида са характерни за степните ландшафти и агрокултурите. Двата вида порове са пряко свързани с колониалните си жертви лалугер и хомяк. За района най-добре проучения вид е лалугера. За него се знаят основните местообитания и местонахождения. В голяма част от интензивно използваните пасища вида се среща. В изоставените пасища и слабо използваните вида е рядък иоли липсва. В тези местообитания тревата избуява и се сменя видовия състав на тревостоя. Рудералната растителност, която превзема пасищата след продължително неексплоатиране влошава условията на местообитанието и вида изчезва. Такива изоставени терени следствие от рудерализация се наблюдават навсякъде, където пашата е преустановена или е силно намаляла, поради редуцирането на пасищните животни и обезлюдяването на района. Въздействието върху този вид може да има и положителен ефект, ако в предвижданата полоса се установи пасищен режим на ползване. За останалите три вида няма добра налична информация, поради скрития начин на живот и липсата на специализирани изследвания.

Към категорията Други значими видове за ЗЗ “Суха река” са включени следните животински видове:

От безгръбначните:

Малък гъсеничар - Calosoma inquisidor, Красивотел гъсеничар - Calosoma sycophanta, Бръмбър носорог - Orictes nasicornis. Тези видове са представители на горските формации. Първите два вида са хищници изхранващи се изцяло с гъсеници, а втория вид се развива в гниеща дървесина. Възрастния бръмбар носорог живее в райони с песъчлива почва, където се рови.

Лозов(кафяв ядлив) охлюв - Helix lucorum, Син голям бегач - Procerus scabrosu, Този комплекс от хищник и жертва е специфичен и характерен за югоизточна България. В северна България живее друг вид едър бегач Големия черен бегач – Procerus gigas, присъствието на който изключва срещането на друг близкородствен вид. Вероятно авторите на откритието не са достатъчно компетентни и са сбъркали в диагностицирането на вида.

Brenthis hecate, Melitaea trivia, Черен аполон - Parnassius mnemosyne. Тези три вида пеперуди са относително редки за България и имат петнисто разпространение. И за трите вида характерните хабитати на обитание са откритите. Инвестиционното предложение не би повлияло негативно на тяхното разпространение и техния жизнен цикъл на развитие.

От гръбначните:

Земновопдни:

Кафява крастава жаба - Bufo bufo, Зелена крастава жаба - Bufo viridis, Дървесница - Hyla arborea. Тези земноводни са широко разпространени в България. В района на “Суха река” съо е срещат относително често, като по редкия вид е кафявата крастава жаба, която е по силно привързана към горските хабитати с мезофилен облик

Смок мишкар -Elaphe longissima. Видът е свързан със старите широколистни гори, но за България е сравнително често срещан. Освен естествените хабитати вида много често обитава и селските къщи, където преследва основните си жертви, различно видове синантропни гризачи.

Източноевропейски /белогръд/ таралеж - Erinaceus concolor,

Полунощен прилеп Eptesicus serotinuс, Прилепче на Сави - Hypsugo savii, Кафяво прилепче Pipistrellus pygmaeus, Прилепче на Натузий - Pipistrellus nathusii, Сив дългоух прилеп - Plecotus austriacus. Всички видове установени прилепи са характерни за откритите ландшафти. Убежищата им са карстови терени с пещери и вътрешни празнини. Последния вид е синантропен. ИП не се очаква да им влияе негативни, предвид спецификата на мероприятието.

Голям хомяк - Cricetus cricetus, Невестулка - Mustela nivalis Двата вид аса свързани с откритите хабитати. Докато невестулката е широко разпространен вид, то големия хомяк е с разпокъсано разпространение, за което няма много данни през последните 30 години. Вида се споменава в повечето случаи по стари данни за определени райони или спекулативно, когато в района има вторични степни растителни съобщества.

За тази територия Абаджиев, С. и С. Бешков (2007) в монографията си “Основни райони за пеперуди в България”, включват следните целеви видове пеперуди: Parnassius mnemosyne, Licena dispar, Euphydryas maturna, Melitaea trivia, Brenthis hecate
Приоритетни животински видове за ЗЗ “Хърсовска река”, предмет на опазване.

