Местоположение на инвестиционното предложение – физически характеристики, граници, отстояние от защитени обекти и други елементи на НЕМ

3. Местоположение на инвестиционното предложение – физически характеристики, граници, отстояние от защитени обекти и други елементи на НЕМ

Бобошевското поле е затворено между планините Западна Рила от изток и Влахина и Осоговска планини от запад. Релефът в котловината е равнинен до слабо хълмист, с общ лек наклон от североизток на югозапад и средна надморска височина около 380м. Надморската височина на находището е 365-378 м. Денивелацията е 12 м на 1 800 м.

Климатичните и хидроложки условия са предимно средиземноморски. Зимните месечни температури са по-високи от тези за страната. Средноянуарската температура е 1,2°С, а юлската 23,3°С (станция Благоевград). Валежите са предимно късноесенно-зимни, а минимумът е къснолетен. Средната годишна сума на валежите е 517 мм. Снежната покривка е сравнително неустойчива. Засушливостта е характерна за района.

Площадката на инвестиционното предложение е ситуирана в средното течение на р. Струма и долното течение на р. Джерман. Площта е разположена източно от коритото на р. Струма и р. Джерман, извън корекционната дига на левия бряг на р. Струма. Отстои на около 1.5 км източно от гр. Бобошево. Площта на находището е 457 408 м².

Релефът в района е равнинен със средна надморска височина около 380 м. Хипсометричните нива в границите на площта са 365 – 378 м.

Според административното деление на страната находището за добив на подземни богатства – пясъци и чакъли „Гери” е разположено в землищата на гр. Бобошево, община Бобошево и с. Мурсалево, община Кочериново, област Кюстендил.

В административно отношение находището е разположено в землищата на гр. Бобошево, Община Бобошево и с. Мурсалево, Община Кочериново, Област Кюстендил. Площта на находището oтстои на 1.2 до 1.5 км източно от гр. Бобошево, на около 2.2 км югозападно от с. Слатино и на около 2.6 км северно от с. Мурсалево. Източно от находището преминава ж.п. линията София - Кулата и първокласен път Е 79. Западно от находището протича р. Струма, а северозападно - р. Джерман.

Границите на находището са:

- север – асфалтов път за гр. Бобошево;

- юг – земеделски земи, общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ;

- изток – земеделски земи, общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ;

- запад – дигата на река Струма и коритото на река Джерман.

Районът на инвестиционното предложение не засяга и не е в близост до защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Площа на инвестиционното предложение попада частично в защитена зона „Скрино” с код BG 0002108 - Директива 79/409/ЕЕС за съхраняване на дивите птици утвърдена с ПМС № 122/02.03.2007 г.

В непосредствена връзка със защитена зона „Скрино” са защинена зона „Кочериново” с код BG 0002099 (Директива 79/409/ЕЕС) и защитена зона „Бобошево” с код BG 0002107(Директива 79/409/ЕЕС).

4. Анотация на инвестиционното предложение за строителство, дейности и технологии

Находището за пясъци и чакъли „ГЕРИ” е проучено от „ДИ ВИ БИ” ООД със собствени средства въз основа на Разрешение за проучване на строителни материали № 337/11.06.2004 г. на МОСВ.

В съответствие с получено Разрешение № 337/11.06.2006 г. на МОСВ, одобрено с Протоколно решение МС № 18/13.05.2004 г. и сключен договор от 11.06.2004 г. за проучване на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ фирма „ДИ ВИ БИ” ООД, гр. София е провела комплекс от геолого-проучвателни работи, в резултат на които доказа ново находище на пясъчно-чакълест тип строителна суровина. Доказани са 680 700 м³ геоложки запаси.

След реализиране на геолого-проучвателния си проект, изготвянето на геоложки доклад с конкретни запаси и ресурси и неговата защита пред Специализираната експертна комисия на МОСВ, състояла се на 20.12.2006 г., фирма „ДИ ВИ БИ” ООД, гр. София получава Удостоверение за търговско откритие № 0280/29.12.2006 г. за находище „ГЕРИ” с конкретни запаси и ресурси и координати посочени в Протокол № НБ-77/20.12.2006 г.

