Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „Добив на подземни богатства строителни материали диабази, от находище „Тери, в землището на с. Ошане и с. Струиндол

1.34.Опасни вещества

Химичните вещества класифицирани като канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията (CMR) попадат в Категории 1, 2 и 3, които предопределят степента на риска за хората и строгостта на мерките за предотвратяване на потенциалните увреждания свързани с експозиция на работещите и на населението (ПМС № 130 с Наредба за опасните химически вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия и употреба (ДВ бр.69/2002 г, изм. и доп. ДВ бр. 62/2004 г, бр. 97/ 2005 г, бр. 5/2007 г). Към тези химични вещества се отнасят съставките на дизеловите горива и на смазочните нефтени масла.

Няма риск от развитие на хронични белодробни заболявания от типа на силикоза при професионална експозиция на работещите в кариерата за добив и преработка на диабази, тъй като те не съдържат свободен кристален силициев диоксид.

Таблица 4.12 – 2 представя източниците на опасните вещества, които ще се използуват при експлоатацията и рекултивацията на находище „Тери”.

Трябва да се отбележи, че при пробивно - взривните работи за добива на пясък и чакъл от диабази за обикновен бетон, за строителни разтвори и пътни настилки, при използване на ТСИ, реализиране на инертните материали, има опасност от прахови емисии особено при сухо и ветровито време. На Таблица 4.12 – 3 са представени регистрационните номера (CAS №), знаците за опасност (ПМС № 316/2003 г), очакваните неблагоприятни ефекти и условията, при които те биха се получили във връзка със замърсяването на работната среда на площадката на находището.

Инвестиционното предложение за находище „Тери” предвижда строителната техника, тежките машини и автосамосвалите за производството и доставяне на пясък и чакъл до потребителите да се зареждат с дизелово гориво извън площадката. Същото се отнася и до смяната на смазочните моторни масла.

На площадката на находището няма да има бензиностанция, склад за горивни и смазочни нефтени продукти, ремонтна работилница или складове за взривни вещества и препарати за растителна защита или торове. Ще се полагат специални грижи за предотвратяване на замърсяването на почвата с отпадъчни нефтопродукти.

Годишното изразходвано количество взривно вещество ще бъде около 94 t, включително за вторично взривяване за разбиване на едро габаритните скални блокове. За условията на находище ”Тери”, относителният дял на извън габаритни скални късове се предвижда да бъде около 5 – 6 %. Изчисленият радиус на сеизмичната вълна при взривяването е 350 m, а безопасното разстояние по отношение на разпространението на скални късове при взривяването е определено на 400 m. Предполагаемото разстояние на разпространение на токсичните газове (азотни оксиди, ненаситени аминосъединения, въглеродни оксиди) е 450 m. Като се има предвид, че най-близо разположеното населено място – с. Ошане се намира на 800 m от границата на добивната площ, трябва да се подчертае, че съществува риск от замърсяване на атмосферния въздух в средата за обитаване с опасни за здравето газови смеси. Те имат силно изразен дразнещ ефект, вредно действие върху дихателната система, лигавиците на очите и кожата; създават опасност от развитие на хронично увреждане на кръвотворенето и допълнителни алергични заболявания. Ниските концентрации на взривните газове са особено опасни за децата, възрастните хора и лицата с хронични болести на дихателната, имунната и сърдечно - съдовата система.

Общата площ на находището е 458.669 dka. Доказаните геоложки запаси на диабази по външният контур на находището са 329.32 dka със средна дебелина около 57 m. Средната дебелина на откривката е около 5 m. Средно годишно ще се добиват 125 000 m³ или 350 000 t пясък и чакъл. Оптималната дневна производителност на кариерата е определена на 457 m³ или 1280 t инертни строителни материали. Тези данни сочат, че капацитет на кариерата за добив на минна маса от кариерата е голям.

На територията на находището, което е горски фонд, не са развивани каквито и да било други производствени дейности, няма стари замърсявания с опасни химични вещества.

Диабазите са микро- до среднозърнести вулканични скали, тъмно сиви до черни на цвят. Те са еквивалентни на вулканичния базалт и плутоновото габро. Тъй като диабазите са по-стари образувания от базалта, с времето те са претърпели изменения под действието на факторите на околната среда. Диабазите имат фина структура от видими кристали (около 62 %), състоящи се главно от плагиоглас, клинопироксен, оливин, авит, фелдшпат, магнетит и илменит. Химичните анализи определят високо съдържание на калциеви и метални съединения. Не съдържат свободен кристален силициев диоксид. За това диабазите не представляват опасност по отношение на професионални заболявания от белодробна фиброза и силикоза.

Фините прахови частици (ФПЧ₁₀, ФПЧ _2.5) получени при взривяването, добива, сепарирането и товаро - разтоварителните работи създават здравен риск за работещите при сухо и ветровито време. Необходимо е при мониторинга на концентрациите на производствения прах, освен общ (инхалабилен) прах, да се измерват и концентрациите на респирабилния прах (ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5), който води до развитие на възпаления на горните дихателни пътища и хроничен бронхит.

За намаление на емисиите от производствен прах мобилната ТСИ трябва да има локална инсталация с прахоуловители.

Литературните данни и опитът на профпатолозите показват, че няма опасност от белодробни заболявания от типа на пневмокониозите за населението обитаващо райони близо до находища за добив на пясък и чакъл. С. Ошане се намира на разстояние 800 m, с. Струиндол – на 1000 m, с. Рабиша с . Кладоруб и с. Вещица са на разстояние над 2000 m, с. Раяновци – на 5000 m, а гр. Белоградчик – на разстояние 16000 m от обекта на инвестиционното намерение. Производственият прах, газовете от взривяването и дизеловото гориво и ФПЧ ще замърсяват атмосферния въздух на населените места, разположени близо до обекта на инвестиционното предложение при неправилно провеждане на технологичните процеси.

За намаление на очакваните вредни последствия от изгарянето на нефтени горива трябва да се спазва ПМС № 156 с Наредба за изискванията за качеството на течните горива условията, реда и начина на техния контрол (ДВ бр. 66/2003 г, изм.доп. ДВ бр. 69/2005 г, ДВ бр. 76/2007 г). Дизеловите горива, използвани от тежките машини и самосвалите не трябва да имат наднормени концентрации на опасните замърсители на околната среда: сяра, олово и ароматни въглеводороди.

Необходимо да се имат предвид изискванията на Правилникът за приложение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ДВ бр. 78/1999 г, последно изменение ДВ бр. 32/2007 г) и Правилникът по безопасност на труда при взривни работи от 1997 г.

При биологичната рекултивация за кратко време ще се доставят и използват изкуствени торове под контрол на специалистите отговорни за този вид дейности.

Инвестиционното намерение не предвижда използуването на други опасни химични вещества и препарати.