Поради сходствата в целевите видове и близките условия в средата на живот ще бъдат дебатирани само видовете, които не се повтарят в ЗЗ “Суха река”

Бръмбър рогач - Lucanus cervus

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Ивичест смок - Elaphe quatuorlineata. Под този вид във формуляра имат предвид най- вероятно пъстрия смок, който в миналото се е считал за подвид на ивичестия смок. Този вид безспорно е станал рядък в голяма част от ареала си , а на много места е изчезнал. За района на “Суха река” и дори за североизточна България, няма сигурни данни за находки от последните 20 - 30 години. Вида обитава стари мезофилни гори и крайбрежни пространства, обрасли с тръстика и гъста растителност. Неблагоприятно на вида влияе интензификацията в сел. стопанство, унищожаването на старите гори, пресушаването на блатата и ликвидирането на синурите. Построяването на газопровода не би имал отрицателен ефект. Предполага се че изграждането на полоса би повлияло положително на вида, ако все още го има в района.

Бозайници:

Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum

Дългокрил прилеп - Miniopterus schreibersi

Лалугер - Spermophilus citellus

Обикновен (голям) хомяк - Mesocricetus newtoni

Към категорията Други значими видове за ЗЗ “Хърсовска река” са включени следните животински видове:

От безгръбначните: Aedia leucomelas, Chilodes maritime, Cilix asiatica, Cryphia amasina, Cuculliia scopariae, Cyclophora annularia, Diachrysia nadeja, Diachrysia stenochrysis, Euxoa cos cos, Heliothis maritima bulgarica, Idaea muricata, Noctua tirrenita, Pelosia obtuse, Polypogon plumigeralis.
От гръбначните животни:

Земноводни: Кафява крастава жаба - Bufo bufo, Зелена крастава жаба - Bufo viridis, Дървесница - Hyla arborea.

Влечуги: Слепок - Anguis fragilis, Горски гущер - Lacerta praticola, Медянка - Coronella austriaca, Смок мишкар -Elaphe longissima. Тези видове са пряко или косвено свързани с горските хабитати. Тези видове са уязвими при унищожаване на горски масиви. Слепока е вид, които се храни основно с охлюви, поради което може да бъде открит и в други типове екотонни хабитати

Бозайници: Източноевропейски /белогръд/ таралеж - Erinaceus concolor, Полунощен прилеп Eptesicus serotinuс, Прилепче на Сави - Hypsugo savii, Кафяво прилепче - Pipistrellus pygmaeus, Сив дългоухприлеп - Plecotus austriacus, Невестулка - Mustela nivalis
4.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето (реализация) на инвестиционното предложение.

В района на ИП няма установени такива.

По отношение на фауната в районът на трасето на ИП са обявени две защитени зони по Директивата за местообитанията и две ЗЗ по Директивата за птиците. Трасето засяга и една ЗТ със статут Защитена местност. Като чувствителни територии спрямо фауната могат да бъдат окачествени всичките ЗЗ и по двете директиви. Най – уязвими, в двете ЗЗ по Директивата за местообитанията, са горските естествени хабитати, които имат островно и петнисто разположение. Почти всичките гори са с издънков произход и са в лошо физиологично състояние. В суходолията на много места е било залесено с акация, гледичия и топола, които са изменили коренно условията на живот за животинските видове. Тези дървесни видове са били залесявани основно като алтернативни пионерни едификатори, но поради силната си агресивност и високата екологична пластичност са се оказали грешен опит. След изсичането на тези екзоти се наблюдава бързо избуяване на силни и мощни коренови и стъблени издънки, което потиска развитието на автохтонните дървесни видове.

Друг сериозен проблем, в районът на двете ЗЗ, е поддържането на пасищата в равновесно състояние. Намаляването на пасищните животни през последните 15 години, доведе до промени в режима на пашата и до различни сукцесионни промени. В много райони около населените места, се наблюдава интензивна паша, която води до почти пълно обезтревяване. Обратно в отдалечените райони, поради липсата на паша, се наблюдават сукцесионни изменения свързани с рудерализация и захрастяване. Не са малко местата, особено в ниските части на суходолията, където бъзака, копривата и други рудерални бурени са установили трайно надмощие над тревистата растителност от пасищен и ливаден тип. Тези изменения в режима на ползване и в растителността, са повлияли безспорно и върху фауната. Относително стабилни са фаунистичните комплекси на агроценозите, които включват предимно тривиална и екологично пластична фауна. В тези комплекси има и редки видове с висок природозащитен статус, които са се съхранили, благодарение на трофичната обезпеченост на агроценозите. Изключително важна и консервационно значима е и фауната на ксеротермните дъбови гори, както и фауната характерна за откритите карстови терени.
5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционно предложение, върху предмета и целите на опазване на защитената зона:

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение, върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони;

5.1.1. Върху типовете местообитания

5.1.2. Върху видовете – предмет на опазване в ЗЗ.