Находището е регистрирано в Регистъра на откритията и Специализираната карта на находищата на България.

Съгласно полученото Удостоверение за търговско откритие и подадено в МРРБ Заявление за пряко предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали, с Решение № 27/20.01.2009 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 10 от 06.02.2009 г., на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 от ЗПБ, във връзка с §86 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ, Министерски съвет е взел решение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ – строителни материали – пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „ГЕРИ”, разположено в землищата на гр. Бобошево, община Бобошево и с. Мурсалево, община Кочериново, област Кюстендил и е определил за концесионер „ДИ ВИ БИ” ООД, гр. София.

Съгласно Решение № 27/20.01.2009 г. на Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на 06.03.2009 г. е сключил Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „ГЕРИ”, разположено в землищата на гр. Бобошево, община Бобошево и с. Мурсалево, община Кочериново, област Кюстендил с фирма „ДИ ВИ БИ” ООД, гр. София.

Концесията по този Договор е предоставена за срок от 25 (двадесет и пет) години, считано от датата на влизане в сила на Договора. Добивът следва да се извършва в рамките на концесионната площ от 457 408 м².

Определения срок на концесия за добив на подземни богатства при среден годишен добив от 80 000 м³ позволява 25 години бъдеща експлоатация на находището. В случай, че това бъде изпълнено и за да бъдат иззети и изчислените ресурси в дълбочина и доказана икономическа целесъобразност, срокът на експлоатация на находището се увеличава на 42 години. Респективно срокът на концесия може да бъде продължен, съгласно договора за предоставяне на концесия.

За експлоатацията на находище „ГЕРИ” е изготвен цялостен работен проект въз основа на изискванията за обема и съдържанието на цялостен проект. Основа на проекта се явява Геоложкия доклад за находището от 2006 г. След съгласуването му проектът става неразделна част от концесионния договор и има характер на задължителна работна програма.

Геоложкият строеж е представен от алувиални отложения - наслаги от реките Струма и Джерман. Алувиалните образувания от надзаливните тераси са изградени от чакъли и валуни с пясъчни запълнители, а от заливните тераси – пясъци и чакъли с дебелина до 12 м. Пролувиалните образувания се установяват като наносни конуси върху заливните тераси

Геоложкият строеж на находището е проучен с шурфи до 4.0 м. Изградено е от кватернерни отложения, представени от алувиални и делувиално-пролувиални материали.

Алувиалните отложения се разкриват в западните части на находището и представляват наслаги на реките Джерман и Струма. В основата на алувиалните отложения залягат чакъли с валуни. Нагоре в разреза количеството на чакълите намалява, а се увеличава това на пясъка. Преобладават чакълени късове с големина до 10 см. Петрографският състав на късовете е от биотитови гранити, гранодиорити, пегматити, амфиболити, гнайси, червени пясъчници и др. Формата е закръглена, полузакръглена, често се срещат плоски и продълговати късове. В най-горните части на отложенията са установени прослойки от финозърнест и до дребнозърнести пясъци. На места се срещат и лещи от глини с дебелина до 0.80 м. Алувиалните наслаги са покрити от почвен слой и глинест пясък с дебелина от 0.50 м до 2.20 м. Пролувиални отложения се разкриват в североизточните части на находището. Представени са от несортирани разнокъсови чакъли с песъклив запълнител. Сред тях на дълбочина 3-4 м се наблюдават валуни с размери 15-20 см. На цвят отложенията са жълто-кафяви. Над чакълите се разкрива глинест пясък с дебелина до 0.50 м. Делувиално-пролувиалните отложения имат кафеникав цвят. Разпространени са в по-голямата част от находището. Представени са от глинести пясъци и песъкливи глини. На места сред тях се срещат чакълени късове. В посока от запад на изток дебелината на отложенията се увеличава, като достига 2.20 м. Този факт се дължи на близостта на неогенските седименти, които при разрушаването си се отлагат в подножията на възвишенията. На дълбочина 2.5 м, характера на отложенията носи белезите на изветрели неогенски седименти – наличие на жълтокафеникав пясък със силноизветрели чакълени скални късове. Пясъчно-чакълените отложения имат пластообразна форма на залягане, изтеглена в посока север-юг, по течението на реките. Цялата дебелина на кватернерните отложения в границите на находището не е установена с прокараните шурфи. По данни от съседни обекти мощността на отложенията достига до 16 м. Находището е покрито с почвена покрива с дебелина 0.10 – 0.50 м.

