Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „

6.2. Повърхностни и подземни води

За басейна на р. Струма, където попада и площта на ИП, има разработен и утвърден със Заповед № РД-291 от 22.03.2010 г. от Министъра на околната середа и водите План за управление на речния басейни (ПУРБ).

Районът на инвестиционното предложение попада в лявата, най-северна част, от средното поречие на р. Струма, непосредствено в зоната на вливане на притока й р.Джерман.

Съгласно планът за управление на водите от басейна на р. Струма, инвестиционното предложение попада в тази част от поречието на р. Струма и притокът й р. Джерман, в която са засебени две водни тела.

Основното използване на речните води в разглеждания район е главно за напояване. Последното се извършва от “Напоителни системи”-ЕАД клон “Дупница” с общо седем напоителни полета и системи, от които тук попада Напоителна система “Бобошево”. Началото на обхванатите площи е непосредствено след гр. Дупница. Разположени са на двата бряга на р. Джерман и продължават върху двата бряга на р. Струма в участъка от вливането на р. Джерман до вливането на р. Рилска. Основните водоизточници са р. Джерман и р.Струма. Използват се течащите води на двете реки. За напояване от р. Джерман са изградени: “Аракчийски канал”, “Джермански канал”, “Блажиевски канал” и “Усойски канал”. За напояване на по-високо разположени площи, са изградени ПС “Блажиево” на “Блажиевски канал” и ПС “Слатино” на “Усойски канал”. Напояването от р. Струма се осъществява с водовземни възли включващи помпена станция и захранван от нея канал. По-големите от тях са: “Доброво”, “Бобошево-1”, “Бобошево-2”, “Мирково”, “Драгодан” и “Бураново”. На сегашния етап много от тези съоръжения неработят или са в лошо състояние за изпълнение на предназначението си.

Допълнително в района на инвестиционното предложяние е прокарана отводнителна система – в южния край на площта, с която се отвеждат водите зад дигата до речното легло на р.Струма.

Инвестиционното предложение не предвижда пряко въздействие върху водите на р. Струма или р. Джерман. За реализацията му не е необходимо водоползването на речни води.

Като въздействие върху повърхностните води, в района на ИП, може да се приеме образуването на два нови повърхностно водни обекта тип „езеро” или по – скоро „изкуствени повърхностни водни тела”. Те ще се формират на мястото на провеждане на добивните работи. Тези води са трансформирани подземни в повърхностни. Това са водите, които са циркулирали в поровото пространство на алувиалните наслаги представляващи подземното богатство.

Поради изземването на последното, формираните празни обеми са много по-големи от тези на съдържащата се в речната баластра подземни води. Така че на практика в тези празни пространства ще се акумулира допълнително количество води.

Развитието и формирането на новите водни обекти ще се осъществи за целия период на концесията, т.е. сравнително бавно във времето.
Кратка характеристика на подземните води

Подземните води в района на ИП са представени от тези акумулирани в алувиалните наслаги на реките Струма и Джерман. Като те са в пряка, двустранна връзка с повърхностните води. Извън тези наслаги практически няма издържани и водообилни колектори на подземни води.

Описанието и характеристиката на състоянието на подземните води ще бъде направено главно по информацията представена в ПУРБ на р. Струма, която би следвало да е най-актуална и изчерпателна.

Районът на ИП се разполага основно в обхвата на подземно водно тяло (ПВТ) с код BG4G00000Q004 и описание Порови води в кватернер – Благоевград. Това ПВТ е основно засегнато от реализацията на инвестиционното предловение. В дълбочина, под разглеждания обект, се разполага ПВТ с код BG4G0000N1014 - Порови води в неоген – Благоевград.

Такива има проведени в района на ТМСИ, намираща се на около 600 m северно от контура на находището. Тези изследвания касаят определяне на експлоатационните ресурси на вододобивното съоръжение ТК-1, с дълбочина 5.5 m, обсаден с бетонови тръби Ø1200/100, с водоприемна част в интервала 4.5 – 5.5 m.

За определяне на експлоатационните ресурси на съоръжението е проведено водочерпене, с последващо възстановяване на водното ниво.
Източници на водоснабдяване. Наличие на СОЗ.

Отработването на находище „ГЕРИ” не е свързано с технологична необходимост от използване на води. Такива са необходими само за преработката на суровината. Последната ще се извършва на ТМСИ „Бобошево”.

В района на концесионната площ и в близост до нея няма учредени Санитарно-охранителни зони около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.

По-голямата част от запасите и основната част от ресурсите се намират под водното ниво. Добивът им не представлява проблем при дълбочините, до които са проучени запасите. В случая изземването на запасите „под вода” е благоприятно за последващата преработка на суровината на ТМСИ, в смисъл че се извършва „предварителното й промиване” и част от отмиваемите частици остават в отработеното пространство.

Добива на баластра не е свързан с използването на химични вещества, използване на води и заустване на използваните такива. Поради това в обсега на участъци „Северен” и „Южен” не се очаква замърсяване на повърхностните и подземните води.

Въздействието върху водите в района на инвестиционното предложение се изразява основно в трансформиране на подземните води от алувиалните отложения на реките Струма и Джерман в два изкуствени водни обекта тип „езеро”. Това въздействие засяга само концесионната площ.

В количествен аспект засегнатите подземни води могат могат да бъдат оценени чрез естествените ресурси на водоносния хоризонт в концесионната площ.

След изземването на запасите баластра на тяхно място ще се образуват водни басейни. Сравнявайки стойността на разхода на потока с дневната производтелност на кариерата и имайки предвид, че практически около 50% от дебелината на полезното изкопаемо е оводнена и поровото пространство е запълнено с вода, то може да се направи извода, че нивото на подземните води, вече преобразувани в повърхностни ще се запази на същото ниво и няма да доведе до съществено осушаване в страни от кариерата.

Не се предвижда водоотлив и осушаване на запасите от баластра, основно поради малката дебелина на запасите и главно поради икономическата неефективност на такава операция.

По отношение на въздействието върху химичния състав може да се приеме, че такова може да има само при инциденти с разливи на гориво – смазочни материали от неизправна техника и при това то ще се ограничи в рамките на работния фронт или по вътрешно-транспортните пътища.

По време на изгребване на баластрата ще се получи размътване на водите от басейните от съдържащите се в баластрата глинести частици, но то не влияе върху състоянието на водите в реките и след прекратяване на добива тези частици ще се утаят в рамките на басейните.

Поради горните причини може да се приеме, че основното въздействие върху водите в района на концесионната площ на находище „ГЕРИ” ще се изразява основно в трансформиране на води от подземно водно тяло Порови води в кватернер – Благоевград с код BG4G00000Q004 в два броя изкуствени водни обекти тип „езеро”.

По отношение на комулативния ефект от дейността и на съседните концесионни площи „Габи” и „Габи 2”, може да се констатира, че такъв практически е невъзможен поради наличието на естествени повърхностни притоци малките реки Слатинска и Кръчинска река, които компенсират възможното развитие на депресионна фуния, следствие добрите филтрационни свойства на алувиалните наслаги през които протичат и по този начин подхранват подземните води.