Вероятните въздействие върху земноводните и влечугите, свързани с водната среда са следните (такива видове са южния гребенест тритон и блатната костенурка).

За горските видове безгръбначни (Бръмбър рогач - Lucanus cervus*, Бръмбар отшелник - Osmoderma eremitа, Голям сечко - Cerambyx cerdo), вероятните въздействия са следните:

И за двете ЗЗ ни не се очакват промени в структурата, поради пренебрежимо малките промени, които ще настъпят при реализацията на ИП. Промените в горските хабитати са хилядни части от процента на местообитанието, което не би довело до промени в структурата на двете ЗЗ –ни. Слабо ще бъдат повлияни местообиатнията в районите на предвижданата полоса. Тревните съобщества и съответно животинските комплекси, които ги обитават, ще бъдат временно унищожени и подложени на първична сукцесия. Тези въздействия са краткотрайни и обратими. Мероприятието не предвижда въздействия върху карстовите местообитания и върху водните площи.

Такива промени не се предвиждат. Загубите от ИП са незначителни и имат единствено локален ефект, основно около полосата на газопровода. Местообитанията си запазват функциите и вероятно по време на строителните дейности ще се наблюдават временни функционални промени, следствие от безпокойството и шума. Промените след приключването на строителните дейности ще са незначителни и вероятно ще имат положителен ефект, при правилно експлоатиране и поддържане на пасищен режим на ползване. Новооткритата територия може да функционира като място за изхранване на много видове, свързани с откритите местообитания и с пасищния режим на ползване.

Такива по отношение на фауната не се очакват също. Всички приоритетни видове щше бъдат неповлияни или незначително повлияни.

Такива се очакват единствено като нищожен процент (около една хилядна част от процента на местообитанието) за горските хабитати. Пасищният тип местообитания ще бъде засегнат около 0.001 %, което също е незначително като процент на въздействие и няма вероятност местообитанието на някой от видовете да бъде засегнато значително. Загубата на местообитания, по време на строителните дейности, може да бъде временна и краткотрайна. Тази загуба може да бъде реализирана за едрите видове бозайници, които не понасят безпокойство, шум и човешко присъствие. Ще бъде реализирана загуба на пасищен тип местообиатния в района на пасищните територии, откъдето преминава 25 метрова полоса. Тази загуба е само за сметка на изкопния канал, като възстановяването ще се извърши относително бързо.

Такава не се очаква, с изключение на видовете непонасящи шумово замърсяване и засилено човешко присъствие.

Този фактор ще има отражение за едрите бозайници, които не понасят човешко присъствие и шум. Такъв временен фактор може да има и за прилепите, които през летните месеци се активират в ранните вечерни часове.

Такива промени няма вероятност да настъпят, поради локалното въздействие на ИП и краткия период на строителните дейности. Вероятно промени във видовия състав могат да настъпят в районите на полосата, където първоначално ще се засели широкоспектърна инвазивна фауна, която постепенно ще бъде подменена следствие от сукцесионните процеси.

Не се очакват. Евентуалното замърсяване, следствие от евентуална авария е не само малко вероятно, но и почти напълно безвредно, поради специфичните особености на природния газ.

Не се очакват

Не се очакват

Също не се очакват

Строителните дейности в ЗЗ ни да бъдат изведени през извън размножителния период. Всекидневно да бъде обхождан терена, които предстои да бъде прокопан. При наличието на бавно подвижни животни да бъдат вземани мерки за неговото пренасяне извън зоната на строеж. Рекултивирането на полосата да бъде извършено с тревни смески, които да създадат пасищно- ливаден тип растителност, която е добра среда и субстрат за изхранването и съществуването на много приоритетни видове, както и място за изхранването на други такива.

Да се подържа постоянен нисък тревостой на полосата, което ще създаде условия за обитаване на редица степни видове, каквито са лалугера, хомяка, пъстрия пор и степния пор, както и редица безгръбначни животни. Инвеститора да поддържа естествения видов състав на дървесните едификатори, като провежда мероприятия за създаването на семенни участъци в граничните на полосата райони.