Хидроложки районът на находището принадлежи към басейна на река Струма. Същият е разчленен от множество реки, разполага с висока гъстота на талвеговата мрежа, а дълбочината на врязването има средни показатели.

Находище „ГЕРИ” е локализирано в терасните отложения на р. Джерман и р. Струма. В тях е формиран общ кватернерен водоносен хоризонт от порови безнапорни води. Подхранването на водите е от инфилтрация на атмосферните и повърхностни води, както и от разтоварващи се напорни води от миоценския водоносен хоризонт.

Подземните води в алувиалните отложения са в пряка хидравлична връзка с подземните води в терасата на река Джерман и река Струма, където се дренират. Ефективната мощност на хоризонта в района на находището по данни от минали проучвания е около 10 - 14 м. Посоката на подземния поток в района на находището е към река Струма. Подземните води по време на проучването (месец май 2005 - 2006 г.) са установени на дълбочина от 0.60 м до 3.60 м от повърхността.

Качествената характеристика на полезното изкопаемо е направена на базата на резултатите от проведените лабораторни изследвания на пробите, взети от проучвателните изработки и на техноложката проба в ТМСИ „Бобошево”.

Зърнометричният състав е както следва:

• 
  валуни (>150 мм) – 5,0%
  
• 
  чакъли (5 - 150 мм) – 43,9%
  
• 
  пясък (0.16 - 5 мм) – 51,1%
  

Лабораторните изследвания по отделни показатели са направени на естествен пясък от находището и на пясък, получен след преработката на полезното изкопаемо в ТМСИ.

По зърнометричен състав съгласно класификацията на БДС 171-83 пясъкът е разнозърнест (U>5), а по модул на едрината – едър.

Характеристика на чакъла

Лабораторните изследвания по отделни показатели на чакъла са извършени на естествен чакъл от находището и на чакъл, получен след преработката на полезното изкопаемо в ТМСИ, фракция 5-39.0 мм.

По зърнометричен състав естественият чакъл от находището е едър по БДС 2761-86. зърнометричният състав на фракцията чакъл (5-30 мм), получена в ТМСИ удовлетворява БДС 169-81 за употреба в строителството.
Структура, ситуационно разположение и основни технологични характеристики

Оконтуряване на геоложките блокови. Запаси

В находище „ГЕРИ” са оконтурени 6 блока и изчислени запаси в следните категории (Приложение № 2):

• 
  Блок 1 – доказани запаси (111)
  
• 
  Блок 2 – вероятни запаси (121)
  
• 
  Блок 3 – вероятни запаси (122)
  
• 
  Блок 4 – вероятни запаси (122)
  
• 
  Блок 5 – предварително оценени ресурси (222)
  
• 
  Блок 6 – предварително установени ресурси (332)
  

След извършената оценка са изчислени запаси от пясъци и чакъли към 01.06.2006 г., както следва:

Доказаните запаси в находище „ГЕРИ” са утвърдени с решение на СЕК на МОСВ с Протокол № НБ-77/20.12.2006 г.

Минно-техническите условия в находище „ГЕРИ” са подходящи за открит добив при почти целогодишен режим на работа.

Находище „ГЕРИ” заема площ от 457.408 дка. На запад се ограничава от дигата на река Струма и коритото на река Джерман, на север – от асфалтовия път за град Бобошево, а на изток и юг – от земеделски земи. Земите в обхвата на находището са частни и общински земеделски имоти. Част от земите са обработваеми, а останалата - ливади или пустеещи.

Теренът на находището е равнинен, с лек наклон на югозапад – денивелацията е 12 м на разстояние 1 800 м.

Находището отстои на около 50 м южно от асфалтовия път за гр. Бобошево и на около 0.6 км южно от ТМСИ „Бобошево”. От находището до ТМСИ има съществуващ асфалтов и черен полски път.
Местоположение на находища „ГЕРИ”, „ГАБИ” (ТМСИ „Бобошево”) и „ГАБИ 2”


По данни прокараните проучвателни изработки покривката от почвено-земна маса е с дебелина от 0.10 - 2.80 м, средно – 1.35 м. При експлоатацията на находището покривката ще се отнема и депонирана на отделно депо, с цел по нататъшното й използване при рекултивацията на нарушените терени.

Дебелината на полезното изкопаемо в шурфите варира от 0.80 до 3.90 м, средно 2.50 м. Средните съдържания на фракциите в полезното изкопаемо са:

• 
  Пясък (0 – 5 мм) – 51.1%
  
• 
  Чакъл (5 - 150 мм) – 43.9%
  
• 
  Валуни (>150 мм) – 5.0%
  

Обемната маса в свободно насипно състояние на полезното изкопаемо в техноложката проба е 1870 кг/м³.

Ъгълът на естествения откос на полезното изкопаемо в сухо състояние е 38°, а в мокро състояние 30°.
Система на разработване на находището

Системата на разработване определя вида и начина на отработване на основните компоненти на минната маса, които са:

• 
  Почвен слой с дебелина 0.3 м
  
• 
  Същинска откривка – средно около 0.826 м
  
• 
  Запаси и ресурси от речна баластра – от 2.5 до 5.0 м
  

В проекта са определени параметрите на изкопно-товарната механизация и вида на транспортните средства, с помощта на които ще се осъществяват експлоатационните работи.

Предвидено е изпреварващо развитие на откривните работи пред добива, за да се осигурят нормативните количества на готови за изземване запаси и ресурси.
Основни параметри на системата:

• 
  Височина (дълбочина) - на работното стъпало;
  
• 
  Ъгъл на откоса на борда на кариерата;
  
• 
  Ширина на работните площадки.
  

Ъгълът на откоса на кариерата в краен борд е 30° за всички компоненти на минната маса, т.е. за почвения слой, откривката, запасите и ресурсите от находището.

При този ъгъл се очаква борда на кариерата да бъде устойчив. Въпреки сезонното вариране на водното ниво в рамките на 1.5 м, в различните сезони на година част от откривката, запасите и ресурсите, могат да бъдат сухи и оводнени.

Ширината на работната площадка следва да е достатъчна за осигуряване на технологичните дейности изкопаване, маневриране и транспорт на минните маси. Съгласно предвидената в проекта технологична схема на работа, минималната ширина на работната площадка следва да бъде не по-малко от 24 м, при което са осигурени площи за работа на багера и площи за подход и маневри на автосамосвалите, както и 3-метрова предпазна ивица до откоса на работното стъпало.

За провеждане на експлоатационните работи в кариерата са предвидени следните налични машини:

• 
  Багер – 1 брой;
  
• 
  Булдозер – 1 брой;
  
• 
  Челен товарач – 1 брой;
  
• 
  Автосамосвали - 3 броя.
  

Съгласно техническото задание за проектиране е приет следният режим на работа в кариерата:

• 
  Работни дни в една календарна година – 250 дена
  
• 
  Пет дневна работна седмица
  
• 
  Една работна смяна
  
• 
  Продължителност на смяната – 8 часа
  

Числеността и квалификациите на работния персонал в кариерата са съобразени с вида на изпълняваните дейности, организацията на работата за изпълнение на производствената програма и вида на числеността на заетите по избраната технология на добива машини.