Степента на въздействие, върху предмета на опазване, може да бъде окачествен като много нисък, поради незначителните въздействия от предвиждания газопровод. Като относително по висок, може да бъде окачествен периода на строителните дейности, но този период се предвижда да бъде много кратък (400 м. на ден), което прави въздействието му незначително.

При реализиране на тази алтернатива, ИП няма да бъде реализирано. Липсата на газопровод в този район на България, ще лиши населението от алтернативно гориво и ще продължи унищожаването на гората за битово-отоплителни цели. Горите в Североизточна България са почти изцяло издънкови и са с нисък турнус на сечта. Поради редица причини превръщането им в семенни гори към този момент е невъзможно. Глобалното затопляне и процесите на засушаване водят към ксерофитизация на местообитанията и към подмяна на автохтонната фауна със сухоустойчива и топлолюбива такава. Тези процеси се наблюдават през последните 50 години трайно и с ясна тенденция към установяване на трайно засушаване. При тези условия, използването на трудно възобновимия ресурс гора става неоправдан, при наличието на алтернативна възможност населението да ползва за битово- отоплителни нужди природен газ. ИП може да бъде категоризирано като първостепенно значимо за общността и за опазването на горските ресурси. Всяко семейство от тези населени места изгаря за отопление и други битови нужди между 5 и 10 кубика дървесина средно, което се равнява на 50 – 100 дървета със средна височина 5 - 8 м и среден диаметър 15 – 25 см.

Развитието на основните съобщества, при липсата на ИП ще протече по аналогичен начин и при евентуалното реализиране на проекта. Въздействието от реализирането на проекта ще има локален и в по голямата си част краткотраен характер. Прокарването на газопровода се заключава в изкопаването на тясна траншея, в която да бъде положена тръба с диаметър 35,5 см.. Инвеститорите предвиждат преминаването на тръбата да става основно подземно с хоризонтален сондаж, при който земекопните дейности се ограничават до минимум, а ландшафта се запазва непокътнат. Като единствено значимо въздействие може да бъде категоризирано поддържането на полоса с широчина 20 м. в горските терени и 25 м. в откритите територии, където не се допуска обрастването с дървесна растителност. Тази полоса може да има и положителен ефект в районите с горска растителност поради създаването на екотонен ефект, който е благоприятен за много животински видове.

7.2. Други алтернативи и оценка на въздействието им върху ЗЗ

В разработките на ИП се предлагат два варианта за преминаването на трасето. Двете трасета се различават основно по дължина и по количество на трасето преминаващо през обработваеми земи. Към втория вариант, който има по дълго трасе през обработваеми земи, се изтъква опасение, че многото места през които преминават тежки селскостопански машини, може да създава чести проблеми с аварии. Поради тези съображения инвеститорите препоръчват първия вариант.

Като допълнителна алтернатива стои въпросът с изработване на вариант при който трасето преминава извън очертанията на ЗЗ “Хърсовска река”. Този вариант би довел до излишно оскъпяване, при което природните ресурси няма да бъдат по добре защитени. Терените, които ще бъдат засегнати в ЗЗ “Хърсовска река” са основно обработваеми земи и в малка част са пасища или захрастени и обрасли терени. Въздействието върху ЗЗ “Хърсовска река” е пренебрежимо малко, поради следните причини: Основно се засягат земеделски земи, които имат едногодишен цикъл на развитие и съответно ценоза приспособена към тези условия на средата. Засегнатите пасища и захрастени терени са хилядна част от местообитанието в ЗЗ, поради което въздействието се оценява също като незначително.

За ЗЗ “Суха река” е възможно частично отрицателно въздействие, което е със слабо и ограничено действие, поради локалния характер. Предвижда се полоса, за поддържането на която, ще бъде необходими изсичането на 20 метрова ивица. В най – дългия си участък, тази полоса ще засегне 60 дка гора със средна възраст 50 години. Това мероприятие се равнява на дървесината, която изгарят за една година 100 семейства, отопляващи се на дърва.