Необходимият персонал е:

- Началник кариера – 1

- Завеждащ смяна – 1

- Багерист – 1

- Булдозерист – 1

- Машинист на челен товарач – 1

- Шофьори на самосвали – 4

Общо: 9 души
Производителност

Производителност по добив

Съобразен е с работната програма на Дружеството. Тя е фиксирана в техническото задание за проектиране и възлиза на 80 000 м³ като годишна производителност, т.е. ежегодно за концесионния срок от 25 години следва да се добиват по 80 000 м³ от запасите и ресурсите на находището.

Дебелината на откривката варира в определени граници за различните части на находището, поради което годишната производителност по откривка за отделните години и периоди е различна.

За да се добият 80 000 м³ от запасите и ресурсите на находището, следва да се отстрани количество откривка в размер на 20 000 м³/год.

При изготвяне на годишните проекти, когато ще се ползват конкретните данни от проучвателните изработки ще бъдат определени реалните годишни производителности за всяка година и период от развитието на кариерата през 25-годишния срок на съществуването й.

Съгласно с изискванията на заданието за проектиране, производителността на кариерата по добив на пясъци и чакъли от извлекаемите запаси и ресурси на находището следва да бъде:

• 
  1^-ва експлоатационна година – 35 000 м³
  
• 
  2^-ра – 25^-та експлоатационна година – 24 год. х 80 000 м³ = 1 920 000 м³
  
• 
  Или общо количество за 25^-те години – 1 955 000 м³.
  

Разкривните работи се изпълняват с изпреварване пред добивните, за да се отстранят откривните минни маси, залягащи повсеместно над запасите и ресурсите. Чрез тях се освобождава горнището на запасите и ресурсите и е възможно започването на добивните работи.

Почвеният слой заляга навсякъде по повърхността на находището. Дебелината му варира в границите от 0.1 до 0.5 м или средно 0.3 м.

За отстраняването му са предвидени следните разкривни работи:

- Изкопаване и разриване с булдозер, при транспортно разстояние 40 м;

- Събиране и оформяне на купове;

- Натоварване с челен товарач на самосвали;

- Транспорт на 0.5 км до временно почвено депо;

- Оформяне на депото с булдозер.

Представена е от земно-пясъчна минна маса. Дебелината й варира в границите от 0.1 м до 2.8 м, като средната й стойност определена в геоложкия доклад е 1.14 м. В тази дебелина влиза и почвения слой, така че като се извади неговата дебелина, за средна стойност на дебелината на откривката остават: 1.14 м – 0.3 м = 0.826 м.

Приетата в проекта технологична последователност за отстраняване на откривката се състои в:

- Изкопаване и разриване с булдозер;

- Оформяне на купове с булдозер;

- Натоварване с челен товарач на самосвали;

- Транспорт до изработеното пространство и разтоварване на 3 м от откоса на кариерата;

- Пробутване с булдозер на откривката в изработеното пространство за запълване на част от котлована на кариерата.

Календарният график онагледява плановото движение и разпределение на минните маси по години и периоди от концесионния срок. Календарният график е разработен подробно до четвърта експлоатационна година, а в последствие са обхванати периодите 4 - 5 година, 6 - 10 година, 11 - 20 година и 21 - 25 година, т.е. до края на експлоатацията на кариерата.

Изборът на технологии по които се осъществяват минните работи се определя от якостните показатели, дебелините и механичните характеристики на залягащите в находището минни маси. Изборът на технологии е извършен въз основа на наличната механизация на дружество „ДИ ВИ БИ” ООД.

Минните маси в находището са представени от почвени, песъкливо-глинести материали и пясъци и чакъли, които могат да се определят като тежки земни маси. Почвеният слой е със средна дебелина от 0,3 м, а песъкливо-глинестата откривка от 1,05 м. Тези дебелини определят нерентабилното директно изкопаване с багер, поради което се налага използването на следната технология:

• 
  Изкопаване и събиране на купове с булдозер;
  
• 
  Натоварване от куповете с челен товарач;
  
• 
  Транспорт с автосамосвали по съответното предназначение, като почвения слой се отлага на временно почвено депо, а откривката се депонира в котлована на кариерата;
  
• 
  Оформяне на почвеното депо с булдозер.
  

Запасите и ресурсите от находище „ГЕРИ” са представени от речни наслаги на пясъци и чакъли. Част от тях залягат над водното ниво и практически са сухи. Другата част залягат под водното ниво, поради което са оводнени. Изборът на добивната технология е съобразена с тези обстоятелства. Приета е следната технология на добивните работи:

• 
  Добивът се извършва с багер „обратна лопата”;
  
• 
  Работната площадка на багера се ситуира на кота по-висока с 0.5 м над водното ниво;
  
• 
  Багерът изпълнява една заходка за добив на сух пясък по цялата ширина на находището, чрез горно загребване или при удобство с долно загребване;
  
• 
  След изпълнение на заходката по сух пясък, багерът се връща на 25 м по работната площадка до забоя на подводната баластра, където изпълнява заходка по цялата ширина на находището. В последователност багерът добива запасите и ресурсите по цялата дебелина на баластрата от 6.0 м.
  

Насипообразуването се извършва чрез булдозер. В проекта се предвижда да бъде оформено временно почвено депо. Изпълняват се следните дейности в процесите на насипообразуване:

• 
  Разтоварване на почвате от самосвалите;
  
• 
  Пробутване с булдозер за оформяне на хоризонталната част на депото;
  
• 
  Подравняване и планиране с булдозер на хоризонталната повърхност на депото.
  

Извозът на добиваната в кариерата минна маса, състояща се от почвен слой, откривка и суровина от пясъци и чакъли, ще се осъществява чрез циклична схема на транспорт от забоите на кариерата до мястото за разтоварване, съобразно предназначението им, както следва:

• 
  почвен слой – от мястото на отстраняването му от територията на кариерата до временно почвено депо;
  
• 
  откривка – от мястото на отстраняването й до изработеното пространство в котлована на кариерата;
  
• 
  пясъци и чакъли – от добивния забой на кариерата до приемния бункер на преработващата инсталация (съществуваща ТМСИ).
  

Автоизвозът на почвения слой и откривката ще се извършва по вътрешнокариерни пътища от булдозерен тип, а суровината по временни вътрешно-кариерни пътища и по съществуващ черен път.

Среднотранспортното разстояние за почвения слой и откривката е 0.5 км и 2.0 км за баластрата.

Насипищни работи

През 25-годишния концесионен срок на съществуване на кариерата се генерират минни отпадъци с общ обем от 500 200 м³.

От тях количеството на почвения слой се равнява на 133 350 м³, а на същинската откривка – 366 850 м³. В проекта е прието почвеният слой да се депонира на временно почвено депо, което е ситуирано в 50-метровата ивица между борда на кариерата в краен контур и съществуващата дига на р. Струма, в обхвата на концесионната площ. Количествата почвени материали ще се използват периодично за рекултивиране на нарушените терени при експлоатацията на кариерата или за подобряване на съществуващи нискокатегорийни терени.

Самото насипообразуване ще се състои от създаване на първоначален насип за оформяне на горната хоризонтална повърхнина на насипището, след което самосвалите се разтоварват не по-малко от 3.0 м от горния ръб на откоса на насипището, а чрез булдозер почвения слой се пробутва за оформяне на ново положение на горния ръб на откоса. Прието е височината на насипището да не надвишава 5 м.

Стерилната откривка ще се отлага в котлована на кариерата до запълването на котите, съответстващи на котите на съществуващия преди разработването на кариерата терен. При това ще бъдат образувани две изкуствени сладководни езера в северния и в южния участък на кариерата и две възстановени теренни форми в средната и в южната част на находището. За възстановяването на тези площи ще се използва почвен слой, който няма да се депонира на почвеното депо, а ще се отлага на новосъздадените от вътрешнокариерните насипища терени, непосредствено след изкопаването и транспортирането му.