Основните въздействия върху двете ЗЗ –ни, попадащи в трасето на предвиждания газопровод се ограничават до безпокойство следствие на шума и човешкото присъствие по време на строителните дейности, поддържането на полоса с широчина 20-25 м., по която не трябва да има дървесна растителност, пряко унищожаване на бавно подвижни и дребни видове животни при земекопни дейности и движението н автомобилите, свързани с реализирането на мероприятието, безпокойство за периода на строителните дейности, промяна на местообитанията в новосъздадената полоса и възникването на екотонен ефект от изграждането на полосата.

Нямаме данни за такива.

Вероятното въздействие върху двете защитени зони се оценява като незначително, поради локалния си характер и краткотрайността на повечето строителни операции. Те могат да бъдат сравнени с ежедневните въздействия, предизвиквани от селскостопанските машини, които постоянно се предвижват в района. Поради тези причини, считаме че не се очакват промени в предмета и целите на двете ЗЗ – ни по отношение на фауната.

Поддържането на полоса, създаваща ефект на екото, ще има вероятно положителен ефект, при подходящо рекултивиране с тревни видове. Такива просеки и полоси при пасищен режим на стопанисване са подходящи места за живот и изхранване на голяма част от фауната населяваща района. Полосата може да бъде обитавана от колониални гризачи, хищници изхранващи се с тях, както и от прилепи, насекомоядни и хищни птици и мн. др.

За района на двете ЗЗ – ни като най – уязвими, могат да бъдат определени горските хабитати, които са с издънков произход и поради изтощаване на кореновите системи и настъпилите климатични промени са в процес на деградация. Друг негативен фактор в управлението на пасищата, които са приоритетни местообитания, поради специфичния фаунистичен комплекс, които ги обитава е рудерализацията им, следствие от намалелия брой пасищни животни. Поради обезлюдяване на селата в района, природозащитното състояние е относително стабилно. Ниската екологична култура на населението много често влиза в противоречие с природозащитните цели.

Сред животинските видове, обитаващи предвижданата територията на ИП, такива не могат да бъдат определени.

Цялостната комплексна оценка върху видовете предмет на опазване в двете ЗЗ – ни показва, че реализирането на ИП няма да има значителни последици и може да бъде оценено като въздействие с много нисък интензитет.

Такива не се налагат. Препоръчително е ежедневното обхождане на трасето предвиждано за строителни дейности, при което да бъдат събирани евентуално пребиваващи или преминаващи бавно подвижни животни. Полосата да се подържа с тревостой, които да е атрактивен за тревопасните животни и видовете обитаващи, такива местообитания.

Такива не се налага да бъдат разглеждани и обсъждани, поради незначителното повлияване, предвиждано от основния вариант на газопровода.

Построяването на газопровод може да бъде класифицирано като мероприятие от първостепен обществен интерес, доколкото природната газ е алтернатива на горския ресурс. При съвременните климатични условия и лошото физиологично състояние на повечето издънкови гори в района ,а двете ЗЗ –ни, намирането на алтернативен енергиен източник е от първостепенно значение за опазването на горските хабитати.

Такива не се налага да бъдат предвиждани.

Заключение

Полеви наблюдения и обход на предвижданото трасе. Събиране на литературни данни за района и използване на биологичната екстраполация, като метод за попълване на липсваща информация.

Основно е използван опита и дългогодишните наблюдения на развитието на природните елементи в района на ИП. Използвани са практики от реализирането на подобни ИП. При оценката са взети под внимание най щадящите практики, при които се запазва максимално целостта на ландшафта и местообитанията.

АБАДЖИЕВ, С., БЕШКОВ, С. 2007. Основни райони за пеперуди в България. Пенсофт.

АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръководоство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Диркетива 92/43/ЕИО (Wageningen International, Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ финансиран от MATRA BBI

ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикациина Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език)

КОСТАДИНОВА, И., М. МИХАЙЛОВ, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5, БДЗП, София, 80 с.

МОСВ, USAID, ППБР, WWF, NATURE CONSERVANCY, World RESOURCE INSTTUTE 1995. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 128 с.

MOСВ, 2000. Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие 1993 - 2003, С. МОСВ, Артифекс Еоод 55с.

2004 Натура 2000 Стандартен формуляр за набиране на данни за специално защитени зони, за обекти, подлежащи на идентифициране като мест а от специален интерес за общността и за зони под специална защита – “Суха река” с код BG 0000107.

11.4. Възникнали трудности при събиране на необходимата информация.

Такива не са възникнали.