Площта на насипищата възлиза на 73 600 м², от които за насипище № 1 е 43 100 м², а за насипище № 2 – 30 500 м². Общият обем на насипания в тях материал е общо 441 600 м³, от които 258 600 м³ в насипище № 1 и 183 000 м³ в насипище № 2. Мощността на насипищата е по 6.0 м (Приложение № 3).

Отводняването на кариерата от дъждовни води ще се осъществява чрез канавките на съществуващия черен път и на вътрешно-кариерни пътища. Насочването на водите към водния басейн, който ще се образува на мястото на иззетите запаси и ресурси ще се извършва като се използва съществуващия естествен наклон на терена в посока от север към юг.

Добиваната в кариерата суровина от пясъци и чакъли ще се преработва в стандартни фракции за строителство в наличната ТМСИ „Бобошево”, разположена на 0.6 км север - североизток от находището, собственост на „ДИ ВИ БИ” ООД.

Площадката на ТМСИ обхваща около 18 декара и е разположена на около 600 м от северния контур на кариерата. Инсталацията се състои от приемен бункер, пет ГТ ленти, вибрационно сито, класификатор и две трошачки – челюстна и роторна.

На тази площадка съществува необходимата инфраструктура за административно–битово обслужване на деветте работника на кариерата в находище „ГЕРИ”. Налична е двуетажна сграда, в която освен кантар са изградени необходимите тоалетна, баня, съблекалня, канцелария и други помещения.

Самата преработка на пясъците и чакълите се извършва по следната технологична схема:

» Автосамосвалите разтоварват суровината в близост до приемния бункер на ТМСИ, от където тя се подава с пробутване с булдозер Т–130 или автотоварач.

» От бункера суровината чрез гумено – транспортна лента попада на първо сито, където се извършва промиването. От там промитата баластра попада на сита с размери на отворите 30, 15 и 5 мм.

» Надситовият продукт представляващ чакъл със средна едрина на зърната 30 мм се подава по ГТЛ в роторна трошачка за натрошаване.

» Подситовите продукти 5 – 15 мм + 15 – 30 мм – филц посредством ГТЛ се доставя в депата за готова продукция.

» Подситовия продукт от последното сито с пресевна повърхност 5 мм представлява пясък, който чрез двустранен класификатор се промива, след което с помощта на ГТЛ се доставя към депото за пясък.

От добитото полезно изкопаемо от находище „ГЕРИ” в ТМСИ „Бобошево” ще се произвеждат следните видове инертни материали:

• 
  Промит пясък – смес от естествена и трошена фракция – 0.16 – 5.00 мм
  
• 
  Промит филц – смес от естествена и трошена фракция – 5.00 – 30.00 мм
  

При преработката на полезното изкопаемо след промиването ще се получава технологичен отпадък, чийто състав включва отмиваеми прахови и глинести частици, тревни и дървесни корени, части от откривката и др. Съдържанието на технологичния отпадък от преработката на техноложката проба в ТМСИ е 4.0%. С водата за промиване по гравитачен път отпадъка се отвежда в два утаителя.

Пясъкът след преработка в ТМСИ е с модул на едрината 3.04 – едър по класификацията на БДС 171-83. Това го прави годен предимно за производство на бетони.

Едрият добавъчен материал – филц (5 – 30 мм) намира най-широко приложение в производството на обикновен бетон.
Основни характеристики на строителните дейности. Използвани суровини и материали – вид, количества, източници

Основни характеристики на експлоатация

С булдозер ще се извършва откривката на находището. Полезното изкопаемо ще се изземва с багер обратна лопата, след което ще се товари на автосамосвали и транспортира на разстояние около 2.0 км до съществуваща промишлена площадка на дружеството за преработка на действаща ТМСИ.

Земните маси от откривката ще се транспортират до временно почвено депо. След изземване на запасите откривката ще се използва за рекултивиране на иззетите терени.

Ред на експлоатация

Експлоатацията се подчинява на следната последователност:

Изграждането на минимален работен фронт за добива, който обезпечава първоначалния проектен капацитет.

За целта се извършва:

• 
  изземване на откривния слой;
  
• 
  натоварване на автосамосвали и извозване до мястото за насипване и временно почвено депо;
  
• 
  изграждане на първоначален изкоп по границата на добивния участък с дълбочина до достигане на най-ниското експлоатационно ниво (минус 5.0 м);
  
• 
  Зарязва се необходимият минимален работен фронт;
  

Разработената проектна система на експлоатация определя добива да се извършва едновременно по цялата мощност на пласта, на едно работно стъпало с багер – обратна лопата (долно гребане). Иззетото с багера полезно изкопаемо се насипва на куп за отцеждане, а след това се натоварва с челен товарач на самосвали и извозва за преработка.

Приетият ред за изземване на участъците е на експлоатационни блокове с ширина 24 м и дължина, равна на ширината на разработвания участък.

» Преработка на суровината

Преработката на суровината ще се осъществява в съществуващата ТМСИ „Бобошево”, до където ще бъде транспортирана с 12 тонни самосвали. Средното транспортно разстояние е около 2.0 км на север – североизток от находището, в района на гара Бобошево.

- Техническа рекултивация

- Биологическа рекултивация
Суровини и материали

Съгласно изчислените обеми в крайния контур на кариерата, количеството на извлекаемите запаси (суровина) и ресурси е 1 960 950 м³.

Ежегодно добиваната суровина от находището е 80 000 м³ в продължение на 25 години.

Основните суровини и материали, които ще бъдат използвани при реализиране на инвестиционното предложение и неговата експлоатация, са:

- Вода за битови нужди – не се предвижда. Битови помещения са изградени на територията на съществуващата (в експлоатация) ТМСИ „Бобошево”, край гара Бобошево;

- Вода за питейни нужди – доставка на бутилирана вода.

- Вода за оросяване на вътрешно-кариерни пътища - 300 м³/год.

- Дизелово гориво за добивната техника – 120 т/годишно.

- Дизелово гориво за използваните транспортни средства – 70 т/годишно.

Други природни ресурси, суровини и материали при експлоатацията на находището няма да бъдат използвани или ако се използват, тяхното количество ще бъде незначително.

След прекратяване на добивната дейност се предвиждат мероприятия по закриване и възстановяване.
Водоснабдяване

Питейното водоснабдяване за работещите в кариерата е предвидено да се извършва чрез доставка на минерална или трапезна вода. За целта се използват 25-литрови пластмасови бутилки, снабдени с ръчна помпа за пълнене на индивидуалните съдове за пиене на работниците. Бутилките с питейна вода следва да се съхраняват във фургона, с разчет в края на всяка смяна да има поне една пълна 25-литрова бутилка.

Вода за измиване и къпане ще се използва в съществуващата битова сграда на промишлената площадка на ТМСИ на дружеството, която се намира в близост до кариерата.

За административно-битови нужди работниците от кариерата ще ползват съществуващата на площадката на ТМСИ инфраструктура.

На самата площадка на кариерата между дигата на река Струма и границите на кариерата е предвидено да се обособи маломерна промишлена площадка. На нея ще се ситуират един фургон за охраната с помещение за назначение и складово стопанство. На тази площадка ще се доставят химическа тоалетна, контейнер за битови отпадъци и метален съд за краткотрайно съхранение на инцидентно замърсени почви от ГСМ материали при възникнали замърсявания.
Електрозахранване

Не се предвижда електрозахранване на обекта.

Графикът (етапите) за разработване на кариерата е разработен подробно до четвърта експлоатационна година, а в последствие са обхванати периодите 4-5 година, 6-10 година, 11-20 година и 21-25 година, т.е. до края на експлоатацията на кариерата.